Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2600 от 10.02.2020, Районен съд - Ботевград

Съд
Районен съд - Ботевград
Дело
Административно наказателно дело 386/2019
Вид
Решение № 2600
Подписан
10.02.2020
В сила
10.11.2020
Състав
ЦВЕТАН ХРИСТОВ ПЕТКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.45 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.42,т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42,т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57,ал.1,т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57,ал.1,т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.45 ал.4 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 55, ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.1, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.415в, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.415в, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.416, ал.5 · Кодекс на труда
  • чл.62,ал.1 · Кодекс на труда
  • чл. 66 · Кодекс на труда

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260 гр.Б., 10.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Б.СКИ

РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П. при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от съдия П. НАД №386 по описа за 2019 година и за да се произнесе,взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

„***” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Б., област Софийска, ул.”***” №44, чрез управителя си Н.С.В., е обжалвало в законния срок наказателно постановление №***от ***., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област, със седалище град София към ГД ИТ, с което за извършено нарушение на чл.62, ал.1 във вр. чл.1, ал.2 от

Кодекса на труда /КТ/ на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, му е наложено административно наказание - „имуществена санкция” в размер на 1500.00лева.

Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание жалбоподателят „***‘‘

ООД- гр.Б., не се представлява, а е депозирана писмена молба от пълномощника адв. Евтим Златанов от САК, в която се сочи, че поддържа жалбата срещу горепосоченото наказателно постановление и моли да бъде уважена, съобразно изложените доводи в същата.

Въззивната страна – Дирекция

„Инспекция по труда” Софийска област, със седалище град София към ГД ИТ, чрез пълномощника си юрисконсулт Е.А.в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като законосъобразно, в предвид събраните по делото доказателства.

Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: договор за предоставяне на услуга; ведомост за граждански договори за месец май 2019г.; съобщение от НАП; декларация по чл. 55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал.1 от ЗКПО за дължими данъци; сметки за изплатени суми по чл.45 ал.4 от ЗДДФЛ; НП №***/***.; известие за доставяне; АУАН № ***/***г.; протокол № *** от ***г.; призовка по чл.45 ал.1 от АПК-2 бр.; договор за предоставяне на услуга от 29.03.2019г.; заповед № 3-0024/08.012019г.; заповед № 3-0025/08.012019г.; заповед № 3-0058/11.02.2014г.; пощенски плик – заверени копия, два броя справки от ТД на НАП за лицето Б.В.П. и събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите М.Н.Ч. - актосъставител, на длъжност “инспектор ” при Д „ИТ” София област и И.Г.И. се установява следната фактическа обстановка:

На 21.04.2019г. в гр.Б., свидетелите И.Г.И. и М.Н.Ч. *** проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „***” ООД със седалище и адрес на управление в гр.Б., в обекта му - дискотека, находяща се в гр.Б., пл.”***” №1. При извършването на проверката в горепосочения обект – на 21.04.2019г. около 02.35ч., свидетелите

И.Г.И. и М.Н.Ч. установили на място, че Б.В.П. престира труд като „чистачка”.

Тогава П. собственоръчно декларирала, че работи като „чистачка” в дискотека ,,***‘‘ и посочила работното си време. След осъществена допълнителна проверка по документи, на ***г. в гр.София било установено, че към момента на проверката на място в дискотека ,,***‘‘, находяща се в гр.Б., пл.”***” №1, на 21.04.2019г. „***” ООД- гр.Б., в качеството й на работодател на Б.В.П. не е уредило трудовото правоотношение със същата, като не е сключил трудов договор с П. преди постъпването й на работа. С оглед на тези констатации, на ***г. св. М.Н.Ч. в присъствието на св. И.Г.И. съставил АУАН № ***/***г. на „***” ООД- гр.Б.. Актосъставителят квалифицирал деянието като нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда /КТ/. Актът бил съставен в присъствието на представител на „***” ООД- гр.Б. – Н.С.В., след което му бил предявен за запознаване със съдържанието и същият го подписал с възражения.

Въз основа на така извършените проверки и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №***от ***. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съдът намира, че е безспорно доказано извършено нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда от „***” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Б., област Софийска, ул.”***” №44, която разпоредба забранява недвусмислено на работодателя да допуска до работа работник или служител, без да е сключил с него трудов договор. Това е така, тъй като при извършената проверка по спазване на трудовото законодателство на 21.04.2019г. в обект на контрол: дискотека ,,***‘‘, находяща се в гр.Б., пл.” ***” №1, стопанисвана от „***” ООД е установено, че Б.В.П. престира труд като „чистамка” без същото търговско дружество в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби от Кодекса на труда да е сключило преди това трудов договор с нея, като лицето е заварено на 21.04.2019г. на обекта да полага труд като "чистачка" и в собственоръчно попълнена декларация, декларирало, че работи в проверявания обект, както и работното си време. Изложените фактически обстоятелства се следват от показанията на разпитаните свидетели И.Г.И. и М.Н.Ч., които съдът възприема като пълни, логични, непротиворечиви, взаимнодопълващи се както и от приетите по делото писмените доказателства, с изключение на договора за предоставяне на услуга от 29.03.2019г. Не се представиха доказателства, с които да се оборят констатациите в АУАН № ***/***г., при което съдът приема, че вярно отразяват фактическите обстоятелства относно нарушението.

Съдът, в случая не кредитира представения договор за предоставяне на услуга от 29.03.2019г. като основание, което изключва задължението за жалбоподателя да сключи трудов договор с П., и в тази насока следва да отбележи следното: Разликата между трудов договор и граждански договор се състои в техния предмет - с трудовия договор се уговаря осъществяването на трудова функция, а с гражданския договор се уговаря определен резултат. Съществените елементи от съдържанието на трудовия договор са посочени в нормата на чл. 66 от КТ. Съществено значение за определяне характера на договора като трудов или граждански има естеството на осъществяваната дейност. И при трудовия договор, и при гражданския договор, едната страна се задължава да положи труд срещу възнаграждение. При трудовия договор се дължи работна сила - жив труд в рамките на определено работно време за изпълнение на определена трайно осъществявана работа. По гражданския договор се дължи т.нар. овеществен труд - постигане на определен резултат. При трудовия договор работникът се намира в зависимост и подчиненост на работодателя - на установен трудов ред и трудова дисциплина. При гражданския договор изпълнителят е независим от възложителя и му дължи само "изработване на нещо" - на уговорения резултат. От друга страна, договорът не може да промени правоотношението от трудово на гражданско, тъй като естеството на полагания труд определя вида на договора, а не обратното. В случая естеството на полагания труд изисква явно наличие на трудов договор, а не граждански. Извършваната дейност като чистачка, описана в гражданския договор, сключен между дружеството и Б.В.П., представлява престиране на работна сила, а не извършване на услуга. При анализа на събраните доказателства се установява, че правоотношението между страните е трудово и поради наличие на всички останали белези за полагане на труд - работно време, срок, длъжност, месторабота, работно място, трудово възнаграждение.

Съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното производство.

Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено и законните разпоредби, които са нарушени – чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, като правилно и законосъобразно е цитирана и санкционната норма в наказателното постановление : чл.414, ал.3 от КТ, която предвижда,че работодател, който наруши разпоредбите на чл.61,ал.1,чл.62,ал.1 или 3 и чл.63,ал.1 или 2 се наказва с „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1500 лева до 15 000 лева, а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 1000 до 10000 лева, за всяко отделно нарушение, при което са спазени разпоредбите на чл.42,т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН.

В предвид на изложеното съдът приема,че наложеното наказание „имуществена санкция” в размер на 1500.00 лева е съответстващо на допуснатото нарушение и правилно определено, като същото е в законовоопределения минимум.

Съдът не възприема доводите на жалбоподателя за това, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, и счита че същите са неоснователни. На следващо място съдът намира за необосновани и искането за квалифициране на случая като маловажен, предвид на това, че в случая се касае за нарушение на чл.62,ал.1 от КТ и разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ е неприложима, с оглед разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ.

При тези обстоятелства наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН Б.ски районен съд

Р

Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №***от ***., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област, със седалище град София към ГД ИТ против „***” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Б., област Софийска, ул.”***” №44, с управител Н.С.В., с което за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416,ал.5 от КТ вр. чл.414,ал.3 от КТ, му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500.00 лв., като правилно и законосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :