Решение № 152 от 07.07.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Плевен, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ в присъствието на прокурора И. Н. Й. като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Частно наказателно дело № 20264400200318 по описа за 2026 година Производство по реда Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (наричан по-нататък „Закона“).

Образувано е по повод искане от компетентния орган на Австрия, с което се иска изпълнение на финансова санкция по реда на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005г. относно взаимно признаване на финансови санкции (нарично по-нататък „Рамково решение“).

Към искането е приложено Удостоверение по образец, изискуем от чл. 4 от Рамковото решение, за признаване на Решение номер BHSD 925140011239/2025, постановено на 6.10.2025 г. от несъдебен орган административната служба Bezirkshauptmannschaft Sharding, с коeто на българския гражданин Н. С. Т. е наложена финансова санкция в размер на 320,00 евро.

В съдебно заседание и след събиране на доказателства, прокурорът изразява становище, че следва да бъде признато за изпълнение решението в Република България.

1

Служебният защитник адв. Д.-Р. пледира, че е налице основание за отказ, съгласно чл. 35 от Закона, защото в удостоверението е отразено обстоятелство, че решението е връчено на засегнатото лице, но от събраните доказателства по делото това е опровергано.

Засегнатото лице Н. Т. поддържа заявеното от защитника и добавя, че не получавал решението, с което му е наложена санкция и не знаел за същото.

Съдът, съобразявайки становищата на страните, проведените консултации с органа на издаващата държава, и доказателствата по делото, прие следното:

Принципът на взаимното признаване представлява основа на съдебното сътрудничество по Рамково решение 2005/214/ПВР. Този принцип обаче не освобождава изпълняващия съд от задължението да гарантира зачитането на основните права на засегнатото лице.

В чл. 7, § 2, б. ж, i) от Рамковото решение е предвидено едно от основанията за отказ - в случай на писмено производство засегнатото лице не е било уведомено лично или чрез упълномощен представител съгласно националния закон относно правото си да обжалва решението и относно сроковете, които са в сила за това обжалване съгласно закона на решаващата страна.

В чл. 7, § 3 от Рамковото решение е предвиден механизъм за преодоляване на съмнения относно изпълнението на процесуалните гаранции, включително правото да получи горната информация, изпълняващият орган може да поиска от издаващия орган необходимата допълнителна информация, като при необходимост отложи постановяването на решение до получаването .

Разпоредбата има за цел именно да позволи на изпълняващия съд да провери дали са налице предпоставките за взаимното признаване, когато представените материали пораждат съмнение относно спазването на процесуалните права на засегнатото лице.

Наред с това чл. 20, § 3 от Рамковото решение изрично предвижда, че то не може да има за последица ограничаване на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, закрепени в чл. 6 ДЕС, понастоящем конкретизирани в чл. 47 и чл. 48 от Хартата на основните права 2 на Европейския съюз.

Именно поради това Съдът на Европейския съюз последователно приема, че принципът на взаимното доверие не освобождава изпълняващия орган от задължението да провери дали лицето действително е разполагало с реална възможност да упражни правото си на защита.

В решение по дело C-338/20 Съдът приема, че когато лицето не е получило необходимата информация по начин, позволяващ му да разбере естеството на производството, съдържанието на постановеното решение и възможността за неговото обжалване, изпълняващата държава може да откаже признаване на финансовата санкция, доколкото иначе би се стигнало до нарушение на правото на ефективна съдебна защита и на правото на защита.

Следователно настоящият съд не само има право, но и задължение да провери дали действително е доказано, че засегнатото лице е било уведомено по начин, който му е позволил да упражни правата си.

След проверка на приложеното удостоверение и изричното възражение от служебният защитник – адв. Д.-Р., съдът констатира липса на достатъчно данни относно начина, по който на засегнатото лице са били връчени поканата за доброволно изпълнение и решението за налагане на финансова санкция.

Поради това, на основание чл. 7, § 3 от Рамково решение 2005/214/ПВР, съдът отправи писмено искане до издаващия орган за представяне на информация относно датата и начина на връчване на посочените документи.

В отговор издаващият орган не представи данни относно конкретното връчване, а единствено приложи известие за получаване на пощенска пратка.

След преглед на представените писмени доказателства съдът установи редица несъответствия.

От една страна, представеното известие съдържа данни за пощенски оператор, действащ чрез Република Словакия, като е посочен адрес в Братислава, Словакия, докато удостоверението по чл. 4 съдържа адрес на лицето в Република България.

От друга страна, номерът на приложената пощенска пратка не съответства на номера, по който е извършена последващата електронна проверка.

3

Представената от австрийския орган документ - пощенската разписка с номер на товарителница RG426538172SK е относно пратка, адресирана до Н.

Т. в Братислава, Словакия. Отразено е срещу подпис, че пратката е връчена, но положеният подпис е очевидно различен от подписа на Т. в документа му за самоличност, който съдът сравни в съдебно заседание.

Повторно бе поискано чрез консултация от австрийския орган изясняване на обстоятелствата по връчване, но допълнителна информация не бе предоставена.

Затова българският съд прие, че представеният документ не може да бъде възприет като убедително доказателство за лично връчване на засегнатото лице, чието местоживеене е в България.

След съвкупна преценка на горните доказателства и оспорвания от защитата, съдът приема, че издаващата държава не е изпълнила задължението си да установи, че засегнатото лице действително е било уведомено за административното производство и за постановеното решение по начин, който му е позволил да упражни своевременно правото си на защита.

Напротив, по делото са налице множество обективни обстоятелства, пораждащи сериозно съмнение относно факта на връчването.

В този смисъл съдът приема, че не е доказано лицето да е разполагало с реална възможност да узнае за постановеното решение и да упражни правото си на съдебно обжалване.

Подобен резултат би бил несъвместим с гарантираното от чл. 47 и чл. 48 от Хартата право на ефективна съдебна защита, както и с тълкуването, дадено от Съда на Европейския съюз по дело C-338/20, според което взаимното признаване не може да бъде осъществено за сметка на правото на защита на засегнатото лице.

При това положение съдът приема, че в конкретния случай не са налице необходимите предпоставки за признаване и изпълнение на решението за финансова санкция, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.

При тези съображения българският съд прие, че следва да откаже да признае финансовата санкция, наложена в Австрия срещу българския гражданин Н. Т..

4

По изложените съображения и на основание чл. 35, т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, връзка с член 20, параграф 3 от Рамково решение 2005/214/ПВР, Окръжен съд - Плевен РЕШИ:

ОТКАЗВА ПРИЗНАВАНЕ и изпълнение на Решение номер BHSD 925140011239/2025, постановено на 6.10.2025 г. от несъдебен орган на Австрия - Bezirkshauptmannschaft Sharding, с коeто на българския гражданин Н. С. Т., роден на 17.03.1990 г., е наложена финансова санкция в размер на 320,00 евро, паради нарушено право на защита на засегнатото лице.

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд гр. Велико Търново в 7-дневен срок от постановяването му.

ДА СЕ УВЕДОМИ компетентния орган на издаващата държава – с уведомление съдържащо и причините за отказа, като копие от уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 5