Решение № 219 от 16.10.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Монтана, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова при участието на секретаря Соня Д. Г.а като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20231600500194 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на Г. Н. от гр.

*, подадена чрез пълномощник адв. Б. Л. и по жалба на П. к.Б.ЕООД гр. *, чрез пълномощник юрисконсулт Г. П. срещу постановено от РС Лом решение № 90 от 29.03.2023г. по гр.дело № 1898/2022г..

С постановеното решение първостепенният съд в производство по чл. 422 ГПК е признал за установено по отношение на Г. Н. вземане на П. К. Б. ЕООД в размер на 4 772.05 лв. - главница, представляващи размера на неизплатеното задължение по Договор за потребителски кредит № *от 08.05.2021 г. и лихва за забава в размер на 70.31лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2022 г. до окончателното заплащане на сумата, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 707 от 05.07.2022 година по ч.гр.д.№1144/2022 г. на ЛРС, отхвърлен е иска за установяване вземане за сумата 2255.84 лв., представляваща договорно възнаграждение и законна лихва в размер на 740.47 лв. . Изцяло е отхвърлен осъдителният иск за заплащане на услуга Ф.в размер на 916.66 лв., и за услуга Ф. в размер на 1925 .01 лв. , като е осъден Г. Н. да заплати на П. К.Б. ЕООД сумата от 313.61 лв. разноски по заповедното и исковото производства, съобразно уважената част от иска.

Жалбата на Г. Н. е насочена срещу решението в ЧАСТТА, с която е признато вземане за главница над сумата 3798.84 лева с твърдения, че съдът не е разгледал възражението му за прихващане като не е приспаднал от главницата недължимо платените 558.60 лева за 1 договорна лихва и такси Ф. и Ф. , предвид приетата нищожност на клаузите в договора, задължаващи го да ги заплаща . Изложени са подробни съображения за недействителност на сключения договор за потребителски кредит, при което дължи връщане на чистата стойност на главницата, поради което и следва да се приспадне и сумата 415.15 лева лихва за забава , начислена на основание чл.12.1 от Общите условия. Иска се отмяна на решението в частта, с която е признато за установено вземане за главница над сумата 3798.84 лева до пълния признат размер 4772.05 лева. Претендира разноски.

Жалбата на П.К.Б. ЕООД е насочена срещу решението в частта, с която е отхвърлен иска за установяване вземане за договорна лихва в размер на 2255.84 лева. Оспорва като неправилни изводите на съда за нищожност на уговорената между страните възнаградителна лихва с подробно изложени в тази насока доводи. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковата претенция за установяване вземане за възнаградителна лихва се уважи изцяло. Претендира разноски.

В частта, с която е отхвърлен осъдителния иск и установителния за сумата 740.47 лева законна лихва, както и и в частта за установено вземане за главница от 3798.84 лева и установено вземане за лихва за забава от 70.31 лева първоинстанционното решението не е обжалвано и е влязло в сила.

По всяка от подадените въззивни жалби са подадени писмени отговори от насрещната страна, с които жалбите се оспорват като неоснователни с доводи за правилност на обжалваното в съответните части решение.

Жалбите са подадени в срок от страни по делото при наличен правен интерес , имат задължително съдържание, като условие за редовност, като са внесени дължимите с оглед обжалваемия интерес държавни такси.

При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбите, като обсъди събраните в производството доказателства, предвид становищата на страните , въз основа на закона и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, приема следното:

Установено е по делото, че на 29.06.2022г. е подадено заявление от П.К. Б. ЕООД за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. Н. от гр. *за сумата 4772.05 лева главница, договорна лихва в размер на 2255.84 лева за периода от 20.04.2020г. – 08.05.2021г. вкл., неплатени възнаграждения за услуги Ф. и Ф. , лихва за забава в размер на 70.31 лева за периода от 21.01.2020г. -08.05.2021г. , законна лихва в размер на 740.47 лева за периода от 08.05.2021г. до 28.06.2022г. с основание договор за потребителски кредит от 30.10.2019г. , сключен между длъжника и заявителя с твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на 08.05.2021г. .

В образуваното по заявлението ч. гр. д. № 1144/ 2022 г. на РС Лом е издадена на 05.07.2022г. заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на парично задължение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя / ищеца/ претендираните със заявлението 2 суми за главница , договорна лихва, лихва за забава и законна лихва , ведно със законната лихва , считано от 29.06.2022г., както и разноски от 156.77 лева платена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, като е отхвърлено искането за заплащане такси за услугите Ф. и Ф.. В срок е подадено възражение по чл. 414 ГПК от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение . Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК , като за ищеца е налице правен интерес да установи по реда на чл. 422 от ГПК съществуването на вземанията си по издадената срещу ответника заповед за изпълнение, поради което и предявените искове са допустими за разглеждане.

С исковата молба от 20.10.2022г. ищецът е поискал от съда да установи съществуването на вземанията му към ответника за сумата 4772.05 лева главница, договорна лихва в размер на 2255.84 лева за периода от 20.04.2020г. – 08.05.2021г. вкл., лихва за забава в размер на 70.31 лева за периода от 21.01.2020г. -08.05.2021г. , законна лихва в размер на 740.47 лева за периода от 08.05.2021г. до 28.06.2022г. с основание договор за потребителски кредит от 30.10.2019г. , сключен между длъжника и заявителя с твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на 08.05.2021г. ., за които е издадена заповедта за изпълнение.

С обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна наличие на сключен между страните на 30.10.2019г. договор за потребителски кредит, приел е за основателно възражението на ответника за нищожност поради противоречие с добрите нрави клаузата за възнаградителна лихва в размер над трикратния размер на законната лихва, поради което и е отхвърлил иска за установяване вземане в размер на 2255.84 лева възнаградителна лихва.

Прието е, че ответникът има качеството на потребител и с оглед разпоредбите на Закона за защита на потребителите по делото не е установено клаузата за договорна лихва да е индивидуално договорена. Изцяло е признато вземането за главница, като липса произнасяне по своевременно наведено от ответника възражение за прихващане с недължимо платените по договора суми- такси за услугите Фаст и Флекс , платена договорна лихва и платени лихви за забава.

Решението е валидно, допустимо в обжалваните части, постановено по искове с правно основание чл. 79,ал. 1 и чл. 86,ал. 1 от Закона за задълженията и договорите / ЗЗД/ във връзка със Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и чл. 422 ГПК.

От събраните по делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 30.10.2019г. е сключен между страните договор за потребителски кредит Стандрат с договорен размер на кредита 5000 лева, срок за погасяване 36 месеца 30.10.2022г. , с годишен лихвен процент 41 %, със задължение за връщането на кредита съгласно погасителен план с месечна вноска в размер на 239.47 лева с посочен в договора ГПР 49.13 % . Договорено е и плащане на такси за услуги Ф. и Ф. в общ размер 2100 лева, 3 добавени към общото задължение по кредита и плащани на месечни погасителни вноски , с което общо дължимата сума е станала 11719.93 лева и месечната вноска е в размер на 325.58 лева . В общите условия , неразделна част от договора , подписани от ответника като кредитополучател , в чл. 12. 1 е посочено, че при просрочие при плащане на месечните вноски се начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10% годишно, изчислена за всеки ден забава върху просрочената вноска. С Анекс от 09.01.2020г. страните са договорили отлагане плащането на вноски 3,4 и 5 , които да се платят в края на договора, като е подписан нов погасителен план с краен срок 20.01.2023г. . , настъпил в хода на първоинстанционното производство .

От прието в първата инстанция заключение по назначената съдебно - икономическа експертиза, обективно и компетентно дадено , неоспорено от страните , се установява , че кредитът от 5000 лева е усвоен , като общо платените по договора от страна на ответника суми са в размер на 1651.16 лева с последно плащане 27.08.2020г. , с която сума са погасени 227.95 лева главница, 299.73 лева възнаградителна лихва, 258.33 такси по допълнителен пакет за услуги Ф. и Ф., 415.15 лева лихви за забава и 450 лева законна лихва, дължима след 08.05.2021г. до 29.06.2022г. . Към 29.06.2022г. , датата на заявлението за издаване заповед за изпълнение, дължимата главница е в размер на 4772.05 лева , договорната лихва за периода 20.04.2020г.-08.05.2021г. е в размер на 2255.84 лева, като доказателства за плащане по договора след 29.06.2022г. по делото не са представени. С влязлото в сила решение на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени осъдителните искове за заплащане такси за услуги Ф. и Ф. е установено със сила на присъдено нещо между страните, че тези такси като основани на нищожни клаузи от договора не са дължими от ответника. Установено е също така недължимост на законна лихва за периода от 08.05.2021г. до 29.06.2022г. , предвид влязлото в сила решение , с което исковата претенция за установяване вземане за такава в размер на 740.47 лева е отхвърлена като неоснователна.

Спорът между страните пред настоящата инстанция е относно дължимостта на претендираната от ищеца договорна лихва в размер на 2255.84 лева за периода 20.04.2020г.08.05.2021г. , предвид приетата от първостепенния съд недействителност на договора и дължимост само на чистата стойност на кредита съгласно разпоредбите на чл. 22 и чл. 23 от Закона за потребителския кредит / ЗПК/.

В тази връзка въззивният съд приема следното:

Безспорно е установено , че ищецът е небанкова финансова институция по чл. 3 от ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, а ответникът е физическо лице, което при сключване на договора не е действало в рамките на осъществявана от него професионална или търговска дейност. Следователно страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9,ал. 3 ЗПК и кредитор по смисъла на чл.9,ал. 4 ЗПК, а договорът е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл.9,ал.1 от същия закон.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които е тази по чл. 11,ал.1,т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е 4 недействителен.

Според чл.19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора, поради което и в посочената величина следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая със сключения договор кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютна стойност на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране ГПР /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49, 13 %, с което е нарушено изискването на чл. 10,ал.1 от ЗПК за сключване на договора по ясен и разбираем за потребителя начин. Посочената годишна фиксирана лихва от 41% не е ясно как точно се съдържа в и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.