Решение № 2729 от 24.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2729 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГР.СКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Х. като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100504365 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивни жалби срещу Решение от 20073297/05.01.2023г., постановено по гр. д. № 39857/2019г. по описа на Софийски районен съд, 69 с-в, с което в производство по втора фаза на съдебна делба на недвижими имоти, два от трите имота (дворно място с идентификатор *** и сгР.а от 28 кв.м. с идентификатор ***) са изнесени на публична продан, а третият имот сгР.а от 50 кв.м. с идентификатор *** е възложен по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК (без идеални части от мястото) в общ дял на съделителите Е. Б., Р. Б. и П. Б., като същите са осъдени да платят уравнение на другите трима съделители Р. Д., Е. Д. и В. Б..

Р. Д., Е. Д. и В. Б. обжалват решението в частта му за възлагане в общ дял на другите трима съделители на жилищната сгР.а с идентификатор *** с искане за изнасяне на публична продан на всички имоти, като сочат, че е налице смесена съсобственост, която не е възникнала само от наследяване и съделителите на които е възложена сгР.ата не са живеели в имота към откриване на наследството на техния наследодател, както и за липса на доказателства да не притежават друго жилище и следователно липса на условията по чл. 349, ал. 2 ГПК. Недопустимо било групиране и възлагане в общ дял на неподеляемо жилище при конкуренция на съделители.

1

Е. Б., П. Б. и Р. Б. обжалват решението в частта му за отхвърляне на общата им възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 по отношение на дворното място с идентификатор *** и сгР.а от 28 кв.м. с идентификатор *** и тяхното изнасяне на публична продан.

Считат, че всички имоти е следвало да им бъдат възложени. Не била налице хипотеза на смесена съсобственост по отношение на изнесените на продан имоти, а била налице такава на възникнала по наследяване, като извършени сделки между наследници не водели до смесена съсобственост.

Депозирали са и отговор на жалбата на другите съделители, с който я оспорват.

Р. Д. и Е. Д. не са обжалвали решението в частта му, с която е отхвърлена тяхната обща възлагателна претенция за двете сгР.и, поР.и което и тя не е предмет на въззивното производство. Решението е влязло в сила като необжалвано и в частта му по претенциите по сметки по чл. 346 ГПК.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и в обжалваните части за допустимо.

След преценка на твърденията и възраженията на страните и направените в жалбите оплаквания с оглед на събраните по делото доказателства намира решението по същество за неправилно, в частта му за възлагане на жилищната сгР.а с идентификатор *** в общ дял на Е. Б., Р. Б. и П. Б. и същите са осъдени да платят уравнение.

Съображенията са следните:

Безспорно е по делото, че Р. Н. Б. е бил в брак с В.Ц. Б. от 07.02.1965г. и е починал на 18.01.1988г. Негови наследници са В. Б. (преживяла го съпруга), Р. Р. Б.

(сега Д.)-негова дъщеря и Н.Р. Б.-негов син, починал на 11.03.2019г. и оставил за наследници съделителите Е. Б.-съпруга, В. Б.-дъщеря, Р. Б.-син и П. Б.-дъщеря.

Не се спори, че през 1975г. Р. Н. Б. и В.Ц. Б. са подписали частен писмен договор за закупуване на процесното дворно място и изгР.ената вече къща с площ 28 кв.м. (сега с идентификатор *** според двете СТЕ).

СТЕ в първа инстанция и СТЕ в настоящото дело сочат, че втората къща (идентификатор ***-възложена с обжалваното решение) е построена 1986г., за което няма спор между страните.

През 1994г. (след смъртта на Р. Н. Б. – 1988г.) В. Б., Р. Б. (сега Д.) и Н. Б.

(починал 2019) се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по давност и по наследство на делбените имоти.

Впоследствие през м.06.2019г. В. Б. продава на дъщеря си Р. Д. (преди Б.) своите идеални части от делбените имоти.

2

Р. Д. и съпругът

Е. Д. са предявили претенция за възлагане на сгР.ите.

Е. Б., Р. Б. и П. Б. (наследници на починалия Н. Б.-син на Р. Н. Б.) също са направили такава претенция, включваща и дворното място.

Основния спорен въпрос е дали е приложим редът за възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК.

За приложимостта на тази норма има кумулативно изискуеми предпоставки.

Съсобствеността върху имотите да е възникнала по наследяване и то на общ за всички съделители наследодател (да не е налице комбинирана съсобственост- която възниква от наследяване и други юридически факт); имота да е жилище, съделителя който иска възлагане да е живял в него при откриване на наследството и да не притежава друго жилище. В хипотеза, при която съделителят черпи права върху имота от две или повече наследства, за да се приеме, че има право да получи имота в дял по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е достатъчно да е живял в имота към момента на откриване на едно от тези наследства, ако този наследодател е общ и за останалите съделители. Изрични разяснения в този смисъл са дадени с Решение № 19 от 8.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 619/2012 г., II г. о., ГК. При конкуренция на основателни възлагателни претенции се извършва наддаване между тях (ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК).

По реда на чл. 349, ал. 2 ГПК следователно може да се иска възлагане на имот, ако съсобствеността е възникнала по наследяване и то на общ за всички съделители наследодател. В хипотеза, при която съделителят (в случая Е. Б., Р. Б. и П.

Б.) черпи права върху имота от две или повече наследства, за да се приеме, че има право да получи имота в дял по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е достатъчно да е живял в имота към момента на откриване на едно от тези наследства, ако този наследодател е общ и за останалите съделители.

В настоящият случай обаче съделителите н е черпят права от общ за всички тях наследодател. Е. Б., Р. Б. и П. Б. са наследници само на Н.Р. Б. (Е. е негова преживяла го съпруга, другите двама са негови деца), който е бил жив когато неговия баща е починал. Р. Д. от своя страна е наследник само на баща си Р. Н. Б., но не и на брат си Н.Р. Б.. Е. Бъразакова е наследник само на Н.Р. Б., но не и на неговия баща Следователно няма общ за всички съделители наследодател от който Е. Б., Р. Б. и П. Б. да черпят правата си върху имота и към смъртта на който да се преценява дали са живели в имота и този ред е недопустим.

Отделен е въпросът, че съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, принципно не може да има групиране на сънаследниците и възлагане в общ дял по чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), идентичен на чл.

349, ал. 2 ГПК 2008г. (мотиви към т.7 от ТР), тъй като в този случай има конкуренция и следва да се проведе наддаване, т.е. че не може да има групиране на сънаследници и 3 възлагане в общ дял по реда на чл.349,ал.2 ГПК/чл.288,ал.3 ГПК/отм./, като в практиката се приема, че обратното е възможно само ако претенцията е направена от съделител, който е починал в хода на процеса, което не е налице в случая. СгР.ата с идентификатор *** не е жилище (видно от двете СТЕ описана в нотариалните актове като едноетажна жилищна от 26 кв.м.-стая, кухня, антре не отговаря на изискванията за жилище-няма санитарен възел, баня и тоалетна, няма складово помещение и светлата височина е по-малка от изискуемата за жилище) и също не може да е предмет на възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 отделно от другата сгР.а (която има жилищен характер).

При това положение не са налице условията по чл. 349, ал. 2 ГПК и всички имоти е следвало да се изнесат на публична продан, тъй като са неподеляеми с оглед заключенията на СТЕ и не могат да се разпределят по чл. 353 ГПК.

Горното налага отмяна на решението в частта му с която сгР.ата с идентификатор *** е възложена по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК (без идеални части от мястото) в общ дял на съделителите Е. Б., Р. Б. и П. Б., като същите са осъдени да платят уравнение на другите трима съделители Р. Д., Е. Д. и В. Б. и отхвърлянето на тяхната обща претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК, като се постанови извършването на делбата на тази сгР.а да стане чрез изнасяне на публична продан, като в обжалваната част, с която са изнесени на продан дворното място и сгР.ата с идентификатор *** решението следва да се потвърди.

При този изход на делото във въззивното дело относно способа за делба право на разноски имат за въззивна инстанция само въззивниците Р. Д., Е. Д. и В. Б..

Държавна такса е заплатена от Р. Д.а и в нейна полза следва да се присъди сумата от 38,35 евро. Други разноски не са доказани от тези въззивници.

Решението следва да се отмени и в частта му по разноските присъдени в тежест на Р. Д.а, Е. Д. и В. Б. от 575 лева (разноски присъдени в полза на другите съделители във връзка със спора за способа за делба). При положение, че и двете възлагателни претенции са неоснователни (като относно тази на Р. и Е. решението е в сила) разноските на страните за първата инстанция свързани със спора относно способа за делба следва да останат за тяхна смята както са ги направили.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение от 20073297/05.01.2023г., постановено по гр. д. № 39857/2019г. по описа на Софийски районен съд, 69 с-в, В ЧАСТТА, С КОЯТО в производство по втора фаза на съдебна делба на недвижими имоти Е ВЪЗЛОЖИЛ по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК на Е. С. Б. с ЕГН **********, Р. Н. Б. с ЕГН 4

********** и П. Н. Б. с ЕГН ********** недвижим имот : СГР.А с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри на с. Бусманци, общ.

Столична, обл. София, одобрени със Заповед №РД18- 28/03.04.12г. на изп. директор на АГКК с адрес на поземления имот по кадастрална скица с. Бусманци, р-н „Искър“, кв.

„********, СгР.а 1 със застроена площ по кадастрална скица от 50кв.м., с предназначение -жилищна сгР.а, еднофамилна , брой етажи-1, номер по предходен план-няма, която сгР.а съгласно документ за собственост представлява едноетажна жилищна сгР.а , състояща се от две стаи с площ по документ за собственост от З6кв.м., находяща се в ПИ с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри на с. Бусманци, общ. Столична, обл. София, одобрени със Заповед№РД18-28/03.04.12г. на изпълнителния директор на АГКК , с адрес на ПИ по кадастрална скица-с. Бусманци, р-н „Искър“, кв. „********, с площ по кадастрална скица от 265кв.м. с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване до 10м., стар идентификатор-няма, при съседи по кадастрална скица: поземлени имоти с идентификатори ***;

***; ***; 106.1430.445; *** и са осъдени Е. С. Б. с

ЕГН **********, Р. Н. Б. с ЕГН ********** И П. Н. Б. с ЕГН ********** да заплащат суми за уравняване на дяловете на Р. Р. Д. с ЕГН **********, Е. Д. Д. с ЕГН ********** и В. Н. Б. с ЕГН ********** КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК следния допуснат до съдебна делба недвижим имоти, представляващ жилищна сгР.а с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри на с.

Бусманци, общ. Столична, обл. София, одобрени със Заповед №РД18- 28/03.04.12г. на изп. директор на АГКК с адрес на поземления имот по кадастрална скица с. Бусманци, р-н „Искър“, кв. „********, СгР.а 1 със застроена площ по кадастрална скица от 50кв.м., с предназначение -жилищна сгР.а, еднофамилна , брой етажи-1, номер по предходен план-няма, която сгР.а съгласно документ за собственост представлява едноетажна жилищна сгР.а , състояща се от две стаи с площ по документ за собственост от З6кв.м., находяща се в ПИ с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри на с. Бусманци, общ. Столична, обл. София, одобрени със Заповед№РД18-28/03.04.12г. на изпълнителния директор на АГКК , с адрес на ПИ по кадастрална скица-с. Бусманци, р-н „Искър“, кв. „********, с площ по кадастрална скица от 265кв.м. с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване до 10м., стар идентификатор-няма, при съседи по кадастрална скица: поземлени имоти с идентификатори ***;