Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 155213 от 27.10.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 47194/2023
Вид
Разпореждане № 155213
Подписан
27.10.2024
В сила
27.10.2024
Състав
РОЗАЛИНА ГЕОРГИЕВА БОТЕВА

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 155213 гр. София, 27.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Частно гражданско дело № 20231110147194 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 414а ГПК.

Конкретиката на случая сочи, че съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение.

В срока и реда по чл. 414а ГПК е подадено възражение от длъжника, с което се навеждат доводи, че задължението е погасено чрез плащане.

Постъпило становище от заявителя, че в срока за доброволно изпълнение длъжникът е погасил задължението за главница.

Спорът между страните е концентриран върху това дължими ли са от длъжника разноски в заповедното производство.

За да се ангажира отговорността за съдебноделоводните разноски на насрещната по спора страна, е необходимо кумулативното осъществяване на следните предпоставки: страната да е направила искане за присъждане на разноските; те да са от категорията на посочените в чл. 78, ал. 1 ГПК съдебно деловодни разноски; да са реално направени или да се фингира (чл. 78, ал. 8 ГПК) извършването им; да са представени доказателства за извършването им до изтичане на срока, в който може да се прави искане за присъждането им; изходът на спора, предмет на разглеждане от съответната инстанция, да е в полза изцяло или частично на страната, претендираща разноските за тази инстанция, съгласно правилата, съдържащи се в чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ГПК (единственото изключение е хипотезата на ал.

2 на чл. 78 ГПК, при която ответникът признава иск, за който не е дал повод за завеждането му).

Релевантният процесуалноправен въпрос е касае преценката за отговорността за разноските по делото с оглед извънпроцесуалното поведение на ответника. Конкретиката на случая сочи, че заявителят е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на 23.08.2023г. Длъжникът е погасил задължението си чрез плащане на 27.09.2023г.

1

По приложението на чл. 78 ГПК с оглед поведението на длъжника и съответно извършено в хода на процеса плащане на задължение е налице формирана трайна практика на ВКС, обективирана в множество актове на ВКС (така в определение № 511/29.07.2013г. по ч. гр. дело № 1499/ 2013г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 215/ 10.12.2019г. по ч. гр. дело № 2636/ 2019г. по описа на ВКС, ГК, ІІ г.о., определение № 691/ 29.12.2016г. по ч.т. дело № 2250 /2016г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., определение № 688/ 02.10.2014г. по ч.т. дело № 2337/ 2014г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., определение № 60338/ 07.10.2021г. по ч.т. дело № 1226/2021г. по описа на ВКС, ТК, I т. о., определение № 674/ 23.11.2011г. по ч. гр. дело № 597/2011г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 277/ 14.05.2014г. по ч. гр. дело № 2432/ 2014г. по описа на ВКС, ГК, I г. о., и др.), съгласно която ако ответникът оспорва правата на ищеца и е станал причина за завеждане на иска, който по-късно по независещи от ищеца причини стане неоснователен, тогава тежестта за разноските остава за ответника. Когато вземането е било ликвидно и изискуемо към датата на предявяване на иска, оспорвано преди това или в хода на процеса и погасено при висящо дело, тогава ответникът няма право на съдебно-деловодни разноски, а напротив - дължи разноски на ищеца.

В настоящия случай следва да се посочи, че длъжникът не само е изпълнил задължението си след образуване на делото, но и е отрекъл правото на заявителя да получи обезщетение.

Следователно спорът по настоящият случай е възникнал именно от бездействието на длъжника да изпълни задължението си да плати обезщетение.

Изложеното обуславя извод за наличие предпоставките на чл. 414а, ал. 4 ГПК и заповедта следва да бъде обезсилена в частта, в която е разпоредено плащане на главница. С ловедението с длъжникът е дал повод за образуване на настоящото производство, поради което в негова тежест следва да бъдат възложени разноските по делото.

Мотивиран от изложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.09.2023г., издадена по ч.гр. дело № 47194 по описа за 2023г. на Софийския районен съд, в частта, в която е разпоредено “Б.Е.Е.” ООД, с ЕИК **********, да плати на А. П. Е., с ЕГН **********, сумата 1173,50 лева, представляваща обезщетение за закъснял полет 8H3804 от Шри Ланка до София на 23.02.2022г. с повече от три часа, на основание чл. 7 Регламент (ЕО) № 261/ 2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямол закъснение на полети, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за 2 изпълнение- 31.08.2023г., до окончателното плащане на сумата, до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 414а, ал. 5 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването му пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3