Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 188 от 13.10.2022, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Административно наказателно дело 528/2022
Вид
Решение № 188
Подписан
13.10.2022
В сила
17.02.2023
Състав
Анна Стефанова Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 2 пр. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 2, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182,ал.2, т. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 2, т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал.2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Търговище, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ст. Д.а при участието на секретаря Анна Г. Александрова като разгледа докладваното от Анна Ст. Д.а Административно наказателно дело № 20223530200528 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е жалба от Ц. А. Ш. от **** чрез адвокат К. Т., АК София, против НП № 21-1292-002366 от 01.02.22 г. на Началник сектор ПП в ОДМВР-Търговище, с което за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 5 вр. с ал. 1,т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 800.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца .

Жалбоподателят моли съда, да отмени НП на посочените в жалбата основания. Жалбоподателят не е намерен на посочения адрес. Видно от призовката, лицето не живее от дълги години на адреса посочен в жалбата.

Адвокат Т., редовно призована не се явява. Постъпила е молба, в която се сочи, че не може да се яви по уважителни причини. Не се противопоставя да се даде ход на делото в нейно отсъствие.Моли да се постанови решение, с което НП да бъде отменено на посочените в жалбата основания.

Ответната страна, редовно призована, изпраща представител. Счита НП за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Свидетелите се явяват.

След преценка на събраните доказателства, писмени и гласни, съдът 1 установи следното: В обстоятелствена част на НП е описана, като установена следната фактическа обстановка: ангажирана е административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Ц. А. Ш. от **** че на 02.06.21 в 21.10 часа в общ. Търговище, на ПП 1-4,к 227+300 до Метанстанция, посока гр. Варна, управлявал л.а. Порше Кайен ГТС с рег. № ******* ,собственост на „КСМ-Т“ ЕООД гр. София, с превишена скорост.

При максимално допустима скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак В-26 и сигнализирано място за контрол с пътен знак Е24, Ш. се движел с 99 км/ч.

Скоростта била засечена и фиксирана с техн. Средство Multa Radar SD 580 с фабр. № 00209D32D438 и изготвен снимков материал № S0001251F293.

Отчетен толеранс на измерената скорост от 3 км/ч, като същата е установена на 94 км/ч.. Прието е ,че така описаното адм. нарушение е извършено при условията на системност- в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ ,с. К № 3250762 , в сила от 09.07.20 г, с който е било наложена наказание по чл.

182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, ЕФ с. К № 3409108 в сила от 09.07.20 г. с наложено наказание по чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, ЕФ С. к № 3409111 в сила от 09.07.20 г с наложено наказание по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, ЕФ К №3481039 в сила от 09.07.20 година с наложено наказание по чл. 182,ал.2, т. 5 от ЗДвП, ЕФ К № 3484185 в сила от 09.07.20 година с наложено наказание по чл. 182, ал. 2, т.

6 от ЗДвП, ЕФ С. к № 3638928 в сила от 09.07.20 година с наложено наказание по чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, ЕФ С.к № 3662796 в сила от 09.07.20 година с наложено наказание по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, ЕФ с. К № 3748933 в сила от 13.10.20 година с наложено наказание по чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, ЕФ с. К № 3762306 в сила от 13.10.20 г. с наложено наказание по чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, ЕФ с. К № 3851968 в сила от 13.10.20 година с наложено наказание по чл 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП,, ЕФ с. К № 3995115 в сила от 13.10.20 г. с наложено наказание по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, ЕФ с. К № 4053129 в сила от 03.11.20 година с наложена наказание по чл. 182, ал. 1 т. 5 от ЗДвП, ЕФ с. К № 4071481 в сила от 04.01.21 г . с наложено наказание по чл. 182, ал.2,т. 4 от ЗДвП, ЕФ с. К № 4598478 в сила от 20.04.21 година с наложено наказание по чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

АУАН е съставен във връзка с чл. 188, ал. 2 от ЗДвП при условията на чл. 40, ал. 2 пр. 1 от ЗАНН и след попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП от собственика на МПС.

2

Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено превозното средство отговаря за извършеното от него нарушение. Собственикът се наказва с предвиденото в закона наказание, ако не посочи на кого е предоставил превозното средство. В случая законният представител на търговското дружество- собственик на авотомобила, е попълнила декларация, в която е посочено, че към момента на извършване на нарушението превозното средство е управлявано от жалбоподателя Ц. Ш., с когото е сключен договор за наем на превозното средство и който е вписан, като ползвател в свидетелството за регистрация на МПС.

При така изложената фактическа обстановка е ангажирана отговорността на жалбоподателя Ц. А. Ш. от **** посочен в декларацията, подписана от собственика на МПС, чиято скорост е засечена с тахн. Средство.

Отговорността на жалбоподателя Ш. е ангажирана за това, че на посочената дата 02.06.21 г в 21.10 ч в общ. Търговище, на ПП 1-4, км.227+300 до Метанстанция в посока гр. Варна. При максимално допустима скорост от 60 км/ч въведена с потен знак В-26 и и сигнализирано място за контрол с пътен знак Е24, Ш. се движел със скорост 99 км/ч, като скоростта е засечена и фиксирана с автомонизирано техн. Средства и изготвен снимков материал..Отчетен е толеранс от 3 км/ ч , като скоростта е установена на 96 км/. В конкретния случай не е издаден ЕФ, поради това, че при извършена служебна проверка контролните органи са установили, че жалбоподателя има издадени на негово име редица ЕФ влезли в сила в едногодишен срок от установяване на процесното адм. нарушение- изрично изброени в НП и приложени по адм. преписка.. Започната е процедура по реда на ЗАНН с издаване на АУАН. Изпратена е покана жалбоподателя за явяване и съставяне на акта, но той не се е явил , поради което АУАН е издаден в негово отсъствие.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, подадена е в срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН, а по същество неоснователна.

При съставяне на АН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения на правилата посочени в чл. 36-46 и чл. 52 -58 ЗАНН. В обжалваното НП , описаната фактическа обстановка е доказана по 3 несъмнен начин с представените писмени и събрани в съдебно заседание гласни доказателства, показанията на свидетелите Д.Й. и Д.Д.. Свидетелите не са очевидци при извършване на нарушение предвид това, че то е установено с посоченото по горе техн. средство, като са извършили проверка на представените писмени доказателства от техническото средство, преминало на проверка ,за което са представени доказателства по преписката, с което е установена скоростта и заснет снимковия материал, което е доказателствено средство при установяване на адм. нарушение с него.

От представените по адм. преписка писмени материали се установява , че жалбоподателят Ш. е бил поканен за съставяне на АУАН, след като собственика е попълнил декларация за предоставяне на информация по чл.

188 от ЗДвП в която е отразено, че на посочената дата и място Ш., като ползвател на процесното МПС лично го е управлявал . Ш. не се е явил в посочения по поканата срок за съставяне на акт за адм. нарушение, като АУАН е бил изготвен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и това изрично е отразено , както в акта, така и в издаденото НП.. В АУАН и НП подробно са описани предходни , влезли в сила ЕФ, представени , като писмени доказателства по адм. преписка. При преценка на основанието за налагане на адм.наказание ,след като е прието, че описаното в НП адм. нарушение е установено и доказано по безспорен начин, наказващият орган е счел, че предвид влезлите в сила и изрично посочени ЕФ , настоящото адм. нарушение е извършено при условията на „системност“.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП- при избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава скоростите изрично изброени в таблицата по тази алинея и която включва , както забрана за превишаване на скоростта в населено, така и извън населено място или магистрала, а според ал. 21, ал. 2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1 , това се сигнализира с пътен знак. Т.е. чл. 21 ал. 1 и 2 от ЗДвП визира забрана за водачите да превишават определените скорости за движение изрично изброени в таблицата по ал. 1 или посочени с пътен знак по чл. 2 Нарушаването на тази забрана определя обективните и субективни признаци на в и д а нарушение, т.е. управление със скорост над максимално допустимата .

4

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП-когато нарушението по ал. 1, т. 4-6, ал. 2 т. 4-6 и ал. 3 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

С оглед на цитираната нормативна разпоредба и предвид установените факти по делото, съдът приема, че е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Предвид изложените в АУАН и НП фактически обстоятелства, очертаната обективна страна на Д.- управление на МПС с превишена максимална скорост- при допустима 60 км/ч, водачът е управлявал с 94 км/ч , жалбоподателят Ш. е допуснал нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. В процесния случай наложената санкция е по чл. 182, ал. 5 във вр. с ал. 1 т. 4 от ЗДвП - нарушение при условията на системност. За да обоснове този извод наказващият орган се позовава на влезли в сила ЕФ изрично изброени в АУАН и НП , описани по-горе и представени, като писмени доказателства по делото/ това се установява и от представената справка за нарушител/.

Правилно е определен размера на наказание по чл. 182, ал. 5 , именно двойния размер предвиден в чл. 182, ал. 1 т. 4 –глоба от 400, т. е 800 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

При така установените фактически обстоятелства, след преценка на събраните доказателства съдът намира следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Същите отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 40 и чл. 42 от ЗАНН.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Съдът не приема изложените в жалбата основания за отмяна на НП на посочените по-горе основания в мотивите. Посочените, като извършени от наказващият орган съществени процесуални нарушения водещи до нарушаване правото на наказаното лице, не са установени.

По изложените съображения съдът намира, че НП е правилно и 5 законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено,а жалбата оставена без уважение.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-1292-002366 от 01.02.22 година на началник сектор ПП в ОДМВР – Търговище, с което на Ц. А. Ш. от **** ЕГН ********** за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 5 във вр. с ал. 1 т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800.00/осемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца , като правилно и законосъобразно.

Осъжда Ц. Ш. от **** ЕГН **********, да заплати по сметка на ОДМВР-Търговище разноски в размер на 80.00 /осемдесет/лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му, пред Административен съд - Търговище.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 6