Определение № 1702 от 08.07.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1702 гр. София, 05.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20231000502234 по описа за 2023 година

Производство по чл. 248 ГПК.

Инициирано е по молба с вх. № 14330/28.05.24 г. от адв. С. А. от САК /процесуален представител на всички дванадесет физически лица-въззивници/ за изменение на постановеното по делото Решение 599/20.05.24 г. в частта за разноските.

В молбата се изтъква, че собствеността върху процесните имоти не се оспорва от доверителите му за ¼ ид.ч. на насрещната страна „Хотели Лион“ ЕООД и доколкото е налице спор, повдигнат от същото дружество, но за собствеността върху цялото имущество, то по правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК, въззивниците следвало да носят отговорност само за останалите идеални части и то за първата инстанция, а за въззивната такава, трябвало разноските да им се присъдят изцяло.

При размяната на молбата по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК, процесуален представител на „Хотели Лион“ ЕООД намира с писмен отговор с вх. № 14330/28.05.24 г., че искането за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно.

Молбата по чл. 248 ГПК е подадена в срока по ал. 1 от същия тек ст, а по същество е основателна по следните причини:

Производството пред Софийски апелативен съд е образувано по обща въззивна жалба на Д.

Х. В., И. Х. В., К. И. З., З. И. З., И. Л. С., Е. Г. С., Е. Г. С., Г. Д. Н., Д. Д. Н., Г. Д. Т., Л. Д. Т. и В. Д. Ч. (всички чрез адв. С. А. от САК) против Решение 209 от 13.04.2023 г. по гр.д.

457/2022 г. по описа на Благоевградския окръжен съд (БлОС), с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на въззивниците, че ищцовата страна в първата инстнация „Хотели Лион” ЕООД с ЕИК: 130223309 е собственик въз основа на апорт от 31.08.2017 г. на следните две сгради: сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Банско, одобрени със 1 заповед № РД-18-81/10.12.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. Банско, м. „Грамадето“, която сграда е разположена в поземлени имоти с идентификатори *** и *** и принадлежи към поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ: 2693 кв. м., брой етажи: 5, с предназначение: хотел, стар идентификатор ***, която сграда представлява Хотелски комплекс „Лион“, с ресторант със 150 места, лоби бар, спортен комплекс с басейн, механа със 100 места, пиано бар със 70 места, подземен паркинг, фризьорски салон и магазин, който комплекс се състои от три корпуса: „А“ - хотелски блок /север/, „В“ хотелски блок и обществено обслужване /юг/, и „С“ - басейн, разположен на партера, и 5 етажа с разгърната застроена площ от 9049,40 кв. м., находящ се в гр. Банско, ул. „Г. Настев“ 11, както и сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Банско, одобрени със заповед № РД-18-81/10.12.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. Банско, м. „Грамадето“, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ: 7 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: сграда за енергопроизводство /трафопост/.

С въззивната жалба се иска отмяна на първоинстанционното решение, но при внимателния прочит на искането в стр. десета на жалбата, може да се установи, че действително, въззивниците не оспорват правото на собственост върху ¼ ид.ч. от процесните сгради на въззиваемото дружество, а считат, че те са собственици на останалите ¾ ид.ч. – нещо, което е отречено с решението на първостепенния съд, който е признал „Хотели Лион“ ЕООД на собственик на спорните имоти в цялост.

Със своето решение САС е уважил жалбата, като е преценил, че дванадесетте физически лица са собственици по приращение /чл. 92 ЗС/ на ¾ ид.ч. от спорните сгради, т.е. уважил е въззивната жалба в цялост, а не частично, макар и по този начин, решението на БлОС да се е явило правилно за останалата ¼ ид.ч. от имотите.

От друга страна обаче, с отговора на исковата молба пред първоинстанционния съд /чл. 131 ГПК/ на л. 125 и сл. от том първи на делото, физическите лица-ответници /а пред САС въззивници/ не са отрекли правата на ищцовия търговец върху ¼ ид.ч. от имотите, а са посочили, че предявените установителни искове за собственост са неоснователни за собствените им ¾ ид.ч. от цялото имущество, при което следва да се приложи правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК – „ако ответникът с поведението си не е дал повод не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца“. В случая, макар и да имаме частично признаване на предявения иск, по същество, позицията на въззивниците е възприета от второинстанционния съд, като те не са дали и повод за завеждане на производството. Ето защо, те не следва да отговарят за някаква част от сторените от „Хотели Лион“ ЕООД съдебно-деловодни разноски нито за първата, нито за втората инстанция, а съответно направените от тях съдебно-деловодни разноски следва да им се признаят в пълнота. Те възлизат общо на 18 090.67 лв.формирани от заплатен депозит за експертиза в първата инстанция от 1200 лв., 15 890.67 лв. държавна такса за въззивното обжалване и 1000 лв. депозит за вещо лице. Няма искане за изменение на присъденото възнаграждение по чл.

2

38 ЗА в полза на защитаващия физическите лица адвокат, поради което и САС не се произнася по този въпрос.

Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VІІ състав ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 599/20.05.24 г. по в.гр.д. № 2234/23 г. на САС в частта за разноските, както следва:

Следните два абзаца в диспозитива на решението, гласящи:

„ОСЪЖДА Д. Х. В., И. Х. В., К. И. З., З. И. З., И. Л. С., Е. Г. С., Е. Г. С., Г. Д. Н.,

Д. Д. Н., Г. Д. Т., Л. Д. Т. и В. Д. Ч. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на „Хотели Лион” ЕООД с ЕИК: 130223309 съдебно-деловодни разноски за две инстанции в размер на 44 430.87 лв. /четиридесет и четири хиляди четиристотин и тридесет лева и 0.87 ст./.

ОСЪЖДА „Хотели Лион” ЕООД с ЕИК: 130223309 да заплати на Д. Х. В., И. Х.

В., К. И. З., З. И. З., И. Л. С., Е. Г. С., Е. Г. С., Г. Д. Н., Д. Д. Н., Г. Д. Т., Л. Д. Т. и В. Д. Ч. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдебно-деловодни разноски за две инстанции в размер на 13 568 /тринадесет хиляди петстотин шестдесет и осем/ лева.“ се изменят, както следва:

„ОСЪЖДА „Хотели Лион” ЕООД с ЕИК: 130223309 да заплати на Д. Х. В., И. Х.

В., К. И. З., З. И. З., И. Л. С., Е. Г. С., Е. Г. С., Г. Д. Н., Д. Д. Н., Г. Д. Т., Л. Д. Т. и В. Д. Ч. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдебно-деловодни разноски за две инстанции в общ размер на 18 090.67 лв. /осемнадесет хиляди и деветдесет лева и шестдесет и седем стотинки/.“ Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3