Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 13.12.2022, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
432/2022
Подписан
13.12.2022

Цитирани разпоредби

  • чл.42, ал.1,т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1,т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.104б, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175а, ал.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Враца, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20221420200432 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на А. А. А. от гр.Враца против Наказателно постановление № 22-1795-000067/13.04.2022 г., издадено от Началник група към ОДМВР- Враца, РУ-Враца, с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 3000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В жалбата, поддържана и в с.з., се релевират подробни оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на издаденото НП и се иска неговата отмяна. Твърди се, че неправилно е отразена действителната фактическа обстановка, както и че жалбоподателят не е извършил умишлено описаните в акта действия.

Ответната страна редовно уведомена, не ангажира представител и становище по случая. В придружителното писмо до съда предлага НП да бъде потвърдено.

Врачанският районен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата против атакуваното НП е подадена в законово установеният 14-дневен срок, от лице имащо право на обжалване и същата е процесуално допустима.Разгледана по същество е и основателна, при следните съображения:

На 25.03.22 г. след 21.00 ч., полицейски екип от служители на РУ-Враца-св.А.К. и св.Н.Н. се движели със служебния си автомобил в гр.Враца, района на Втора градска 1 болница-ул.“Н.Вапцаров“. Около 21.20 ч., двамата свидетели забелязали движещ се срещу тях с посока на движение към ул.“Шипка“ л.а.“БМВ 3 ЕР“ с рег.№****** чийто водач извършил определена маневра. Тъй като счели, че тази маневра е неправомерна, двамата свидетели последвали въпросния лек автомобил до спирането му в същия район в автосервиз, стопанисван от жалбоподателя. Там установили, че водач на автомобила е настоящият жалбоподател, а пътник в автомобила –св.Е.С.. На същото място е съставен АУАН№74/25.03.22 г. срещу жалбоподателя за нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП за това, че „ ...при потегляне извършва демонстративни маневри, изразяващи се в хлъзгане и завъртане на пътното платно.“. Актът е подписан от жалбоподателя без възражение, но такива са били последващо, писмено подадени до АНО по реда и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. В тези възражения жалбоподателят изрично е оспорил фактическите констатации, изложени в акта относно поведението си като водач и е изложил доводи за несъставомерност на нарушението, свързани с определени технически характеристики на управляваното МПС, непозволяващи извършването на посочените в АУАН маневри. Във възражението изрично са направени доказателствени искания за проверка на твърденията му, в т.ч. чрез разпит на св.Е.С. и изискване и преглед на всички възможни видео-записи от осъществяваното на местопроизшествието видео-наблюдение.

Съгласно материалите от приложената адвинистративна преписка, и въпреки правомощията си по чл.52, ал.4 ЗАНН, АНО не е предприел конкретни действия по повод възраженията. Директно е издал обжалваното НП, с което при идентично спрямо АУАН словесно и цифрово описание на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева, както и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.

Изложените до тук фактически положения, свързани с време, място и повод за извършване на полицейската проверка и последващо съставяне на АУАН и НП, принципно не са спорни между страните и се установяват от приобщените от съда писмени материали от административно-наказателната преписка и свидетелските показания на ангажираните от двете страни свидетели-А.К., Н.Н. и Е.С. /само в релевантната им част относно горепосочените факти/.

В случая остават спорни всички останали, но най-важни факти от предмета на доказване, а именно тези свързани със съставомерните елементи на конкретно вмененото нарушение от обективна и субективна страна.

Относно тези спорни факти, състоянието на събрания по делото доказателствен материал е, както следва:

Налице са показанията на ангажираните от АНО двама свидетели-очевидци-полицейски служители-А.К. /актосъставител/ и Н.Н. /свидетел по акта/. Разгледани самостоятелно и съпоставено, въпросните показания разкриват съществена непоследователност и вътрешна противоречивост по между си. Първият свидетел А.К. твърди, че бидейки със служебния им автомобил на ул.“Хр.Смирненски“ срещу им се задал автомобила, управляван от настоящия жалбоподател, който „ пред нас започна да подава 2 умишлено газ, с цел да завърти колата, а оттам се насочи към ул.“Н.Вапцаров“, където също умишлено подаде газ, започна да върти гуми и да се завърта, при което ние го проследихме...“.Относно други възможни обстоятелства, свързани с инцидента и условията на движение на местопроизшествието, този свидетел единствено сочи, че „пътят беше сух, асфалта не беше мокър“. На свой ред, вторият свидетел Н.Н. сочи съвсем различна фактология на събитията и инцидента, а именно, че са възприели процесния автомобил на място „...където е разкопана улицата..., момчето, на което съставихме акта...подаде газ на автомобила, при което се разхвърчаха камъни и задницата на автомобила се поднесе. Ние тръгнахме след него...Задницата на автомобила се занесе, тъй като там е разкопано и отдолу е засипано с камъни.“ По-нататък в показанията си, този свидетел пояснява и обосновава решението им да последват и санкционират водача на автомобила със субективната преценка, че „...при една такава маневра, с разхвърчаване на камъни, се чупят стъкла на други автомобили, увреждат се и все пак не е редно да се кара с такава скорост в града...“.

По делото е налице оформена и втора група гласни доказателствени източници, изводима от показанията на ангажирания от жалбоподателя свидетел-очевидец-пътник в автомобила –Е.С.. Този свидетел на свой ред излага трета, различна версия за случилото се, а именно, че той и жалбоподателят са предприели тестване на процесния автомобил, поради технически проблем, свързан с изгасването му, „...с диагностиката-това е лаптоп, който се свърза с автомобила и показва данните в реално време.“. По нататък свидетелят твърди, че „...Направихме пробата отдолу на улицата, която е на Втора градска болница и след това се върнахме в сервиза.Колата продължаваше да прави този проблем, за който я пробвахме.Еднократно потеглихме.Колата има системи против занасяне и боксуване, с цел да не може да се поднася.Отделно от това е 4х4.Настилката беше абсолютно чиста.Навън беше сухо и не е имало буксуване на гуми.Там където правихме пробата, пътната настилка беше разкопана, точно зад автомобила, някакъв изкоп са правили.При потегляне в тази дупка, колата не е превъртяла... Не мога да преценя с каква скорост сме се движели... не повече от 50.60 км./ч...От момента, в който излязохме с колата, до момента на идването на полицаите, в нито един момент колата не е боксувала, превъртала или поднасяла.Карахме си безпроблемно.“.

В случая по делото липсват други доказателства и доказателствени средства, позволяващи еднозначна проверка за достоверност и отстраняване на констатираните съществени противоречия в показанията на тримата горепосочени свидетели. В това отношение следва задължително да се отбележи, че за разлика от АНО и в изпълнение на служебните си задължения за разкриване на обективната истина, съдът положи усилия за събиране на релевантни доказателства, в това число и чрез уважаване исканията на защитата, направени още в писмените възражения против АУАН за издирване и приобщаване на евентуално съществуващи записи от видео-наблюдение в района на местонарушението Тези усилия остават без реален, краен резултат, тъй като се оказа, че макар и създадени, тези видео-записи към момента на изискването им в хода на съдебното следствие вече не съществуват, поради автоматичното им унищожаване в 10-дневен срок 3 след записа. Все в тази насока се отбелязва и че отказвайки мълчаливо да осъществи правомощията си по чл.52, ал.4 ЗАНН по повод направените възражения по реда на чл.44, ал.1 ЗАНН, в конкретния казус АНО е ограничил пряко и съществено правото на защита на жалбоподателя, лишавайки го от възможност да докаже своевременно твърденията си. От друга страна, с това си поведение АНО сам се е поставил в невъзможност да докаже заложеното в АУАН и НП административно обвинение, с изискуемия се от закона несъмнен и категоричен интензитет.

При гореизложените фактически положения и доказателствен анализ, съдът намира от правна страна следното:

Посочената в АУАН и НП като нарушена разпоредба на чл.104б,т.2 ЗДвП, както и санкционната разпоредба на чл.175а, ал.1 ЗДвП въвеждат забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В практиката на контролните органи по ЗДвП се приема, че възможен способ за такова неправомерно и нецелесъобразно изполване на пътищата е извършено от съответния водач на МПС „дрифтиране“. На свой ред, понятието „дрифт“ няма своя самостоятелна, легална/законова дефиниция като възможна форма на изпълнително деяние на нарушение от този вид. Затова и в съдебната практика се възприема и ползва утвърденото в разговорния български език понятие за „дрифт“, а именно- техника за шофиране, при която водачът преднамерено извежда превозното средство извън контрол чрез презавиване, форсиране и др., така довеждайки до загуба на сцеплението на част от гумите, като по време на движението автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Също така се приема и че за съставомерността на нарушението по чл.104б,т.2 ЗДвП е необходимо да се установи, че поднасянето на автомобила е причинено от умишлени и целенасочени действия на водача, а не поради непредпазливост, като например-неправилно рязко подаване на газ при определени обективни условия, свързани със състояние на пътна настилка, климатични условия, технически неизправности на автомобила и др.

Съотнесено към горното, настоящият съдебен състав приема на първо място, че в конкретния казус процесните АУАН и НП се явяват издадени в нарушение на чл.42, ал.1,т.4 и чл.57, ал.1,т.5 ЗАНН, изискващи точно, ясно и изчерпателно описание на нарушението от обективна и субективна страна. Видно от цитираното по-горе текстово описание на нарушението в акта и НП, в същото поначало липсва квалификация на поведението на водача като „дрифт“. От друга страна, описанието на нарушението се свежда до общи и схематични констатации за извършени „при потегляне демонстративни маневри, изразяващи се в хлъзгане и завъртане на пътното платно.“. От това описание на нарушението става ясно само, че по време на движението на процесното МПС се е стигнало до неговото завъртане и хлъзгане по пътното платно. Остава абсолютно неясно какви са конкретните причини довели до това хлъзгане и завъртане, представляват ли същите маневри, осъществени от водача, съответно колко на брой и какви конкретни по вид са тези маневри.Още по-малко става ясно, дали тези причини и евентуални маневри се дължат на конкретно и 4 преднамерено поведение на водача с неправомерна цел. Така констатираното процесуално нарушение в задължителното съдържание на АУАН и НП, е от категорията на абсолютните процесуални нарушения, ограничаващи пряко правото на защита на жалбоподателя, съответно лишаващо и съда от възможност за осъществяване на пълноценен контрол за законосъобразност на НП, в това число и откъм разглеждане на спора по същество. За това и атакуваното НП, в случая подлежи на отмяна само на това формално основание.

На второ място и предвид гореизложения подробен анализ на приобщения по делото доказателствен материал, то и съдът намира, че в случая обжалваното НП се явява и необосновано. По делото безспорно се установиха единствено фактите, че на инкриминираните време и място, при движението на управляван от жалбоподателя лек автомобил е възникнал някакъв проблем/инцидент, възприето от полицейските органи и субективно квалифицирано от тях като „неправомерно“ и „нецелесъобразно“, довело и до последваща полицейска проверка на автомобила и водача. Остават изцяло недоказани всички останали факти, свързани и съответно запълващи от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП. При тези съображения обжалваното НП подлежи на отмяна и на това самостоятелно основание.