Решение № 1044 от 15.06.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1044 гр. Варна , 10.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела Св. Христова

Светлана К. Цанкова като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско дело № 20213100501404 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437 от ГПК.

Образувано е възоснова на Частна жалба с вх. Рег. № 7696 от 09.04.2021 г. по опис на ДСИ при ВРС, подадена от ПЛ. Г. П. с ЕГН ********** от гр.Варна, ул. „Хан Маламир“ № 20, ет.3, ап. 3 взискател по изпълнително дело № 117/2011 г. по опис на СИС при ВРС срещу Постановление от 23.03.2021 г. , с което ДСИ е прекратил производството по изпълнителното дело , на основание чл. 433 , ал.1 т. 8 от ГПК.

Жалбоподателят счита постановлението за неправилно и необосновано, моли за неговата отмяна и връщане с указания за продължаване на производството. В допълнителна молба с вх. Рег. № 11066 от 08.06.2021 г. излага подробни твърдения за датите на които е извършвал процесуални действия, прекъсващи давността.

В мотивите на ДСИ се излага становище, че действието е правилно и обосновано и неоснователност на жалбата.

Жалбата е депозирана в срок, изхожда от легитимирано лице взискател по изпълнително дело, срещу подлежащ на обжалване акт, пораси което съдът я приема за процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. За да достигне до този 1 правен извод, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Изпълнителното дело е образувано на 30.03.2011 г. за парично вземане в размер на 12 377 лева, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска, до оконателното изплащане на задължението, састо и за сумата от 247.45 лева. От представеното през съда досие на изпълнителното дело е видно, че действия, с които се прекъсва давността са извършвани от взискателя на 27.03.2013 г., на 23.03.2015г., на 16.03.2017 г., на 12.03.2019 г., като на последната дата той е посочил способ за за изпълнение – удръжки от трудовото възнаграждение и е поискал възбрана върху недвижии имоти, при наличие на такива. Срокът, който се брои на години, изтича в съответния ден на последната година, а ако той е неприсъствен ден изтича в първия следващ присъстване ден / чл. 60, ал.2 и ал. 6 от ГПК/. В конкретният случай, 12.03.2021 г. е присъствен ден и на този ден, би изтекъл двугодишен срок, ако по силата на ЗМДВИПОРНС от 13.03.2020 г. сроковете не бяха спруни. Като е постанивил прекратяване на изпълнителното производство, съдебния изпълнител е постановил незаконосъобразен акт, тъй като не е преченил, че следва да приспадне времето, в която срокът е спрял да тече.

Следващото действие от 15.03.2021 г. е извършено отново в двугодишен срок, поради което съдебния изпълнител, дължи действие по тази молба.

По изложените съображения съдът приема, че подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Мотивиран от гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от Постановление от 23.03.2021 г. , с което ДСИ е прекратил производството по изпълнително дело № 117 по опис на СИС при ВРС за 2011 г. и връща изпълнителното дело за продължаване на действията, дължими възоснова на молба с вх. Рег. № 5466 от 15.03.2021 г.,на основание чл. 435, ал.1,т. 3 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3