Определение № 31265 от 27.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31265 гр. София, 27.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20261110107735 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.

Производството е образувано по искова молба от А. Н. Ч. срещу ,,Неткредит“ ООД.

Препис от исковата молба и приложенията е връчен редовно на ответника, като в законоустановения срок е постъпил писмен отговор.

С отговора се оспорва допустимостта на исковете, като се сочи, че липсва правен интерес от предявяването на установителен иск, когато ищецът може да предяви осъдителна претенция. Моли исковата молба да бъде върната.

Съдът намира възражението за неоснователно.

Ищцата е предявила искове по делото за прогласяване нищожността на договор и на отделни клаузи от договор. Исковете за нищожност на правна сделка са принципно допустими, когато съществува правен интерес от предявяването им. Наистина, чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК сочи, че могат да се предявяват отрицателни установителни искове и никъде не сочи, че могат да се предявяват искове за прогласяване на нищожността на правни сделки. В същото време, специалната разпоредба на чл. 114, б. „а“ ЗС вр. чл. 112, б. „а“ ЗС изрично признава допустимостта на искове за нищожност на актове, респ. сделки, с които се прехвърля правото на собственост или се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват други вещни права. Оттам принципно следва да се признае допустимостта на искове за прогласяване нищожността на правна сделка, ако има правен интерес.

В същото време и доколкото е очевидно, че тези искове не са проста разновидност на отрицателни установителни искове за правоотношение, следва да се установи кой е техният предмет, какво е тяхното основание.

Нищожността на правната сделка е юридическа последица на порока, засегнал тази сделка, и представлява правно качество на самия акт. Именно с характеристиката си на такова качество тя става предмет на делото и на силата на пресъдено нещо при уважен иск за прогласяване нищожността на сделката. Когато въпросното качество е налице, неговото съществуване ще бъде потвърдено със сила на пресъдено нещо чрез обявяването на сделката за нищожна. Когато обаче сделката е напълно действителна, правното качество „нищожност“ ще бъде отречено със сила на пресъдено нещо посредством отхвърлянето на иска; тогава ще бъде ясно, че сделката е породила целените от страните по нея правни последици и в същото време силата на пресъдено нещо няма да се разпростре върху тези последици.

Формулираният по-горе извод от гледната точка на юридическия силогизъм ще изглежда 1 така: а) първа предпоставка – неспазеното изискване за законност на правната сделка, т.е. нарушената правна норма; б) втора предпоставка – фактът, в който се изразява нарушението (порокът на сделката); в) извод – правопрепятстващите правни последици на порока, т.е. правното качество „нищожност“ на сделката. Разбира се, ако някоя от предпоставките не е налице, изводът ще се сведе до едно отричане на гореспоменатото правно качество. И в двата случая обаче обективните предели на силата на пресъдено нещо ще се концентрират върху извода, а не върху предпоставките на силогизма. Силата на пресъдено нещо ще отрече или потвърди съществуването на правното качество „нищожност“, а пороците и нарушените изисквания за законосъобразност на правната сделка ще послужат само като индивидуализиращи признаци на правното качество, съставляващо предмет на силата на пресъдено нещо. Изцяло в този смисъл, макар и относно исканията за прогласяване на нищожността на административните актове, Раданов, В. Нищожността на административния акт като предмет на силата на пресъдено нещо. – В: Съвременно право – проблеми и тенденции. С., 2011, с. 91-92.

Следователно предмет на иск за прогласяване на нищожността на правна сделка е правното качество „нищожност“ на сделката, а основание на иска по см. на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК е конкретният твърдян порок на сделката от ищеца. Оттук по необходимост следва, че въвеждането на нов порок на правната сделка с искане за прогласяването на нищожността й представлява не изменение на основанието на иска по см. на чл. 214, ал. 1 ГПК, а предявяването на изцяло нов иск. Следва също така и че докато отрицателните установителни искове за несъществуване на право или правоотношение са възможни и съответни на вида спорни права или правоотношения между страните по делото, то положителните установителни искове за нищожност на правна сделка са numerus clausus, като е недопустимо както добавянето на нови основания за нищожност на правна сделка, непредвидени в материалния закон, така и разширителното прилагане на основанията за нищожност, предвидени в материалния закон.

Следва да се припомни, че самата думичка „правоотношение“ (Rechtsverhältnis) и самото понятие за правоотношение са измислени през 1840 г. от проф. Карл Фридрих фон Савини. А искове за нищожност (querela nullitatis, action en nullité) има още от средновековното право. Опитът да се обяснят исковете за нищожност като разновидности на установителни искове за несъществуване на правоотношение или право, създадени като уредба през 1877 г. с Германския гражданскопроцесуален закон (ZPO), реципирани в България през 1907 г., в тази връзка не е грешен, а е нелеп, смехотворен. Няма как да се твърди, че един процесуален правен институт, което е съществувал самостоятелно стотици години, е разновидност на друг институт, който се е появил стотици години по-късно; още повече, че старият институт е станал излишен или се е „претопил“ в новия, така че допустимостта на стария зависи от условията на новия институт.

Следователно, ако ищцата беше предявила например установителен иск за признаване, че не дължи платени суми на ответника, този иск би бил недопустим поради липса на интерес – тъй като има интерес да предяви иск по чл. 55 ЗЗД (какъвто има и предявен). Тя обаче не е предявил установителен иск за признаване, че не дължи суми по договора, а за признаване нищожността на договора. Такива искове при това не са отрицателни установителни, а положителни. Те не се дублират с осъдителен кондикционен иск за връщане на платени суми по договор. Съгласно мoтивитe нa Tълĸyвaтeлнo peшeниe oт 27.04.2022 г. пo тълĸ.д. № 1/2020 г., OCГTK, „Πpинципът нa диcпoзитивнoтo нaчaлo ce пpoявявa в пълнoтa пpи пpeдявявaнe нa иcĸ пo peдa нa чл. 124, aл. 1 ГΠK зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa пpaвнa cдeлĸa или нa oтдeлни ĸлayзи oт нeя. Koгaтo e ceзиpaн c тaĸъв иcĸ, cъдът e oбвъpзaн дa ce пpoизнece caмo пo пocoчeния в иcĸoвaтa мoлбa пopoĸ нa cдeлĸaтa. Aĸo иcĸът ce oтxвъpли пopaди нeocъщecтвявaнe нa твърдения oт ищeцa oпopoчaвaщ фaĸт, caмo тoзи фaĸт ce oбxвaщa oт oбeĸтивнитe пpeдeли нa cилaтa нa пpecъдeнo нeщo. Ocтaнaлитe oпopoчaвaщи cдeлĸaтa фaĸти, aĸo имa тaĸивa, нe ce 2 пpeĸлyдиpaт и мoгaт дa бъдaт пpeдмeт нa нoв иcĸ.“.

На следващо място ответникът посочва, че има 10 висящи други дела между него и ищцата със същите предявени искове, като моли за съединяването им по реда на чл. 213 ГПК.

Искането е неоснователно. Според посочената процесуална норма за да се съединят две дела, нужно е преди всичко те да имат „връзка“ помежду си. ГПК не посочва в какво се състои тази връзка, но несъмнено това не е простата житейска връзка, че са между същите страни и за сходни факти. Връзката е, ако има връзка между предметите на делата или поне ако доказателствата, които има да се събират, са общи, каквато не е процесната хипотеза.

Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад на делото.

Представените от страните писмени доказателства следва да бъдат приети.

Поисканата от ищцата съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде допусната, с оглед оспорванията в отговора на исковата молба.

Останалите доказателствени искания не са нужни за изясняване на спора от фактическа страна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника за връщане на исковата молба като недопустима по чл. 130 ГПК и за съединяване на дела по чл. 213 ГПК.

СЪСТАВЯ, на основание чл. 140 ГПК вр. с чл. 146, ал. 1 от ГПК, следния проект за доклад по делото:

Ищецът А. Н. Ч. твърди в подадената на 23.03.2026 г. искова молба, че между нея и ответника ,,Неткредит“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит № ********** на 22.10.2024 г. С договора на ищцата бил предоставен потребителски кредит в размер на 1900 лв. с краен срок за погасяване на кредита 23.04.2026 г. Съгласно разпоредбите на договора ищцата била длъжна да предостави на кредитора гаранция по кредита в срок до края на следващия ден от сключване му в размер на 2574 лв. В случай че не предоставила такава в уговорения срок и по реда и условията, предвидени в общите условия по договора, дължала на кредитора неустойка в размер на 2412 лв. Съгласно договора годишната лихва била 40,94% от главницата по кредита, ГПР бил 49,57% от главницата по кредита, лихвата по кредита на ден била в размер на 1/360 от годишния лихвен процент. Според твърденията на ищцата същата била внесла 1610,56 евро от дължимата сума към момента на предявяване на иска. Поддържа, че клаузата за неустойка не била включена в ГПР, а е трябвало, поради което самият ГПР бил неправилен и заблуждаващ. Твърди, че не било посочено кои разходи формират ГПР. Не бил посочен и лихвеният процент на ден съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Целият договор бил нищожен. Ищцата твърди, че е погасила кредита, като платеното над чистата стойност на дадения кредит било недължимо платено. Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договора за потребителски кредит поради противоречие на закона, както и да осъди ответника да й заплати сума в размер на 639,11 евро, недължимо платена сума по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 23.03.2026 г. до окончателното изплащане. В условията на евентуалност моли съда да бъдат обявени за нищожни клаузите на чл. 6, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от договора за потребителски кредит № **********. Претендира разноски.

Ответникът ,,Неткредит” ООД признава сключването на договор за потребителски кредит № ********** на 22.10.2024 г. между страните, по силата на който бил предоставен 3 заем в размер на 2000 лв., която сума била усвоена от кредитополучателя. Оспорва твърдението на ищцата относно недействителност на договора за потребителски кредит.

Оспорва твърдението на ищцата относно недействителността на клаузата по чл. 6 от Договора за потребителски кредит. Оспорва получаването на сумата в размер на 1559,44 евро по процесния договор за кредит. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът приема, че е сезиран с обективно евентуално съединени искове с правно основание на главните искове чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и правно основание на евентуалните искове чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД.

УКАЗВА на ищцата, че в нейна тежест е да докаже, че процесният договор за потребителски кредит страда от пороци, водещи до нищожност, и че е платила процесната сума в полза на ответника. По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. с чл.

26, ал. 4 ЗЗД – че клаузите на чл. 6, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от процесния договор страдат от пороци, водещи до нищожност.

УКАЗВА на ответника, че негова е тежестта на доказване, че е налице валиден договор за потребителски кредит. По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – да установи наличие на основание за задържане на сумата, респ. погасяване на претенцията.

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД – че клаузите на чл. 6, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от процесния договор са валидни.

ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че е сключен договор за потребителски кредит № ********** на 22.10.2024 г. между страните по делото, по силата на който на ищцата е отпуснат потребителски кредит в размер на 1900 лв., която сума е усвоена от нея.