Определение № 803 от 01.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 390/2025
- Вид
- Определение № 803
- Подписан
- 01.07.2025
- В сила
- 01.07.2025
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Атанас Димов Атанасов, Орлин Найденов Летов
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2 т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- Чл.26, ал.3 · Закон за гражданската регистрация
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 803 гр. Стара Загора, 01.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:
Атанас Д. Атанасов
Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500390 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано по частна жалба на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от законните си представители В.В.И. и В.В.М., действащи заедно чрез юрк. М. В. срещу разпореждане № 3003/25.04.2025 г. по ч.гр.д. № 740/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу А. А., поданик на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Излагат се доводи, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен, т.к. длъжникът пребивава на територията на Република България за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ и до изтичане на срока му се намира постоянно в страната.
Претендира се отмяната на обжалваното разпореждане.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по подадено от ЗК „Л.И.“ АД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу А. А., с адрес : гр. С.З., *** за сумата от 5025 лв.- главница, както и законната лихва за от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането и разноските в заповедното производство.
В изпълнение на указания на заповедният съд заявителят е уточнил и удостоверил, че А. А. е поданик на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, ЛНЧ № 100371463, който с влязла в сила на 03.12.2024 г.
1 присъда е бил осъден за извършено от него престъпление против транспорта и му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 години и 6 месеца.
От служебно изисканата от съда от МВР – ОД на МВР- Стара Загора, Група „Миграция“ справка се установява, че А. А. е чужденец със статут на продължително пребиваващ в Република България, а разрешението му за пребиваване № 701147867, издадено от ОДМВР- Стара Загора на 19.05.2021 г. е изтекло на 22.07.2022 г..
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение, т.к. е приел, че длъжникът няма постоянен адрес на територията на Република България.
При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения от закона срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните съображения:
Длъжникът е чужд гражданин, но не е гражданин на държава-членка на Европейския съюз, поради което Регламент № 1215/2012 г. на ЕП и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, който съгласно решение на СЕС от 16.05.2024 г. по дело С-222/2023 е приложим и в заповедното производство, не намира приложение.
Не е налице друг международен договор в областта на сътрудничеството по граждански и търговски дела, по който Република България и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия да са страни, който да урежда специални правила относно компетентността на съдилищата по тези дела, в частност да предвижда компетентност на българския съд, произтичаща от местопребиваването на страните, независимо от тяхното гражданство.
Ето защо приложим се явява българският процесуален закон, който в разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК урежда пет отрицателни предпоставки за издаване на заповед за изпълнение.
Съдът може да уважи искането на заявителя и да издаде заповед за изпълнение само при кумулативното отсъствие на всички посочени в закона отрицателни предпоставки, една от които е липсата на постоянен адрес на длъжника на територията на Република България.
Чл.26, ал.3 от ЗГР предвижда задължение за чужденците със статут на дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, или на чужденците със статут на бежанец или хуманитарен статут, да имат регистриран постоянен адрес на територията на страната.
Останалите чужденци, които пребивават на територията на Република България не биха могли да имат постоянен адрес, т.к. законът предвижда единствено задължение да имат регистрация по настоящ адрес.
2
А. А. е чужденец, който е имал статут на продължително пребиваващ на територията на Република България, поради което няма и не е имал регистриран постоянен адрес, откъдето следва извод, че по аргумент от чл.411, ал.2 т.4 от ГПК срещу него не може да бъде издавана заповед за изпълнение.
Неоснователни са доводите в частната жалба за прекалена формалност при прилагане на изискването за наличие на постоянен адрес, т.к. заповедното производство е формално, а процесуалните норми са императивни и не подлежат на разширително тълкуване.
Обстоятелството, че А. А. фактически пребивава на територията на страната, т.к. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ е без правно значение при преценката за основателност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предвид наличието на отрицателна предпоставка, изразяваща се в липсата на постоянен адрес в Република България.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от изложените съображения на основание чл.278, ал.4 и чл.271, ал.1 пр. 1-во от ГПК Окръжен съд – Стара Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3003/25.04.2025 г. по ч.гр.д. № 740/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3