Определение № 17461 от 10.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17461 гр. С., 10.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20261110111264 по описа за 2026 година

Настоящото определение е по чл. 140, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Е. И. К. срещу Д. Д. М..

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Във връзка с отговора на исковата молба съдът на първо място констатира, че той е подаден от ответника чрез процесуален представител, но липсва пълномощно. Съдът трябва да даде съответни указания. По-нататък с отговора на исковата молба ответникът Д. Д. М. е направил искане да бъде привлечено да му помага третото лице *******. Във връзка с това искане първостепенният съд приема следното. Според нормата на чл. 219, ал. 1 ГПК ответникът може с отговора на исковата молба да привлече трето лице, когато то би имало правото да встъпи в гражданското съдопроизводство, за да помага. Кога едно трето лице има право да встъпи в гражданския процес, за да помага? Според нормата на чл. 218 ГПК третото лице има право да встъпи в гражданското производство, за да помага на едната от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза. Кога третото лице има интерес решението да бъде постановено в полза на едната от главните страни по делото? Според нормата на чл. 223 ГПК мотивите към решението имат установително действие в отношенията между третото лице и насрещната страна, а в отношенията между третото лице и страната, на която помага, те са задължителни и не могат да бъдат оспорвани. Последната норма има предвид последващи правни спорове между главна страна и подпомагаща страна, които биха могли да възникнат след приключването на съответното съдопроизводство.

В разглеждания случай фактическите твърдения на ищеца, които ще бъдат поподробно обобщени в проекта за доклад по делото по-долу, включват: ******* упълномощило ищеца да го защищава от данъчната администрация в производство по обжалването на ревизионен акт; ищецът сключил договор за правна защита и съдействие, с който възложил на ответника да обжалва същия ревизионен акт, за което му заплатил възнаграждение в размер на 1 500 лева; че ответникът получил плащането, ала заявил, че това било само част от възнаграждението, като поискал да му бъде заплатена и допълнителна парична сума в размер на още 2 000 лева, както и че ищецът съобщил на ответника, че разваля договора за правна защита и съдействие поради неизпълнение. Иска от съда да осъди ответника да му върне получената сума 1 500 лева, равностойна на 766 евро и 94 евроцента, като получена на отпаднало основание, а евентуално – като дадена без основание. Ответникът оспорва значителна 1 част от тези фактически твърдения на ищеца и излага допълнителни твърдения, но все пак признава за сключването на твърдения от ищеца договор – „(…) неформалният договор, сключен с ищеца, към 25. 09. 2025 г. е прекратен с изпълнение“. При тези фактически твърдения на страните на този етап изглежда, че третото лице ******* е възложило осъществяването на правна помощ и съдействие на ищеца, а ищецът на свой ред е превъзложил същото на ответника. При тези фактически твърдения и при заведена претенция от ищеца срещу ответника третото лице ******* не би имало правен интерес решението да бъде постановено в полза на ответника. В случай че ответникът загуби настоящото дело, той не би могъл при така твърдените отношения между страните да разполага с регресна претенция спрямо *******, че да му противопостави в рамките на последващ съдебен процес по такава регресна претенция задължителната сила на мотивите по смисъла на 223, ал. 2 ГПК. Поради всички тези съображения настоящият съдебен състав приема, че третото лице ******* няма правен интерес да встъпи, за да помага на страната на ответника, съответно и ответникът не разполага с правната възможност да го привлече да му помага. Ето защо съответното му искане трябва да бъде оставено без уважение.

Към исковата молба са представени писмени документи, които са относими към предмета на доказване и следва да бъдат приети като доказателства по делото. Липсата на дата, положена върху един от тези документи, не съставлява основание същият да не бъде приет като доказателство по делото, а ще се преценява от съда с крайния акт по същество. Доказателственото искане за допускането на разпит на един свидетел при режим на довеждане, както уместно възразява ответника с отговора на исковата молба, е неясно. На ищеца трябва да бъдат дадени указания да уточни конкретните факти и обстоятелства, които иска да установява с разпита на свидетеля, едва след което ответникът би могъл да изрази съответно становище и съдът да се произнесе по това доказателствено искане.

По доказателствените искания на ответника съдът ще се произнесе в първото открито съдебно заседание след като предостави възможност на ищеца да изрази съответно становище.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за възможно най-ранната дата.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА гр. дело № 20261110111264 по описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за 2026 г., за разглеждане в открито съдебно заседание на 10. 06. 2026 г. от 10, 30 часà, за която дата и час да се призоват страните.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника третото лице ******* да бъде привлечено да му помага.

УКАЗВА на ответника в срок до края на първото открито съдебно заседание да отстрани допуснатата нередовност, като представи пълномощно в полза на адвокат Е.

В., валидно към 31. 03. 2026 г., или/и като потвърди процесуалното действие по 2 подаването на отговора на исковата молба чрез нея. ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при неизпълнение на указанията в срок процесуалното действие по подаването на отговора на исковата молба ще се счита неизвършено.

П Р И Е М А представените доказателства по делото. с исковата молба документи като писмени

ОТЛАГА произнасянето по доказателственото искане на ищеца за допускането на разпит на един свидетел при режим на довеждане, във връзка с което УКАЗВА на ищеца в срок до края на първото открито съдебно заседание да уточни конкретните фактически твърдения, които възнамерява да доказва с разпита на свидетеля.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок съответното доказателствено искане ще бъде оставено без уважение. УКАЗВА на ищеца освен това да има готовност да води свидетеля да бъде разпитан в първото открито съдебно заседание, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако изпълни своевременно предходните указания за уточняване на съответното доказателствено искане, ала пропусне да доведе свидетеля без да представи доказателства за наличието на уважителни причини, съдът все пак ще остави доказателственото искане без уважение.

ОТЛА ГА произнасянето по евентуалното приемане на приложените към отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото, във връзка с което ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да се запознае с тях и да изрази съответно становище най-късно до края на първото открито съдебно заседание.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл.

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Ищецът твърди, че през септември 2025 г. третото лице ******* го е упълномощило да осъществява процесуално представителство и да го защищава пред НАП, ПАС и ВАС с право да обжалва ревизионен акт № ***, издаден от началник на сектор при Териториалната дирекция на НАП – град П.. Тъй като ищецът бил адвокат, който не бил специализирал в областта на данъчното право, той се свързал по телефона с ответника, с когото се познавали от години, и който бил тъкмо такъв специалист. На 18. 09. 2025 г. ищецът изпратил на ответника по електронна поща ревизионният акт. Ответникът се запознал с него и потвърдил, че е в компетентността му да състави в срок мотивирана жалба срещу него. Така в същия ден страните сключили неформален (устен) договор за поръчка с предмет извършването на правни действия от ответника, изразяващи се в изготвянето на мотивирана жалба срещу ревизионния акт до директора на Дирекция „ОДОП“ – град П. в срок най-късно до 01.

10. 2025 г. срещу възнаграждение в размер на 1 500 лева. Ищецът заплатил по банков път на ответника уговореното възнаграждение на 24. 09. 2025 г. На 26. 09. 2025 г. ответникът потвърдил получаването на плащането, ала заявил, че това било възнаграждението му само и единствено за запознаване със случая; и че за съставянето на мотивираната жалба следвало да му бъде заплатено допълнително възнаграждение в размер на още 2 000 лева. Ищецът му отговорил, че разваля сключения между тях договор за поръчка поради неизпълнение, след което ищецът 3 сам изготвил и депозирал в срок. Прави извод, че основанието, на което ответникът е получил паричната сума в размер на 1 500 лева, било отпаднало. Иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата 766 евро и 94 евроцента, равностойна на 1 500 лева, представляваща получена от ответника на отпаднало основание – заплатено от ищеца възнаграждение по договор за поръчка от 18. 09. 2025 г., ведно със законовата лихва от 23. 02. 2026 г. до окончателното изплащане. Евентуално иска същата сума да му бъде присъдена като дадена при начална липса на основание. Претендира разноски, в това число и за адвокатско възнаграждение за безвъзмездна правна помощ в полза на процесуалния му представител.

Ответникът счита предявените искове за процесуално допустими, но по същество – неоснователни. Признава, че страните по делото са действуващи адвокати, че самият ответник е тесен специалист в областта на данъчното и осигурителното право, че страните са сключили неформален договор за поръчка, както и че на 24. 09.

2025 г. е получил от ищеца по своя банкова сметка паричната сума в размер на 1 500 лева с основание „адвокатски хонорар“. От друга страна, оспорва твърдяното от ищеца съдържание на неформалния договор за поръчка. Кореспондецията между страните била започнала значително по-рано, още в началото на септември 2025 г., ала ищецът бил изтрил тази по-ранна електронна кореспонденция, вероятно подготвяйки завеждането на настоящото дело. В периода 03. 09. 2025 г. – 18. 09. 2025 г. страните провели множество телефонни разговори и разменили редица електронни съобщения, при което ищецът изпратил на ответника преписи от документи (ревизионен доклад от 37 страници, искане до НАП по чл. 117 ДОПК, съобщение по чл. 32 ДОПК и постановление на публичен съдебен изпълнител), при които ищецът действувал като посредник между ответника и клиента *******. Ищецът освен това заявил на ответника, че бил уговорил с клиента ******* възнаграждение в размер на общо 3 000 лева, като предложил на ответника да си разделят поравно – всеки адвокат да получи по 1 500 лева. Ответникът подчертава, че в нито един момент не е комуникирал пряко с клиента ******* и съответно не му е било известно какъв е обемът на задачите, поети от ищеца, дали те включват административното обжалване на ревизионен акт.

Въпреки това ответникът заявява, че в отношенията му с ищеца било категорично ясно, че заплатената сума в размер на 1 500 лева била възнаграждение за „запознаване с обема от документи и даване на становище относно извършването на правни действия преди връчване на ревизионния акт (в това число: кога да отвори имейлът от НАП, как да се подходи по удължаването на срока за възражение по ревизионния доклад, как да се процедира по започналите принудителни действия от страна на публичния изпълнител на НАП с обезпечителен характер, възможностите за тяхното обжалване и др.“. Според ответника възнаграждението от 1 500 лева със сигурност не включвало и работа по ревизионен акт, който към онзи момент още не бил връчен на клиента *******. Едва на 25. 09. 2025 г. на ответника за пръв път бил изпратен ревизионният акт (както и справки за общите задължения на клиента, ревизионен доклад и лихвен лист. Изтъква, че общият обем на документите, изпратени му от ищеца, всички от които изпълнявали изискването за специфична и сложна правна материя, с които ответникът се запознал и по които предоставил становище, бил около 70 страници. След изпращането на ревизионния акт на 26. 09. 2025 г. ответникът разяснил на ищеца от кой момент започвал да тече срокът за обжалването на ревизионния акт, както и че предвид сложността на казуса и обжалваемия материален интерес (данъчното задължение по ревизионния акт било в размер на приблизително 150 000 лева), клиентът ******* следвало да заплати за административно обжалване адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева, както 4 и резултативен хонорар в размер на 10 % при отмяна на акта. Макар и ищецът да бил адвокат и да бил наясно с разпоредбите на Наредба № ***, той му отговорил, че бил стресиран от тази информация, че клиентът не бил съгласен и че друг колега щял да се ангажира с обжалването. Ответникът отрича от 26. 09. 2025 г. до предявяването на иска ищецът да е комуникирал с него, да е адресирал до него извънсъдебни претенции, произтичащи от твърдение за неизпълнени задължения, нито да е правил изявление за разваляне на договор, предпоставящо връщането на заплатени суми (изцяло или частично), нито му е давал подходящ срок за изпълнение съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Освен това изтъква, че сумата в размер на 1 500 лева била заплатена от третото лице ******* и не била произлязла от имуществото на ищеца. Иска от съда да отхвърли предявените искове.