Решение № 868 от 19.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 868 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Костадинка Костадинова

Анна Кофинова при участието на секретаря Татяна Огн. ШуМ.а в присъствието на прокурора К. Евг. А. като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100606047 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 102 от 09.03.2023 г., постановена по НОХД № 2767/2022 г. по описа на СРС, НО, 7-ми състав, съдът е признал подсъдимия М. А. П. за виновен в извършването на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 от НК, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 54 от НК го е осъдил, като му е наложил наказание „лишаване от свобода“ в размер на три години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от пет години.

Със същата присъда подсъдимият М. А. П. е осъден да заплати на С. А.

С. сумата от 3369,58 лева (три хиляди триста шестдесет и девет лева и петдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за причинени на С.

А. С. имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на довършване на деянието – 25.01.2021 г., както и да заплати сумата от 134,78 лева по сметка на СРС, представляваща 4% държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият М. А. П. е осъден да заплати направените по делото разноски в общ размер на 402,36 лева, от които 304,86 лева по сметка на СРС и 97,50 лева по сметка на СДВР, както и по 5 лева за издаване на два броя изпълнителни листа.

Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба от защитника на 1 подсъдимия – адв. Т. М., с която се обжалва в цялост постановената присъда, като се излагат доводи за нейната неправилност.

В срока по чл. 320, ал. 4 от НПК е постъпило допълнение към въззивната жалба, в което са представени писмени изложения за допълване на доводите, посочени в жалбата. Защитата твърди, че СРС превратно е тълкувал доказателствената съвкупност относно наличието на субективен елемент за престъплението грабеж, както и относно наличието или липсата на твърдяната за присвоена чанта от частния обвинител (ЧО) и граждански ищец (ГИ) С. С..

Жалбоподателят счита, че безкритично съдът е кредитирал показанията на пострадалия С., а не е кредитирал показанията на свидетелите О., К. и И. поради тяхната заинтересованост.

Искането към въззивния съд е да отмени обжалваната присъда и да постанови нов съдебен акт, с който подсъдимото лице да бъде оправдано по повдигнатото му обвинение.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК прецени, че обжалваното решение е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание.

С определението за насрочване на делото е допуснато провеждането на въззивно съдебно следствие. В хода на въззивното съдебно следствие са събрани гласни доказателствени средства чрез проведен повторен разпит на свидетелите С. А. С., М. А. О. и Т. И. К.. Допуснат е повторен разпит на свидетеля Д. И. И., но поради безуспешни опити същият да бъде призован свидетелят не бе разпитан и съдът го заличи от списъка за призоваване.

В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия – адв. К., поддържа подадената въззивна жалба и отправеното с нея искане за отмяна на първоинстанционната присъда. Излага подробно аргументите, застъпени в жалбата, като акцентира върху противоречията в свидетелските показания на лицата, които са пътували в автомобила с частния обвинител. Намира, че не се е доказало наличието на чантичка у частния обвинител. Относно мобилния телефон заявява, че такъв е бил взет от св. Д. И., но са неясни обстоятелствата, при които това се е случило. Отделно от това поддържа, че липсва субективният елемент на престъплението, защото подсъдимият не е знаел чий е телефонът – неговият собствен или този на частния обвинител.

Представителят на СГП излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционната присъда е законосъобразна и обоснована. Посочва, че единствените константни гласни доказателствени източници са показанията на пострадалото лице, от които безспорно се установяват инкриминираните обстоятелства, поради което правилно районният съд е основал изводите си на тях. Счита, че обвинението е несъмнено доказано и относно процесния мобилен телефон, като тезата за наличие на фактическа грешка намира за несъстоятелна. Ето защо предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

2

Повереникът на ЧО и ГИ – адв. Ч., също счита, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена като правилна, тъй като безспорно е установено извършването на деянието и авторството му в лицето на подсъдимия.

Частният обвинител поддържа заявеното от повереника му.

В реплика адв К. се съгласява с представителя на СГП, че свидетелските показания са противоречиви, но заявява, че от разпита на св. О. и св. К. се установява при какви обстоятелства е бил извършен разпитът им в досъдебното производство, което обяснява противоречието в техните показания.

В лична защита подсъдимият М. А. П. се присъединява към казаното от защитника му. В правото си на последна дума подсъдимият заявява, че не е виновен, че се занимава със законен бизнес и не се счита за крадец противно на обвинението срещу него.

Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение, като съображенията за това са следните:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

По същество същата е неоснователна по следните съображения.

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е по реда на чл. 283 от НПК събраните на досъдебното производство писмени доказателствени средства. Съобразил е събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателствени средства, писмени доказателства и заключения на способи за доказване – експертизи, а именно: гласни доказателствени средства – обясненията на подсъдимия М. А. П. (л. 84 СП, СРС), показанията на свидетелите С. А. С. (л. 63-65 СП, СРС; л. 31 ДП, т. I, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК относно датата и по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 НПК относно отнетите вещи, л. 50 ДП, т. I, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК), Б.Д.Р. (л. 65 СП, СРС; л. 36 ДП, т. I, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК), А.С.М. (л. 66 СП, СРС; л. 34-35 ДП, т. I, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК относно датата и отнетите вещи), М. А. О. (л. 67 СП, СРС), Г.И.Г. (л. 68 СП, СРС), И.И.А. (л. 68-гръб СП, СРС), М.И.И. (л. 68 СП, СРС), Д. И. И. (л. 80 СП, СРС), Т. И. К. (л. 79-80 СП, СРС), К.А.Г. (л. 80-гръб СП, СРС), Ю.К.К. (л.

79 СП, СРС); писмените доказателствени средства и писмени доказателства – протоколи за разпознаване на лица и предмети (л. 56, 58, 60 ДП, т. I), протокол за претърсване и изземване (л. 63-64 ДП, т. I), протокол за оглед на лице (л.

65-66 ДП, т. I), фотокопие от документ за мобилен телефон марка „ iPhone” 7 3

(л. 70 ДП, т . I), справки и разпечатки за проведени разговори от мобилни оператори (л. 10-20, 25-27 ДП, т. II), заповеди за задържане на лице по реда на ЗМВР (л. 80-81, 83-84, 86-87, 89, 92, 95 ДП, т. II), протокол за обиск на лице по ЗМВР (л. 90 ДП, т. II), справка за съдимост (л. 12 СП, СРС); както и от способите за доказване – заключение по съдебномедицинска експертиза (л. 81 СП, СРС; л. 68 ДП, т. I) и заключение по съдебно-оценителна експертиза (л.

69 СП, СРС; л. 72-75 ДП, т. I).

В хода на допуснатото въззивно съдебно следствие пред настоящата инстанция са проведени повторни разпити на свидетелите: М. А. О. (л. 26-35 СП, СГС), като са приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК показанията му, дадени в досъдебното производство на л. 46 и л. 54 от т. I; Т. И. К. (л. 35-45 СП, СГС), като са приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК показанията му, дадени в досъдебното производство на л. 47 и л. 53 от т.

I; С. А. С. (л. 83-85 СП, СГС).

Въззивният съд формира изводите си по фактите както въз основа на събраните в хода на съдебното следствие пред първия съд гласни и писмени доказателствени средства и способи за доказване, така и въз основа на събраните в хода на въззивното съдебно следствие гласни доказателствени средства, като прецени, че същите са достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.

След самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност по делото въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка, която по съществото си е идентична с изведената от първостепенния съд:

Подсъдимият М. А. П., ЕГН: **********, е роден на **** г. в гр.

Ботевград, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, живущ в гр. Ботевград, ул. ****.

На неустановена дата в средата на месец януари 2021 г. подс. М. П. и свидетелите Г.Г., М.И. и И.А. се събрали в гаража на св. И.А., намиращ се в село Врачеш, общ. Ботевград, обл. Враца, за да играят хазартна игра на карти, известна като „сварка“. Към играещите се присъединил и ЧО и ГИ С. С.. В края на играта св. М.И. и ЧО и ГИ С. спечелили от играта парична сума в размер на над десет хиляди лева. Съответно останалите загубили парична сума в същата равностойност, като специално подс. М. П. загубил около 4000 лева. След края на играта ЧО и ГИ С. С. си отишъл, а останалите свидетели, които загубили пари в гаража, се усъмнили, че същият мамел по време на играта, тъй като видели отбелязвания с нокът върху част от картите, които били негово притежание.

На 25.01.2021 г. ЧО С. С. гостувал на своя приятелка в гр. Ботевград и се бил разбрал със св. Б.Р. да го вземе и прибере в гр. София. В изпълнение на уговорката св. Б.Р. отишъл заедно със св. А.М. с лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“, ползван от св. Р., да вземат ЧО и ГИ С. С. от бензиностанция „Шел“, намираща се магистрала „Хемус“, в близост до гр.

Ботевград, в посока гр. София. След като го взели, тримата тръгнали с 4 посочения автомобил, който бил управляван от св. А.М., тъй като св. Р. нямал шофьорска книжка. По време на пътуването ЧО и ГИ С. седял до шофьора на предната седалка, а св. Р. седял на задната седалка зад тази на шофьора. ЧО и ГИ С. носил със себе си мъжка чантичка тип „диагоналка“ на стойност 18,00 лева, в която съхранявал парична сума в размер на 3000,00 лева, парична сума в размер на 100 евро, с левова равностойност от 195,58 лева, както и вещи без стойност: един брой документ за „психо преглед“, лична карта на името на С.

А. С. и талон за абонатен номер на електромер. В себе си ЧО и ГИ С.о носил и един брой мобилен телефон марка „Айфон 7“ на стойност 156,00 лева. Сумата от 3000 лева ЧО и ГИ С. бил взел от сестра си за ремонт на къща.

По същото време подс. М. П. бил с личния си автомобил марка „Шкода“, модел „Супърб“ и възприел тръгването на ЧО и ГИ С. от бензиностанцията в посока към гр. София. Същият се чувствал силно засегнат от загубената няколко дни по-рано парична сума при играта на „сварка“ и решил да се саморазправя с ЧО и ГИ С., като си върне загубените пари. За целта повикал свои приятели, които работели във фирмата, на която бил собственик.

Отзовали се свидетелите Д. И., М. О. и Т. К., които тръгнали след автомобила на подс. П. по автомагистрала „Хемус“ в посока към гр. София с отделен автомобил марка „Тойота“ модел „Авенсис“. Този автомобил бил управляван от св. О..

Около 19:30 часа автомобилът марка „Шкода“, модел „Супърб“, управляван от подс. П., застигнал в лявата лента на магистрала „Хемус“, в посока гр. София, в района на с. Яна, лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“, управляван от св. М.. Подс. П. предприел действия, с които принудил св. М. да спре автомобила си в активната лява лента, като подс. П. спрял с автомобила си пред него. Останалите преследвачи с другата кола „Тойота“ спрели зад автомобила на св. М. в лявата лента, а св. О. излязъл, за да сигнализира движещия се отзад товарен автомобил в същата посока. След като спрял, подс. П. излязъл от своя автомобил и се насочил към автомобила, в който били ЧО С. С. и свидетелите Р. и М.. Стигайки до автомобила, подс. П. отворил предната дясна врата, където стоял ЧО и ГИ С., и му дръпнал чантичката тип „диагоналка“, която била разположена в областта на гърдите на ЧО и ГИ С., ведно с намиращите се в нея вещи. След това подсъдимият започнал да му нанася удари с дясна ръка в областта на главата, като крещял „Ще ме мамиш?“. Подс. П. хванал с ръце ЧО и ГИ С. и го измъкнал от автомобила, продължавайки да го удря с ръце по главата и да го рита с крак в областта на левия крак, от което ЧО и ГИ С. паднал на земята. Тогава се приближил св. И., който също го изритал веднъж по тялото. Подс. М. П. взел и мобилния телефон марка „Айфон 7“ от пострадалия, като го подал на намиращия се до него св. Д. И., а последният го прибрал в себе си. Друг от придружаващите подсъдимия измъкнал ключа от стартера на автомобила, управляван от св. М., като го изхвърлил.