Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 215 от 01.03.2025, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 86/2025
Вид
Определение № 215
Подписан
01.03.2025
В сила
01.03.2025
Състав
Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 9а, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 215 гр. София, 01.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20251800500086 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение № 836 от 19.11.2024 г., постановено по гр. д. № 794/2023 г. по описа на РС – Костинброд, е оставено без уважение искането на ищеца за освобождаване от разноски в размер на 800 лв. за възнаграждения на вещи лица по допуснатата по делото по искане на ищеца съдебно-медицинска експертиза.

Определението е обжалвано от ищеца с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му.

В срока за отговор на частната жалба не са постъпили отговори от ответника и контролиращата страна.

Настоящият въззивен състав след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, по следните съображения:

За да остави без уважение искането на ищеца, първоинстанционният съд е приел, че съдебно-медицинската експертиза е поискана от ищеца, а бюджетът на съда е ограничен, че липсват доказателства – медицинска документация, доказваща, че ищецът е нетрудоспособен, че представената от ищеца медицинска документация не е достатъчна за изготвяне на експертиза и че определеното възнаграждение е минимално.

Тези изводи не се споделят от въззивния съд.

Обстоятелствата, че съдебно-медицинската експертиза е поискана от ищеца и че бюджетът на съда е ограничен не могат да бъдат основания за отказ от освобождаване от внасяне на разноски по делото. Липсата на доказателства – медицинска документация, доказваща, че ищецът е нетрудоспособен, също не може да бъде основание за такъв отказ, тъй като 1 ищецът не твърди, че е нетрудоспособен, а че е безработен, същевременно фактът, че е трудоспособен не е основание за отказ от освобождаване от внасяне на разноски по делото, след като ищецът според декларираните данни не получава трудови /и други/ доходи, което е релевантното при преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК. Няма отношение към преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК дали представената от ищеца медицинска документация е достатъчна за изготвяне на експертизата, а размерът на определеното възнаграждение не е основание за отказ от освобождаване от внасяне на разноски по делото, тъй като, от една страна, обща сума на определените възнаграждения на вещите лица в размер на 800 лв., макар да е съобразена с икономическите условия и с оценката на полагания от експертите труд, не е минимална, от друга страна дори да е минимална, тя следва да се отнесе към конкретните финансови възможности на ищеца, които според декларираните данни са силно ограничени. В този смисъл оплакванията на жалбоподателя относно изводите на първоинстанционния съд са основателни.

Независимо от горното определението следва да бъде потвърдено, тъй като от материалите по делото е видно, че при декларираните данни, установяващи формално, че ищецът и семейството му не разполагат с достатъчно средства за плащане на определеното от съда възнаграждение на вещите лица, тази липса на средства не е била пречка сума в същия размер да бъде платена изцяло и в брой на 17.05.2023 г. на адв. К. при сключване на договора за правна защита и съдействие. Това обстоятелство поставя под съмнение декларираните данни в представената по делото декларация по чл.

83, ал. 2 ГПК и същевременно установява, че сума от 800 лв. не е непосилна за ищеца.

С оглед изложеното определението следва да бъде потвърдено, като при продължаване на съдопроизводствените действия по делото първоинстанционният съд следва да отчете обстоятелството, че към момента разноските за възнаграждения на вещите лица не се дължат от ищеца, тъй като съгласно чл. 9а, ал. 2 ЗОДОВ разноски по делата по този закон не се внасят предварително. Това не обуславя извод за наличие на основание за отмяна на определението, тъй като въпросът относно това към кой момент се дължат разноските по делото е различен от въпроса дали изобщо се дължат тези разноски при направено искане за освобождаване от тях и в този смисъл следва при наличие на искане за освобождаване от разноски по делото да има яснота дали искането е принципно основателно, независимо дали тези разноски са дължими към момента или биха били дължими впоследствие съобразно изхода на делото при постановяване на съдебния акт. Поради това съдебномедицинската експертиза по делото следва да бъде изготвена, като разноските за възнагражденията на вещите лица към момента се поемат от бюджета на съда, а при постановяване на съдебното решение първоинстанционният съд следва да разпредели разноските съобразно изхода на делото и предвид настоящото произнасяне за липса на основания за освобождаване на ищеца от разноски за възнаграждения на вещи лица.

2

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 836 от 19.11.2024 г., постановено по гр. д. № 794/2023 г. по описа на РС – Костинброд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3