Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 577 от 02.02.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 158/2026
Вид
Определение № 577
Подписан
02.02.2026
В сила
02.02.2026
Състав
Цвета Павлова, Деница Добрева, Пламен Атанасов Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, пар. 1, б."б" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 577 гр. Варна, 02.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20263100500158 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба с вх. №138/ 09.01.2026 г., на „Уиз Еър Унгария” ЛТД, регистрирано в регистъра на дружествата на Унгария под № ***********, действащо на територията на Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“ КЧТ, с ЕИК 200830927, чрез адв. К. И. срещу заповед за изпълнение № 767/ 08.12.2025 г. по ч. гр. дело № 1328/ 2025 г. по описа на Районен съд – Девня в частта за разноските, с която е осъден частният жалбоподател да заплати на кредитора Е. Е. Г. разликата над 200 лв. до присъдените 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят възразява за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение от 400 лв. и счита, че същото следва да бъде намалено до сумата от 200лв., съобразявайки даденото тълкуване от СЕС по дело С-438/22 г., че посочените в Наредба 1/2004г. размери могат да служат единствено като ориентир при служебно определяне на възнагражденията. Сочи, че адвокатското възнаграждение в случая е присъдено в заповедно производство с нисък материален интерес, което не се характеризира с фактическа и правна сложност.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна Е. Е. Г. , чрез адв. И. от САК, с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Позовава се на извънсъдебното поведение на превозвача по уреждане на претенцията. Сочи, че е налице фактическа сложност, тъй като предполага значителна подготовка на представителя. Счита, че са налице условията за отправяне на преюдицално запитване до Съда на Европейския съюз по въпросите за допустимостта национален съд да намали присъденото адвокатско възнаграждение по дело, основано на Регламент (ЕО) № 261/2004, без да отчете поведението на въздушния превозвач в хода на извънсъдебната и съдебната фаза на спора, включително отказа му да представи релевантни доказателства и поддържането на противоречиви основания за отказ на обезщетение, както и следва ли принципът на ефективност и целите на Регламент (ЕО) № 261/2004, в светлината на решение по дело 1

C-438/22, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална съдебна практика, при която адвокатските възнаграждения по спорове за права на пътници се намаляват бланкетно и механично, единствено въз основа на абстрактна преценка за „липса на фактическа и правна сложност“, без индивидуална, конкретна и мотивирана оценка на обстоятелствата по конкретния случай, включително действията на страните, предхождащи образуването на съдебното производство?

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът намира, че преди да разгледа жалбата, следва да произнесе по искането за отправяне на преюдициално запитване:

По дефиниция процедура по преюдициално запитване на СЕС, се счита за допустима и полезна, когато повдигнатия за интерпретиране въпрос, е нов и има за цел уеднаквеното прилагане на правото на ЕС или когато съществуващата съдебна практика не дава необходимите насоки за справяне с ново правно положение.

В случая въпросите касателно обвързаността на съда от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери именно в светлината на принципа за ефективност, са разгледани с решение на СЕС по дело С-438/2022г. Ето защо съдът не намира основание за отправяне на преюдициално запитване.

Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна, като съображенията за това са следните:

Производството пред РС – Варна е образувано по заявление, подадено от Е. Е. Г. срещу „Уиз еър Унгария Црт“ АД регистрирано в Унгария с № на вписване в регистъра ***********, действащо в Р.България чрез „Уиз еър Унгария Црт.-клон България“ КЧТ, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 250,00 евро обезщетение за отменен полет ********, предвиден за изпълнение по разписание на 24.07.2024г., ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда05.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата и за присъждане на сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 400 лв. Към заявлението е представена фактура за заплатено адвокатско възнаграждение.

Същевременно с решение на СЕС по дело С-438/2022 г., по повод искането за тълкуване на член 101, параграф 2 ДФЕС в аспекта на съответствие на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения, е постановено тълкуване в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.

Посочено е още, че нищожността по член 101, параграф 2 ДФЕС има абсолютен характер. Указано е, че съдът следва да откаже приложението на такава национално права, която противоречи на правилата за ограничаване на конкуренцията. Ето защо съдът следва да съобрази размера на възнаграждението с общите критерии, използвани при преценка за прекомерност на възражението, а именно фактическата и правна сложност на делото.

В случая, за определяне паричната равностойност на усилията, положени от 2 процесуалния представител, съдът съобразява на първо място, че производството е инициирано във основа на заявление с типизирано съдържание. Самото въведено в процеса притезание за обезщетяване на вреди от закъснял полет не изисква детайлна предварителна работа на адвоката, тъй като правото на обезщетение по чл. 7, пар. 1, б.“б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на ЕП и на Съвета възниква от конкретно посочени фактически обстоятелства- закъснение на насрочен редовен полет над приетия за допустим времеви лимит. Тоест не необходимо заявителят да се позовава на никакво допълнителни факти, извън закъснението.

С оглед изложеното и отчитайки всички гореописани обстоятелства, и материалния интерес от 250 евро, настоящият състав намира, че адекватната парична оценка на предоставената адвокатска услуга е в размер на 300 лева. Доказателства за регистрацията на адвоката по реда на ЗДДС не са представени, поради което възнаграждението не следва да се включва данъка.

С оглед частичното несъвпадение в изводите на двете инстанции, заповедта за изпълнение следва да бъде отменена в частта за разноските за разликата над 300 лева до 400 лева, а в останалата обжалвана част същата следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед за изпълнение № 767/ 08.12.2025 г. по ч. гр. дело № 1328/ 2025 г. по описа на РС-гр.Девня в ЧАСТТА за разноските за разликата над 153,39 евро (300 лв. ) до присъдените 204,53 евро (400 лв.), представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

ПОТВЪРЖДАВА заповед за изпълнение № 767/ 08.12.2025 г. по ч. гр. дело № 1328/ 2025 г. по описа на РС-гр.Девня в ЧАСТТА за разноските в останалата обжалвана част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. Е. Г. , чрез адв. И. от САК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3