Решение № 4 от 08.01.2026, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Златоград, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20235420100239 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Постъпила е искова молба от В. Д. В., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С., ж.к. М. *, №***, вх. *, ет. *, ап. *, чрез адв. Н. И. Ш., АК-П., съдебен адрес: гр. П., ул. ,,В.‘‘ №*, ет. * и ет. * против Д. В. В., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. З., ул. ,,П. С.‘‘ №**.

Ищецът твърди, че на 14.09.1998 г., с Нотариален акт за дарение на недвижим имот акт № 45, том XV, дело № 192/98г. на АВ при Служба по вписванията З., Д. Х. В. и съпругата му М. Д.а В.а даряват на ищеца В. Д. В. следния, свой собствен недвижим имот: дворно място, цялото с площ от 660 кв.м., което по ЗРП съставлява имот с пл. № 1029, за който се отрежда парцел VII, кв. 103, ведно с построената в парцела масивна жилищна сграда на два етажа, застроена върху 80 кв.м. при граници: улица, имот на К., имот на М. и имот на О.. Сочи, че дарителите се легитимират като собственици на недвижимия имот с нотариален акт за право на собственост на недвижим имот по давност № 63, том XII, дело № 121/1976г. на Златоградския народен съд, с който Д. Х. В. е признат за собственик по дар от баща си Х. Д. В. (идентично 1 лице с Н. Д. В.) и по давностно владение на гореописания недвижим имот.

Ищецът, чрез своя процесуален представител – адв. Ш., сочи, че видно от Удостоверение за факти и обстоятелства по териториално и селищно устройство № 190/11.05.2023г., издадено от Общинска администрация гр. З., за ПИ с идентификатор № ***, ведно с част от ПИ с идентификатор № *** и ПИ с идентификатор № *** по КК на гр. З. е отреден УПИ VII 1029, кв. 103 по ПУП на гр.З., одобрен със Заповед № РД 221/16.02.1982 г. на Председателя на ОНС С. и допълнителна Заповед № 16 от 17.02.1982г. на Заместник Председателя на ОНС С..

След направена справка ищецът разбрал, че през 2013 г. ½ идеална част от ПИ с идентификатор № *** по КК на гр. З., част от който попадал в УПИ VII - 1029, кв.103 по ПУП на гр. З., а другата част в улична регулация в кв. 103 по ПУП на гр. З., с трайно предназначение на територията:

„урбанизирана“, с начин на трайно ползване „ниско застрояване (до 10 м)“, при граници на имота: ***, ***, ***, ***, е предмет на прехвърляне с нотариален акт за дарение на недвижим имот акт № 32, том 5, дело № 28/13г. на АВ при Служба по вписванията З. на Д. Х. В., а с последващ нотариален акт за дарение на недвижим № 130, том 5, дело № 192/14г. на СВ гр.З. Д. Х. В., дарил целия имот на ответника по настоящата искова молба Д. В. В..

Ищецът твърди, че е придобил правото на собственост върху процесния имот на основание, годно да го направи собственик, а именно дарение на недвижим имот, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот акт № 45, том XV, дело № 192/98г. на АВ при Служба по вписванията З.. Сочи, че предмет на договора е дворно място, цялото с площ 660 кв.м, което по ЗРП съставлява имот с план. № 1029, за който се отрежда парцел VII, кв. 103, при граници: улица, имот на К., имот на М. и имот на О..

Имотът бил дарен на ищеца, ведно с масивна жилищна сграда на два етажа, застроена върху 80 кв.м. от дворното място, която е отразена в кадастъра като сграда с идентификатор *** и преди дарението е бил съпружеска имуществена общност на двамата дарители, родители на ищеца. Собственик на дареното дворно място по дар от баща си Х. Д. В. (идентично лице с Н. Д.

В.) и по давностно владение е Д. Х. В., съгласно Нотариален акт за право на собственост на недвижим имот по давност № 63, том XII, дело № 121/ 1976г.

2 на Златоградския народен съд.

В исковата молба се сочи, че ПИ с идентификатор *** по КК на гр.З. е с площ от 410 кв.м. ПИ с идентификатор ***, с площ от 91 кв.м. по КК на гр. З., квартал: 103, парцел VII. ПИ с идентификатор № *** попада в улична регулация, но това не променя факта, че за имота е отреден УПИ VII 1029, кв. 103 по ПУЛ на гр.З. и е придобит от ищеца през 1998 г. Сочи се още, че в ПИ с идентификатор № *** по КК на гр. З. е построена сграда с идентификатор *** по КК на гр. З. с предназначение - жилищна сграда, еднофамилна, брой етажи - 1, със ЗП 70 кв.м., одобрена със Заповед за одобрение на КККР № 300-05-08/01.10.2003 г. на Изпълнителен директор на АГКК, която сграда е собственост на ищеца В.

Д. В., съгласно нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 58, том XI, дело № 174/ 1988г. на и.д. нотариус В. П. при Златоградски районен съд. Собствеността върху сградата била прехвърлена на ищеца от дядо му Х. Д. В..

Излагат се съображения, че съгласно чл. 225, ал. 1 ЗЗД, с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Прехвърлителен ефект настъпва веднага със сключването му.

Договора за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот акт № 45, том XV, дело № 192/98г. на АВ при Служба по вписванията З., от който черпи правата си ищеца, бил сключен в предвидената нотариална форма, която се явява форма за действителност на договора.

С последващите нотариален акт за дарение на недвижим имот акт № 32, том 5, дело № 28/13г. на АВ при Служба по вписванията З. и нотариален акт за дарение на недвижим № 130, том 5, дело № 192/14 г. на СВ гр.З., дарителите са изразили волята си да се разпоредят с ПИ с идентификатор № *** по КК на гр.З. като и в двата акта са направили опит да прехвърлят право на собственост върху чужд недвижим имот. М. Х.а Б., в качеството си на наследник на Х. Д. В. не е придобила по наследство права върху имота, предмет на Нотариален акт № 15, том III, дело № 22/1962 г. на Златоградския народен съд, въпреки че именно с този акт се легитимира като собственик пред нотариуса, тъй като през 1976 г. Златоградският народен съд с Нотариален акт за право на собственост на недвижим имот по давност № 63, том XII, дело № 121/1976 г. е признал за собственик по дар от баща си и по 3 давностно владение брат й Д. Х. В.. Той пък, през 1998 г. вече бил прехвърлил имота на ищеца В. Д. В. и е загубил качеството си на собственик.

Ищецът, чрез адв. Н. Ш., моли съда да постанови решение, с което, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК да признае за установено по отношение на ответника Д. В. В., че той – В. Д. В. е собственик на ПИ с идентификатор №*** по КК на гр. З., придобит с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №45, том XV, дело №192/98г. на АВ при Служба по вписванията З.. Претендира разноски по производството.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан.

Ответникът, чрез адв. Г. Д. сочи, че ПИ с идентификатор № *** по КККР е одобрен със Заповед № 300-05-08/01.10.2003 г. на Изпълнителния директор на АГКК, поради което, за да бъде придобит имот с идентификатор № *** с цитирания нотариален акт е следвало към 14.09.1998 г. да е съществувал такъв имот, но към момента на дарението, извършено с цитирания нотариален акт, имот с посочения идентификатор не е бил образуван.

Излагат се съображения, че видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот акт № 45, том XV, дело № 192/98 г. на АВ при Служба по вписванията З., ищецът получил дарение от родителите си, недвижим имот, находящ се в гр. З., а именно: дворно място, цялото с площ 660 кв.м., което по ЗРП съставлява имот с пл.№ 1029, на който се отрежда парцел VII, кв. 103, както и построената в парцела масивна жилищна сграда на два етажа, застроена върху 80 кв.м., при граници на имота: улица, имот на К., имот на М. и имот на О.. В нотариалния акт било посочено, че дарителите са представили Нотариален акт № 63, том XII, дело № 121/1976 г., с който се легитимирали като собственици, а видно от същия, бащата на ищеца, е бил признат за собственик на недвижим имот, находящ се в чертите на гр. З., а именно: дворно място от 660 кв.м. и застроена в същото върху 80 кв.м. двуетажна полумасивна жилищна сграда при граници: улица, имот на И. В., имот на К. и имот на М., което съгласно регулационния план на града съставлява имот пл.

№ 1029 в кв. 46, върху който е отреден парцел VIII.

Ответникът сочи, че в двата нотариални акта имало съществени различия в идентификацията на имотите и тяхното местоположение, както и в 4 посочване на границите. В нотариалния акт от 1998 г. имота бил посочен, че съставлява имот с пл.№ 1029, кв.103, като в парцела има построена масивна жилищна сграда на два етажа, върху който имот се отрежда парцел VII, кв. 103 и при посочване на границите е изключен граничещия имот на И. В.. В нотариалния акт от 1976 г. било посочено, че върху имот с пл. № 1029 в кв. 46 се отрежда парцел VIII. При описанието на имота било посочено, че граничи и с имот на И. В..

В отговора на исковата молба се излагат съображения, че ищецът е пропуснал да посочи, че му било известно, че върху имота за който твърди, че е станал собственик, брат му В. Д. В., който е баща на ответника Д. В. В., имал учредено право на строеж, съгласно Нотариален акт за прехвърляне право на строеж върху недвижим имот суперфиция, № 23, том VIII, дело № 62/19977 г.

Описаният недвижим имот в цитирания нотариален акт бил изцяло идентичен по описание, площ, местонахождение и граници с Нотариален акт № 63, том XII, дело № 121/1976 г., който е послужил на 14.09.1998 г. за дарението.

Според ответникът, ако се приеме, че между парцел VII, кв.103 и парцел VIII, кв. 46 е налице пълна идентичност, като „осмия“ е по плана на града от преди 1982 г., а „седмия“ по плана от 1982 г., следва, че ищеца е придобил собственост върху дворно място от 660 кв.м., а бащата на ответника е придобил право на строеж върху същото дворно място, което следва да бъде изяснено по делото, чрез изслушване на съдебно-техническа експертиза.

Ответникът твърди, че чичо му - ищеца по настоящето дело, не е придобил собствеността върху ПИ с идентификатор *** по КК на гр.

З., а той самият е собственик на посочения недвижим, който е придобил от своя дядо Д. Х. В., по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 67, том I, peг. № 805, дело № 64 от 29.04.2014 г. по описа на Нотариус М.

Д.а, с peг. № 184 на НК, с район на действие района на PC-З.. Сочи още, че в процесния имот има стара паянтова жилищна сграда, която е почти разрушена (саморазрушава се) и е опасна за хората. Тази сграда ответникът търпял в имота си, тъй като ищеца твърдял, че е негова собственост, без да полага за нея каквито и да е грижи и същата никога не е била обитавана от него.

При направена справка в кадастралната карта на гр. З. в ПИ с идентификатор *** била нанесена жилищна сграда еднофамилна, на един етаж със застроена площ от 70 кв.м. Тоест, описаната в нотариалния акт и 5 нанесената в кадастралната карта сграда не съответства, както на площта, така и на конструкцията. В тази връзка ответникът Д. В. излага предположение, че ищеца я е нанесъл в кадастралната карта като масивна сграда и документално е увеличил площта й, с цел да докаже, че сградата не се саморазрушава. С получаването на исковата молба ответникът разбрал, че ищеца е предявил претенции за поземления имот, върху който няма никакви права, тъй като с цитирания нотариален акт от 1998 г. ищеца не бил придобил собствеността върху площ от 91 кв.м, съставляваща ПИ с идентификатор ***.

В отговора се сочи още, че жилищната сграда на ищеца с идентификатор *** била построена в парцел VIII в кв. 46, който е образуван от имот с пл.№ 1029. В същия парцел била построена и жилищната сграда на брат му, бащата на ответника - с идентификатор ***, като двете сгради били построени на калкан.

Адв. Г. Д. излага съображения, че съгласно представените документи, ПИ с идентификатор *** по КК на гр. З. е част от парцел VII и улична регулация, а видно от Скица-извлечение № 394/17.XI.1976 г., издадена от Градски общински народен съвет-З., която представлява виза за проектиране и строителство на жилищна сграда, процесния имот не е част от имот с пл.№ 1029, а е част от парцел IX-1035, 1029, кв.46. Видно е, че процесния имот е част от имот пл. № 1035 и няма как този имот да е бил предмет на дарението по силата на Нотариален акт № 45, акт 45, том XV, дело № 192/1998 г. по описа на СВ-З.. Ето защо ответникът твърди, че ищеца не е придобил собствеността върху ПИ с идентификатор *** по КК на гр.