Споразумение № 67 от 05.10.2023, Районен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42268 гр. София, 24.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110106293 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК

Постъпила е молба с вх. № 311167/02.11.2023 г. на ответника „... АД, чрез адв. ... с която е направено искане за изменение на решение № 16890/19.10.2023 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските. Молителят поддържа, че в полза на процесуалния представител на ищеца – адв. З. Н. не се следват разноски за осъществено безплатно процесуално представителство, тъй като в представения договор за правна защита и съдействие (л. 2 от делото) липсва отбелязване относно точното основание по чл. 38, ал. 1, т.

1-3 от ЗА, на което е предоставена безплатна адвокатска защита, който пропуск не може да се санира чрез едностранно нейно изявление в открито съдебно заседание, тъй като е необходимо взаимното съгласие на двете страни. Оспорва да са налице предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, тъй като фактът, че ищецът е син на бивш колега от кантората на адв. Н. не попада сред категорията „близък“, която дума означава тясно свързан с някого по произход, чувства, идеи и интереси, по приятелски и сърдечен или интимен начин. Заявява, че в полза на адв. Н. не следва да се присъди повече от уговорената в договора за правна защита и съдействие сума от 1 200 лв. Допълва, че в негова полза следва да се присъди сумата от още 45,40 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като дължимото за него възнаграждение се равнява на 1 531,14 лв., а не както е приел съдът – на 1 134,38 лв.

Насрещната страна - Р. М., чрез адв. Н., изразява становище за неоснователност на молбата и направеното с нея искане. Сочи, че изявленията на страните за наличието на конкретно основание за оказване на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА не подлежи на съдебен контрол, а размерът на дължимото адвокатско възнаграждение се определя в рамките на предвидените в Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предели. Допълва, че в полза на ответника не следва да се присъждат още разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като той не е направил разграничение относно уговореното възнаграждение по всеки един от отделните искове поотделно, формиращо глобалната сума от 3 403,14 лв.

Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (двуседмичен за обжалване на решението) и при наличието на представен от страната списък по чл. 80 ГПК (л. 147 от делото), поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество – 1 искането е неоснователно.

Видно от мотивите на постановеното по делото решение № 16890/19.10.2023 г., чието изменение в частта за разноските се иска, съдът е счел, че в полза на адв. З. Н. се следва претендираното от нея адвокатско възнаграждение за осъществено в полза на ищеца безплатно процесуално представителство, доколкото в договора за правна защита и съдействие (л. 2 от делото) изрично е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, като конкретното основание по чл.

38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗА, на което се позовават страните, тя е уточнила в рамките на откритото съдебно заседание на 05.10.2023 г. Съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика, при липса на изрично оспорване, получилата безплатна адвокатска помощ страна не е длъжна да доказва пред съда обстоятелствата по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗА, а преценката за тяхното наличие е оставена изцяло на страните по договора за правна защита и съдействие.

За да се присъди в полза на адвоката възнаграждение по този нормативен текст, е достатъчно да се представи такъв договор, от който е видно, че договореното възнаграждение е безплатно на съответното посочено основание. Този договор обвързва съда и не е необходимо да се проверява съществуването на посочената в него хипотеза.

Договарянето на конкретен начин на плащане е предмет на вътрешните отношения между страните по договора – адвокат и клиент, поради което не засяга правата и интересите на лица, външни за тези отношения - в този смисъл са напр. Определение № 162 от 28.04.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5096/2021 г., III г. о., ГК, Определение № 337 от 18.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2221/2017 г., II т. о., ТК, Определение № 27 от 14.02.2020 г. на ВКС по гр. д.

№ 4735/2019 г., II г. о., ГК, Определение № 395 от 09.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1314/2018 г., II т. о., ТК, Определение № 188 от 11.05.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1434/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 67 от 29.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2008/2019 г., I г. о., ГК , Определение № 1199 от 25.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4224/2013 г., IV г. о., ГК, Определение № 656 от 16.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 2523/2016 г., II т. о., ТК, Решение № 353 от 06.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 892/2015 г., IV г. о., ГК и др. В случая, съдът намира, че представянето на договор за правна защита и съдействие, в който изрично е вписано, че правната защита се оказва от адвоката на клиента безплатно по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, е достатъчно, за да се приеме, че е налице сочената хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗА, уточнена от адв. Н. в открито съдебно заседание на 05.10.2023 г., в което ищецът Р. М. също е присъствал и не е оспорил изтъкнатото от пълномощника си обстоятелство.

Действително, насрещната страна в производството, която по правилата на чл. 78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на чл. 248 ГПК с искане за изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските, както е в настоящия случай, но тя е тази, която носи тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице - в този смисъла са напр.

Определение № 163/13.03.2016 г. на ВКС по ч. гр. дело № 2266/2016 г., I т. о, Определение № 515/02.10.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2340/2015 г., I т. о, Определение № 72/23.02.2022 г. на ВКС по ч. гр. дело № 297/2022 г., IV г. о. и др. В случая, от страна на ответника е направено само общо оспорване, че изтъкнатите от страна на адв. Н. обстоятелства не попадат в хипотезата ан чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА, което обаче не се споделя от настоящия съдебен състав, тъй като видно е, че изрично законодателят е разграничил посочената хипотеза от хипотезата на роднина по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗА.

Нещо повече, изложените твърдения за близост в отношенията между бащата на ищеца и адв. Н. (с оглед качеството им на бивши колеги) са относими именно към хипотезата на чл.

38, ал. 2, т. 3, пр. 2 от ЗА, на която тя се позовава, още повече, че от страна на ответника, който е оспорил същите, не се ангажирани никакви доказателства, за да ги опровергае.

Съдът намира, че не следва да бъдат споделени и заявените от него доводи относно начина на определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение за осъществено 2 безплатно процесуално представителство, обосновано с твърдението, че той не може да надвишава уговорения от страните такъв от 1 200 лв. Това е така, тъй като в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА ирелевантно се явява обстоятелството дали и ако да – какъв е уговореният от страните размер на възнаграждението, тъй като съдът не изследва въпроса дали то е било заплатено или не, поради което изчислявайки го съдът е съобразил минималния такъв по всеки един от трите иска, предмет на делото, изчислен по реда на Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който в случая надвишава предвидения в договора за правна защита и съдействие такъв от 1 200 лв. В случая, да се приеме обратното би било в противоречие с императивното правило на чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗА, според което съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати, което в настоящия случай е сторено. На следващо място, не следва да бъде споделено и изложеното от ответника относно размера на определеното в негова полза адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, като мотиви в тази насока вече са изложени в решението, чието изменение по реда на чл. 248 ГПК се иска, към които с настоящия съдебен акт съдът препраща. Само за пълнота следва да се отбележи, че становището, че общо уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 3 403,14 лв. не следва да се раздели на броя на предявените искове - 3, както е прието от настоящия съдебен състав, не следва от волята на страните по договора за правна защита и съдействие от 24.04.2023 г., в който липсва посочване как следва да се разпредели то по всеки един от отделните искове, като извод в тази насока съдът не следва да формира с оглед евентуално пресмятане по реда на Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед на изложеното, направеното с молба с вх. № 25062346/14.09.2022 г. искане на ответника по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решение № 16890/19.10.2023 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с молба с вх. № 311167/02.11.2023 г. на ответника „... АД искане за изменение на решение № 16890/19.10.2023 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните - арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3