Решение № 2061 от 10.11.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2061 гр. Пловдив, 10.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20205330116835 по описа за 2020 година

Съдът е сезиран с искова молба от М. Ж. М., ЕГН **********, от **********, чрез пълномощник адв. Е.И. против „Макроадванс” АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Г. С. Раковски” № 147, ет. 5, ап. 14, представлявано от В.С., с която е предявен иск с правна квалификация по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, вр. чл. 19 ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК и на основание чл. 211, ал. 1 ГПК, „Макроадванс” АД, ЕИК: 201127485 е предявило против М. Ж. М., ЕГН ********** насрещен осъдителен иск, с правна квалификация по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем от 05.03.2019 г., който бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Фиксираният лихвен процент от 41 % не отговарял на действително приложения, т.к. уговорената неустойка представлявала добавък към договорната лихва, при което кредиторът допълнително се обогатявал в разрез с принципите на добрите нрави, което водело до нищожност на съглашението. Уговорената възнаградителна лихва надхвърляла повече от 3 пъти законната, а уговорката за дължимостта й - била нищожна. Клаузата за дължимост на неустойка също била нищожна, като противоречаща на добрите нрави и излизаща извън присъщите й функции. Чрез нея се стигало до скрито оскъпяване на кредита.

Ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК били нарушени. Клауза, която предвиждала дължимост на неустойка при неосигуряване на обезпечение, била в пряко противоречие с целта на Директива 2008/48. Същата прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия него, при което се стигало до допълнително увеличаване размера на задълженията. Не било извършено предварително разясняване на потребителя на клаузите във връзка с крайните задължения по договора. Видно от съдържанието на договора и представения 1 стандартен европейски формуляр, същите били изготвени без заемателят да е бил запознат с действителния размер на ГПР, при което били нарушени изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК. Чрез уговореното в чл. 11, ал. 1 от договора, се въвеждал сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. Неустойката била включена като падежно вземане - обезщетение за кредитора, а същевременно - била предвидена в размер, който не съответствал на вредите от неизпълнението, т.к. била съизмерима с предоставената заемна сума. Макар да била предвидена като неустойка, сумата представлявала предварително отчетена в падежните вноски сума, която не била известна на потребителя, съобразно изискванията на чл. 5 ЗПК. Клаузата противоречала на добрите търговски практики и била уговорка във вреда на потребителя. Била нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Поради невключване на неустойката в посочения в договора размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора, т.к. реалният лихвен процент не отговарял на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката. Горното представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по см. на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Нищожността на неравноправна клауза в договора, сочеща неверен ГПР, водела до недействителност на кредитната сделка, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Не било изпълнено и изискването на т. 9 от сочената разпоредба, т.к. потребителят бил заблуден относно действителния размер на лихвения процент. Поради това и договорът бил недействителен.

С оглед изложеното се моли за прогласяване на клаузата за дължимост на неустойка за недействителна, поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск.

Счита предявения от ищеца иск за недопустим, поради липса на правен интерес от страна на ищеца. Признава иска относно петитума в исковата молба за прогласяване на нищожност, на клауза за неустойка от Договора за кредит. Счита твърдението на ищеца, че уговорената между страните договорна лихва е в размер нарушаващ добрите нрави, водещо до нищожност на уговореното възнаграждение за неоснователно.

Твърди се, че няма нарушение и противоречие с повелителната норма на закона и определената лихва не е прекомерно висока, още повече, че размерът и бил посочен в погасителния план към договора, с който ищецът се е запознал и съгласил.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК и на основание чл. 211, ал. 1 ГПК, ответникът е предявил насрещен осъдителен иск, с правна квалификация по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

С насрещната искова молба е предявен иск, за осъждане на първоначалния ищец да заплати на ответника чистата стойност на кредита, представляваща остатък от главница в размер на 880 лева.

Твърди се, че на 05.03.2019 г., между страните бил сключен договор за потребителски кредит №*******/05.03.2019 г., с който дружеството е отпуснало на ответника по насрещния иск сумата от 1000 лева. Договорът за кредит бил сключен изцяло онлайн, чрез официална интернет страница: www.kinti.bg. На същия адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние, неразделна част от индивидуалните договори за кредит. Съгласно общите условия страните използват интернет и/или телефон като средство за комуникация и извършване на правни изявления. Сключването на договор е инициирано от ответника по насрещния иск със създаване на потребителски профил на уебсайта на дружеството. Ищецът по насрещния иск е изпратил ел. съобщение на ответника, с което го е запознал с 2 условията по договора и му е предоставил необходимата преддоговорна информация, под формата на стандартен европейски формуляр, както и Общите условия към него.

Съгласно Общите условия, било уговорено, че с натискане на бутона „Подпиши“ кредитополучателят подписва всички страници на договора за потребителски кредит, заедно с общите условия и приложенията към него, като последният се считал за сключен след получаване на изявлението от ответника и потвърждаване от страна на ищеца по настоящия насрещен иск. На 05.03.2019 г. ответникът по насрещния иск е усвоил паричната сума на каса на „Изипей“ АД. От ответника е извършено плащане единствено на сумата от 120 лева, след което е преустановил изпълнение на задълженията си по договора.

Ето защо насрещният ответник дължал да ищеца сума в размер на 880 лева, представляваща непогасен остатък от главница в общ размер на 1000 лева.

При условията на евентуалност е предявен иск по чл. 55 от ЗЗД - за връщане на същата сума, като получена от ответника без основание. По изложените в насрещната искова молба съображения моли за уважаване на насрещния иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск е подал отговор, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Счита, че сключеният между страните договор е нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК, с произтичащите от това последици, а именно че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи. Поради накърняване на принципа на добрите нрави се е достигнало до значителна нееквивалентност на насрещни претенции по договора. Договорената между страните лихва била в размер на 38,95 % годишно, към която следвало да се прибави скрита лихва под формата на неустойка, с което се стигало до надхвърляне с 10 пъти законната лихва, а оттам и до нарушаване на добрите нрави, поради което процесната клауза се явява нищожна. Възразява, че са нищожни и клаузите от договора за заем, в които е посочено, че ГПР е в размер на 49,65 %, а действителният ГПР е в различен размер, с което потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите. Поради невключване на неустойката в посочения, в потребителския договор размер на ГПР, последния несъответствал на действително прилагания от кредитора, тъй като реалния лихвен процент не отговаря на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката. Твърди се, че до момента на преустановяване на плащането от първоначалния ищец /ответник по насрещен иск/, кредиторът /ищец по насрещен иск/ е надвземал неправомерно сумата от 20 лева за договорна лихва и сумата от 300 лева за неустойка, получени без основание.

При условията на евентуалност прави възражение за прихващане между остатъка от главницата по кредита в размер на 880 лева със сумата от 320 лева, получени от ищеца по насрещния иск без правно основание въз основа на нищожни договорни клаузи.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК – като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че: между страните е бил сключен на 05.03.2019 г. договор за паричен заем, по който ищецът е усвоил сумата от 1000 лева /вж. Определение №3236 от 23.05.2021 г. – л. 125-127/.

Съдът приема това обстоятелство за доказано, включително като го съпостави с приобщените по делото доказателства.

По делото са приети като писмени доказателства: Договор за потребителски кредит №******* от 05.03.2019 г., по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата от 1000 лв., със срок на връщане 12 месеца, при лихвен процент по кредита – 3

41% и ГПР в размер на 49,65%. Предвидена е и неустойка при непредставяне на обезпечение в размер на 6,90 лева плюс 0,23% от усвоения размер на кредита, за първия ден на забава и 0,23% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен; Приложение № 1 – Погасителен план към договора за кредит, в който е посочен размер на неустойка при неизпълнение на договора – 792 лева; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; Общи условия за предоставяне на потребителски кредит на физически лица от „Макроадванс“ АД; разпечатки на изпратени до ищеца електронни съобщения; разпечатка на информация за нареден превод през ePay.bg – л. 54, 55; разписка за извършено плащане № ********** от 05.03.2019 г., за извършен в полза на ищеца М.М. паричен превод, с наредител: „Макроадванс“ АД, с описание: „паричен превод към Изипей: Кредит **********“, за сумата от 1000 лева; разписка за извършено плащане № ******* от 04.06.2019 г. за извършен в полза на „Макроадванс“ АД паричен превод, с наредител: М. Ж. М., с описание: „№*******“, за сумата от 120 лева.

По делото е прието заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че размерът на годишния процент на разходите по процесния договор за потребителски кредит, изчислен съобразно формулата за изчисление на ГПР в Приложение № 1 към ЗПК е 49,65% и съвпада с посочения в договора, като при изчисляването на ГПР в договора са включени само разходи за лихва. Вещото лице е посочило, че ГПР при фиксиран годишен лихвен процент от 38,95% /съгласно погасителния план, прилаганият по кредита номинален лихвен процент е 38,95%, т.е. приложен е преференциален лихвен процент, съгласно чл. 7, т. 1 от договора за потребителски кредит/ и с включване на дължимата сума за неустойка при необезпечение в месечните погасителни вноски, дължимото месечно плащане възлиза на сумата от 167,94 лева. По този начин, при включване на дължимата по договора сума, представляваща неустойка при необезпечение в ГПР, изчислен по посочената от вещото лице формула, същият е в размер на 327,17%.

Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като обективно и компетентно изготвено, с необходимия опит и знания в областта на вещото лице, допринасящо за изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства и неоспорено от страните.