Решение № 121 от 14.11.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Благоевград, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев при участието на секретаря Теофания Лазова като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело № 20221200900076 по описа за 2022 година съобрази следното:

Съдебното производство е образувано и се развива по искова молба, подадена от З. Р.

А., ЕГН **********, адрес с. Д., общ. Г., обл. Б., ул. „****“ № *, срещу „*****“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. С., район „***“, бул. „*** № ***, представлявано от К.Х.Ч. и Б.А.В.. В нея се твърди, че на 15.11.2021 г., около 19:00 ч., по път III-197, км 1+100, общ. Г. Д., обл. Б. се е движел лек автомобил „Хонда Сивик“, ДК№ Е3665МН, управляван от Ш. Л. А.. Вследствие несъобразената с пътните условия скорост, той реализирал ПТП с животно /кон/, намиращо се на пътното платно, при което пострадала пътничката в колата /З. Р. А./. Съставени били протокол за инцидента и акт на виновния водач. Ищцата получила травма в областта на главата и лявата гръдна половина, затруднено дишане, комоцио със загуба на съзнание /била неконтактна в продължение на половин час/, фрактура на орбитата на лявата задна латерална стена, контузия на слепоочието и лявата част на лицето с оток, кръвонасядане по горния клепач, счупване на ребро с пробиване на белия дроб и травматичен шок. Наложило се да й бъде приложено интензивно лечение. След процесното ПТП, тя била откарана в болницата в гр. Г. Д., където й направили многобройни изследвания и манипулации. В продължение на няколко месеца ищцата страдала от силно главоболие, което на моменти било нетърпимо. Налагало се често да приема болкоуспокояващи лекарства. Отделно от силното главоболие, тя изпитвала 1 силна болка в гърдите при всяко дишане, поради счупеното ребро. Не се чувствала добре нито физически, нито емоционално. Изживените уплаха и стрес й се отразили изключително негативно. Започнала да изпитва страх и притеснения всеки път, когато й се наложи да се качва в автомобил или да пресича платното за движение.

Претърпяната злополука щяла да остане завинаги в съзнанието й. За лекия автомобил „Хонда Сивик“ имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, валидна към датата на ПТП. Застрахователят образувал щета, по която определил и изплатил много нисък размер на застрахователно обезщетение - само 7000 лева. Тази сума била крайно недостатъчна за репариране на всички болки и страдания, претърпени от ищцата. Справедливият размер на обезщетението възлизал на 33 000 лева. В тази връзка се претендира осъждане на ответника да заплати на ищцата останалата дължима сума - 26 000 лева /след като от 33 000 лева се приспаднат вече преведените 7000 лева/, заедно със законната лихва, считано от датата, на която е изтекъл тримесечният срок на застрахователя, както и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

В отговора се излагат аргументи за неоснователност на предявените искове.

Твърденията на ищцата не отговаряли на обективната действителност. Оспорва се настъпването на застрахователно събитие по описания от ищцата начин, нанесените вреди и причинно-следствената връзка между тях. Водачът на лекия автомобил не бил осъществил виновно и противоправно поведение. Не можело да се очаква и предвиди от него, че по републикански път ще препуска кон. Нямало данни за скоростта на движение на колата, както и дали същата е била съобразена с пътните условия.

Липсвали основания за реализиране на отговорността на водача. Причинените при инцидента вреди следвало да бъдат обезщетени от лицето, което отговаря за поддържането на пътя - Агенция „Пътна инфраструктура“. Пострадалата била без поставен предпазен колан и това нейно противоправно поведение довело до нанасянето на уврежданията. Аргумент за това било и обстоятелството, че другият участник в ПТП не получил травми. Не били ангажирани достатъчно убедителни доказателства относно размера на претендираните вреди, поради което същият бил прекомерен и необоснован. Видно от представената медицинска документация, пострадалата била хоспитализирана и след 6 дни била изписана с подобрение, като усложнения не били настъпили. Съгласно приложените епикризи, на ищцата било назначено консервативно лечение, без нужда от оперативна намеса. Някои от твърдяните травми не били подкрепени с доказателства. Нямало данни за изпадане на пострадалата в безсъзнание и счупване на ребра с пробиване на бял дроб.

Възстановителният процес бил относително кратък и нямало да останат трайни последици. Определеното и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 7000 лева било адекватно на получените неимуществени вреди и в пълна степен покривало претърпените болки и страдания. С поведението си пострадалата допринесла за 2 получаването на уврежданията. Тя имала възможност да възприеме поведението на водача, за когото се твърди, че е шофирал с превишена скорост. Въпреки това тя свободно формирала избора си да се вози при този водач, с което сама се поставила в риск. Моли се за отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените разноски.

Агенция „***“, гр. С., бул. „***“ № *, представлявана от И.И., председател на управителния съвет, е конституирана като трето лице-помагач на застрахователя.

Нейният процесуален представител застъпва позиция за неоснователност на предявените искове.

Правните основания на претенциите се съдържат в нормите на чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.

86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗДог, а тези на възраженията - в разпоредбите на чл. 51, ал. 2 и чл.

52 от ЗЗДог.

Събраха се писмени доказателства. Разпитаха се свидетели. Изслушаха се заключения на вещи лица.

Исковете са редовни и допустими, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

Предявена е осъдителна претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ водач. Съгласно посочената материалноправна норма, увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска пряко от застрахователя обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди. Успешното провеждане на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на делинквента изисква установяване на две групи юридически факти: от една страна, наличие на застрахователно правоотношение между ответника, в качеството на застраховател, и прекия причинител на увреждането, в качеството на застрахован, а от друга - всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане, включващ противоправно поведение /действие или бездействие/, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, която, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗДог, се предполага.

Съществуването на валидно застрахователно правоотношение се призна от ответната страна. Несъмнен е и фактът на настъпилото процесно ПТП. Във връзка с него са съставени констативен протокол, неоспорен от страните, и АУАН и НП. Последното е влязло в сила. С него водачът на лекия автомобил е санкциониран за нарушаване на чл.

20, ал. 2 от ЗДвП. Действително, въпросното НП не е приравнено на влязла в сила присъда по смисъла на чл. 300 от ГПК, но правното му значение не може да се отрече само на това основание и ответникът носи тежестта, при условията на главно и пълно доказване, да опровергае фактите, на които същото се базира /Решение № 60127 от 17.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1145/2020 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Петя 3

Хорозова/, а последното не се случи в рамките на настоящото дело, включително и посредством заключението на САТЕ и свидетелските показания на самия водач.

Вредите и причинната им връзка с противоправното деяние се установиха от данните, съдържащи се в приобщената медицинска документация и заключенията на д-р С. и др Кунчева. Презумпцията за вина на шофьора, закрепена в нормата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗДог, не беше оборена. Налице са всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответното застрахователно дружество.

Според задължителните разяснения в Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗДог не е абстрактно по своя характер, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението - характер на увреждането, начин на извършването му, обстоятелства, при които е извършено, допълнително влошаване на състоянието на здравето, причинени морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

Обезщетението за неимуществени вреди следва в най-пълна степен да възмезди увреденото лице, без да става източник на неоснователно обогатяване.

Пострадалата е на 63 години - възраст, която предполага по-бавно и по-болезнено възстановяване. Причинени са й множество травми - комоцио със загуба на съзнание, фрактура на орбитата на лявата задна латерална стена, контузия на слепоочието и лявата част на лицето с оток, кръвонасядане по горния клепач, счупване на ребро с пробиване на белия дроб и травматичен шок. При последните две дори е имало временна опасност за живота на ищцата /видно от неоспореното в тази част заключение на д-р С./. Проведено е било болнично лечение за 8 дни. През първите 3-4 дни, болките и страданията на пострадалата са били значителни и интензивни.

Счупеното ребро е затруднило движенията на тялото й за около 2 месеца. Мозъчното сътресение също е отшумяло за толкова време. Цялостното възстановяване на ищцата от телесните увреждания е продължило около половин година. В момента тя е в добро общо състояние и няма остатъчна симптоматика. Според неоспореното заключение на д-р Кунчева, процесното ПТП е причинило на А. значителен психологически стрес. Тя е преболедувала от остро посттравматично стресово разстройство и посттравматичен органичен мозъчен синдром, с характерните им симптоми - тревожност, безсъние, главоболие, световъртеж, уморяемост, трудност в концентрацията и изпълнението на умствени задачи, избягване на стимули, напомнящи травмата, и др. Неприятните й психични преживявания /неспокоен сън, астения, страх при придвижване с МПС и др./, които имат връзка с преживения инцидент, вече са със силно намален интензитет, ищцата е добре адаптирана към тях, те не й пречат на нормалното психо-социално функциониране и ще изчезнат с отдалечаване на преживяната травма във времето. От показанията на свидетеля Л. А., син на пострадалата, които не се обориха от останалия събран доказателствен материал, се изясни, че тя още има остатъчни болки в лявата 4 гръдна половина, при движение на лявата ръка също усеща болка, ограничила е излизането навън и виждането с приятели за около 5 месеца и до ден-днешен има страх от пътуване с автомобил. Съобразявайки всички тези релевантни факти и обстоятелства, съдът счита, че справедливият размер на заместващото обезщетение за преживените от ищцата болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП е 30 000 лева.

Основателно се явява направеното от ответника възражение за съпричиняване. В практиката на ВКС неотклонно се приема, че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗДог, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат със свое противоправно поведение, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно /Решение № 50072 от 01.11.2022 г. на ВКС по гр. д.

№ 4101/2021 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Г. Никова/. В такава насока разсъждава и правната доктрина - „Обезщетение за неимуществени /морални/ вреди в България“ от Стоян Ставру, „Сиела“, С., 2020 г., стр. 149-150. В случая се установи, че ищцата е нарушила разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и е пътувала без поставен предпазен колан. В това отношение, съдът кредитира категоричния извод на вещото лице д-р С..

Последният разясни на съда и адвокатите, че нараняванията в лицевата част на черепа се получават при непоставен предпазен колан от страна на пострадалия. Това било азбучна истина от учебниците по съдебна медицина и го знаели и студентите. В случая ги нямало коланните белези, които били характерни, ако е имало поставяне на предпазен колан при автопроизшествието. Имало една лентовидна ивица, която се получавала при поставен предпазен колан, а при пострадалата такава не е констатирана. Травмите на гръдния й кош били от удар в арматурното табло. За да се получело счупване на ребро от предпазен колан, трябвало да има белези от самия колан - червена ивица от преминаването му, а такава в казуса не била отбелязана никъде. Ако ищцата е била с поставен предпазен колан, травмите й са щели да бъдат по-леки /лист 124 от делото/. Тези констатации и изводи на д-р С. се подкрепят и от факта, че шофьорът на автомобила няма никакви наранявания от инцидента, за разлика от пътничката, което говори, че той явно е бил с поставен предпазен колан, а тя - не.