Решение № 179 от 17.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Пловдив, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Атанас Г. Яянков като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600473 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на глава 21 НПК.

С присъда № 56/24. 09. 2025 г., постановена по НОХД 1675/2025 г.

Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия Н. Ц. Ч., със снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 04. 06. 2024 г. в гр. С., обл. П., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара 2.0“ с рег. № *** е нарушил правилата за движение по чл. 40 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, при което по непредпазливост е причинил смъртта на С. И. Н., като след деянието деецът е направил всичко зависещо от него, за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл. 343а ал. 1 б. “б“ вр. чл. 343 ал. 1 б. “в“ вр. чл. 342 ал. 1 НК вр. чл. 373 ал. 2 от НПК вр. чл. 58А ал. 1 от НК вр. чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА и ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

1

На основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343г вр. чл. 343а ал. 1 б. “б“ вр. чл. 343 ал. 1 б. “в“ вр. чл. 342 ал. 1 от НК вр. чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК е ЛИШИЛ подсъдимия от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 59 ал. 1 т. 1 от НК е ПРИСПАДНАЛ от срока на наложеното на подсъдимия наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа на 04. 06. 2024 г., като един ден „задържане” е ЗАЧЕЛ за един ден „лишаване от свобода”.

На основание чл. 59 ал. 4 от НК съдът е ПРИСПАДНАЛ от срока на наложеното на подсъдимия наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС времето, през което е бил лишен от възможността да упражнява това право по реда на чл. 69а ал. 1 от НПК, считано от 06. 06. 2024 г. до влизане на присъдата в сила.

Съдът се е произнесъл и по приложените по делото веществени доказателства и направените разноски.

Недоволни от така постановената присъда са останали частните обвинители П. Н. П., Д. Н. Н. и Л. Н. Н., които чрез повереника си са обжалвали с въззивна жалба присъдата на Окръжния съд. Иска се увеличаване размерът на наложените на подсъдимия Ч. наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС.

Подсъдимият лично и чрез своя защитник счита, че присъдата следва да бъде потвърдена.

Прокурорът даде заключение, че присъдата следва да бъде потвърдена.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено 2 следното:

ЖАЛБАТА E НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваната присъда, Пловдивският окръжен съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че подс. Н. Ч. притежавал лек автомобил марка „Сузуки Гранд Витара 2.0“ с рег. № ***, който управлявал за лични и семейни нужди.

Пострадалата С. Н. била на 78 години и живеела в гр.С. на улица „***“ № ***. Имала здравословни проблеми със ставите на колената си, поради което се движела с помощта на бастун или патерица.

На 04.06.2024 г. около 11.15 часа тя се движела по ул. „***“ в гр. С., в посока от изток на запад. Стигайки до кръстовището между улиците „***“ и „***“, предприела пресичане на платното за движение на ул. „***“ в посока запад, като се движела със скорост от около 0,94 км/ч, ползвайки патерица.

По същото това време автомобилът на подс. Н. Ч. бил паркиран на ул.

„***“ пред номер № ***. Моторното превозно средство било позиционирано с предната си част в посока на север, а със задната част - посока юг, към кръстовището с ул. „***“. Времето било ясно, слънчево, с нормална видимост на дневна светлина. Пътната настилка съставена от бетонни пътни ивици, суха, без неравности, а платното - двупосочно, без разделителна линия и пътна маркировка.

Около 11.20 часа на 04.06.2024 г. подсъдимият се качил в автомобила, и го привел в движение на заден ход, без обаче да се убеди преди това, че пътят зад автомобила е свободен и няма опасност за някой друг участник в движението. Намерението му било да навлезе на заден ход в кръстовището и да обърне движението. Така се придвижил на заден ход по ул. „***“ към кръстовището с ул. „***“, като след тръгване на заден ход автомобилът се движел равноускорително, достигайки скорост от 7,13 км/ч, след което продължил движението си равномерно със същата скорост.

В мотивите към първоинстанционния съдебен акт е прието, че преди започването и по време на изпълнението на описаната маневра „движение на заден ход“ подсъдимият не се огледал в огледалата за обратно виждане на автомобила и през задното обзорно стъкло, както и не осигурил друг човек да наблюдава зад автомобила, за да се убеди, че пътят зад МПС-то е свободен и няма опасност за друг участник в движението. Поради това не забелязал, че в момента на задвижване на колата, на платното за движение, зад последната преминавала пешеходката С. Н. със скорост от около 0,94 км/ч., трудно подвижна и ползваща патерица. Въпреки, че подс. Н. Ч. да имал пряка видимост към пострадалата Н., при липса на предмети, храсти или други прегради, ограничаващи видимостта му, същият не се огледал в огледалата за обратно виждане и през задното стъкло преди и по време на движението на МПС-то на заден ход.

3

Навлизайки в кръстовището със задната лява част на лекия автомобил „Сузуки Гранд Витара“, ударил пострадалата в дясната част на тялото й. Тя паднала на платното за движение, а автомобилът продължил движението си назад, като със задните леви гуми прегазил тялото й. В този момент подсъдимият екстрено задействал спирачната система, в резултат на което МПС-то спряло.

Незабавно подс. Н. Ч. изтеглил колата напред в положение, което било отразено в последствие в протокола за оглед на местопроизшествие, и незабавно слязъл от колата. Върнал се до пострадалата и започнал да вика за помощ с намерението да премести пешеходката, за да я закара до болница.

Виковете му били чути от свид. Л. И., който, отивайки на местопроизшествието, видял, че пострадалата лежи по гръб, под главата й има кръв и не била в съзнание. В този момент подсъдимият се опитвал да премести тялото на жената, но свидетелят го посъветвал да не прави това, тъй като може да стане по-лошо, след което позвънил на тел. 112 и съобщил за станалото пътно произшествие.

Обзелата подсъдимия паника завладяла и свидетеля, поради което двамата съвместно преместили жената до задната дясна гума на автомобила на подсъдимия. Опитали да я вкарат в колата, тъй като подсъдимият настоявал да я закарат в болница. Усилията им били неуспешни, тъй като тялото й непрекъснато се огъвало, което ги затруднявало.

Междувременно подс. Н. Ч. бръкнал в устата й, съобщавайки, че жената май си е глътнала езика. След като го освободил, заявил, че му се струва, че тя все още диша. Тогава извадил и втората зъбна протеза от устата й.

В този момент на място първо пристигнали органите на МВР, а веднага след тях и линейка. Полицейският служител свид. Д. Н. забелязал, че подс. Ч. се бил навел над пострадалата, държейки устата й отворена и с пръст - езика й, който бил вече извадил.

Пострадалата С. Н. била откарана от екипа на ЦСМП филиал - К. до Спешното отделение на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. П., където по време на извършените медицински прегледи в 13.33 часа настъпила смъртта й.

Съгласно заключението по назначената на досъдебна фаза съдебномедицинска експертиза, на трупа, изготвена от вещото лице С. Я. /л.74 т.1 ДП/ на С. И. Н. били установени: признаци на остра кръвозагуба - бледост на вътрешните органи, излив на 1 900 мл кръв в гръдния кош, оскъдни послесмъртни петна на Минаков по ендокарда, малокръвие на слезката; тежка гръдна травмадифузен субарахноидален кръвоизлив, счупване на черепния покрив и черепната основа в ляво, с надлежащи разкъсно - контузна рана, кръвонасядане на меките черепни покривки в ляво теменно - слепоочно; травматични увреждания по крайниците: пукване на дясна малкопищялна кост, пукване на вътрешния кондил на дясна бедрена кост, пукване на лява малкопищялна кост, размачкване и кръвонасядане на тъканите по предновътрешна повърхност на дясна подбедрица, кръвонасядане и охлузване на дясно бедро, кръвонасядане и охлузване на ляв глезен, обширно кръвонасядане по задната повърхност на десния крак (бедро и подбедрица), 4 кръвонасядания и охлузвания по горните крайници; охлузване на носа и други находки: конкремент (камък) в жлъчката, цикатрис на корема, сраствания на левия бял дроб и лекостепенна атеросклероза.

Причината за смъртта на Н. е остра кръвозагуба в следствие на претърпяна тежка гръдна травма. Установените травматични увреждания са причинени от удар или притискане с/или върху твърд тъп предмет или тангенционалното му действие. Възможно е да са получени при ПТП-то на 04.06.2024 г., в което Н. е участвала като пешеходец. Налична е причинно следствена връзка между причинените травматични увреждания и причината за настъпилата смърт.

От съдебна химико-токсикологична експертиза, изготвена от вещите лица И. Е. и И. И., се установява, че в биологичните проби от кръв и урина на подс.Н. Ч. не е констатирано наличие на наркотични/упойващи вещества.

От заключението на автотехническата експертиза, изготвена от вещото лице В. И. /л.45 т.1 ДП/ се установява, че ударът е настъпил в задната лява част на лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с рег. № *** и в дясната част на тялото на пешеходката. Спирачната система на лекия автомобил е била задействана от водача след настъпване на удара. Скоростта на движение на МПС-то преди произшествието е била около 0 км/ч, а преди удара и в момента на удара е била около 7,13 км/ч. Скоростта му на движение преди настъпване на удара не е била технически съобразена, тъй като водачът не е следвало да предприема движение на заден ход, а да изчака на място безопасното преминаване на намиращата се на платното за движение зад автомобила пешеходка. Водачът на лекия автомобил е имал възможност да предотврати произшествието, ако преди тръгване на заден ход е възприел намиращата се зад автомобила пешеходка, изчакал е безопасното й преминаване и след това е предприел движение назад.

Най-вероятният от техническа гледна точка механизъм на настъпване на ПТП-то е следният: на 04.06.2024 г. около 11.20 часа подс. Ч. се качил в автомобила си „Сузуки Гранд Витара“ с рег. № ***, паркиран с предна част насочена на север (съгласно приетите посоки в протокола за оглед).

В същото време пешеходката С. Н. се движела по ул. „***“, в посока от изток на запад. Последната е предприела пресичане на платното за движение на ул. „***“ зад автомобила, движейки се в посока от изток на запад, със скорост от 0,94 км/ч, ползвайки патерица.

Водачът Н. Ч. стартирал двигателя на лекия автомобил и предприел движение на заден ход по ул. „***“, в посока от север на юг. В момента на тръгване на автомобила на заден ход пешеходката се намирала зад него върху платното за движение на ул. „***“, но водачът не я възприел. След тръгване на заден ход, автомобилът се е движел равноускорително и достигнал скорост от 7,13 км/ч., след което продължил движението си равномерно с тази скорост.

При тръгването и при движението на заден ход водачът не възприел 5 намиращата се зад автомобила пешеходка, в резултат на което траекториите им на движение се пресекли и настъпил удар. Реакцията на водача за екстрено спиране започнала към момента на удара. В резултат на удара пешеходката паднала на платното за движение и била прегазена от автомобила. Вследствие задействаната спирачна система, автомобилът спрял на място.