Присъда № 21 от 12.07.2023, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 51/2023
- Вид
- Присъда № 21
- Подписан
- 12.07.2023
- В сила
- 05.11.2025
- Състав
- ГАЛЯ АНГЕЛОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.183 · Наказателен кодекс
- чл.183 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
МОТИВИ към присъда №21 от 12.07.2023 година по НОХД №51/2023 година по описа на РС – Л.
Срещу подсъдимия П. С. Н. от град Л. е било предявено обвинение за престъпление по чл.183 ал.1 от НК, за това, че за периода месец декември 2019 година - 26.06.2022 година, включително, в град Л., след като е осъден с Решение, постановено по гражданско дело №45/2019г. по описа на Районен съд - Л., влязло в законна сила на 02.07.2019г. да издържа свой низходящ дъщеря си И. П. Н. с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител В. П. В.-Н. в размер на 155 лева месечно, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски - общо 31 месечни вноски, като общата сума е в размер на 4 805 /четири хиляди осемстотин и пет/ лева.
Представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението така, както е било предявено на подсъдимия в хода на досъдебното производство и в обвинителния акт. Счита, че от събраните в хода на досъдебното производство и в съдебно следствие доказателства, които са преценени поединично и в тяхната съвкупност и от показанията на двете свидетелки, и решение №489/4.11.2019г. на ЛРС по гр. дело №45, писмо от РУСО, справка за актуалното състояние и възнагражденията на подсъдимия Н., по един безспорен начин е установена една фактическа обстановка, която обстановка е последователна, логична и от нея може да се направи един безспорен извод, че подсъдимият Н. е виновен в извършване на престъплението по чл.183 ал.1 от НК. Посочва, че обект на това престъпление са обществените отношения, свързани с нормално развитие на подрастващите. Цитира чл.89 ал.1 от Семейния кодекс, съгласно който родителите са длъжни да дават на своите ненавършили пълнолетие деца издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Заявява, че издръжката се дължи, дори да съставлява особено затруднение за родителите, като това е по аргумент на противното чл.72 от Семейния кодекс. Изтъква, че това задължение на родителя е приоритетно, безусловно и то е в социален и правен аспект много важно и основно задължение на родителя и обществената му значимост произлиза от обстоятелството, че е свързана с развитието на подрастващите. Счита, че деянието е съставомерно, тъй като издръжката се дължи по силата на съдебен акт. Сочи, че от предоставените доказателства е видно, че подсъдимият Н. многократно е имал трудови отношения с различни фирми, които са изброени в обвинителния акт и е имал доходи, от които доходи е могъл да изпълнява своите задължения да плаща издръжката, но също от всички доказателства по делото е видно, че подсъдимият Н. не е направил нито едно плащане на издръжка в продължение на няколко години, като той е сменял постоянно работи и с това поведение се вижда, че си е поставил за цел да не плаща въпросната издръжка. Твърди, че деянието му е 1 извършено с бездействие, издръжката е била минимална и въпреки това не е плащана в размер на 31 месечни вноски, като общата сума е в размер на 4 805 лева. Посочва, че самото деяние е извършено умишлено и в смисъл на така установената фактическа обстановка и нейната правна квалификация счита, че събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин обосновават обвинението, поради което моли съда да признае подсъдимия П.
С. Н. за виновен в така извършеното престъпление и да определи наказание, което наказание следва да се преиндивидуализира и да се има предвид, че е неосъждан, въпреки че от морална гл.т. за него това няма значение. В този смисъл моли за съдебен акт.
Подсъдимият П. С. Н., редовно призован се явява лично и с упълномощения в хода на досъдебното производство защитник адвокат П. Б. от АК - Благоевград, който счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства - гласни и писмени такива, не се е доказало по безспорен начин, че П. С. Н. е извършил престъплението по чл.183 ал.1 от НК, което престъпление би следвало да бъде доказано от обективна и от субективна страна. Твърди относно умисълът, че престъплението по чл.183 не е доказано, тъй като същото може да бъде извършено умишлено при пряк умисъл, а има данни по делото и многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които доказват точно обратното. Сочи, че от събраните, основно писмени доказателства се е доказало, че браншът, в който е работил П. С. Н. през процесния период, за който се търси въпросната издръжка е бил широко обхванат от т.нар. коронакриза и същият е оставал много време без работа или често я е сменял и е работил на минимално трудово възнаграждение. С тези доказателства счита, че Н. не би могъл да бъде обвинен в умишлено престъпление, като на следващо място моли съда да обърне внимание на съдебното решение за бракоразводното дело, подписано от пълномощник и дори нямали данни, нито по досъдебното производство, нито по съдебното производство, че е стигнало до знанието и съзнанието на Н.. От заявеното на разпитаните в съдебно заседание свидетели също е видно, че те също не са коментирали с подсъдимия въпроса относно тази издръжка, поради факта, че изобщо не са кореспондирали с него и поради тази причина счита, че обвинението по чл.183 от НК не е доказано. Заради това моли съда, с цел постигане на принципите, заложени в чл.36 от НК, да издаде съдебен акт, с който П. С. Н. да бъде оправдан по обвинението за престъпление по чл.183 ал.1 от НК. Самият Н. твърди, че е сервитьор, три години няма постоянна работа, две години на практика е без работа, затънал е в задължения и оставя на съда да вземе, каквото решение прецени.
От събраните по време на досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият П. С. Н. бил роден в гр.В., обл.Враца, бил със средно образование, разведен, неосъждан.
2
Подсъдимият Н. и свидетелката В. П. В. на ** ** **** година сключили граждански брак, от който брак имали две деца - син Р. П.ов Н. с ЕГН ********** и дъщеря И. П. Н. с ЕГН **********. С Решение №489/04.11.2019г. на РС Л. по гр. дело №45/2019г. по описа на РС-Л., гражданският брак между двамата бил прекратен, като родителските права по отношение на непълнолетната И. Н. били присъдени на майката, а Н. следвало да плаща издръжка в размер на 155 лева до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката.
Тъй като парите не били изплащани, И. П. Н., чрез своята майка В. П.
В. депозирала жалба до Районна прокуратура гр.Л. и в последствие било образувано и досъдебно производство.
Разпитани на досъдебното производство, свидетелките В. П. В. и И.
П. Н. са заявили, че подсъдимият П. Н. не се е интересувал от детето си и много рядко комуникирал с тях. Това се случвало, когато си идвал от гр.С. където живеел и работел от години, но дори в тези случаи, въпреки, че живеел в къщата, където живеела и дъщеря му, той почти не й обръщал внимание.
В хода на съдебното следствие свидетелката В. В. заяви, че разводът им е по взаимно съгласие от месец октомври 2019 година, но се е проточил изключително дълго, почти година се водело делото, по време на което е била установена издръжка в размер на 155 лева, който подсъдимият периодично плащал, но след развода - престанал да я плаща. Твърди, че има общо пет платени издръжки до 2019 година и от тогава не са получавали никакви суми.
Изтъква, че Н. е бил категоричен, че не желае да плаща издръжка, даже имал план за виждане на детето, но никога не е идвал да го види, не е потърсил това дете, както и не е дал и стотинка за делото за развода. Посочва, че по празници не осъществявал контакти, не контактувал с нито едно от децата, никакви подаръци не им прави. Не знае, дали е работил през това време, защото не поддържала контакт с него. Доколкото е разбрала, се подвизавал в столицата, нямала контакт с него и нямала представа за нищо, свързано с него. След представяне на писмени доказателства за кредитната задлъжнялост на подсъдимия, свидетелката В. поясни, че ипотечния кредит се изплаща от нея, чрез запор върху заплатата й, т.е. не е в тежест на подсъдимия.
От приложените по досъдебното производство писмо от териториална дирекция на НАП - В.Т., офис Л. е видно, че П. С. Н. е имал сключен договор с „М.“ **** гр. С. ж.к. „И.“, бл.* *** за периода 07.01.2019г. до 09.10.2019г.; с „П.С.“ ..., гр.С. ж.к. „Л.*“, бл.*** ** за периода от 01.12.2019г. до 01.01.2020г.; с „Е.П.“ ****, гр.С. ж.к. „З.П.“, бл.** ** за периода от 20.05.2020г.; с „М.К.“ **** гр.С. ул. „К.О.“ №** за периода от 28.10.2020г. до 31.03.2021г.; с „М.Р.“ ... гр. С. ул. „Т.У.“ №** за периода от 08.03.2021г. до 15.06.2021г.; с „Г.П.“ ****, гр.С., ул. „Б.“ №* ап.** за периода от 11.03.2022г. до 28.03.2022г.; с „К.“ **** гр.С. ул. „ц.а.*“ №** за периода от 12.05.2022г. и с „Х.Е.К.“ ... гр.В.Т., ул. „П.“ №** ** ** от 08.08.2022г.
Предоставена е справка от Община Л., от която е видно, че П. Н. е собственик 3 на недвижим имот в гр.Л., ж.к. „Ч.Б.“ земя с площ от 1 035 кв.м. с данъчна оценка 14 554.20 лева.
Тези обстоятелства се потвърждават от представените от защитника на подсъдимия справки за осигурителния му доход за периода м.януари 2019 година – м. септември 2022 година, като през 2021 година е получавал осигурителен доход дори от двама работодатели. От същите се установява, че през периода м.декември 2019 година – м.юни 2022 година е получил над 13 000 лева осигурителен доход, който е почти три пъти над размера на дължимата издръжка за същия период.
В тази връзка съдът не споделя твърдението на защитата, че подсъдимият не е работил продължително време поради т.нар. „корона криза“, тъй като от събраните доказателства се установи, че за инкриминирания период Н. не е бил в трудови правоотношения само за месеците от януари до април 2020 година, месец февруари 2021 година и месец април 2022 година.
Въпреки получаваните трудови възнаграждения, наличието на финансова възможност и минималния размер на издръжката, подсъдимият П.
С. Н. не е изпълнил задължението си и не е осигурил издръжка на дъщеря си И. П. Н., дори и частично.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема, че с действията си, подсъдимият П. С. Н. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.183 ал.1 от НК за това, че за периода месец декември 2019 година - 26.06.2022 година, включително, в град Л., след като е осъден с Решение, постановено по гражданско дело №45/2019г. по описа на Районен съд - Л., влязло в законна сила на 02.07.2019г. да издържа свой низходящ - дъщеря си И. П. Н. с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител В. П. В.-Н. в размер на 155 лева месечно, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски - общо 31 месечни вноски, като общата сума е в размер на 4 805 /четири хиляди осемстотин и пет/ лева.
От субективна страна, подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл. Съзнавал е обществоноопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез бездействие - неплащане на определените за издръжката парични вноски.
Причина за извършване на престъплението се явява проявената родителска безотговорност от страна на подсъдимия П. С. Н..
Предвид на изложените обстоятелства, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимия за виновен и го осъди.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Н., настоящата инстанция съобрази като смекчаващо вината обстоятелство липсата на предишни осъждания и му наложи наказание при смекчаващи вината обстоятелства по чл.54 ал.1 от НК – шест месеца лишаване от свобода.
4
Като взе пред вид, че наложеното наказание е до три години лишаване от свобода и подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за извършено престъпление от общ характер, съдът прецени, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително изпълнението на наказанието, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението му за срок от три години от влизане на присъдата в сила.
Съдът намира, че така наложеното наказание е справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Разпечатката съдържа 30 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cbde57a6-1840-4cb5-a15c-5db192be0078