Решение № 6 от 06.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Пловдив, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20245300502737 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. В. М., ЕГН ********** чрез адв. В. Р. от АК Пловдив против решение № 452 от 26.08.2024г., постановено по гр. д. № 1927 по описа за 2023г. на Районен съд Асеновград, I гр. с., с което се отхвърля предявения иск от И. В. М., ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на Община Асеновград, представлявана от кмета д-р Х. Г., че е собственик по давностно владение на недвижим имот, представляващ поземлен имот *** по КККР на с. В*** Община Асеновград, с адрес: с. В**, местност „***“, площ от 2652 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 0, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 012008, съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***.

С въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано.Жалбоподателят поддържа, че процесния имот не е бил включван в ТКЗС, респ. не е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ, което изключва основанието за актуването му като общински.Оспорва се довода на районния съд, че за придобИ.е по давност освен предвидения в закона срок, имота трябва да отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелен имот.Не били обсъдени в цялост гласните доказателства, които установявали упражняването на фактическа власт и обстоятелството, че имота не е внасян в ТКЗС.Оспорва се и извода на районния съд, че владението на имота е осъществявано само в 1 оградената част, означена от вещото лице.Моли се решението да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови друго, с което да бъде уважен иска, а при условията на евентуалност иска да бъде уважен частично до размера от 437/2652 ид. ч. от процесния имот.

С писмения отговор на ответната община въззивната жалба се оспорва като неоснователна.Излагат се доводи, че процесния имот е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, защото бил включен в одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници и в регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване на земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Пред първоинстанционния съд е предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 от ГПК, за приемане за установено по отношение на ответната община, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. В., Община Асеновград, одобрени със заповед № 300-5-30/12.05.2004г. на изп. директор на АККК, последно изменение със заповед: няма данни за изменение, адрес на поземления имот: с. В., местност ***, площ: 2652 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 0, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 012008, съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***.

Твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба са, че е собственик по наследство и давностно владение от баща си В. С. М., починал на *** на 1/3 ид. част от следния имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. В., Община Асеновград, одобрени със заповед № 300-5-30/12.05.2004г. на изп. директор на АККК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, адрес на поземления имот: с. В., ул. „***, площ: 1483 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, съседи: ***, ***, *** и

***, ведно с построените в същия имот сграда с идентификатор***, застроена площ: 61 кв. м., брой етажи: 2, предназначение: друг вид сграда за обитаване, сграда с идентификатор ***, със застроена площ: 34 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор ***, със застроена площ: 56 кв. м., предназначение: селскостопанска сграда.Впоследствие с нот. Акт за покупко-продажба на недвижим имот № 29, т. III, рег. № 2599, д. 410/2016г. на нотариус К.

Б. закупил от сестра си 1/6 ид. ч. от същия имот и понастоящем бил собственик на ½ ид. ч. от него. Този имот и съседният поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.

В., Община Асеновград, одобрени със заповед № 300-5-30/12.05.2004г. на изп. директор на 2

АККК, последно изменение със заповед: няма данни за изменение, адрес на поземления имот: с. В., местност ***, площ: 2652 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 0, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 012008, съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***, винаги били владени от семейството му - той и неговия баща, като един общ имот, като между тях нямало ограда. Имало обща ограда от метални и дървени колове, метална мрежа и метални въжета от преди 50 години.В ПИ *** баща му отглеждал овце, като в него било изградено бетоново корито (поилка за овцете), което се захранвало с питейна вода от къщата им в ПИ ***.В процесния имот вече не отглеждали овце, не ищецът продължавал да го владее, като го поддържал, косил тревата, поддържал оградата.Към владението на баща си, осъществявано от 1971г. до смъртта му, ищецът присъединил своето владение, което осъществявал до сега.Владеел го явно, необезпокоявано, непрекъснато.Баща му приживе не бил се позовавал на давностно владение.Този имот не бил включван в ТКЗС или друго образувание, за него не били заявявани реституционни претенции. Ищецът твърди, че през 2022г. инициирал производство по снабдяване с нот. акт по обстоятелствена проверка за ПИ *** и внесъл искане за заверка на молба-декларация с вх. № 94-И398/05.12.2022г. в Община Асеновград.В отговор бил уведомен, че за същия имот е съставен АЧОС № 1501/27.09.2006г., вписан под № 147, т. 12, рег. № 3923, д. № 3047/04.10.2006г. на СВ Асеновград.Ищецът счита, че по този начин ответната община оспорва правото му на собственост, респ. че има правен интерес от предявяване на иска.

С писмения отговор по чл. 131 от ГПК искът е оспорен като неоснователен, с възражение, че по отношение на имотите, попадащи в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ правото на собственост не може да бъде придобито по давност.Процесният имот подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, защото бил включен в одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници и в регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване на земите по чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ.За имота бил съставен и АЧОС № 1501/29.09.2006г., който бил официален документ и се ползвал с доказателствена сила.

В приложената скица към исковата молба на поземлен имот № 15-1128310/29.09.2022г., издадена от СГКК гр. Пловдив, като собственик е отразена Община Асеновград съгласно АЧОС № 147, том 12, рег. № 3923, дело 3047/04.10.2006г., издаден от СВп гр. Асеновград.

В издадената скица № 103/31.08.2005г. от Служба по кадастъра гр. Пловдив относно собствеността на процесния имот е отразено: ОПФ /остатък/.На 21.04.2005г. ОСЗГ Асеновград е съставила протокол с приложен опис на имотите от остатъчния фонд, в който списък е включен и процесния имот като стопанисван от Общината.

Ищецът се легитимира като собственик на съседния ПИ № *** с нот. акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 67/22.08.2008г. и нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 29/20.12.2016г.

3

По делото е разпитан като свидетел Х. Ч., който е посочил, че познава ищеца от малък.Същият живял с родителите си в къщата на края на село В.. С лице към къщата имало имот, който в долния край бил ерозирал от камъни и го направили овчарник.Тоалетната им била там.След това хвърлили пръст, ерозията го затрупала и станало поляна, пораснали дръвчета.Като деца играели там.Като махнали овцете направили барбекю и там се събирали.Имало и чешма с готово корито, където пояли овцете.Било заградено с бодлива тел и дървена ограда.Процесното място било след оградата на имота, където бащата на ищеца купил къща.Впоследствие те заградили това място, а след като баща му починал и махнали овцете, ищецът продължил да се грижи, да го чисти, поддържа, коси.Сеели там картофи, лук.Свидетелят мислел, че мястото е негово.Намирало се под пътя.Когато правили пътя оградата била съборена, но ищеца направил друга.Оградата не била местена, не е имало спорове със съседи.Съседите се събирали там.Мястото останало само на И., само той се грижел за него, с брат му нямали спорове.ТКЗС-то в селото било закрито през 1958г., но този имот никога не бил внасян в ТКЗС.Той бил облагороден от ищеца и наследодателя му.В северозападната част на процесния имот гледали овцете, над тях било барбекюто, повече към пътя, а в югоизточната част на имота имало ерозия.В ПИ 33 бил оборът за животните.Между двата имота нямало ограда.

Св. Софка Моллова е посочила, че семейството на ищеца живеели в с. В. от 197071г.До къщата им имало място, където баща му си гледал животните.Имало голямо корито, където пиели животните и чешма.Мястото било стръмно, имало гора отстрани, те си го поддържали, оградата с двора им била обща.Имало и нещо като камина.По спомени на свидетелката процесното място винаги е било на ищеца и родителите му, винаги те са го ползвали, не е отнемано и внасяно в ТКЗС.Съседи не са имали претенции.В имот № 33 в южната част се намирало барбекюто, а през имот № 8 се минавало по пътечка, стигало се под чешмата, където били прибирани овцете.Чешмата била в северната част на имот № 8 близо до пътя.

Видно от заключението на приетата съдено-техническа експертиза по делото и приложената комбинирана скица, че ПИ 30.33 със своята ограда е навлезнал в ПИ 12.8 – частично с площ от 437 кв. м., между точките 74,6,20,21,22,28,23,29 и 65.Чешмата с коритото при точки 14,15,16 и 17 се намира в ПИ 30, 29 – улица.*** липсва на терена.Имало една маса и две пейки на изравнен терен на запад от чешмата на около 30 м. в ПИ 12.8.

В първоинстанционното производство е прието и заключение на лесо-техническа експертиза, съгласно което в ПИ с кадастрален идентификатор ***, землище с. В., с ЕКАТТЕ 12992, Община Асеновград, Област Пловдив е положен алуминиев метален проводник (кабел) върху стоящи дървета от зимен дъб с измерени диамертри в основата на стъблата от 28/30 до 36/40 см., съответно на височина 1, 30 от нивото на терена от 26/28 до 32/34 см., с височина от 22 до 26 метра, с произход семенен и издънков на различна височина от нивото на терена във вид на заграждение от три и четири реда.Положения и закрепен върху дърветата метален кабел с течение на продължителен период от време е враснал в различна степен в структурата (кора и дървесина) на дървесните стебла.Към м.

4 май 2024г. вещото лице определя възрастта на установените дървета от зимен дъб на не помалко от 70-75г.Отделните дървета не са в една права редица, поради което при годишното ми нарастване по дебелина самия метален кабел при съприкосновението с отделните стъбла са си упражнявали взаимно сили на опън и сили на натиск в зависимост от това дали ъгъла на съприкосновение е външен и/или вътрешен по отношение местоположението на конкретното отделно стъбло и кабела.Като общ период от време видно от конкретните установени факти и обстоятелства, посочени в позиция 5.2 и тези, посочени в позиция 5.4 от констативно-съобразителната част за реално и необратимо врастване на алуминиевия кабел в конкретните дървесни стъбла от зимен дъб, се е получило за период от време от полагане на кабела до днешно време за не по-малко от 40 - 45 години, а е възможно впредвид на редица конкретни и особено специфични и конкретни условия и обстоятелства реално възможно и допустимо е този период да е и много по-дълъг от посочения.