Решение № 79 от 07.05.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Варна, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20263000500062 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Електроразпределение север“ АД, чрез процесуалния му представител адв. Б., против решение № 1159/10.11.2025 г., постановено по гр. д. № 1063/2024 г. по описа на ОС – Варна в частта, в която въззивното дружество е осъдено да заплати на К. Ф. Д. сумата от 30 436.42 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на ½ ид. ч. от правото на собственост върху енергийно съоръжение – оборудване за трафопост с диспечерски № 331, находящ се в гр. Варна, бул. „Приморски“ № 23, УПИ ІV в кв. 69 и на кабелна линия средно напрежение, представляващи елемент от електроразпределителната мрежа, което е разположено в помещение в сграда в режим на ЕС, за периода от 01.06.2019 г. до 01.06.2024 г., на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на исковата молба – 03.06.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 3 819.93 лева, представляваща обезщетение за забава върху присъденото обезщетение по чл. 59 ЗЗД за периода от 06.06.2021 г. до 01.06.2024 г., на основание чл. 86 ЗЗД.

Изложените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост на така обжалваното решение. Оспорват се изводите на съда за наличието на фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД с доводи за липса на обедняване от 1 ищеца – не са ангажирани доказателства за евентуално направени от него разходи във връзка с поддържането и запазването на процесните вещи, съответно не съществува правна възможност същият да получава приходи от процесните съоръжения /не може да ги ползва или отдава под наем/. Сочи се също така, че ищецът не е доказал и обогатяване от ответното дружество, което да произтича от общ с евентуално негово обедняване факт. Излагат се доводи, че неправилно съдът не е зачел направеното възражение за неоснователност на предявения иск по чл. 59 ЗЗД с оглед съществуващите между страните договорни отношения, аргументи за неправилност на извода на съда, че ответното дружество съзнателно избягва разрешаването на спора за придобиване на собствеността върху съоръженията и за необсъждане на направено възражение за притежавани от „Енерго Про Продажби“ АД сервитутни права.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на оспорения акт и отхвърляне изцяло на предявените искове.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия К. Ф.

Д., чрез процесуален представител, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни правни доводи и аргументи по наведените във въззивната жалба оплаквания и по съществото на правния спор.

В отхвърлителната му част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

За да се произнесе по спора, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна съобрази следното:

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната му част и допустимо. Същото е постановено по предявени от К. Ф. Д. против „Електроразпределение Север“ АД иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 39 728.16 лева, съгласно допуснато с протоколно определение от 25.10.2024 г. изменение по реда на чл. 214 ГПК, претендирана като обезщетение за неоснователно обогатяване от ползване за периода 01.06.2019 г. – 01.06.2024 г. на ½ ид. ч. от собствените на ищеца електрически съоръжения, подробно индивидуализирани, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, и иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 3 819.93 лева, претендирано обезщетение за забава за периода от 06.06.2021 г. до 01.06.2024 г.

Твърди се в исковата молба, че ищецът, сега въззиваем, е собственик на ½ ид. ч. от електрически съоръжения, представляващи оборудване на Трафопост с диспечерски № 331, намиращ се в гр. Варна, булевард „Приморски“ № 23 и на кабелна линия средно напрежение към трафопоста, изградени съвместно с трето лице – съсобственик с техни лични средства.

Считано от датата на въвеждането им в експлоатация – 12.08.2008 г. с разрешение за ползване № ДК-07-275 от 12.08.2008 г., процесните съоръжения 2 и кабелна линия се ползват от ответното дружество - „Електроразпределение Север“ АД за разпределяне и снабдяване с електрическа енергия на живущите в сградата, в която е трафопоста, както и за други потребители в района. За това ползване дружеството не е заплащало никакви суми на собствениците на съоръженията. С писмо вх. № 5346689/21.02.2020 г. въззиваемият и съсобственикът му отправили искане в тази насока, като ответникът е изпратил писмо с изх. № K-EDN-1720 от 10.03.2020 г., което не съдържало изричен отговор на искането им, както и продължил да ги ползва без насрещно възнаграждение. С оглед на тези твърдения се сочи, че ответното дружество се е обогатило неоснователно за негова сметка, поради което и на основание чл. 59 ЗЗД му дължи заплащане на обезщетение за периода на ползването, изчислено съобразно Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ, както и обезщетение за забава за периода 06.06.2021 г. – 01.06.2024 г. в размер на исковите суми.

В подадения в срока по чл. 131 ГПК исковете са оспорени от „Електроразпределение Север“ АД като неоснователни с възражения, идентични на изложените във въззивната жалба доводи по съществото на спора, описани по-горе. Оспорва исковите претенции и по размер.

Между страните не е налице спор, а това е прието за безспорно и по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, че въззиваемият К. Д. и трето за спора лице, са изградили и притежават в съсобственост при равни квоти, процесните енергийни съоръжения - оборудване за трафопост с диспечерски № 331, находящ се в гр. Варна, бул. „Приморски“ № 23, УПИ № IV, кв. 69 и на кабелна линия средно напрежение, представляващо елемент от електроразпределителната мрежа, а дружеството-въззивник

„Електроразпределение Север“ АД е присъединило същите към съществуващата електроразпределителна мрежа средно напрежение, осигурило е електроенергия на свои потребители, както и че е ползвал същите в исковия период, доставяйки ел. енергия на абонатите в сградата, в която е помещението със съоръженията и на други абонати извън нея.

Не е спорно, а това е и установено от ангажираните по делото доказателства, че изграждането е предхождано от съществували и съществуващи договорни отношения между страните.

С нотариален акт № 108/14.12.2005 г., том V, вх. рег. № 9079, нот. дело № 689/2005 г. на нотариус с рег. № 335, „Електроразпределение – Варна“ АД /чийто правоприемник е „Електроразпределение Север“ АД/ е закупило от П.Т.Д., Б.Ц.Д. и К. Ф. Д. следния недвижим имот, находящ се в сграда гр.

Варна, Община Варна, бул. „Приморски“ № 23, а именно: помещение за вграден трафопост на застроена площ от 21,20 кв. м., заедно с кабелно трасе с 3 площ от 15,10 кв.м., правото на прокарване на кабелна линия и правото на преминаване през дворното място, както и 2,5030 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което е изградена, представляващо УПИ № ІV в кв. 69 по плана на 8-ми подрайон на гр. Варна. След това е бил сключен и Договор за присъединяване № ПП463/09.05.03-ДАМВ07-0028/10.04.07 от 20.07.2007 г. между „Е.ОН България Мрежи“ АД /чийто правоприемник е „Електроразпределение Север“ АД/, от една страна, и К. Ф. Д. и П.Т.Д. от друга, с който са уговорени необходимите условия за присъединяване към електроразпределителната мрежа на жилищната сграда, описана в нот. акт. Съгласно чл. 2 от този договор присъединяването на обекта ще се извърши чрез изграждане на присъединителни съоръжения: оборудване на закупеното по нот. акт помещение с трафопост 10/0,4kV, 2x630kVA със съоръжения 20kV, кабелни линии 20kV, захранващи линии НН от табло НН на трафопоста до електромерните табла, електромерни табла – 2 броя, от физическите лица и за тяхна сметка. Уговорено е, че електроснабдителното дружество ще придобие собствеността върху изградените съоръжения, които ще му бъдат прехвърлени от насрещната страна и с учредени сервитути, на база взаимно признати разходи /чл. 29 от договора/, с извършване на компенсация между дължимата от потребителите цена за присъединяване и признатите разходи за изграждане на съоръженията и цената на учредяваните сервитути /чл. 44 – чл.

46 от договора/.

Процесните съоръжения, налични и ползвани от въззивното дружество, съставляват предвиденото в договора за присъединяване оборудване на трафопост и кабелни линии средно напрежение, което обстоятелство е установено от заключенията по проведените КСТИЕ /разликите в отделните заключения касаят размера на следващото се обезщетение/. Заключенията по експертизите потвърждават твърденията на въззиваемия, че чрез така изградените съоръжения ответното дружество осъществява пренос и доставка на ел. енергия на множество абонати, считано от датата на разрешението за ползване / Разрешение за ползване № ДК-07-275/12.08.2008 г./.

Установено е по делото и обстоятелството, че между страните е водена кореспонденция относно придобиване на собствеността на процесните съоръжения, които отношения не са финализирани поради непостигнато съгласие относно размера на разходите за изграждането им /Решение № ЛО2/20.10.2023 г. на КЕВР, Доклад за оценка № 14/06.11.2023, Писмо от Е.ОН България Мрежи АД /л. 57 от първоинстанционното дело/, Доклад за определяне пазарна стойност/.

Спорните въпроси между страните, във връзка с които са и наведените във въззивната жалба оплаквания, са по правото – налице ли е неоснователно обогатяване от въззивното дружество, съответно обедняване на въззиваемия, произтичащи от един общ факт по см. на чл. 59 ЗЗД, отчитайки спецификата на процесните съоръжения и дейността по пренос и доставка на ел. енергия; приложима ли е тази разпоредба с оглед съществуващите договорни 4 отношения по договора за присъединяване.

По така изведените спорни въпроси, в това число и правните аргументи на въззивника, е налице непротиворечива съдебна практика /напр. Решение № 91 от 11.09.2009 г. на ВКС по т. д. № 596/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 37 от 30.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 709/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 179 от 18.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 13/2010 г., ІІ т. о., ТК, Решение № 6 от 2.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 184/2014 г., II т. о., ТК, Решение № 291 от 27.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4016/2014 г., I г. о., ГК/, споделяна от настоящия състав, и съгласно която при ползване на енергийни обекти и съоръжения в тях, собственост на друго лице, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, различни от собственика, когато не е сключен договор за предоставяне на достъп по чл.

117, ал. 8 ЗЕ /предишна ал. 7/ или без наличие на друго основание, енергийното дружество следва да заплати обезщетение за ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния собственик на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Предвиденото задължение за собствениците /потребителите по в чл.

117, ал. 8 ЗЕ/ да предоставят достъп на съответното енергийно предприятие през собствените си електрически уредби и съоръжения за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители, не е задължение за предоставяне на безплатен достъп. Поради това и при липсата на сключен договор по чл. 117 ЗЕ, респ. друго основание, ползването е без основание и ползвателят дължи на собственика им съответно обезщетение.

Разпечатката съдържа 32 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cbe9bf2e-5808-416b-8704-4a51e87fc579