Определение № 2888 от 09.10.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2888 гр. София, 09.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Пламен Стоев Касационно гражданско дело № 20238002100285 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. М. Р. и М. Д. Р. от [населено място] срещу въззивно решение № 831 от 07.06.2022 г., постановено по в. гр. д. № 3245/2021 г. на Софийския апелативен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 264054 от 18.06.2021 г. по гр. д. № 12300/2019 г. на Софийския градски съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторите против държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и СБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ищците са собственици на реална част с площ от 1978 кв. м от УПИ *-*, целият с площ 27 125 кв. м, представляващ имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], като претендираната част се намира в източната част на имота, при съседи: юг и изток - имот с идентификатор ***; север - имот с идентификатор ***, запад - останалата част от имот с идентификатор ***.

По делото е установено, че ищците в първоинстанционното производство са наследници на Р. Я. Р., починал на 25.03.1979 г. и Ш. Р. Р., починала на 15.12.1971 г. С нот. акт № 2/1941 г.

И. Б. Л. е признат за собственик като купувач на публична продан на дворно място от 3400 кв. м, находящо се в землището на [населено място], „К. ”, в м. „П.“,при посочени граници, от което са образувани парцел * и парцел * от кв. 56. С решение /резолюция/ № 562I/21.09.1949 г. по гр. д. № 1165/1949 г. на Софийския областен съд е признато, че при 1 покупката на половината реална част от цялото дворно място с площ от 3400 кв. м, а именно парцел * от кв. 56, И. Л. е действал като скрит пълномощник на Р. Р. и Ш. Р., поради което последните са признати за собственици на тази реална част от имота. Целият имот е одържавен, за което съставен АДС № 400/29.09.1949 г., като при одържавяването същият е бил незастроен, с граници, съвпадащи с тези по нотариалния акт, с площ около 3100 кв. м, като въз основа на заповед № 10/26.05.1971 г. на СГНС е предоставен на Министерство на народното здраве за изграждането на болничен комплекс. За изграждането на Възстановителен институт, Детска възстановителна болница, Ортопедична база, Училище за медицински сестри, общежитие за медицински сестри и стопанска сграда със заповед № 130/16.05.1967 г. на СГНС са отредени одържавени имоти, находящи се в м. „Д.“ в кв. 54 /стари квартали 47, 52, 53, 54, 55, 56, 57 и 58/ К. , * част, сред които и процесният имот, означен като № * в стар кв. 56 с площ 3800 кв. м и посочен като бивша собственост на И. Л..

Имот пл. № * в кв. 117 по плана на Г., одобрен със заповед № РД-09-50-130/11.03.1999 г. и заповед № РД-09-373/16.12.1999 г., на който терен е построена Държавна институтска болница по ортопедия, съгласно плана на К. -* част от 1959 г. попада върху стари имоти с пл. № *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, * и * в кв. 54 /стар кв. 56/ и за тези имоти през 1970 г. и 1971 г. са съставени актове за държавна собственост. По графични данни този имот е с площ от 15 780 кв. м. За него е съставен акт за публична държавна собственост № 02281/14.08.2000 г. на основание чл. 68 ЗДС, във вр. с чл. 146 и чл. 147 ППЗДС, заповед № 130/16.05.1967 г. на УАБ и заповед № 346/25.07.1980 г. на УАБ, в които е посочено, че върху терена с площ 15 780 кв. м са изградени детска възстановителна болница, състояща се от високо и ниско тяло, застроена на обща площ от 2700 кв. м. В графа „забележки“ е отразено наличието на още постройки - едноетажна стопанска сграда с площ 310 кв. м; отделение за лечение на хирургично болни на един етаж с площ 400 кв. м. Имотът е с административен адрес [населено място], [улица] се стопанисва и управлява от Държавна институтска болница по ортопедия /ДИБО/ - Горна баня към Министерство на здравеопазването на основание разпределителен протокол на ДМА, собственост на закритата МА, т. 15, утвърден през 1993 г. от министъра на здравеопазването. Със заповед № РД 18-40/18.08.2000 г. на министъра на здравеопазването Държавната институтска болница по ортопедия – Горна баня е преобразувана в лечебно заведение с наименование „Специализирана болница за активно лечение по ортопедия“ ЕАД, [населено място] и поема активите и пасивите на закритото публично здравно заведение по баланс към 30.06.2000 г.

Тази заповед е вписана в акта за държавна собственост № 02281/14.08.2000 г. за имот пл. № * в кв. 117 и е отбелязано, че вече е частна държавна собственост, а по-късно въз основа заповед № РД-02-14-944/01.09.2008 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството имотът е отписан от актовите книги за държавна собственост. С нот. акт № 8/2008 г. СБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД е признато за собственик на дворно място в [населено място], [улица], цялото с площ от 15 780 кв. м и съставляващо поземлен имот № * от кв. 117 по плана на [населено място], кв. Горна баня, при съседи: улица, УПИ *-*, УПИ ** и *- болничен комплекс за републикански център по протезиране, възстановителна хирургия и производство на протези. Със заповед № РД-57-2479 от 06.08.1993 г. на кмета на 2

СГО е отказано възстановяване на собствеността на основание чл. 1 ЗВСОНИ и чл. 88, ал. 4 НДИ /отм./ върху парцел * от кв. 56 по плана на К. , представляващ част от процесния имот по заявление, подадено от наследниците на И. Л., поради реализирано в него мероприятие.

При така установените по делото факти, въззивният съд е приел, позовавайки се на заключенията на приетите по делото единична и тричленна съдебно-техническа експертиза, че описаният в нот. акт № 2/1941 г. имот е идентичен с имот пл. № *, от който са образувани парцел * и парцел * от кв. 56, а също и че същият е описан под този номер в приетия като доказателство по делото предавателно-приемателен протокол от 26.05.1971 г., с който е предаден на Министерството на народното здраве, като част от терена в м. „Д.“, кв. 54 /стари квартали 47,52,53,54,55,56,57 и 58/, отреден за „Възстановителен институт“, Училище за медицински сестри, общежитие за медицински сестри и стопанска сграда. Имот пл. № *, на който съответства парцел * от ст. кв. 56, не е част от имот пл. № * в кв. 117, респ. имотът на ищците не е част от имота, предоставен на ответната болница. Същият е бил част от поголям имот в м. „Д.“ в кв. 54 /стари квартали 47,52,53,54,55,56,57 и 58/, м. „К. , К. V част“, отреден за „Възстановителен институт“, Ортопедична база, Училище за медицински сестри, Общежитие за медицински сестри и стопанска сграда и предаден с предавателноприемателен протокол от 26.05.1971 г., като в описаното мероприятие е включено и построяването на Държавната институтска болница по ортопедия, преобразувана впоследствие в СБАЛО „Проф.Бойчо Бойчев“ ЕАД. Приетите по делото технически експертизи са дали заключение в два варианта – първият е съобразно представената към исковата молба комбинирана скица от „ГИС-София“ ЕАД, като изрично е посочено, че графиката е изготвена по наличните данни в поддържаната от дружеството информационна система на кадастралните и регулационните планове на Столична община. Вещите лица са посочили, че планът от 1934 г. е в локална координатна система и има сериозни разминавания при изготвяне на комбинираната скица като няма изходни координати, които да бъдат използвани. При изготвяне на скицата „ГИС-София“ ЕАД същите са ползвали като ориентир съществуващи постройки, които съответстват. Във втория вариант експертите сочат, че като основа за изготвяне на заключението е използвано съответствието на имот пл.

№ *. С оглед на това и доколкото е установено, че към 1992 г. имотът на ищците е бил държавна собственост, съдът е приел, че същият следва да е съществувал реално до размерите, в които е бил отчужден, за да може да им бъде възстановена собствеността. В настоящия случай това не е налице, доколкото не могат да бъдат установени границите на одържавения имот в рамките на имота в м. „Д.“ в кв. 54 /стари квартали 47,52,53,54,55,56,57 и 58/, м. „К., К. V част“, отреден със заповед № 130/16.05.1967 г. на СГНС, за „Възстановителен институт“, Ортопедична база, Училище за медицински сестри, Общежитие за медицински сестри и стопанска сграда, което само по себе си сочи на липса на реално съществуващ имот, като самостоятелен обект на собственост. Процесният имот е загубил индивидуализацията на самостоятелен поземлен имот с включването му в един поголям парцел, с площ отредена основно за нуждите на Министерство на народното здраве и изграждането на постройки върху него, при което имотът обхваща реални части от различни урегулирани поземлени имоти. В допълнение е посочено, че дори и ако бъде възприет 3 предложеният от тричленната експертиза първи вариант - че имотът е заключен в цифрите 1,2,3,4,5,6,1 съгласно приложение № 1 към експертизата, със свободна площ от 1978 кв. м, макар същата да отговаря на изискванията за минимален размер на УПИ, тя не отговаря на изискванията за лице към улица и обособяването на такъв имот не може да се осъществи в настоящото производството. По тези съображения предявените установителни искове са приети за неоснователни.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т.

1, т. 2 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Допустимо ли е предявяване на иск за възстановяване на реални части от имот с основание ЗВСОНИ, или първо следва да бъде извършено нанасяне на тази реална част като самостоятелен обект в кадастралната карта, след разрешаване на спор за материално право по реда на чл. 53, ал. 2 ЗКИР“; 2.

„Необходимо ли е при възстановяване на имот по силата на закон, съдът да изследва при решаване на делото уредена ли е уличната регулация, а именно имотът предмет на възстановяване да има достъп откъм улица“; 3. При частично възстановяване на имот в частта, в която мероприятието не е реализирано, следва ли при възстановяване имотът да е в стари възстановими граници, или е допустимо да се възстанови само онази част от земната повърхност от отчуждения имот, свободна от нереализираното мероприятие“; 4. „Следва ли при възстановяване на имота, съдът задължително да изследва дали възстановяемата част от имота може да се обособи като самостоятелна или при възстановяването съдът е ограничен до предпоставките на чл. 200, във вр. с чл. 16 ЗУТ; 5. „Налице ли е основание за реституция по чл. 1 ЗВСОНИ на реално съществуваща част от имот, незасегната от реализирано мероприятие, в случай че реално съществуващата част няма достъп до улица“; 6.

„Допустимо ли е предявяването на иск за спор за материално право по смисъла на чл. 53, ал.

2 ЗКИР преди възстановяването на недвижимия имот по реда на съответния реституционен закон“; 7. „Документите за собственост, годни да установят право на собственост, преди отчуждаването на имот, могат ли да послужат за декларирането му пред АГКК, преди да е възстановен по надлежния за случая ред“; 8. „Следва ли при частично възстановяване (нереализирано отчуждително мероприятие), възстановяемата част да е с предварително уредени сметки по регулация“; 9. „При възстановяване на имот по реституционни претенции следва ли имотът да съществува в реални граници, или е допустимо да се възстанови онази част, която не е засегната от реализираното отчуждително мероприятие“;

10. „При възстановяване на реална част от имот, която отговаря на минимални изисквания за размер, но не отговаря на изискванията от към улица, допустимо ли е да се възстанови“; 11.

„Когато съдът се е произнесъл по непредявен материален интерес, недопустимо ли е съдебно решение, по което съдът се е произнесъл по непредявена претенция (исковата претенция е за възстановяване на реална част от нереализирано отчуждително мероприятие, а съдът се произнесъл по предпоставки за възстановяване на имот в стари реални граници), освен неправилно и незаконосъобразно, явява ли се решението и недопустимо“. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното решение.