Решение № 4334 от 07.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4334 гр. София, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20241110209573 по описа за 2024 година

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ, след провеждането на което, като съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят настоява за отмяна на Наказателно постановление № BG04012024/4000/P8-8/28.05.2024г., издадено от инж.Р.С.М., ид Директор на Национално ТОЛ Управление към АПИ, с което на жалбоподателя Я. Д. Ж. е наложено административно наказание глоба в размер на 1 800 лева, за нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП.

Обжалваното НП се базира на АУАН № BG04012024/4000/P8-8, съставен на 04.01.2024г от Ц.Б. – старши инспектор в отдел ПТРР на ТД Митница Русе, която не е очевидец на твърдяното нарушение. Нарушението е установено чрез АТСС, която е създала запис в информационната система на въззиваемата страна, въз основа на който актосъставителят е направил извода си за извършено нарушение и без да предприема каквито и да е по-нататъшни действия е съставил процесния АУАН.

При издаване на този АУАН е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довели до нарушено право на нарушителя, комуто не е предоставена възможност за заплащане на компенсаторна такса и по този 1 начин да бъде освободен от административнонаказателна отговорност, т.е. да не се съставя АУАН, както гласи изречение първо на разпоредбата на чл.189е, ал.2 от ЗДвП: При установяване на нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б преди съставяне на акт за установяване на административно нарушение, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, кореспондиращо със разпоредбата на чл.189е, ал.6 от ЗДвП - Ако таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата е заплатена в срока и при условията на ал. 3 и 4, акт за установяване на административно нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б не се съставя.

В настоящия случай АУАН е издаден присъствено – в присъствието на нарушителя.

Законодателят е разграничил две отделни процедури по издаване на АУАН в зависимост от това дали АУАН се издава в присъствието на нарушителя или в негово отсъствие. При присъствено съставяне на АУАН, преди издаването на акта нарушителят се кани да заплати компенсаторна такса с конкретно определен от контролния орган размер и едва в случай, че не заплати тази такса се съставя

АУАН, поставящ началото на административнонаказателното производство.

Само в случай, че АУАН е издаден в отсъствието на нарушителя, (т.е. административнонаказателното производство е образувано) законодателят е предвидил възможността за освобождаване от ангажираната вече отговорност чрез прекратяване на административнонаказателното производство, при условие, че в 14-дневен срок от връчване на такъв неприсъствено съставен АУАН компенсаторната такса бъде заплатена (отново чл.189е, ал.5 от ЗДвП).

В настоящия случай при присъствено съставен АУАН, без да е приложено доказателство, че преди съставяне на АУАН водачът е поканен да заплати конкретно определена компенсаторна такса, след съставяне на АУАН актосъставителят самоволно е предоставил възможност на нарушителя 14-дневен срок да заплаща компенсаторна такса, обещавайки, че заплащането на тази такса ще го освободи от отговорност – доказателство за това е Разписката, съставена от нарушителя по бланка на контролния орган – инкорпорирана след съдържанието на АУАН.

Подходът на актосъставителя е незаконосъобразен, т.к., както се посочи вече, възможността за прекратяване на административнонаказателно производство след заплащане на компенсаторна такса е предвидена от законодателя само за случаите, в които административнонаказателното производство е образувано в отсъствието на нарушителя. А случаят не е такъв. Нарушителят се подвежда, че ако заплати в срок компенсаторна такса, съществува законов механизъм за прекратяване на производството. Актосъставителят е смесил два подхода за събиране на компенсаторна такса – преди издаване на АУАН в присъствието на нарушителя същият се кани да заплати компенсаторна такса и в случай, че последва плащане, АУАН не се издава, административнонаказателно производство не се образува; в случай, че нарушителят не присъства към момента на съставяне на АУАН, му се предоставя 14-дневен срок за плащане на компенсаторната такса и в случай на плащане, 2 административнонаказателното производство се прекратява, не се издава НП. Като е смесил двата подхода, актосъставителят не е канил лично присъстващото лице да заплати компенсаторната такса и по този начин да избегне ангажиране на административнонаказателната отговорност. Лишил го е от тази правна възможност и така е нарушил правата му. Това е достатъчно основание за отмяна на обжалваното НП – като издадено въз основа на незаконосъобразно съставен АУАН.

Отделно от това, в случая разпоредбата на чл.10е, ал.2 от Закона за пътищата осигурява достатъчна гаранция за събирането на незаплатена пътна такса, чрез недопускане на МПС да продължи по маршрута си – напускане на България („Пътно превозно средство, което е пристигнало на граничен контролно-пропускателен пункт в направление да напусне територията на Република България, за което не е заплатена такса по чл. 10, aл. 1, т. 1 и/или не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2, може да напусне страната само след заплащане на таксите по чл. 10, ал. 2 за съответната категория пътно превозно средство в специализираното звено на Агенция "Митници" на съответния граничен контролнопропускателен пункт“).

Въз основа на събрания доказателствен материал – към момента на съставяне на АУАН той е бил само доказателствен запис, придружен със фотоснимки (приложен към преписката), удостоверяващ обстоятелството, че на 13.12.2023г. МПС с рег.№ ***, попадащо в категорията на ППС, за което е дължима, но незаплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, е преминал по път А-2, км.6+804, включен в обхвата на платената пътна мрежа, в района на Горни Богров.

Видно от констативната част на АУАН, на 04.01.2024г. това МПС се е появило на мястото на съставяне на АУАН – ГКПП Оряхово, при излизане от България. То е било управлявано от жалбоподателя, от което актосъставителят е направил само въз основа на наличния в електронната система запис, извода, че и на 13.12.2023г това МПС е било управлявано от Я. Ж., въпреки законова забрана да прави извод за водача на МПС само въз основа на такъв запис и побързал, без да събира доказателства относно това обстоятеблство, да ангажира отговорността на водача на това МПС.

Според съда от този доказателствен запис не може да бъде направен извод за водача на процесното МПС към датата на нарушението, предвид изричната разпоредба на чл.187а, ал.1 от ЗДвП (При установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице.)

Това означава, че към момента на съставяне на АУАН актосъставителят е бил 3 законово лишен от преценката относно наказателната отговорност на кое лице (собственика/ползувателя на МПС) или на водача, който завари да управлява това МПС половин месец след извършване на нарушението.

Това означава, че към дата 04.01.2024г., половин месец след деянието, само от записа на автоматизираната система може да се прави извод единствено за собственик/ползувател, чиято отговорност е възможно да бъде ангажирана. Цитираната разпоредба изрично указва чия административнонаказателна отговорност може да бъде ангажирана въз основа само на доказателствен запис. Това означава, че незаконосъобразно е съставен АУАН точно на водача, вместо на собственика, както указва цитираната разпоредба.

За пълнота на изложението: съдът приема, че Ж. действително би могъл да бъде субект на нарушението, което му е вменено, но отговорността му следва да бъде ангажирана законосъобразно, едва след изискване на съответните справки – (както в случая - трудов договор, пътен лист – изискани след порочно съставения вече АУАН), но не и преди това.

След като този доказателствен материал относно лицето, което действително е управлявало МПС на процесната дата 13.12.2023г. все още не е бил събран (изискан е на 28.03.2024г.), този АУАН не е следвало да бъде съставян спрямо водача, а спрямо собственика – чл.187а, ал.2 от ЗДвП („Ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция“ … за нарушение по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП – в размер на 1 800 лева) или пък да се състави след получаване на отговорите за самоличността на водача.

Това означава, че като не е изискал от собственика на МПС преди съставяне на АУАН на доказателства относно водача на това МПС, който да го е управлявал на 13.12.2023г., актосъставителят не е имал основание да ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя – само въз основа на записа в електронната система. Въз основа на този запис, както се посочи по-горе, може да се ангажира отговорността на собственика/ползувателя на МПС, но не и на водача. Без значение за преценката за законосъобразността по съставянето на АУАН в случая е обстоятелството, че след съставяне на АУАН, по повод запитване от 28.03.2024г., собственикът на МПС е предоставил доказателства (трудов договор, пътен лист) за това, че именно жалбоподателят е управлявал процесното МПС на 13.12.2023г.

Това е втори аргумент за незаконосъобразно съставен АУАН и доколкото обжалваното НП се базира само на него, то и обжалваното НП е незаконосъобразно издадено.

Като трети порок на АУАН, а и на обжалваното НП – никъде не е посочена точната сума на дължимата, но незаплатена пътна такса, а това обстоятелство е реквизит както на АУАН, така и на НП.

По разноските: въззиваемата страна претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, но предвид изхода на делото, претенцията се явява неоснователна.

4

Жалбоподателят от своя страна не претендира в Жалбата си разноски, а и не изпраща процесуален представител, поради което съдът не присъжда разноски по делото.

СЛЕД съвещание съдът, като съобрази, че НП и АУАН са незаконосъобразно издадени, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр.ал.3, т.2 от ЗАНН

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление №

BG04012024/4000/P8-8/28.05.2024г., издадено от инж.Р.С.М., ид Директор на Национално ТОЛ Управление към АПИ, с което на жалбоподателя Я. Д. Ж. е наложено административно наказание глоба в размер на 1 800 лева, за нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП.

Решението и мотивите са обявени в открито съдебно заседание, пред представител на въззиваемата страна.

За Решението да се уведоми жалбоподателя.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:48 часа.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5