Решение № 32 от 15.02.2021, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 818/2020
- Вид
- Решение № 32
- Подписан
- 15.02.2021
- В сила
- 15.02.2021
- Състав
- Георги Драгoстинов, Любка Милкова, Лилия Ненова
Цитирани разпоредби
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 ал.1 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21, т. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- §1 т.41б б."б" · Закон за енергетиката
РЕШЕНИЕ
№ 32 гр. Велико Търново , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Георги Драгoстинов
Любка Милкова
Лилия Ненова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20204100500818 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Е. С.“ АД със седалище гр.В., чрез адв.М. от ВТАК, редовно преупълномощена, против съдебно решение №260169/21.09.2020г., постановено по Гр.д.№713/2020г. по описа на РС – В. Т., с което е прието за установено по отношение на „Е. С.“ АД със седалище гр.В., с ЕИК ........., че П. И. С. от гр.В.Т., ул. „П.“ №...., ет.2, ЕГН **********, не му дължи сума в размер на 3712,60лв., начислена по издадена фактура №0106133044/26.02.2020г. за доставка на ел. енергия за обект с адрес на потребление в гр.В.Т., ул.“П.“ №..., ет.2, както и е осъдено „Е. С.“ АД гр.В. да заплати на П.
И. С. сумата от 653,50лв., представляваща направените по делото съдебни разноски.
Развиват се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Твърди се правна необоснованост на изводите на първоинстанционният съд, че не съществува възможност да се установи кога и по какъв начин е възникнало натрупването на показания по скритата тарифа на електромера, поради което не може да се обоснове извод, че отчетеното в тази тарифа количество енергия е измерено от електромера след монтажа му в обекта на ищеца, респ., че реално е потребена от него. Позовава се, че процесната сума се претендира за плащане от ответното дружество не като реално потребено количество електрическа енергия и не като продажна цена на реално доставена на ищеца ел. енергия на основание договор за продажба на ел. енергия, какъвто не е и сключван между страните, тъй 1 като ответното дружество не е доставчик, продавач на ел. енергия, а е електроразпределително дружество, което извършва услуги достъп и пренос до електроразпределителната мрежа, а се претендира като сума, начислена по реда и на основание чл.55 от ПИКЕЕ, с оглед на което уточнение, доводите на съда, че не е установена реалността на извършената доставка, чиято цена се претендира за плащане, са напълно неотносими към предмета на делото. Изложени са правни доводи, че установена по делото е именно хипотезата на чл.55 от ПИКЕЕ, според която е достатъчно да се установи чрез метрологична проверка на средство за измерване, че има измерени количества в тези регистри и изводите на първоинстанционният съд в обратния смисъл не кореспондират с текста на чл.55 от ПИКЕЕ. Посочено е, че по безспорен начин по делото /протокол за монтаж от 17.12.2015г./ е установено, че процесният електромер е монтиран на адреса на ищеца на тази дата като нов, с нулеви показания. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло обжалваното съдебно решение, вместо което постанови друго, с което предявеният от ищеца отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на исковата сума от 3712,60 лв. да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан. Претендира всички направени по делото съдебни разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца по делото П. И. С., чрез пълномощника му Н. И. от ВТАК, с който оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна, а обжалваното съдебно решение потвърдено, като правилно и законосъобразно, по съображения, изложени в отговора на въззивната жалба.
В СЗ въззивникът „Е. С.“ АД гр.В., чрез адв.М. от ВТАК, редовно преупълномощена, поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена, респ. обжалваното съдебно решение отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, по съображения, изложени в жалбата и доразвити в писмена защита. Претендира всички направени по делото разноски, като за направените разноски във въззивното производство представя списък по чл.80 ГПК.
В СЗ въззиваемият П. И. С., чрез пълномощника си адв.Н. И. от ВТАК, с писмена молба вх.№192/12.01.2021г., моли въззивната жалба да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и обжалваното първоинстанционно съдебно решение потвърдено като правилно и законосъобразно по съображения, подробно изложени в представено с молбата писмено становище, с което претендира направените разноски във въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. С писменото становище сезира съда и с възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от въззивника адв. възнаграждение.
В. окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
2
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо, доколкото първостепенният съд се е произнесъл по процесуално допустим отрицателен установителен иск за недължимост на исковата сума от 3712,60лв.
При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна, а обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – В. Т. е бил предявен от П. И.
С., чрез пълномощника му адв.И. от ВТАК, против „Е. С.“ АД със седалище гр.В., отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на сковата сума от 3712,60лв. по фактура №0106133044/26.02.2020г., със срок на плащане 09.03.2020г., за ел. енергия за обект с адрес на потребление в гр.В.Т., ул.“П.“ № ..., определена от ответника по негови изчисления, въз основа на констативен протокол, съставен от служители на ответника. Изложени са твърдения, че ищецът е потребител на ел. енергия за недвижим имот, находящ се в гр.В.Т., ул.“П.“ № ..., за който е разкрита партида с кл.№1500020919 и аб.№0510508122. Посочено е, че на 27.06.2019г. служители на „Е. С.“ АД са извършили техническа проверка на електромера, отчитащ потребяваната ел. енергия в процесния недвижим имот, за която съставили КП №1502561/27.06.2019г., като процесното СТИ е демонтирано и на негово място е монтирано ново, изготвен е и КП №45/31.01.2020г. от метрологична експертиза. Изложени са твърдения, че оспорената искова сума от 3712,60лв. съставлява начислена от ответното дружество на ищеца корекционна такава, съгласно фактура №0106133044/26.02.2020г., като е оспорена по основание и по размер, с довод и че надвишава многократно обичайното потребление на енергия за домакинството.
Посочва, че КП №1502561/27.06.2019г. е съставен в явно нарушение на изискванията на чл.61 от ОУ на ДПЕЕМ.
Ответникът „Е. С.“ АД гр.В. –въззивник с писмения отговор е заел становище за частична недопустимост на предявеният иск за частта от оспорената искова сума, която надвишава наследствените права на ищеца, което възражение е оттеглено в първо СЗ, след уточнението от ищеца, че както през процесния период, така и към момента, той е единствен ползвател на ел. енергия в процесния имот, партидата за който е разкрита на името на наследодателя му И. П. С. и не е променена след датата на смъртта му. По същество е оспорил изцяло предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК като неоснователен и недоказан. Позовал се е, че ищецът дължи заплащане на исковата сума в размер на 3712,60лв., начислена с процесната фактура №0106133044/26.02.2020г., на 3 основание чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ, поради установени измерени количества ел. енергия /0021678,933 кВтч./ в невизуализиран на дисплея на електромера регистър Т3, който факт дава право на ответното електроразпределително дружество да начисли по реда и на основание чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ потреблението на абоната за период от 18.12.2015г. /когато електромерът е монтиран в процесния обект като нов, с нулеви показания/ до датата на демонтажа му на 27.06.2019г., по която причина с основание и законно от ответника се претендира заплащане на така преизчисленото количество енергия в размер на 3712,60лв. с вкл. ДДС, остойностено на база цена за технологични разходи за услугите достъп и пренос до електроразпределителната мрежа. Сезирал е съда с претенция за съдебни разноски.
Установената от първостепенният съд фактическа обстановка не се оспорва от страните, като правно значимите за спора факти, установени от събраните по делото доказателства, са както следва:
Между страните не е спорен факта, че ищецът през процесния период е потребител на ел. енергия за процесното място на доставка в гр.В.Т., ул.“П.“ №31, както и че същият получава от страна на ответното дружество услуги по достъп и пренос до електроразпределителната мрежа.Партидата за процесното място на доставка на ел. енергия с кл.№1500020919, аб.№0510508122, е разкрита на името на И. П. С., наследодател на ищеца, починал, видно от удостоверение за наследници изх.№94ПП-4456-1/02.07.2019г., изд. от Община В. Т., на 29.05.2000г., като ищецът П. И. С. е негов син с права от 1/3 ид.част.
На 27.06.2019г., т.е. при действието на настоящите ПИКЕЕ от 2019г., от служители на „ЕРП С.“ АД е извършена техническа проверка на място на процесния СТИ с фабр.
№2114 0215 66092604, измерващ ел. енергията в процесното място на доставка, при отсъствие на ползвателя или негов представител, удостоверено с подписите в КП на двама свидетели, при която е констатирано наличието на показания по невизуализирана тарифа 1.8.3. – 021678, СТИ е подменен с друго изправно СТИ и изпратен в БИМ за експертиза.
Свидетелските показания на Л. Ш. – специалист „Е. к." в ответното „ЕРП С.“, събрани в първоинстанционното производство, спомнящ си за процесната проверка на СТИ, потвърждават констатациите в КП №1502561/27.06.2019г. на установени неотчетени киловати в тарифа, която не може да се отчете от инкасаторите. Свидетелят Ш. установява, че потърсили абоната и доколкото си спомня на проверката присъствали негови наследници, но не си спомня син, снаха или дъщеря, обяснил им за какво става въпрос и че СТИ ще бъде предаден в БИМ за експертиза. Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М. И. С., съпруга на ищеца, подписала КП №1502561/27.06.2019г. в качеството на свидетел, преценени от съда по реда на чл.172 от ГПК, според които, била на работа, когато й се обадили за смяната на СТИ, показали й електромера, подписала се върху КП, не й обяснили нищо, нямала информация, че старият електромер не е отчитал, новият СТИ бил монтиран, не са й показвали нищо на лаптоп, деверът й бил с нея и той също подписал КП.
4
Видно от КП от метрологична експертиза на средство за измерване №45/31.01.2020г., при проверка на техническите изисквания е установено отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок на електромера, наличие на необходимите обозначения на табелката на електромера, при проверка на точността на електромера по т.4.4 СТИ работи в класа си на точност, а при проверката по т.4.6. на показващото устройство при продължително включване с отчитане на показващото устройство е установено, че в 16,20ч. електромерът не регистрира показания и не може да бъде направена проверката. Видно от т.5 от КП №45/31.01.2020г. от метрологична експертиза на средство за измерване, не е установена видима външна намеса или видима повреда в схемата на електромера, при софтуерно четене на електромера е установено наличие на регистрирана енергия Т3 – 21678,933 кВтч., която не е визуализирана на дисплея на електромера. Електромерът отговаря на метрологичните изисквания за измерване на ел. енергия, не съответства на техническите характеристики.
Въз основа на Становище за начисление на ел. енергия от 19.02.2020г. относно КП №45/31.01.2020г. аб.№0510508122/ кл.№1500020919, и извършена техническа проверка, е одобрено да се начисли общо количество ел. енергия в размер на 21678 кВтч. за период от 18.12.2015г. до 27.06.2019г., като корекцията е извършена на основание чл.55 от ПИКЕЕ.