Решение № 3127 от 23.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3127 гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100501562 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца „ЗАД А.Б.“ АД, чрез адв. К. Б., срещу решение № 10905 от 07.10.2022г. по гр. д. № 67613/ 2021 г. на СРС, ГО, 120 състав, с което са отхвърлени предявените от „ЗАД А.Б.“ АД против „ЗД Б.И.“ АД искове с правния основания чл. 411, изр. 2 КЗ – за присъждане на сумата 3363,68 лв., представляваща регресно вземане към ответника за изплатено от ищеца обезщетение по застраховка ,,Каско“ на МПС за щети, причинени на лек автомобил марка „Пежо“, модел „Рифтер“, рег. № *******, вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 28.09.2019 г., в гр.

София, ул. „Св. Иван Рилски“ и ул. „Шандор Петьофи“, по вина на водача на лек автомобил марка „Инфинити“, модел „QX4“, рег. № *******, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“, към датата на събитието, е ответникът, ведно със законната лихва върху посочената сума от предявяване на иска до окончателното й изплащане, и чл.

86, ал. 1 ЗЗД – за сумата 656 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в периода 07.02.2020 г. – 29.11.2021 г. на главницата 3363,68 лв.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение поради постановяването му при допуснато съществено процесуално нарушение - липса на цялостен проект на доклад по делото по чл. 140 ГПК, довело до необоснованост на фактическите изводи на съда, че не е доказан механизмът на произшествието и не е доказано наличието на виновно противоправно поведение на застрахования при ответника 1 водач на лек автомобил марка „Инфинити“, модел „QX4“, рег. № *******. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Претендира се присъждане на направените разноски за разглеждане на делото пред двете инстанции. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от въззиваемия юрисконсултско възнаграждение.

С отговора на въззивната жалба, подаден от „ЗД Б.И.“ АД, чрез юрк. Ц.Д., се поддържа правилност на първоинстанционното решение и се иска неговото потвърждаване, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 200 лв. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

По съществото на спора настоящият състав намира следното:

За да бъде уважен предявеният от „ЗАД А.Б.“ АД против „ЗД Б.И.“ АД иск с правно основание на чл. 411, изр. 2 КЗ, е необходимо да са налице следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищцовото дружество по имуществената застраховка „Каско“ на МПС; 2) наличие на вземане на увредения към делинквента, основано на чл. 45 ЗЗД – делинквентът, чрез своето виновно и противоправно поведение да е причинил процесните вреди на лицето, застраховано при ищцовото дружество; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В горния смисъл е и изготвеният от районния съд проект на доклад по чл.

140 ГПК, обявен за окончателен в първото открито съдебно заседание по делото, при липса на възражения от страните, поради което оплакването на въззивника за липса на цялостен проект на доклад по делото по чл. 140 ГПК се явява неоснователно.

С доклада по чл. 146 ГПК първоинстанционният съд е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на настъпване на процесното ПТП за лек автомобил марка „Пежо“, модел „Рифтер“, рег. № *******, е била сключена застраховка „Каско“ на МПС с ищцовото дружество „ЗАД А.Б.“ АД, а за лек автомобил марка „Инфинити“, модел „QX4“, рег. № *******, е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество „ЗД Б.И.“ АД. Горното се установява и от застрахователна полица № 19- 2

0300/303/5000379/24.01.2019 г., както и от изявлението, направено с отговора на исковата молба, че не се оспорва наличието на сключена с ответното дружество към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Инфинити“, модел „QX4“, рег. № *******.

По делото обаче не е доказано инцидентът да е причинен в резултат на противоправното и виновното поведение на водача на лек автомобил марка „Инфинити“, модел „QX4“, рег. № *******, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника.

Липсват достатъчно доказателства за механизма на извършване на пътнотранспортното произшествие, което води до невъзможност да се установи по вина на кой от двамата водачи същото е настъпило. Представеният от ищеца двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 28.09.2019 г., съставен и подписан от водачите на двата автомобила, представлява частен свидетелстващ документ и не притежава обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което само въз основа на това писмено доказателство не би могло да се направи категоричен извод относно наличието на противоправно и виновно поведение от страна на застрахования при ответника водач, още повече че с отговора на исковата молба ответникът е оспорил механизма на ПТП, скициран в протокола.

Представеното от ищеца уведомление за щети по

МПС

№

0300/19/777/508712/26.09.2019 г., отправено от водача на увредения автомобил до ищцовото дружество, също не допринася за изясняване на обстоятелствата и причините, довели до настъпване на инцидента, а напротив – внася съмнение, тъй като уведомлението е направено два дни преди датата на процесното ПТП и в същото е посочено, че произшествието е настъпило на 26.09.2019 г., в 7:15 ч, а в двустранния протокол за ПТП са посочени като дата и час на инцидента 28.09.2019 г., 19:00 ч.

Заключението на вещото лице по приетата автотехническа експертиза, в частта му касаеща механизма на настъпване на процесното ПТП, е изготвено единствено въз основа на двустранния протокол и уведомлението за щета, поради което не следва да бъде ценено в посочената част.

Допуснатият разпит на водача на застрахованото при ищеца МПС Д.М., като свидетел, не се е осъществил не заради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, а по обективни причини. Съдът е положил усилия надхвърлящи задължението му по чл. 169 ГПК, според която норма, ако свидетелят не може да бъде призован на адреса, посочен от страната, съдът определя срок за посочване на друг адрес, при неизпълнение на което от страната, свидетелят не се призовава. В случая съдът не само е предоставял възможности на страната да посочи адрес за призоваване на свидетеля, но е извършил и справка, за вписаните в НБД „Население“ постоянен адрес и настоящ адрес на лицето, допуснато като свидетел, като е правил и многократни безуспешни опити за призоваване му, включително и със съдействие на служителя на РД „Охрана – София“ при МП. След като е установено, че лицето не живее повече от година на постоянния адрес и поне от месец на настоящия адрес, а настоящото му местоживеене е неустановено, съдът отново е 3 предоставил възможност на ищеца да посочи друг адрес за призоваване на свидетеля, какъвто ищецът не е могъл да издири и посочи.

Отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е обусловена от отговорността на застрахования водач (застрахователят отговаря само и доколкото са налице основания за ангажиране на деликтната отговорност на водача по чл. 45 ЗЗД). Невъзможността да се реализира деликтната отговорност на застрахования водач към увредения поражда невъзможност да се ангажира и отговорността на застрахователя му по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Предвид изложеното предявеният от ЗАД А.Б.“ АД против „ЗД Б.И.“ АД иск с правно основание на чл. 411, изр. 2 КЗ се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Неоснователността на главния иск по чл. 411, изр. 2 КЗ води до неоснователност и на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което последният също подлежи на отхвърляне.

Поради съвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд за неоснователност на предявените искове, първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено изцяло, включително в частта за разноските.

При този изход на делото въззивникът ЗАД А.Б.“ АД следва да понесе отговорността за разноските, направени от въззиваемото дружество „ЗД Б.И.“ АД пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Поради това претенцията на дружеството за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, е основателно и следва да бъда уважено за сумата 50 лв., определена съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ и съобразено с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 10905 от 07.10.2022г. по гр. д. № 67613/ 2021 г. на СРС, ГО, 120 състав, изцяло.

ОСЪЖДА „ЗАД А.Б.“ АД, ЕИК *******, на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, да заплати на „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК *******, сумата 50 лв. юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5