Определение № 13142 от 25.05.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13142 гр. ***************, 25.05.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Е като разгледа докладваното от Е Частно гражданско дело № 20211110134559 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Образувано е по повод подадена на 07.03.2022 г. от Д. ИЛ. П. молба по чл. 248 ГПК, с която прави искане за допълване в частта за разноските на разпореждане от 16.11.2021 г. за обезсилване на заповед за изпълнение на парично задължение.

Молителката претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за защита по гр. дело №34559/2021 г. на СРС, 170 състав.

Заявителят „С“ АД в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК оспорва молбата по съображения, че разноски на длъжника в заповедното производство не се дължат, евентуално, че претендирания размер на възнаграждението за адвокат не съответства на фактическата и правна сложност на заповедното производство.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Производството по настоящото дело е образувано по заявление на „С“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Д.

ИЛ. П. за сумата 865,33 лв. – главница, за сумата 7,06 лв. - лихва за забава върху посочената главница, считано за периода 20.07.2018 г. до 19.02.2021 г. и направените в производството разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.06.2021 г. е разпоредено длъжникът да заплати горепосочените суми.

Заповедта е връчена на длъжника, който в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подал възражение. С него е направено искане за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер на 50,00 лв. С възражението са представени доказателства, от които се установява договаре н о и реално заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 50,00 лв.

С влязло в сила разпореждане от 16.11.2021 г. съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение на основание чл. 415, ал.5 ГПК поради непредставяне в срок на доказателства за предявени искове по чл. 422 ГПК.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни 1 изводи:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото /включително поради обезсилване на издадената заповед за изпълнение/, какъвто е настоящият случай. Разпоредбата намира приложение и в заповедното производство и това следва от систематическото й място в раздел II на Глава осма на Част първа на ГПК, озаглавена „Общи правила“, които се прилагат към всички уредени от кодекса производства, при отчитане на техните конкретни особености. Присъждат се само действително извършени от страните разноски, свързани със защитата им по конкретното производство. Във връзка с прекратяване на производството поради обезсилване на издадената заповед за изпълнение на ответника по него се дължат разноските за заповедното производство, съобразно т. 12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълк.дело №4/2013 год. на ОСГТК на ВКС /виж и определение № 20 от 17.01.2020 г. по ч. т. д. № 2149/2019 г. на ВКС, II т.о./.

Същевременно по делото са налице категорични данни, че длъжникът е направил разноски за възнаграждение на един адвокат, който съответно е изготвил възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Страната е релевирала своевременно искане по чл. 78 ГПК - в качеството си на длъжник молителят би могъл да претендира направените от него разноски в заповедното производство едва при обезсилване на заповедта за изпълнение, поради което на същата следва да бъдат присъдени направените разноски /а р г. чл. 81 ГПК/. А конкретният размер на адвокатското възнаграждение за заповедното производство е претендиран под минималния размер съгласно чл. 7, ал. 7, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА разпореждане от 16.11.2021 г. за обезсилване на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. дело № 34559/2021 г. по описа на СРС, IIГО, 170 с-в, в частта му за разноските, като ОСЪЖДА „С“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. ***************, бул. „***** III“ №******* Б *****, да заплати на Д. ИЛ. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.

***************, ж.к. „Л“, *******, офис на партерен етаж, на основание чл. 78, ал.

4 ГПК направените разноски в заповедното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 50,00 лв. /петдесет лева/.

На основание чл.248, ал.3, изр.ІІ ГПК определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2