Решение № 1463 от 17.04.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1783/2024
- Вид
- Решение № 1463
- Подписан
- 17.04.2026
- Състав
- Нела Кръстева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 103 · Закон за задълженията и договорите
- чл.103, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.46Б · Закон за управление на етажната собственост
- член 8, алинея 2 · Закон за управление на етажната собственост
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1463 гр. Варна, 17.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20243110101783 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявена искова претенция от ищеца Етажна собственост с адм. адрес: гр. В. бул. „Н. Б.“ бл.**вх.*, представлявана от К.
А. М. ООД *** ЕИК, в качеството на управител на етажната собственост срещу ответника Етажна Собственост с адм. адрес: гр. В. бул. „Н. Б.“ бл.** вх.*, представлявана от управителя на етажната собственост Г. Д. К. ЕГН:**********, която след допуснато изменение по чл.214 ал.1 ГПК в с.з. на 24.10.2025г. с протокол с Рег.№ ***/ **.**.****, е както следва:
-ЗА ОСЪЖДАНЕ ответника ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца, сумата в размер на 8172,60 лв., представляваща половината от изчислена средната цена за наем на част от покрива, за периода от 01.01.2021 г. - 31.12.2023 г. или 36 месеца от м. Януари 2021 г. до м.
Декември 2022 г. включително, т.е. по 432 лева за месец, за ползването на покрива на сградата за изграденото телекомуникационно съоръжение, а от м. Януари 2023 г. до м.
Декември 2023 г. в размер на 498,10 лева за месец.
Посочена е банкова сметка на основание чл.127, ал.4 ГГК: ***, У. Б. - адв. К. А..
Ищците основават исковите си претенции на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: Твърди се, че на покрива на жилищна сграда с адм. адрес гр. В. бул. „Н. Б.“ бл.**, вх.* и вх.*, с идентификационен №***, е поставено телекомуникацинно съоръжение, обслужвано от "Й. Б.". Съоръжението е 1 разположено върху покривната част на асансьорната клетка от страната на вх. * и заема 18.50кв.м. от покрива на сгради с адм. Адрес "Н. Б." бл.***вх.*и вх.*. Жилищната сграда, върху която е монтирано съоръжението с разрешение за строеж базова станция ***/****.**.****г., се състои от два входа, като между тях няма дилатационна фуга, като покривната плоча и всички долустоящи плочи не са разделени и представляват цялостно свързана конструкция между двата входа.
Телекомуникационното съоръжение, се сочи, че е поставено през 2016г., като отдаването под наем на покрива върху който е поставено съоръжението е прието с решение на собствениците единствено от вх.*, без съгласието и допитването на собствениците от вх.*
Поради гореописаните факти и обстоятелства се сезира компетентния районен съд, за постановяване на решение, с което да се изплати на ищеца сума в размер на 1/2 от изплатения и получен наем за ползването на покрива на сградата, за изграденото телекомуникационно съоръжение за изминалия период от 3 години, така и за бъдещ на същото основание, дължима на съсобствениците от вх.*, тъй като до момента наем е получаван единствено от собствениците на вх.*.
Посочено е, че исковата молба, е подадена, на база взето решение на общо събрание н а собствениците в етажната собственост, с редовно вписан управител К. А. М. ООД по чл.46Б ЗУЕС в Район А. - О. В., за което се прилага писмо с Рег. №АУ026264АС_001АС.
Твърди се, че сградата е конструктивно цяло и покривът представлява обща част за собствениците на вх.Б и вх.В, т.е. двата входа притежават идеални части от общия покрив, и следва за управлението и отдаването под наем на общата вещ, по смисъла на ЗС, да се вземе решение на съвместно общо събрание по смисъла на ЗУЕС.
Покривът, се сочи, че е обща част по естеството си, без който не може да съществува сградата. Конструктивно той завършва сградата, а освен това може да бъде основа за бъдещи строежи при надстрояване и каквото и да е преустройство, затова всякакви промени по тази обща и изключително важна част на сградата, се настоява, че следва да се правят при съгласие на ОС на цялата етажна собственост, а не само на отделните входове. В този смисъл, се цитира решение възз.гр.д ***/**** на О. с. Т. Съпритежанието на общите части възниква по право в момента на учредяване на етажната собственост, като те се определят по реда на член 40 от ЗС. Цитира се член 8, алинея 2 от ЗУЕС, където е предвидено, че когато сградата е с повече от един вход, управлението може да се осъществява във всеки отделен вход, като това управление обхваща и общите части на сградата, прилежащи към самостоятелните обекти на съответния вход. Общите части, принадлежащи на всеки отделен вход са: входните врати, стълбища, коридори към избени и складови помещения и др.
Покривът на сградата, както и покривните тераси, които не обслужват всички обекти в сградата, според практиката на ВКС, се сочи, че са общи части на всички етажни собственици. В сграда с няколко отделни входа, се настоява, че покривът е предназначен да покрие цялата сграда и затова е обща част по естеството си, част от конструкцията на сградата за всички собственици. В този случай, дори и да има отделяне на входовете за 2 самостоятелно управление по реда на член 8, алинея 2 от ЗУЕС, се настоява, че то не може да засегне и покривът на сградата, когато той е проектиран цялостно и е единен. При учредяването на етажната собственост, се сочи, ме е възникнал като обща част, принадлежаща към всички обекти и идеалните части за отделните апартаменти или други обекти са изчислени за цялата сграда. В този смисъл се цитира и Решение ***/**.**.****г. на В. о. с.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, с адм.адрес: гр.В., бул. „Н. б." бл.**, вх. *, представлявана от управителя на етажната собственост Г. Д. К., с ЕГН **********, чрез АД „Г. и п.", представлявано от адв. П. Г., вписан във ВАК, със съдебен адрес: гр. В., бул. „Вл. В." ***, ет.
*, офис *, тел.: ***/*** ***, ел. адрес: ***(***., с който се изразява становище, че предявените искови претенции са неоснователни, като съответно се отправя искане за отхвърлянето им.
На първо място сочат следното: Сградите с идентификатори *** и ***, нямат общи части но смисъла на чл.38 от ЗС.
Това е така защото:
1.Жилищната сграда, на чийто покрив е поставено телекомуникационното съоръжение, не е с административен адрес: гр. В., ул. „Н. б." блок ** , вх. * и вх. *.
Идентификационният номер на сградата, върху чийто покрив е поставено телекомуникационното съоръжение е с идентификатор ***, който идентификатор е на самостоятелна сграда, находяща се в гр. В., Район А.,ул. „Н. б.", блок **.
2. Върху покрива на сграда с идентификатор ***, находяща се в гр.В., Район А., ул.
„Н. б.", блок **, вх.* (сградата на ищците) , не е разположено никакво телекомуникационно съоръжение. Твърди се, че тези две отделни сгради нямат обща конструкция и общ конструктивен елемент, при което нито една част от тези две отделни сгради няма общо предназначение за всички живущи в тях.
В отговора се сочи, че отделните идентификатори *** и ***, не са производни от един общ идентификатор на сграда. Посоченият в исковата молба идентификатор, се настоява, че не е общ на сградата, а идентифицира поземления имот (***, в който са позиционирани двете отделни сгради - *** и ***.
С оглед на изложеното, приходите от договора за наем, сключен между етажните собственици, живущи на адрес: гр. В., ул. „Н. б.", бл. **, вх.*, представлявани от Г. Д. К. и „Т. Б." ЕАД, за покривното пространство на жилищна сграда с идентификатор ***, се настоява, че са единствено и само за собствениците на самостоятелни обекти в тази сграда.
На второ място: В евентуалност се настоява, ако съдът приеме, че е налице една сграда, както и че покривът е обща част за двата входа, да се вземе предвид, че квотното участие в собствеността от тази обща част на собствениците от вх. * и вх. *, не се равно и не съответства на претенциите за ½ от наема за поставеното телекомуникационно съоръжение.
Отделно от това, се сочи, че през 2019 г. Етажната собственост на вх. * , е възложила 3 и заплатила през 2020 год. изцяло ремонт на покрива, на стойност 7 000 лв. /седем хиляди лева/. В тази връзка, с оглед на разпоредбата на чл. 30 от ЗС, че всеки съсобственик следва да участва в ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно с частта си, ответника настоявау, че поради извършени от съсобствениците на ответния вход полезни разноски по опазване на общата вещ ( ремонт на покрив - изразяващ се в поставяне на полиестерна битумна ролкова хидроизолация Е. Д. и битумен грунд -E.F., E. R. No **), ищцовата страна им дължи сумата в размер на 4000.00лв. /четири хиляди лева/, поради което се заявява възражение за прихващане и се настоява за извършва прихващане между сумата по ищцовата претенция и сумата по насрещното възражение за прихващане.
В с.з., страните поддържат становищата си, изложени в исковата молба и в отговора.
Настоящият състав на Варненски районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните, и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
За да възникне задължение на ответната страна да заплати на ищеца обезщетение за лишаването му от ползване на съсобствен имот, е необходимо да установи по пътя на главно и пълно доказване: -наличието на съсобственост между страните по отношение на имота, възникнала на твърдяното основание; -размера на претендираното обезщетение за ползване.
В тежест на ответника по делото е да установи евентуално наведените от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, както и да докаже по основание и размер възражението си за прихващане.
Съдът кредитира заключението по приета СТЕ на инж.П. К. М., като компетентно дадено и обосновано, в частта в която сочи, че между вход * с идентификатор *** и вход * с идентификатор *** няма дилатационна фуга. Вход * с идентификатор *** и вход * с идентификатор ***, представляват една обща сграда, изградена от сдвоена секция ***-*** на 8 етажа, а Фуга е изпълнена между сдвоената секция ***-*** и секция ***, (вход * – сграса с ид. ***).
Съдът приема въз основа изложеното, че покрива на сградата с ***, е обща част по естеството си, част от конструкцията на сградата, за всички собственици. Отделните идентификатори на входовете и индивидуалните обекти в сградата, са производни от посочения идентификатор на сградата, обстоятелство, което сочи, че се касае за една сграда.
В този смисъл решение 113/06.11.2014 на ВКС по г.д. 1798/2014 2-ро г.отд; Решение 173/07.04.2010 по гр.д 527/2009 2-ро г.отд. и Решение 99/26.06.2014 по г.д. 4583/2013 1-го г.отд.
Съсобствената неделима обща вещ - покрива на сградата, не може и не би следвало да се управлява и да се извличат материални ползи само от един от входовете.
Получаваният от наемните отношения доход би следвало да се получава от двете етажни собствености. Като съсобственици в сградата, ищцовата страна има право да участва 4 в ползите от ползването на общата вещ, наемната цена, съразмерно с частта, която притежава, като в случая се касае за ползите, изразяващи се в получаването на наем за отдаване под наем на част от покрива.
В член 8, алинея 2 от ЗУЕС е предвидено, че когато сградата е с повече от един вход, управлението може да се осъществява във всеки отделен вход, като това управление обхваща и общите части на сградата, прилежащи към самостоятелните обекти на съответния вход.
Общите части, принадлежащи на всеки отделен вход са входните врати, стълбища, коридори към избени и складови помещения и др. Покривът на сградата, както и покривните тераси, които не обслужват всички обекти в сградата, според практиката на ВКС, са общи части на всички етажни собственици. В сграда с няколко отделни входа, покривът е предназначен да покрие цялата сграда и затова е обща част по естеството си, част от конструкцията на сградата, за всички собственици. В този случай, дори и да има отделяне на входовете за самостоятелно управление по реда на член 8, алинея 2 от ЗУЕС, то не касае покрива на сградата, когато той е проектиран цялостно и е единен, при учредяването на етажната собственост е възникнал като обща част, принадлежаща към всички обекти и идеалните части за отделните апартаменти или други обекти, са изчислени за цялата сграда.