Определение № 1110 от 10.12.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1110 гр. Габрово, 10.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно частно гражданско дело № 20254200500706 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.248 ал.3 ГПК.

Обжалвано е определение №1237/05.10.2025г. по гр.д.№2060/2024г. на РС- Габрово, с което е оставено без уважение искането за изменение на Решение № 308 от 21.07.2025г. в частта на разноските- да се присъди на адв.

Н.- процесуален представител на ищеца, адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.

Частната жалба е подадена от името на ищеца В. С., чрез адв. Н. и подписана от адвоката. В същата се изразява несъгласие с извода на РС, че възнаграждение по чл.38 ЗА не следва да се присъжда, тъй като ищецът не е имал нужда от защита чрез завеждане на отрицателно- установителният иск, срещу него не са предприемани действия на принудително изпълнение, ответникът е признал иска, ищецът е можел да поиска прекратяване на изпълнителното дело поради перемция или извънсъдебно да предяви пред кредитора възражението за давност. Счита, че бездействието на кредитора в изпълнителното производство не следва да се толерира, а на длъжника не следвало да се указват непрактични начини за прекратяване на изпълнителното производство. Сочи, че ответникът е станал причина за завеждане на делото, тъй като наличието на изпълнителен титул дава възможност на взискателя винаги да инициира изпълнително производстводостатъчна причина за ангажирането му за разноски.

Претендира обжалваното определение да се отмени и да се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА в определен от съда размер.

В законният срок другата страна е подала отговор на частната жалба, в която излага възраженията си срещу същата.

Районен съд- Габрово е приел, че възнаграждение на адвоката не следва 1 да се определя, тъй като: по изпълнителното дело взикателят /ответник по настоящото дело/ не е предприемал действия по събиране на вземането от 2018г. и изпълнителни действия от тогава не са извършвани; ищецът е разполагал с възможността да поиска прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция, да предяви извънсъдебно възраженията, включително да поиска извънсъдебно от кредитора да зачете давността и тогава не би се стигнало до исков процес; ответника не е дал повод за завеждане на иска, а след завеждане на иска го е признал.

Въззивният съд намира частната жалба за основателна.

При конкретна преценка на фактите и обстоятелствата в настоящият казус следва да се прецени и разгледа въпроса дали ответникът с поведението си е станал повод за завеждане на делото. Доколкото е безспорно, че в отговора на исковата молба е обективирано признание относно факта на изтекла давност, определящо е извънпроцесуалното поведение на ответника.

Съобразно възприетото в практиката на ВКС становище, ответникът не дължи разноски, ако удовлетвори правния интерес на ищеца, като направи признание на иска, и ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяване на иска. В случая ответникът разполага с изпълнителен титул, въпреки, че от конституирането му като взискател през 2018г. не е искал извършване на изпълнителни действия. От представените по делото писмени доказателства се установява, че изпълнителното дело срещу ищецът и понастоящем е висящо и въпреки изразената готовност в отговора на исковата молба /л.16/ взискателят да предаде на длъжника изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, няма данни това да е направено.

Въз основа на горното въззивната инстанция счита, че поведението на ответника е станало причина за завеждане на производството, поради което не са налице кумулативно предвидените предпоставки на чл.78 ал.2 ГПК и на процесуалният представител на ищеца следва да се определи адвокатско възнаграждение. Размерът му следва да се определи при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, образувано по отрицателен установителен иск за недължимост на вземания поради погасяване по давност, по който от страна на ответника е заявено признание на иска и същият не е искал извършване на изпълнителни действия- само е конституиран като взискател в качеството му на цесионер във връзка с договор за цесия с ОББ АД. С оглед на това, че делото не е с висока фактическа и правна сложност, а поради признание на иска производство не се е развило, предвид и ниският материален интерес /таксите и разноските са само последица от главното задължение и дължимостта им зависи от дължимостта на главното задължение/, настоящият състав намира, че възнаграждението на адв. Р. Н. следва да е в размер на 200 лева.

Водим от гореизложеното съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №1237/05.10.2025г. по гр.д.№2060/2024г. на РСГаброво, с което е оставено без уважение искането за изменение на Решение № 308 от 21.07.2025г. в частта на разноските, като се присъди на адв. Н.процесуален представител на ищеца, адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА, вместо което

ПОСТАНОВИ:

Изменя решение №308/21.07.2025г. по гр.д. №2060/2024г. на РСГаброво в частта му за разноските, както следва:

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ********** , да заплати на адв. Р. Н. от АК- Габрово, сумата 200 лева адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1110 гр. Габрово, 10.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно частно гражданско дело № 20254200500706 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.248 ал.3 ГПК.

Обжалвано е определение №1237/05.10.2025г. по гр.д.№2060/2024г. на РС- Габрово, с което е оставено без уважение искането за изменение на Решение № 308 от 21.07.2025г. в частта на разноските- да се присъди на адв.

Н.- процесуален представител на ищеца, адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.

Частната жалба е подадена от името на ищеца В. С., чрез адв. Н. и подписана от адвоката. В същата се изразява несъгласие с извода на РС, че възнаграждение по чл.38 ЗА не следва да се присъжда, тъй като ищецът не е имал нужда от защита чрез завеждане на отрицателно- установителният иск, срещу него не са предприемани действия на принудително изпълнение, ответникът е признал иска, ищецът е можел да поиска прекратяване на изпълнителното дело поради перемция или извънсъдебно да предяви пред кредитора възражението за давност. Счита, че бездействието на кредитора в изпълнителното производство не следва да се толерира, а на длъжника не следвало да се указват непрактични начини за прекратяване на изпълнителното производство. Сочи, че ответникът е станал причина за завеждане на делото, тъй като наличието на изпълнителен титул дава възможност на взискателя винаги да инициира изпълнително производстводостатъчна причина за ангажирането му за разноски.

Претендира обжалваното определение да се отмени и да се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА в определен от съда размер.

В законният срок другата страна е подала отговор на частната жалба, в която излага възраженията си срещу същата.

Районен съд- Габрово е приел, че възнаграждение на адвоката не следва 1 да се определя, тъй като: по изпълнителното дело взикателят /ответник по настоящото дело/ не е предприемал действия по събиране на вземането от 2018г. и изпълнителни действия от тогава не са извършвани; ищецът е разполагал с възможността да поиска прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция, да предяви извънсъдебно възраженията, включително да поиска извънсъдебно от кредитора да зачете давността и тогава не би се стигнало до исков процес; ответника не е дал повод за завеждане на иска, а след завеждане на иска го е признал.

Въззивният съд намира частната жалба за основателна.

При конкретна преценка на фактите и обстоятелствата в настоящият казус следва да се прецени и разгледа въпроса дали ответникът с поведението си е станал повод за завеждане на делото. Доколкото е безспорно, че в отговора на исковата молба е обективирано признание относно факта на изтекла давност, определящо е извънпроцесуалното поведение на ответника.

Съобразно възприетото в практиката на ВКС становище, ответникът не дължи разноски, ако удовлетвори правния интерес на ищеца, като направи признание на иска, и ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяване на иска. В случая ответникът разполага с изпълнителен титул, въпреки, че от конституирането му като взискател през 2018г. не е искал извършване на изпълнителни действия. От представените по делото писмени доказателства се установява, че изпълнителното дело срещу ищецът и понастоящем е висящо и въпреки изразената готовност в отговора на исковата молба /л.16/ взискателят да предаде на длъжника изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, няма данни това да е направено.

Въз основа на горното въззивната инстанция счита, че поведението на ответника е станало причина за завеждане на производството, поради което не са налице кумулативно предвидените предпоставки на чл.78 ал.2 ГПК и на процесуалният представител на ищеца следва да се определи адвокатско възнаграждение. Размерът му следва да се определи при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, образувано по отрицателен установителен иск за недължимост на вземания поради погасяване по давност, по който от страна на ответника е заявено признание на иска и същият не е искал извършване на изпълнителни действия- само е конституиран като взискател в качеството му на цесионер във връзка с договор за цесия с ОББ АД. С оглед на това, че делото не е с висока фактическа и правна сложност, а поради признание на иска производство не се е развило, предвид и ниският материален интерес /таксите и разноските са само последица от главното задължение и дължимостта им зависи от дължимостта на главното задължение/, настоящият състав намира, че възнаграждението на адв. Р. Н. следва да е в размер на 200 лева.

Водим от гореизложеното съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №1237/05.10.2025г. по гр.д.№2060/2024г. на РСГаброво, с което е оставено без уважение искането за изменение на Решение № 308 от 21.07.2025г. в частта на разноските, като се присъди на адв. Н.процесуален представител на ищеца, адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА, вместо което

ПОСТАНОВИ:

Изменя решение №308/21.07.2025г. по гр.д. №2060/2024г. на РСГаброво в частта му за разноските, както следва:

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ********** , да заплати на адв. Р. Н. от АК- Габрово, сумата 200 лева адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове: