Решение № 68 от 02.04.2026, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Бургас, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Д.

Членове:

Калина Ст. Пенева

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Е. П. Георгиева като разгледа докладваното от Боряна Анг. Д. Въззивно гражданско дело № 20252000500316 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ против Решение № 182/02.07.2025г., постановено по гр.дело № 519/2022г. по описа на Сливенския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от нея иск против М. Е. Б., ЕГН ********** от гр.С., жк“С.“№*, вх.*, ет.*, ап.* и К. С. И., ЕГН ********** от гр. С., кв.“Д.“№*, вх.*, ет.*, ап.* за отнемане на незаконно придобито имущество на стойност 202 015 лв. и е осъдена да заплати разноските в производството.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и поради необоснованост. Според Комисията, съдът неоснователно, предвид събраните по делото доказателства и поради погрешно тълкуване волята на законодателя, е отхвърлил предявените искове. Правилно достигнал до извода, че е налице значително несъответствие, надвишаващо 150 000 лв., но неправилно приел, че не е налице връзка между извършената от Б. през 2021г. престъпна дейност и претендираното имущество, придобито през 2016г.

Излага подробно съображенията относно несъгласието си с правните изводи на съда, че мярката отнемане на имущество, без да е налице пряка връзка с извършеното престъпление не отговаря на принципа за пропорционалност, като оспорва приложената в случая аналогия с цитираната 1 в решението практика на ЕСПЧ, която е била актуална по делата, образувани по реда на отменените ЗОПДИППД и ЗОПДНПИ. Твърдейки, че отменените закони са с различни цели и правна философия, жалбоподателят е направил ретроспекция и изложил пространен анализ за разликата между действащите до момента закони и ЗОНПИ. Тази неотчетена разлика, според въззивника, е довела до разширяване приложното поле на съдебната практика и неправилно приложение на тази на ЕСПЧ, относима към конкретния казус. Като е пропуснал да отчете тежестта на обществения интерес от отнемане на имуществото(по който въпрос също има пространно изложение във въззивната жалба), за което се твърди, че е придобито с неустановен законен източник, както не е отчел и, че при констатирано значително несъответствие, това имущество „автоматично“ не попада под закрилата на член 1 от Протокол №1 на ЕКПЧ, съдът постановил неправилен съдебен акт, според въззивника.

Изложени са подробно доводи за неправилност на изводите на съда за липса на пропорционалност, като се твърди, че липсват достатъчно аргументи в тази връзка при положение, че е доказано значително несъответствие между доходите на лицата и придобитото имущество. Обръща внимание, че не следва да се смесват институтите на наказателната и гражданската конфискация.

Обръща особено внимание на същността, предмета и специфичните цели на ЗОНПИ, като подчертава, че основният правнорелевантен факт в производството е установяването на липса на законни източниици на доходи за придобиване на конкретно имущество и не предполага допълнително установяване на причинно- следствена връзка между придобиването му и извършена от лицето престъпна дейност. Като е търсил абсолютна връзка между престъплението и претендираното имущество и не е разтълкувал правилно разпоредбата на чл.1 от Протокол №1, която съдържа три отделни правила, на които въззивникът също се спира подробно във въззивната жалба, първоинстанционният съд постановил неправилно решение.

Освен изложението за развитието на законодателството за гражданската конфискация във времето, конкретните оплаквания, които въззивникът сочи за неправилността на първоинстанционното решение са:

Оспорва извода, че придобиването на имуществото през 2016г., предхождащо значително по време установената през 2021г. престъпна дейност, поради което не би могло да се направи логическо съждение за връзка между престъплението и придобитото имущество- нито пряка, нито косвена, защото е налице влязла в сила присъда, с която е категорично установена престъпната дейност на ответника, което водело до по-голяма тежест на анализа за връзката между имуществото и престъпната дейност. В тази връзка се сочи, че съдът пренебрегнал факта за мащаба на престъплението и разгледал разпространението на 1,5 кг наркотици като изолиран инцидент, без да е направил логически съждения, обосновано предположение и връзка за дългосрочната му дейност в тази сфера и неустановения законен източник за придобиване на имущество към 2016г.

Сочи практика на ВКС, според която връзката- пряка или косвена, между продобиването на съответното имущество с конкретната престъпна 2 дейност следва да е установена по несъмнен начин или да може да се предположи основателно- с оглед конкретните обстоятелства по делото.

Според въззивника, установяването на една от двете алтернативни възможности сочи за наличието на една от предпоставките за отнемане на имущество по специалния закон. Предвид събраните по делото доказателства, влязлата в сила присъда за престъпление, „годно да генерира значителни доходи“ и установеното значително несъответствие над 150 000 лв., което ответниците не могат да обяснят, водят до извод за достатъчно обосновано предположение за връзка между имуществото и престъпната дейност.

Както бе посочено по-горе, твърди се, че първоинстаницонният съд е извършил превратно тълкуване на принципа за пропорционалност, давайки превес на частния пред обществения интерес. Сочи се, че чрез изискването за абсолютна времева връзка между извършването на престъплението и придобиването на имуществото, се създава защита за лица, извършващи продължителна престъпна дейност, от която са натрупали незаконно имущество. Това водело до ситуация, при която обществото понася вреди от престъпна дейност и било принудено да толерира запазването на имуществените ползи, извлечени от нея.

Наред с изложените оплаквания за нарушения на материалния закон, въззивникът твърди, че първоинстанционният съд е допуснал и съществено процесуално нарушение като не е разпределил доказателствената тежест за установяване на връзка между престъпната дейност и имуществото, но впоследствие отхвърлил иска именно поради констатирана липса на такава връзка.

Моли да бъде отменено решението и постановено ново по същество на спора, с което исковата претенция за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от ответниците, бъде уважена изцяло.

Претендират се разноските, направени в настоящото производство и юрисконултско възнаграждение за двете инстанции.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника М. Б., подаден от пълномощника му адв. Г. Н.. В отговора се възразява против направените оплаквания и се заявява становище за потвърждаване на обжалваното решение. Счита, че първоинстанционният съд не е допуснал нито процесуални нарушения, нито правния му анализ противоречи на практиката на ЕСПЧ и ВКС по законите за гражданска конфискация в РБългария.

С отговора, ответникът развива доводите си относно приложението на чл.1 от Протокол 1 към ЕКПЧ, правните разрешения, дадени в българските закони, практиката на ЕСПЧ и ВКС, както и йерархичната зависимост между Конвенцията, Конституцията и българските закони, приети и изменяни по материята за гражданската конфискация.

Оспорва твърденията на въззивника, развити във въззивната жалба, че първоинстанционният съд търсил „абсолютна връзка“ между средства, придобити от престъпна дейност на ответника и имуществото предмет на 3 претенцията за отнемане, като обръща внимание, че съдът е обосновал логическо предположение за връзка и в съответствие с практиката на ВКС, в частност- с цитираното във въззивната жалба решение.

Счита също, че всякакви логически връзки за предшестваща дейност на ответника са ирелевантни за настоящия спор.

Не на последно място сочи, че е налице и трайна практика на ВКС по отношение необходимостта от доказване от страна на ищеца на причинноследствена връзка между имуществото, предмет на отнемане и престъпната дейност на проверяваното лице.

Моли се да се потвърди първоинстанционното решение, което счита за правилно като краен резултат, макар да не е съгласен с част от мотивите относно констатираното несъответствие.

Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение.

Отговор на въззивната жалба на КОНПИ е подадена и от другия ответник К. И., чрез процесуалния представител адв. Д. О.. Моли се да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъборазно.

Счита, че не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Споделят се правните изводи на съда въз основа на установената по делото фактическа обстановка, кореспонидраща със събраните по делото доказателства. Обръща внимание, че наличния в края на проверявания период Апартамент №4 от датата на покупката е наличен за ответниците, но към този момент той е собственост на К. И., като за нея периодът на проверката e приключил с прекратяване на брака й с първия ответник- на 24.07.2017г.

При разглеждане на спора по същество, се иска да се разгледат експертните заключения по въпросите на ответната страна, тъй като при тях се обхващат всички получени доходи, а не само „законни“, както е посочено от ищеца. Към тях се включват тези от работата й в чужбина, дарените имоти и парични средства от майка й, наличните парични средства преди проверявания период, трансформацията на парични средства от продажба на дарени имоти и др. В този смисъл, моли да се вземе предвид експертизата, извършена по въпросите на ответниците.

Заявява се, че за проверявания за ответницата И. период, предвид приключването му на 24.07.2017г., не е налице значително несъответствие.

Експертното заключение по зададените от нея въпроси, е съобразено с всички събрани по делото доказателства.

Обръща внимание на съдебна практика, според която липсата на доказан за ответниците законен източник на придобиване би могла да направи предположението за наличие на връзка основателно, но необходимо условие за това е възможността от доказателствата по делото да се обоснове извод за влагане на средства, получени от конкретната престъпна дейност, в имуществото, чието отнемане се иска.

Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение.

4

Бургаския апелативен съд, в рамките на въззивните оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема следното:

С Решение №182/02.07.2025г. Сливенският окръжен съд е отхвърлил предявения от КОНПИ против М. Е. Б., ЕГН ********** от гр.С., жк“С.“№*, вх.*, ет.*, ап.* и К. С. И., ЕГН ********** от гр. С., кв.“Д.“№*, вх.*, ет.*, ап.* иск за отнемане на незаконно придобито имущество на стойност 202 015 лв., а именно :

От М. Е. Б.: 10 дружествени дяла, всеки по 1 лв на обща стойност 10 лв. от капитала на „МИРО- МБ-2017“ЕООД, ЕИК 204816978; 5 дружествени дяла по 1 лв. на обща стойност 5 лв. от капитала на „Евро Електроникс 7“ ООД, ЕИК 202537200; сумата от 16 000 лв., представляваща ½ част от пазарната стойност на лек автомобил „Инфинити ФХ 50“ с рег. № *, към датата на отчуждаването му;

От К. С. И.: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***., с предназначение жилище, апартамент №4 с площ от 120,57 кв.м., находящ се в гр.С., бул.“П. Х.“№* *, ет.* /по нотариален акт за покупка с адрес: ул.“И.“ №*, ет*, ап.*, ведно с избено помещение №4, с площ 5, 08 кв.м., заедно с 18,76 кв.м. от общите части на сградата; Сумата от 16 000 лв. представляваща ½ част от пазарната стойност на лек автомобил „Инфинити ФХ 50“ с рег. № *, към датата на отчуждаването му.

Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че по делото е установена първата предпоставка по ЗОНПИ за осъществяване на правото на държавата да отнеме процесното имущество- наличието на несъответствие между нетния доход и имуществото за проверявания период- 11.02.2011г.- 11.02.2021г., но не е налице втората предпоставка за уважаване на иска, а именно пряката или косвена връзка между придобитото имущество и престъплението.