Решение № 3349 от 20.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3349 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110121813 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу ответника П. Й. Б., ЕГН **********, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ж.к. „..............., с присъединен абонатен № 272150, с която се иска от съда да бъде установено със силата на пресъдено нещо съществуването на вземане спрямо ответника сумата от 176,22 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.11.2022 г. до 31.03.2024 г., ведно със законна лихва за период от 27.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 31,92 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 15.01.2023 г. до 20.01.2025 г., сумата от 41,65 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 27.01.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 8,64 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 16.07.2022 г. до 20.01.2025 г., за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.05.2024 г. по ч. гр. д. № 4834/2025 г. по описа на СРС, 164-ти състав.

В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „..............., с присъединен абонатен № 272150, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот.

1

Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда – етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на главниците за ТЕ и ДР, поради което дължи претендираните мораторни лихви. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. дело № 4834/2025 г. по описа на СРС, 164-ти състав. Претендира присъждане на разноски.

Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Прави искане да бъде приложено за послужване ч. гр. дело № 4834/2025 г. по описа на СРС, 164-и състав.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. Й. Б., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, чрез адв. И. Н., с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва се ответникът да е потребител на топлинна енергия за процесния имот, респ. – да е собственик или вещен ползвател на същия. Счита за недоказано обстоятелството около приемането на наследството от ответника. Излага, че липсва действаща формула за изчисление на потребената топлинна енергия. Твърди, че липсва съгласие от ответника за приспадане и добавяне на суми от изравнителни сметки към други фактури. Поддържа, че ищцовото дружество е прихванало стари задължения / извън процесния период/ със суми за възстановяване. Сочи, че ищецът не е установил изпадането в забава на ответника касателно плащането на процесните главници. Твърди че претенциите за дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени, тъй като трето за спора лице извършва дейността по дялово разпределение и следователно цената за извършената услуга по ДР се дължи на ФДР, доколкото няма данни вземането да е цедирано към ищеца или пък последния да го е заплатил към ФДР. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

Представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

Привлеченото трето лице-помагач, в лицето на фирмата за дялово разпределение „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, изразява становище за основателност на исковете и представя доказателства за извършеното в процесния апартамент, дялово разпределение.

Уточнява, че за съответния период е извършвал месечно дялово разпределение, с месечно 2 отразяване на стойностите в издаваните фактури/съобщения към фактури от „Топлофикация София“ ЕАД по отношение на процесния имот.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след съвкупна оценка на събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ „битов клиент“ е този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а „потребител на енергия“ или природен газ за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.

От представените по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства се установява качеството на ответника Б. на собственик на процесния апартамент № 49. Видно от приетите по делото нотариален акт за замяна на недвижими имоти от 24.02.1987 г., 2 бр. саморъчни завещания от 20.03.1988 г. на лицата на Й Б и Ф С 2 бр.Протоколи за обявяване на саморъчно завещание от 21.06.1999 г., се установява, че на 24.02.1987 г. родителите на настоящия ответник – Й Б С и Ф Ц Са, са придобили в режим на СИО чрез замяна с друг свой собствен имот, процесния апартамент № 49, находящ се в гр. София, ж.к. Д........ Със саморъчни завещания от 20.03.1988г., всеки от бившите собственици и наследодател на ответника П. Й. Б., се разпоредил с притежаваната от него идеална част от процесния апартамент, за след смъртта си, в полза на дъщеря си П. Б.. Така, след смъртта на Ф Са /на 24.05.1999 г./, която починала след съпруга си Й Б С /починал на 27.10.1990 г./, ответника по делото П. Б. е останала единствен собственик, по завещание на апартамент № 49, находящ се на горепосочения адрес.

Установява се,макар косвено, от приетото като доказателство Искане от ЧСИ С Я до Служба по вписванията – гр. София, за вписване на Възбрана върху собствения на длъжника П. Б., недвижим имот – Апартамент № 49, в ж.к. Д........ за обезпечаване вземанията на взискателя „ОББ“ АД, за събирането на които е било образувано изп. дело № 20088440400346, че през 2008 г. ответника Б. е била единствен собственик на процесния апартамент, като към искането тогава са приложени удостоверения за наследници на нейните родители и бивши собственици Й и Ф Си. Този факт е установен и в хода на проведените няколко съдебни производства, в които „Топлофикация София“ ЕАД е претендирала за плащане вземания за ТЕ и ДР за предходни периоди, като съдът е признавал за установено и безспорно между страните, че собственик на процесния имот е именно ответника П. Й. Б.. Не се твърди и няма данни по делото, през процесния период ответника 3

Б. да се е разпоредила със собствеността върху апартамент № 49 в полза на трето лице, в т.ч. да е учредила вещно право на ползване или отдала под наем същия, вкл. да се е съгласила партидата за имота (с аб. № 271250) да бъде прехвърлена на името на наемателя.

Следователно съвкупния анализ на приетите писмени доказателства, макар косвено, сочат на извод, че именно посочения от ищеца в ИМ ответник П. Й. Б., като собственик на имота (Апартамент № 49, находящ се в гр. София, ж.к. .........) се явява потребител на доставяната до същия ТЕ и следователно клиент на „Топлофикация София“ ЕАД по отношение на предоставяните от нея услуги по доставка на топлинна енергия, поради което и същата следва да отговаря за стойността на потребената в имота й топлинна енергия.

Ответникът е оспорил количествата доставена топлинна енергия и нейната стойност, като се е мотивирал с отмяната на т.6.1.1. от Методиката, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-Рд-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването на Министъра на енергетиката, която урежда формулата за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и включените в нея компоненти.

По делото от заключението на приетата без възражения от страните, СТЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, се установява, че дяловото разпределение на ТЕ за ЕС, в която се намира и процесния апартамент, през процесния период е извършвано от ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД, а СЕС е на ежемесечни отчети от м.11.2021 г., съгласно които се съставят фактури по реални данни. Заключението на в.л. сочи, че за процесния апартамент № 49 е разпределена ТЕ само за сградна инсталация, тъй като всички отоплителни тела и захранващия щранг за топла вода са затапени. Съответно разпределението на ТЕ за сградна инсталация е извършено съгласно зависимостта, описана в Приложение към чл.61, ал.1, т.6.1.1. от Наредбата за топлоснабдяването, като за имота „сградна инсталация“ се разпределя в зависимост от пълния отопляем обем – 102 куб.м. и този на ЕС – 5227 куб.м. Размерът на сумите, вещото лице е посочило в Таблица № 6, от която се установява, че за процесния апартамент е начислена ТЕ от „сградна инсталация“ в размер на общо 176,23 лв. (съответно 87,78 лв. за отоплителен период от 01.11.2022 г. до 30.04.2023г., при установен процент за сградната инсталация от общото количество ТЕ за отопление в ЕС в периода м.10.2021 г. – м.04.2022 г. от 64,6 % и в размер от 88,45 лв. за отоплителен период от 01.11.2023 г. до 31.03.2024 г., при установен процент за сградна инсталация от общото количество ТЕ за отопление в ЕС в периода от м.11.2022 г. до м.04.2023 г. от 55,5 %).

Възражението на ответника, касаещо начина на определяне на количеството енергия, отдадена от сградната инсталация, съдът намира за неоснователно, по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 13, § 1 от Директива 2006/32/ЕО /отменена с Директива 2012/27/ЕС/ предвижда задължение за осигуряване на индивидуални измервателни уреди при крайните потребители, само когато "това е технически осъществимо, финансово обосновано и пропорционално спрямо потенциалните енергийни спестявания при крайните 4 потребители на електроенергия, природен газ, централно топлоснабдяване и/или охлаждане и гореща вода за битови нужди".

Следователно, задължението за поставяне на измервателни уреди на границата на собственост не е абсолютно, а при енергийните системи, които са били изградени преди 2006 г., следва да се вземе предвид доколко всяка индивидуална система позволява инсталиране на индивидуални измервателни уреди и дали това не би изисквало за потребителите прекомерни разходи спрямо ползите от индивидуално отчитане. ЗЕ – чл. 156, ал. 2, т. 3, също не предвижда задължение за инсталиране на измервателни съоръжения след общата за етажната собственост абонатна станция. Следователно не съществува общо нормативно задължение за поставяне на измервателни уреди за всеки потребител на топлинна енергия.