Решение № 675 от 19.07.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 675 гр. С., 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадеС. и осми юни през две хиляди двадеС. и трета година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря Владимира Ст. Писюзева Иванова като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20225530105064 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ищецът А. твърди в исковата си молба, че и на 21.07.2020 г. бил подписан индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.11.2018 г., който бил сключен между него и У.. По силата му вземането на У. срещу ответника, което произтичало от договор за потребителски кредит № 3173625/12.04.2018 г., му било прехвърлено в собственост, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Общите условия на У. съдържали изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърлел вземането си в полза на трети лица.

Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената продажба на вземането, от името на У., с уведомително писмо с изх. № УПЦ-П- УКФ/3173625 от 30.07.2020 г., което му било изпратено с известие за доставяне, от ищеца, в качеството му на пълномощник на цедента. Приложение № 1/21.07.2020 г. към индивидуалния договор за продажба и прехвърляне на вземания било представено само с данните на ответника, тъй като данните на останалите длъжници били защитени съгласно посочените в исковата молба разпоредби от ЗЗЛД. С цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД), приложение № 1 се предоставяло със заличени лични данни на физическите лица, които не участвали в настоящия процес. Съгласно договора за цесия от 02.11.2018 г., ищецът, в качеството му на цесионер, се бил задължил, от името на цедента и за своя 1 сметка, да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което имал изрично пълномощно от цедента У. за уведомяване на длъжниците, по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. В изпълнение на изискванията на закона, на ответника било изпратено, по реда на чл.

99, ал. 3 ЗЗД, уведомление за цесията от У., с изх. № УПЦ-П-УКФ/3173625/28.07.2020 г., с известие за доставяне, чрез Б., което се върнало в цялост, като неполучено, с отбелязване „непотърсена“. Към исковата си молба представял и копие от уведомлението за цесията, ведно с уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост, от страна на У., чрез ищеца, с изх.№ УПЦ-П-УКФ/3173625/28.07.2020 г., което да бъдело връчено на ответника с исковата молба и приложенията към нея в случай, че оспорел уведомяването му за станалата продажба на вземания. Позовавал се на посочената в исковата молба практика на ВКС. На 12.04.2018 г. ответникът, в качеството на кредитополучател, сключил договор за потребителски кредит № 3173625 с У., при спазване на ЗПК и на основание общите условия, при които У. предоставяло потребителски кредити. Цитираните общи условия били неразделна част от договора за кредит. С факта на подписването му кредитополучателят удостоверявал, че му бил предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на банката, получил бил екземпляр от общите й условия, запознат бил С.ях и безусловно ги приемал. Съгласно разпоредбите на общите условия към договора за потребителски кредит, когато У. отпускало потребителски кредит, същият се отпускал за цената на стоката, която била закупена от потребителя в търговски обект. В този случай сумата по кредита се превеждала от кредитодателя директно към съответния търговец, от когото кредитополучателят закупувал стоката, като кредитът се считал усвоен от потребителя на датата на заверяването на сметката на търговеца със сумата на отпуснатия кредит. Така, при условията на договора за потребителски кредит, кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 10 000 лева, при който отпусната сума била преведена по банковата сметка на търговеца на 13.04.2018 г. Съгласно сключения договор страните били постигнали съгласие, че главницата или общия размер на кредита бил 10 000 лева. Подписвайки договора за кредит кредитополучателят се задължил да го ползва и върне с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи, били посочени в погаС.елен план, който се съдържал в договора. Посоченият в погаС.елния план размер на всяка месечна вноска включвал съответна част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на предоставянето му и съответна част от застрахователна премия. В погаС.елния план били посочени и падежът, и погасяване на всяка от вноските. Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита, за срока му на действие, се олихвявала с възнаградителна лихва, месечният размер на която бил фиксиран за целия срок на договора, и която се начислявала от датата на покупката на стоката от търговския обект. Така, подписвайки договора за кредит, страните били постигнали съгласие, възнаградителната лихва за срока на договора да бъдела в общ размер на 4801.76 лева. Общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне при сключване на договора за кредит била в размер на 14801.76 лева, която съгласно клаузите му била платима на 48 броя анюитетни месечни погаС.елни вноски, всяка по 308.37 лева, като първата била дължима на 01.05.2018 2 г., а последната - с падеж на 01.04.2022 г., съгласно погаС.елен план, който се съдържал в договора, в който бил посочен падежът на всяка отделна погаС.елна вноска. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 01.04.2022 г., което било дата на последна погаС.елна вноска, съгласно погаС.елен план. Съгласно разпоредбите на приложимите към договора за кредит общи условия, при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, същият дължал на кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден забава, изчислена върху просрочената дължима главница.

На посоченото основание на длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 1459.61 лева за периода от 02.01.2020 г. до датата на входиране на задължението в съда. За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или неустойка в изпълнение на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

Кредитополучателят не бил заплатил дължимия паричен заем към ищеца, поради което за същия възникнал правен интерес за предявяване на претенциите по съдебен ред, с оглед на което претендирал от ответника, като кредитополучател по договора за потребителски кредит, да му заплати главница от 6797.87 лева, възнаградителна лихва от 793.60 лева и обезщетение за забава от 1459.61 лева, или сума в общ размер на 9051.08 лева. Съдът уважил претенцията му и по образуваното ч.гр.д. 2129/22 г. на PC С. била издадена заповед за изпълнение. Длъжникът бил възразил срещу същата, което от своя страна обусловило правния му интерес от исковата молба. Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 6797.87 лева за главница от изискуем кредит по договор за стоков кредит № 3173625/12.04.2018 г., със 793.60 лева договорна лихва от 01.01.2020 г. до 21.07.2020 г., с 1459.61 лева обезщетение за забава от 02.01.2020 г. до 13.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до подаване на заявлението в съда, и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 2129 описа за 2022 г. на С. районен съд. Претендира за сторените по делото разноски.

Ответникът -, редовно призован, не е подал писмен отговор, а в съдебно заседание не се явява, не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

За процесните вземания ищецът е подал на 30.05.2022 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 2129 по описа за 2022 г. на С. районен съд, по което на 01.06.2022 г. е издадена исканата заповед, срещу която на 22.05.2022 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответникът е подал по същество възражение по чл. 414 ГПК, доколкото в същото е налице несъгласие с вземането по заповедта (т. 10а ТР 4-2014-ОС.К). Поради това на 07.11.2022 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните искове по чл. 422, ал.

3

1 ГПК, които поради това се смятат предявени на 30.05.2022 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).

По делото ищецът е представил договор за стоков кредит № 3173625/12.04.2018 г., сключен, при представените общи условия, между ответника, като потребител, и У., като кредитор (л. 6-8). Последният несъмнено представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. В него обаче са посочени само родовите белези на стоките „земеделска техника и инвентар“, за закупуване на които е сключен този договор, но е и самите стоки и тяхната цена в брой, както императивно изисква за този кредит нормата на чл. 11, ал. 1, т. 8 ЗПК (л. 6). В същия договор за кредит не са посочени и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 към ЗПК начин, както императивно изисква нормата на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК (л. 6). Посочен е само годишният процент на разходите от 22.85 %, но не и взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му. Според легалното определение на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 на чл. 19 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Според легалното определение на §1, т. 1 ДР на ЗПК, общите разходи по кредита за потребителя, са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва (само - б.р.) нотариалните такси. В случая в договора за потребителски кредит въобще не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 начин, както императивно изисква нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК (л. 6-8). А това означава, че този договор е недействителен, защото при сключването му не са спазени тези императивни изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 8 и 10 ЗПК (чл. 22 ЗПК). За тази му недействителност/нищожност, съдът следи служебно, защото произтича пряко от договора за кредит (чл. 17, ал. 1 ГПК, ТР 1/2020 ОС.К, Р 384-2011-I г.о.).