Решение № 223 от 30.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Пловдив, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора С. Черешарова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600459 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.

Образувано е по жалба от адв. П. К. –повереник на частните обвинители А. Т. А. и Р. Т. А. , срещу присъда № 8/ 26.01.2023 г. на Окръжен съд- гр.

Стара Загора, постановена по НОХД № 1042/ 2022 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт подсъдимият М. В. К. е признат за виновен в извършването на престъпление по 343, ал.3, предл. първо, б.“б“, предл. първо, вр. с ал.1, б.“в”, вр. с чл.342, ал.1 от НК, за което при условията на чл.58а, ал.1 от НК е осъден на три години лишаване от свобода , като е признат за невинен и оправдан по възведеното му обвинение престъплението да е извършено и при нарушение на чл. 20, ал.2, изречение второ от ЗДвП .

На осн. чл.66, ал.1 от НК изтърпяването н а наказанието лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на 1 присъдата в сила.

На осн. чл. 343г от НК подсъдимият К. е лишен от право да управлява МПС за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила, като е приспаднато времето, през което е лишен от това право по административен ред.

Съдът се е произнесъл относно направените разноски и приложените по делото веществени доказателства.

Във въззивната жалба са заявени неконкретизирани оплаквания за незаконосъобразност, неправилност, необоснованост на съдебния акт и постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила.

Конкретно се изразява несъгласие с оправдателната част на присъдата, твърди се и несправедливост на наказанието, като иска се увеличаването му (без да е посочен справедлив според обжалващите размер), алтернативно- отмяна на приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. В съответствие с оплакванията е изведено искане за изменение на присъдата.

При пренията представителят на АП-Пловдив обяви, че жалбата на частните обвинители е неоснователна досежно оправдаването на подсъдимия по възведеното му обвинение в причинна връзка с настъпването на съставомерния резултат да е и нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Намира за основателно оплакването относно приложението на чл. 66 от НК и иска изменение на присъдата, като бъде постановено ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Изразява несъгласие с възприетите от контролирания съд индивидуализиращи отговорността на дееца обстоятелства. Сочи за неправилно неотчитането като отрицателна негова характеристика на предходно осъждане, за което е реабилитиран, тъй като счита реабилитацията за значима само спрямо допустимо приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, но независимо от нея, осъждането следва да се има предвид като лоша характеристична данна. Намира за неправилно и приетото съпричиняване от пострадалия, който е управлявал велосипеда си с концентрация на алкохол в кръвта 2.55 промила, тъй като това не е в причинна връзка с настъпилото ПТП. Намира, че целите на наказанието не могат да бъдат постигнати с приложение на чл.66 от НК досежно по- тежкото по вид наказание.

Повереникът на частните обвинители- адв.К., поддържа изцяло 2 въззивната жалба. Счита оправдаването на подсъдимия за извършено нарушение и по чл.20 от ЗДвП за незаконосъобразно, тъй като възприетата фактическа установеност на деянието сочи реализирането и на това нарушение на правилата за движение по пътищата, а то е в пряка причинноследствена връзка с настъпилата смърт на пострадалия, тъй като при управлението на МПС подсъдимият не само е нарушил изискванията за пределно разрешена скорост, но и не е предприел каквато и да е маневра, нито действия по намаляване на скоростта при възникнало препятствие. Отправя критики към първостепенния съд и относно отредения размер на наказанието поради неправилна оценка на индивидуализиращите отговорността на дееца обстоятелства. Намира за неправилно като смекчаващо такова да е прието чисто съдебно минало. Твърди неотчетени като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, както следва:1.той не само е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества- квалифициращ признак на престъплението, а в кръвта му са отчетени два вида наркотични вещества, поради което броят на им е особено укоримо обстоятелство; 2.подценяване на конкретното превишаване на максимално разрешената скорост- с близо 20 км/час над допустимото; 3. неотчитане като обстоятелство със значителен негативен потенциал на управлението от подсъдимия на тежкотоварен автомобил, при което създадената опасност за останалите участници в движението е значително завишена. Възразява, че като смекчаващо вината на подсъдимия К. обстоятелство е прието съпричиняване от страна на пострадалия от ПТП, тъй като: 1. алкохолното му опиянение не е в причинна връзка с настъпилото ПТП; 2. макар ударът е настъпил на около 1.30-1.40 метра от дясната линия, то съдът не е съпоставил в цялост доказателствата в тази насока, от които се извежда, че и при движение на 10 см. от дясната осева линия фаталният удар, с оглед габаритите и на товарния автомобил, отново би настъпил. В конкретния случай действията на пострадалия не са в причинно-следствена връзка с настъпилия резултат- той е управлявал велосипеда със светло-отразителна жилетка, в дясната част на пътното платно, при липса на банкет.

Сочи, че целите на генералната и специалната превенция не биха постигнали с отредения размер на наказанието, още по-малко с прилагане института на условното осъждане (за лишаването от свобода). За справедливо счита наказание, близко или по-малко от средния размер. Отправя искания за 3 увеличаване на размера на наказанието или за отмяна на приложението на чл.

66 от НК. Следва да се отбележи, че първото искане също имплицитно включва и ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, тъй като наложеното такова е в максималния размер за допустимо приложение на чл. 66, ал. 1 от НК.

Подсъдимият и защитникът му- адв.С., изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба. Считат, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна, постановена в съответствие с установените по делото доказателства. Наред това отправят упреци към органите на досъдебното производство, които не са удовлетворили направено искане за повторно изследване употребата на наркотични вещества в дадените от подсъдимия проби за изследване на кръв и урина, а подс. К. и към настоящия момент е категоричен, че никога през живота си не е употребявал наркотични вещества. Акцентират, че установените такива са в ниски концентрации, под чувствителността на имунноаналитичните тестове.

Считат за правилно виждането на окръжния съд, че е смекчаващо вината обстоятелство установено по делото съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалия, поради управлението на велосипеда под въздействие на алкохол, при силно алкохолно опиянение - 2.55 промила, както и че е налице и другото възприето такова обстоятелствовелосипедистът е бил на разстояние 1.4 – 1.5 метра от най-западния край на платното за движение, с което сам се е поставил в опасност, тъй като при движение плътно вдясно по платното удар не би настъпил.

Сочат неотчетено от първоинстанционния съд смекчаващо отговорността обстоятелство- тежко материално и социално положение на подсъдимиясемеен, с две малолетни деца, живущ в общинско жилище, при което исканото ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода би се отразило крайно негативно на издръжката и възпитанието на децата му.

Предходните нарушения на ЗДвП считат за незначителни и поради тованеправилно приети като отрицателна характеристика на дееца.

Пледират да се потвърди първоинстанционната присъда. Подсъдимият К. изразява още съжаление за случилото се. В последната си дума отправя искане за потвърждаване на присъдата.

4

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като провери изцяло законосъобразността и правилността на обжалвания акт служебно и във връзка с направените оплаквания и обсъди доводите и съображенията на страните намери, че:

Жалбата е допустима. Депозирана е от страни в процеса, активно легитимирани да атакуват постановения съдебен акт. Подаден а е в предвидения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата на частните обвинители е частично основателна.

Производството пред първостепенния съд е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК, при диференцираната процедура на чл. 372, ал. 4, вр. с чл. 371, ал. 1, т. 2 от НПК-направено от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Извършвайки проверка на процесуалната дейност на окръжния съд, настоящият състав на съда констатира, че тя е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното в глава 27 от НПК производство.

При налични предпоставки за прилагане на особената процедурадействително направено в разпоредително заседание волеизявление по члл 371, т. 2 от НПК от подс. К., доказателствена подкрепа на самопризнанието, събирането на доказателствата в хода на ДП при съблюдаването на предвидения в НПК регламент за тази дейност, изводът на контролирания окръжен съд за допустимо протичане на съдебното следствие по реда, пожелан от подсъдимия, е правилен. Той е изразен аргументирано по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК, като преди това е спазено и изискването на чл. 372 ал. 1 от НПК.

Не се оспорва пред въззивния съд фактическата установеност на извършеното. Първостепенният съд правилно е възприел като доказана по делото фактологията, изложена от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт. Тя е следната:

Подсъдимият М. В. К. е правоспособен водач на МПС в категории „В“, „М“, „С“, „ТКТ“, „СЕ“ и „АМ“ и към момента на инкриминираното събитие работел като шофьор на тежкотоварен автомобил във фирма „К. - гр. С.. На 29.01.2020 г. , около 18,20 ч., потеглил от гр. В. за гр. Б., управлявайки 5 зачислената му от фирмата товарна автокомпозиция /ТИР/ , състояща се от влекач марка „М.”, модел „А.“ с рег.№ ******** и пр икачено полуремарке марка „М.“ с рег.№ ********* . Превозвал царевица. Пътят му минавал по второкласен път II - 55 /„Проходът на Републиката“/, посоката на движение б и л а от север на юг. След като преминал „П.“ на прохода , започнал спускането надолу, на юг, към гр. Г. . Пътното платно било сухо и в отлично състояние, без неравности. Около 20,00 ч., в тъмната част на денонощието, подсъдимият наближил зоната на км 40+950 от пътя, движейки се в дясната /западната/ пътна лента с включени светлини и със скорост от 88,2 км/час.

По същото време - около 20 ч., по същия път- II - 55, пострадалият Т. А.

А., живущ в гр. Г., се прибирал с велосипеда си от работното си място .

Спускайки се надолу, в посока на юг към гр. Г., се движел със скорост от около 12 км/час в дясната /западната/ пътна лента, на около 1,4 - 1,5 метра от десния /западния/ край на пътното платно. Пострадалият А. бил облечен с оранжева на цвят светлоотразителна жилетка, а велосипедът му бил оборудван с работещ фар на кормилото и със светлоотразителен елемент, монтиран на задната му част. Той управлявал велосипеда си пред товарната автокомпозиция, управлявана от подсъдимия К..

В зоната на км 40+950 от път ІІ - 55, на прав участък от пътя, управляваната от подсъдимият К. със скорост от 88,2 км/час товарна автокомпозиция настигнала движещия се пред нея с около 12 км/час велосипед. Въпреки, че велосипедистът е бил обективно видим от разстояние от около 100 метра за подсъдимия К., последният не задействал спирачната система на влекача, в резултат на което между тях настъпил удар.

Първоначалният контакт е бил реализиран с предна дясна централна част на бронята на влекача, на височина от 0,25 до 0,40 м от пътното покритие и на около 1 метър вляво от десните му габарити, в задната капла на велосипеда.