Решение № 707 от 30.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 707 гр. Варна, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20233110205527 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на И. Д. К. ЕГН ********** от гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул.

„Злетово“ № 34, подадена чрез адв. З. И., против НП № 931/03.11.2023год. на Зам. кмета на Община Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 94, ал.3 от ЗДП му е било наложено адм.наказание глоба в размер на 50лв. на основание чл. 178е от същия закон.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неоснователно и е издадено изцяло в противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи, че улицата която живее – ул. „Злетово“ № 34 е тясна и трудно се разминават два автомобила, че Общината не му била осигурила възможност за паркиране, включително за временно спиране. Сочи че в близост до имота му се извършвало строителство, и имало поставени заграждения които отделяли строителния обект, като загражденията били поставени на тротоара и възпрепятствали преминаването по него от страна на пешеходци. Заявява, че спирането на тротоара се налагало поради преминаването на тежко-товарни автомобили които да стигат до строежа и за да не се създава задръстване.

Моли НП да бъде отменено като отправя искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител в лицето на адв. Зл. И.. Последната във фазата по същество пледира за отмяна на НП на основанията изложени в жалбата. Отделно от това излага становище, че при съставяне на АУАН не 1 било установено изяснено) кой бил извършителя на нарушението. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

ВРП, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено следното:

На 17.10.2023год. на наказателния паркинг на Община Варна бил получен сигнал за паркиран л.а. на тротоара на ул. „Злетово“ в кв.

„Аспарухово“. Сигналът бил подаден от строителна фирма, която оставяла колчета на тротоара. Във връзка с подадения сигнал на място, с репатриращо техническо средство отишла св. К. П.. Същата установила, че на ул. „Злетово“ до № 34, върху тротоара е паркиран л.а. Тойота“ сив на цвят с рег. № В 6982НВ. Констатациите били обективирани в Констативен протокол № 0078570/17.10.2023год. като автомобилът бил репатриран (преместен) на паркинга за репатрирани автомобили. По същото време на работа на паркинга бил св. С. К. (ст. полицай в сектор Общинска Полиция) на който св. К. П. предоставила протокола. По-късно на паркинга за да прибере автомобила отишъл въззивника. Св. К. му съставил глоба с фиш № 1000236230/17.10.2023год. за нарушение по чл. 94, ал.3 от ЗДП. Въззивникът отказал да подпише фиша и св. К. му съставил АУАН № 00002708/17.10.2023год. В АУАН св. К. посочил, че „на 17.10.2023год. около 14:19ч., в гр.Варна, ж.к. „Аспарухово“, ул. „Злетово“ № 34 е паркиран лек автомобил върху тротоара, лек автомобил „Тойота“ с рег.№ В6982НВ на неопределено от собственика на пътя или администрацията място, с което създава пречки за преминаването на пешеходци. Като нарушена законова норма св. К. посочил нормата на чл. 94, ал.3 от ЗДП.

Актът бил предявен на въззивника, който го подписал вписвайки в него възражение.

В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не постъпили и на 03.11.2023год. въз основа на него, зам.кмета на Община Варна съставил атакуваното НП. В нето АНО приел, от фактическа страна, че на 17.10.2023год. около 14:19ч. в гр.Варна, ж.к. „Аспарухово“, ул. „Злетово“ до № 34, въззивникът е паркирал л.а. Тойота с рег. № В6982НВ върху тротоар на неопределено от собственика на пътя или администрацията място, с което създава пречки за преминаването на пешеходци, с което виновно бил нарушил разпоредбата на чл. 94, ал.3 от ЗДП. С НП наказващия орган наложил на въззивника адм. наказание глоба в размер на 50лв. на основание чл. 178е от ЗДП.

2

Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали актосъставителя Ст. К. и свидетеля по акта К. П.. И двамата сочат, че не са очевидци на паркирането. Св. П. сочи, че когато е отишла на място с репатриращото средство автомобила е бил паркиран на тротоара, а св. К. сочи, че е съставил акта на въззивника защото той бил дошъл да прибере автомобила и въз основа на протокола който му била дала св. К. П..

Като писмени доказателства към АНП освен АУАН са приложени глоба с фиш Серия ОВ № 1000236230, констативен протокол № 0078570/17.10.2023год.; три броя докладни записки от С. К., Заповед № 4079/23.11.2023год. на кмета на Община Варна и Заповед № 4222/30.11.2023год. на кмета на Община Варна.

Допълнително в хода на съдебното следствие като писмени доказателства са приети писмо от началника на сектор ПП при ОД МВР Варна ведно с приложени към него справки от АИС КАТ - 2 листа; Заповед № 0506/07.02.2020год. на кмета на Община Варна и заповед № 4129/05.11.2018год. на кмета на община Варна, писмо от директора на дирекция ИИБ при Община Варна ведно с приложена към него извадка от технически проект – част ОБД.

Съдът напълно кредитира показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи напълно с писмените доказателства по делото.

Съдът кредитира писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви и кореспондиращи с установената по делото фактическа обстановка.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.

Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което същата се явява допустима и е приета от съда за разглеждане.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

В същото време обаче констатира, че в хода на адм. наказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процес. правила, а именно: На първо място съдът констатира, че в обстоятелствената част на АУАН не се съдържат каквито и да било обстоятелства и факти сочещи 3 някакво осъществено от въззивника деяние, било то действие или бездействие. В него се съдържа само констатация, че на определена дата и час, на ул. „Злетово“ до № 34 е паркиран л.а. **** върху тротоара, на неопределено от собственика на пътя или администрацията място, с което се създава пречка за преминаване на пешеходците. Каква е връзката на въззивника с тази констатация, с паркирания автомобил, не е ясно.

Съдът намира за нужно да отбележи, че с АУАН се повдига конкретно обвинение срещу конкретно лице за конкретно извършено нарушение като основното му предназначение е да определи рамките на предмета на доказване, а от там и рамките в които ще се упражнява правото на защита доколкото защитата се осъществява спрямо фактите, а не спрямо правната квалификация. В тази насока е константната съдебна практика. Другото предназначение на обвинителния акт е да предизвика произнасяне от страна на наказващия орган с НП, което само по себе си представлява правораздавателен акт постановен в един опростен състезателен процес. В тази връзка е и абсолютно недопустимо в НП да се приемат за установени факти, които не са били предявени на нарушителя с АУАН. В случая в НП АНО е приел, че въззивникът бил паркирал автомобила на посоченото място като такива факти както бе посочено по-горе в АУАН липсват.

Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процесуалните правила са съществен такива и са достатъчно основание за отмяна на НП на процесуално основание, тъй като о водят до грубо нарушаване правото на защита на въззивника. От една страна той не е наясно за какво негово деяние е привлечен към административнонаказателна отговорност, какво фактическо обвинение му е повдигнато с АУАН, а от друга му е наложено наказание за деяние за което няма повдигнато обвинение с АУАН.

Доколкото с НП на въззивника е наложено наказание за това, че бил нарушил разпоредбата на чл. 94, ал.3 от ЗДП тъй като на 17.10.2023год. около 14:19ч. бил паркирал л.а „Тойота“ с рег.№ В6982НВ на ул. „Злетово“ върху тротоара, на неопределено от собственика на пътя или администрацията място, съдът след преценка на събраните по делото доказателства прецени, че НП е издадено в нарушение на материалния закон доколкото доказателства, които да установят че именно въззивникът е паркирал МПС-то на посоченото място няма.

В показанията си пред съда св. Кр. П. сочи, че когато е отишла на място автомобилът вече е бил паркиран и е бил репатриран.

На свой ред в показанията си пред съда св. К. (актосъставителя) сочи, че не е очевидец на нарушението, че няма представа къде е бил автомобила, а е съставил акта въз основа на констативния протокол който св. П. му предала.

Завява, че е съставил АУАН на въззивника защото той дошъл да прибере автомобила от наказателния паркинг и такава била практиката – който идвал да вземе автомобила от наказателния паркинг той се привличал към адм.наказателна отговорност.

4

При положение, че липсват както преки, така и съвкупност от косвени доказателства, които да установят, че въззивникът е паркирал автомобила, то вмененото с НП нарушение се явява недоказано, а НП издадено и в нарушение на материалния закон.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде отменено.

По разноските.

Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от въззивника, така и от въззиваемата страна, като последната е направила и възражение за прекомерност.

При този изход на делото (НП подлежи на отмяна) искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, макар и своевременно, се явява неоснователно и се отхвърля от съда. В тези случаи разноски не й се държат.

По искането на въззивника.

При този изход на спора и с оглед направеното своевременно от процес. представител на въззивника искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът счете, то се явява основателно, поради което и такива следва да му се присъдят съгласно чл. 63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.1 от НПК. В случая въззивникът е представил доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв., която сума надвишава значително (150%) размера на минималното адвокатско възнаграждение за този тип дела определен в чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата №1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 400лв. Съдът като взе предвид, че делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални усилия за реализиране правото на защита, съответно опровергаване на обвинителната теза от една страна и от друга направеното своевременно от страна на процес. представител на въззиваемата страна възражение за прекомерност на възнаграждението счете, че последното се явява основателно. Прецени, че на въззивника следва да бъдат присъдени разноски в минималния размер определен съобразно цитираната по-горе наредба, а именно 400лв..