Определение № 485 от 09.08.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 485 гр. Варна, 08.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно частно търговско дело № 20243001000390 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.729, ал.3 от ТЗ.

Образувано е по частна жалба на Национална агенция за приходите, със седалище гр.София срещу определение № 260242/09.07.2024 г. постановено по търг. дело № 1698/2017 г., по описа на Окръжен съд - Варна, с което е оставено без уважение възражение на НАП срещу съставена частична сметка за разпределение №4 на налични суми в масата на несъстоятелността на „Ост Трейдинг“ ЕООД /н./, обявена в ТР на 03.06.2024 г..

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно.

Основното възражение на жалбоподателя е, че част от вземанията на кредиторите за предплатените разноски за издръжка на производството по несъстоятелност са погасени по давност, тъй като за тях погасителна давност е започнала да тече от момента на внасяне на сумите през 2017 г. и 2018 г., като не са налице основания за прекъсване или спиране на давността. Иска се отмяна на обжалваното определение.

В едноседмичния срок по чл.276, ал.1 ГПК вр. чл.613а, ал.3 ТЗ длъжникът и кредиторите не са подали отговор на частната жалба.

Частната жалба с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 729, ал. 3 ТЗ във вр. чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Основният спорен въпрос в производството е свързан с приложението на института на погасителната давност относно вземанията на кредиторите предплатили разноски за издръжка на производството по несъстоятелност и по-конкретно началото на давностния срок за тези вземания.

От събраните по делото писмени доказателства и от вписванията в търговския регистър по партидата на „Ост Трейдинг“ ЕООД /н./ се установява, че в производството по несъстоятелност, синдикът с молба от 29.05.2024 г. е представил по делото четвърта частична сметка за разпределение на наличните в масата на несъстоятелността парични средства, обявена от синдика в търговския регистър на 03.06.2024 г.. С частичната сметка е извършено разпределение на налични суми в масата на несъстоятелността в общ размер от 80900 лв., от които сумата от 73900 лв. за удовлетворяване на кредитора на масата „ОББ“ АД за негово вземане с основание предплатени разноски по чл. 629б ТЗ и сумата от 7000 лв. за удовлетворяване кредитора „Северна лоза – 2“ ЕООД за негово вземане с основание предплатени разноски по чл. 629б ТЗ. В четиринадесет дневния срок по чл.728 ТЗ по делото 1 е постъпило възражение на НАП срещу така изготвената частична сметка. Приходният орган е възразил, че сумите от 6000 лв., предплатени на 12.07.2018 г. и сумите от 7800 лв., предплатени на 08.03.2019 г. не са предявени от кредитора в необходимите за това срокове, както и че въпросните суми са погасни по давност. В срок е постъпило писмено становище от страна на кредитора „ОББ“ АД, в което се излагат съображения за неоснователност на възражението.

С оглед предмета на настоящото производство следва да се отбележи, че по силата на чл.720 ТЗ разпределение се извършва, когато в масата на несъстоятелността се наберат достатъчно парични средства. За целта синдикът изготвя сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите с вземания по чл.722, ал.1 ТЗ съобразно реда, привилегиите и обезпеченията, която сметка е частична докато не бъдат изплатени изцяло задълженията или не бъде осребрена цялата маса на несъстоятелността с изключение на непродаваемите вещи – чл.721, ал.1 и 2 ТЗ. В сметката за разпределението се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване от събраната сума, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях, като тя се изготвя от синдика, но се одобрява от съда, имащ правомощия да я изменя (чл.729, ал.1 ТЗ). В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени и приети до деня на извършването му (арг. от чл.730 ТЗ ) – на кредиторите, включени в списъците на приетите вземания по реда на чл.692 ТЗ, както и вземанията, които подлежат на служебно събиране – напр. разноските по несъстоятелността по чл.723 ТЗ.

Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл.722, ал.1 ТЗ, а степента на удовлетворяването им – от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред (ал.2 на чл.722 ТЗ ).

В случая тези изисквания са спазени при изготвяне на частичната сметка. Не се спори в производството, че вземанията, чиито удовлетворение е посочено имат характера на предплатени разноски по чл. 629б ТЗ.

Така съгласно чл.629б ТЗ, когато наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покрИ.е на началните разноски за производството по несъстоятелност, съдът определя сумата, която трябва да бъде предплатена в даден от него срок от лицата по чл.625 ТЗ или от друг кредитор, за да бъде открито производството по несъстоятелност. Предплащането на разноски по реда на чл.629б ТЗ се извършва също и когато в хода на производството по несъстоятелност се установи, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покрИ.е на разноските за това производството (чл.632, ал.5 ТЗ). Целта на посочените разпоредби е да се осигури възможност производството по несъстоятелност да се развие независимо от липсата на достатъчно налично имущество на длъжника, за да се стигне до фазата на осребряване на имуществото и съответно до удовлетворяване на кредиторите чрез разпределение на получените от осребряването суми по реда на чл.722 ТЗ (така мотивите на т. 9 от ТР № 1/2017 г., на ОСТК, на ВКС). Вземането за предплатените по чл.629б ТЗ разноски не е такова по отношение на несъстоятелния длъжник, поради което не подлежи на предявяване в срока по чл.685, ал.1 ТЗ. То не подлежи на оспорване, тъй като се определя по размер от съда по несъстоятелността и се внася по негово разпореждане от лицата по чл.625 ТЗ или от друг кредитор. Поради това, такова вземане подлежи на удовлетворяване, без да е необходимо да бъде прието, респективно да бъде предявено. В този смисъл е и практиката на ВКС, изразена в определение № 284/22.07.2020 г. по ч. т. д. № 869/2020 г. на ІІ-ро т. о., решение № 28/24.07.2019 г. по т. д. № 1795/18 г. на І-во т. о., която въззивният съд споделя.

Следва и да се има предвид, че за да стимулира кредиторите да предплатят необходимите разноски (начални или при вече открито производство по несъстоятелност ), законодателят е предвидил в чл.632а ТЗ предплатените суми по чл.629б и чл.632 ТЗ да се възстановяват на предплатилия ги кредитор, когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно. Увеличаването на масата на несъстоятелността предполага в нея да постъпят суми в резултат от събрани вземания или от осребряване имуществото на длъжника.

Доколкото предплатените от кредитор суми са предназначени за покрИ.е на разноските по несъстоятелността, вземането за тях представлява вземане за разноски по несъстоятелността 2 по смисъла на чл.723 ТЗ.

Съобразявайки горното, настоящият съдебен състав намира, че в случая вземанията на кредиторите за предплатени разноски по чл.629б ТЗ за сумите от 6000 лв., предплатени на 12.07.2018 г. и сумите от 7800 лв., предплатени на 08.03.2019 г. с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.3 от ТЗ не са погасени по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 632а от ТЗ, предплатените суми се изплащат едва когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно, което противоречи на института на погасителната давност – да санкционира бездействащия кредитор при събиране на изискуемите му вземания. Видно от приложената към молба с вх. № 261700/22.04.2024 г. (л. 1921 г., търг. дело № 1698/2017 г., по описа на Окръжен съд – Варна), след внасянето на процесните предварителни разноски, в резултат на постановени определения на съда по несъстоятелността, са последвали множество преводи на парични средства от страна на „ОББ“ АД, послужили за разноски в производството по несъстоятелност, последната от която е на дата 23.02.2022 г. (видно и от приложените към молбата платежни документи). След последното предплащане на разноски, с молба от 20.05.2024 г., синдикът е поискал от съда по несъстоятелността да му даде разрешение да възстанови на кредиторите предплатените суми, но с разпореждане от 23.05.2024 г., съдът е указал на синдика да включи разноските в сметка за разпределение, позовавайки се на ТР 1/03.12.2018 г. по т.д. 1/2017 г. на ОСТК на ВКС. В този смисъл не е налице бездействия на кредитора след изготвяне на сметката за разпределение, от който момент за него е възникнало и правото на получи обратно предплатените в производството по несъстоятелност суми за покрИ.е на разноски, поради което и няма основание да се счита, че тези вземания са погасени по давност.

По изложените съображения, съдът намира, че с одобрената с обжалваното определение сметка за разпределение, правилно е предвидено предплатените суми по чл.629б от ТЗ да бъдат възстановени на съответните лица по реда на чл.632а от ТЗ, поради което частната жалба на Национална агенция за приходите, със седалище гр.София, следва да се остави без уважение.

С оглед на изложеното, съставът на ВнАС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Национална агенция за приходите, със седалище гр.София срещу определение №260242/09.07.2024 г. постановено по търг. дело № 1698/2017 г., по описа на Окръжен съд - Варна.

Определението да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ.

ДА се изпрати копие от настоящото определение за обявяване в Търговския регистър.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3