Решение № 154 от 28.06.2021, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Р. , 28.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело № 20214500100040 по описа за 2021 година

Ищците Х.Л.. Х., А.А. Х. и Б. Х.Л.. от гр. Р., действаща чрез своите законни представители Х.Л.. Х. и А.А. Х., и тримата чрез адв. Б.С. АК Р. твърдят, че на 21.09.2019 г. вследствие на ПТП между лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № ****, управляван от Р. Пл. Н. и лек автомобил „Форд Фиеста“ с ДК № ***, управляван от Х.Л.. Х. е причинена смъртта на В. Х.Л. – дъщеря на първите двама ищци и сестраблизначка на третата ищца. Вина за ПТП имала Р. Пл. Н., която при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № **** на АМ „Хемус“ в посока от гр. Варна към гр. София нарушила правилата на ЗДвП, движейки се със скорост около 111 км/ч. В района на км 345+700, в същата посока, със скорост около 71 км/ч се движел управляваният от ищеца Х.Х. автомобил, в който имало четирима пътници. Водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ не забелязал своевременно движещият се пред него в същата лента автомобил и при достигане на разстояние 10,6 м от задната част на „Форд Фиеста“ задействал аварийно спирачната система на автомобила, но не успял да предотврати удара с него и с предната дясна част ударил лявата задна част на лекия автомобил „Форд Фиеста“, в който е пътувала В. Х.Л.. Вследствие това ПТП В. починала. По повод извършеното деяние било образувано нак. производство и с присъда по НОХД № 270/2020 на ШОС, Р. Пл. Н. е призната за виновна в това, че на 21.09.2020 г. в района на км 345+700 от АМ „Хемус“, в посока от гр. Варна към гр.

София, при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № **** нарушила правилата за движение – чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 ЗДвП и чл. 75, ал.1 ППЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на В. Х.Л., както и средни телесни повреди по смисъла на чл. 129 НК на Х.Л.. Х., А.А. Х. и Г.Ч., всички от гр. Р., поради което и на основание чл. 343, ал. 4, във вр. ал. 3, б. „б“, във вр. ал. 1, б. „в“, във вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 58а НК е осъдена на 2 години лишаване от свобода като на основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наложеното наказание е отложено за срок от четири години.

Присъдата била влязла в сила на 27.11.2020 г.

1

Ищците твърдят още, че управляваното от Р. Пл. Н. МПС било застраховано при ответното дружество със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за периода, през който е извършено противоправното деяние причиняване на смърт при ПТП. Заявяват, че са спазили изискванията на чл. 380 КЗ като оправили към застрахователя писмени застрахователни претенции, по които били заведени щета № 2010025959 за ищеца Х.Х., щета № 2010025948 за ищеца А.А. и щета № 2010025963 за малолетната ищца. С писмо № 5549/25.09.2020 г. ЗД „Б.И. АД отказало да изплати застрахователно обезщетение на ищцата Б. Х.Л.. от гр. Р., действаща чрез своите законни представители Х.Л.. Х. и А.А. Х.. По отношение на другите двама ищци в законовоопределения тримесечен срок не последвало плащане от страна на застрахователя.

С исковата молба се твърди още, че Б. и В. като сестри – близначки били изключително близки, поради което ищцата търпяла непоправими неимуществени вреди, които били пряка и непосредствена последица от ПТП. Те се изразявали в морални болки и страдания, както и в тежка психологическа травма с непредвидими последствия. Твърди се още, че семейството на ищцата било много задружно, между двете сестри имало създадена трайна и силна взаимна връзка. Били неразделни, заедно играели, навсякъде ходели заедно, често се прегръщали, споделяли една стая.

Посещавали една група на детската градина и от сутрин до вечер неотлъчно били заедно. Подкрепяли се и се защитавали една друга взаимно при нужда. Били опора една на друга, много си приличали и трудно ги различавали.

Б. много трудно понасяла загубата на сестра си. Непосредствено след инцидента не й казали, защото се притеснявали от реакцията й. Когато узнала истината, тя започнала да плаче, изпаднала в истерия и дълго не можели да я успокоят, започнала да сънува кошмари, да става и да върви на сън. Станала нервна и раздразнителна.

Наложило се да потърсят професионална помощ. Започнала да посещава психолог, който да й помогне да преодолее тази психологическа травма. Станала разсеяна, тревожна, неуверена, трудно се концентрирала, започнала да изпитва безпокойство. В продължение на месеци всеки ден плачела за сестра си. И сега когато говорели за В. тя започвала да плаче. Споделяла, че много й е мъчно за нея, затворила се в себе си.

През есента на 2020 г. Б. тръгнала на училище в първи клас. Там също плачела, защото била свикнала да е със сестра си непрекъснато, още от раждането им и това да е сама било непознато за нея усещане, което я стресирало. Много пъти споделяла, че се чувства самотна, че й липсва В.. Все казвала, че ако Вижнан е още жива щели да ходят заедно на училище и да сядат на един чин. Започнала и да се страхува да остава сама.

Страхувала се да не се случи нещо лошо и с родителите й. На рождения си ден Б. била много тъжна, тъй като винаги го била празнувала със сестра си. Чувствала се самотна, не се радвала както предни години. Този рожден ден вместо празник, бил за нея изпитание. През лятото когато ходили на море отново говорела само за сестра си, какво биха правили, ако била жива. Дори събрала миди и ги занесла на гроба й.

Неочакваната и нелепа смърт на В. причинила на сестра й Б. голям психически стрес. Мъката й била неизмерима. Загубата понасяла особено тежко и предвид ранната си възраст. Намира, че справедливият размер на обезщетение, който би възмездил претърпените от ищцата неимуществени вреди е 80 000 лева. Претендира се тази сума, ведно със законната лихва, считано от 21.09.2019 г. до окончателното плащане, както и разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

2

Ищците Х.Л.. Х. и А.А. Х. твърдят, че като родители на починалото дете В. им били нанесени непоправими неимуществени вреди, които били пряка и непосредствена последица от ПТП. Заявяват, че В. и нейната сестра-близначка се родили на 11.12.2013 г. в гр. Тутракан след проведена инвинтро процедура. Били желани и дълго чакани деца. Към датата на злополуката В. била на 5 години и целият й живот бил пред нея.

Била лъчезарно, тихо и скромно дете, а семейството им задружно. Ходели заедно навсякъде, децата били смисълът на живота им. Смъртта на В. го променила напълно и необратимо.

Ищецът Х.Х. твърди, че когато видял В. да лежи извън колата сърцето му се свило от притеснение, но имал надежда, че ще се оправи до момента, в който видял да покриват тялото й с одеяло. Изпитал неописуема болка и празнота, всичко пред него се сринало. Било му много тежко, не бил на себе си. През деня останал с другата си дъщеря, но когато останел сам плачел през цялата нощ. Не можел да заспи, сънувал кошмари и до сега. Било му много трудно да организира погребението на детето си.

Ищцата А.А. Х. твърди, че разбрала за смъртта на детето си чак в болницата.

Изпаднала в шок и не можела да спре да плаче. Това продължило и след прибирането й у дома. Поради получените травматични увреждания била на легло и не могла да иде на погребението и да види за последен път дъщеря си.

И двамата ищци твърдят, че избягвали да обсъждат инцидента с близките си, понеже им било трудно да говорят за това. И двамата страдали от безсъние, изпитвали непоносима болка, измъчвали се от случилото се. Много трудно им било по празници, защото тогава липсата на В. ставала още по-осезаема. Винаги когато говорели за детето, сълзите им започвали да текат, не можели да контролират емоциите си. Било им трудно да посрещат само едното дете от детска градина. Заявяват още, че през учебната 2020/2021 г. В. трябвало да бъде в първи клас. Мечтаели за този ден, когато щели да изпратят и двете деца на училище, как щели заедно да стоят и да си помагат.

Внезапната смърт на В. много ги променила. Станали затворени, раздразнителни, тревожни и подтиснати. Изгубили радостта от живота. Тревожели се и за другата си дъщеря, която трудно понасяла смъртта на сестра си. Всички започнали да посещават психолог. Неочакваната смърт на детето им причинила голям психически стрес. Като родители на починалата В. претърпели и продължават да търпят неимуществени вреди от нейната смърт като считат, че справедливия размер на обезщетения, който би възмездил и би репарирал до известна степен претърпените от тях неимуществени вреди възлиза на 200 000 лв. за всеки от тях. Претендират тези суми, ведно със законната лихва, считано от 2.12.2020 г. до окончателното й изплащане, както и разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗД „Б.И. чрез адв. Т.Д. е депозирал отговори на исковата молба на Б. Х.Л.. от гр. Р., действаща чрез своите законни представители Х.Л.. Х. и А.А. Х. и на исковата молба на Х.Л.. Х. и А.А. Х., с които оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. На първо място прави възражение за съпричиняване на вредите като твърди, че към момента на процесното ПТП пострадалата В. Л. е била на задната седалка без по отношение на нея да е използвана предписаната в чл. 137б ЗДвП система за обезопасяване на деца, евентуално детско столче за кола с обезопасителни колани към него, като при използване на такава система травмите биха били по-леки. Заявява, че по отношение на малолетното дете не бил упражнен задължителен постоянен и непрекъснат родителски контрол. Според 3 ответника в случая следва да се определи съпричиняване от страна на пострадалото лице в размер на 2/3. Оспорва и твърденията на ищцата Б. Х.Л.. от гр. Р., действаща чрез своите законни представители Х.Л.. Х. и А.А. Х. за търпени неимуществени вреди в претендирания обем – че й била причинена тежка психологическа травма с непредвидими последици. Намира, че ищцата е била само на 6 години към датата на ПТП и с времето психически може да преодолее иначе безспорно тежката загуба на своята сестра-близначка. Оспорва наличието на особена връзка с починалата, както и че е налице изключение, което е създало трайна и емоционална връзка между ищцата и починалата й сестра, доколкото двете са били едва на 6 години към датата на ПТП.

Ответникът оспорва и твърденията на ищците Х.Л.. Х. и А.А. Х. за търпени неимуществени вреди в претендирания обем. Намира, че тежката им психологическа травма била вследствие не само от смъртта на дъщеря им, но и от вината, която изпитвали като родители поради факта, че не са положили дължимия родителски контроли са нарушили чл. 137б и сл. ЗДвП като не поставили и не използвали система за обезопасяване на деца в управлявания от ищеца Х.Х. автомобил. Оспорва предявените искове за неимуществени вреди по размер, намирайки ги за силно завишени, несъответстващи на реално претърпените от ищците вреди, на критериите за справедливост и на практиката на съдилищата по сходни случаи. Намира, че при определяне на размера на обезщетенията за тримата ищци следва да се съобразят наведените от него доводи за наличие на съпричиняване, а по отношение на ищците Х.Л.. Х. и А.А. Х. и тези за допуснати от тях нарушения по чл. 125, ал. 3 СК. Иска от съда да отхвърли предявените искове, евентуално да намали размера на обезщетенията.

Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

От представените удостоверения за раждане и за родствени връзки, издадени от Община Р. се установява, че ищците Х.Л.. Х., А.А. Х. и Б. Х.Л.. са съответно родители и сестра на В. Х.Л., поч. На 21.09.2019 г.

Между страните няма спор, че лекият автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № ****, при управлението на който е настъпило процесното ПТП на 21.09.2019 г., е застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” към момента на катастрофата, при ответното дружество.

За процесното ПТП е било образувано и водено НОХД № 270/2020 г. по описа на ОС Шумен като по него с влязла в сила на 27.11.2020 г. Присъда Р. Пл. Н. е призната за виновна в това, че на 21.09.2020 г. в района на км 345+700 от АМ „Хемус“, в посока от гр. Варна към гр. София, при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № **** нарушила правилата за движение – чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 ЗДвП и чл. 75, ал.1 ППЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на В. Х.Л., както и средни телесни повреди по смисъла на чл. 129 НК на Х.Л.. Х., А.А. Х. и Г.Ч., всички от гр. Р., поради което и на основание чл. 343, ал. 4, във вр. ал. 3, б. „б“, във вр. ал. 1, б. „в“, във вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 58а НК е осъдена на 2 години лишаване от свобода като на основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наложеното наказание е отложено за срок от четири години.