Решение № 132 от 18.03.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. София, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Николай Джурковски

Владимир Астарджиев при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Г.С.Милева като разгледа докладваното от Николай Джурковски Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002201131 по описа за 2024 година Настоящото производство пред ВКС е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационен протест на прокурор при АП - гр. Бургас и по касационна жалба на частния обвинител и граждански ищец А. М. М., подадена чрез упълномощения му повереник адв. Я., срещу решение № 81 от 26.07.2024 г. на Апелативен съд – Бургас, постановено по ВНОХД № 155/2023 г. по описа на същия съд.

В протеста са релевирани цифрово и текстово касационните основания по чл.

348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Сочи се, че въззивната инстанция е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила на чл. 14 и чл. 107 НПК при осъществяване на дейността по установяване, проверка и оценка на релевантните факти, което е довело до нарушаване на закона. Претенцията за допуснати съществени процесуални нарушения се обосновава също с отказа да бъдат кредитирани изготвени ВДС от приложени спрямо свидетелите К. и Ж. СРС, както и с наличието на противоречия в мотивите на въззивното решение. Неправилното приложение на материалния закон се основава на изразено несъгласие с изводите на въззивния съд за обективна и субективна несъставомерност на инкриминираните действия на подсъдимите по предявената им правна квалификация по чл.213а НК и на твърдения, че тези изводи са неправилни и незаконосъобразни. С протеста се отправя молба да бъде прието, че дори в установената от АС-Бургас фактическа обстановка се съдържа описание на признаците на виновно извършено от двамата подсъдими престъпление по чл.213а НК, като в тази връзка се застъпва становище, че подсъдимите са се защитавали по фактите, поради което няма пречка да бъдат осъдени за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление в случай, че следва от диспозитивите да отпадне на кого е следвало да се платят процесните парични суми. Формулирано е искане ВКС да 1 образува касационно производство и да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 5, изр. второ, вр. чл. 336, ал.1,т. 2, вр. чл. 334, т.2 НПК, като отмени атакуваното решение на Апелативен съд-Бургас, с което е потвърдена присъда № 66/18.10.2019 г., постановена по НОХД №733/2017 г. по описа на Окръжен съд - Варна, и признае подсъдимите В. Н. М. и К. Ж. К. за виновни за това, че за времето от 09.10.2014 г. до 16.11.2014 г. в /населено място/ с цел да принудят другиго - А. М. М. да поеме имуществено задължение - да заплаща ежемесечно парична сума в размер на 10000 лева, го заплашили с увреждане на имущество - разрушаване на стопанисваното от него заведение /наименование/ - /населено място/ и с друго противозаконно действие с тежки последици за него - създаване на пречки и преустановяване на търговската дейност на заведение /наименование/ - /населено място/ като деянието е придружено с унищожаване и повреждане на имущество, собственост на /наименование/ООД, с управител А. М. М., извършено е от две лица - К. Ж. К. и В. Н. М., и са причинени значителни вреди в размер на 14 838,37 лева - престъпление по чл. 213а, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.3, предл. 2 и предл. 3 и т.4, вр. ал.1 от НК, като им наложи справедливи наказания - лишаване от свобода за срок от 4 години и 8 000 лева глоба за подс. М.; и лишаване от свобода за срок от 3 години и 6 месеца и 6000 лева глоба за подс. К., както и да им възложи направените по делото разноски.

В жалбата на частния обвинител и граждански ищец А. М. М., подадена чрез упълномощения му повереник адв. Я., е заявено основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – че при потвърждаването на оправдаването и на двамата подсъдими е допуснато нарушаване на материалния закон. В подкрепа на това оплакване, на първо място, се сочи, че при приетата в атакуваното решение фактическа обстановка относно извършеното от подсъдимия М. въззивният съд е направил неправилния правен извод за несъставомерност на неговата дейност. Претендира се, че предвид възприетите фактически положения са налице всички обективни и субективни признаци на изнудване по чл. 213а от НК с квалифициращия белег „причиняване на значителни имуществени вреди“-престъпление по чл. 213а ал. 3 т. 2 вр. ал. 1 от НК и че с оглед на това въззивният съд е следвало да признае подсъдимия М. за виновен в извършване на деяние по този престъпени състав. Развиват се подробни аргументи относно наличието на всички обективни и субективни признаци, обосноваващи така претендираната правна квалификация на деянието на подсъдимия М.. Алтернативно се поддържа тезата, че дори и да се приеме, че деянието на подс. М. не може да бъде квалифицирано като изнудване по чл. 213а от НК с допълнителния квалифициращ белег „причиняване на значителни имуществени вреди“ - престъпление по чл. 213а ал.

3 т. 2 вр. ал. 1 от НК, са налице категорични аргументи за изпълване поне на основния състав на изнудване по чл. 213а НК – този по ал.1. В тази връзка се настоява, че от приетата от въззивния съд фактическа обстановка несъмнено следва извод, че са осъществени всички признаци на основния състав на престъплението - и отправянето на словесна заплаха спрямо пострадалия с увреждане на имущество (разрушаване на стопанисваното от него заведение) и друго противозаконно действие с тежки последици за него (създаване на пречки и преустановяване на търговската дейност на заведението); и довеждане до знанието на пострадалия какво се иска от него (да плаща на М. ежемесечно сумата от 10 000 лв.); и прекия умисъл и специалната цел - да принуди пострадалия да поеме имущественото задължение.

Относно материалноправната оценка на поведението на подсъдимия М. като следваща алтернатива се застъпва тезата, че съдът би трябвало да изследва и дали приетите за установени факти по увреждане на чуждото имущество съставляват друго престъпление, а именно – такова по чл. 216 ал. 1 от НК или чл. 216 ал. 5 т. 2 вр. ал. 1 2 от НК, което е съставна част на квалифицираното изнудване по предявеното на М. обвинение. Счита се, че в случая не би имало пречка той да бъде осъден по предявените му факти и в тази част, дори и да се приеме, че не са елемент от изнудването. Изложени са подробни съображения в подкрепа на оплакването за нарушаване на материалния закон и при потвърждаване на оправдаването на подсъдимата К., свеждащи се до следното: че при приетата в атакуваното решение фактическа обстановка относно извършеното от подсъдимата К., въззивният съд е направил неправилния правен извод за цялостна несъставомерност и на нейната дейност; че съставът на АС-Бургас въобще не е изследвал възможността установените от него факти да бъдат подведени под друга правна норма от Особената част на НК, макар и да не съставляват изнудване; че установените конкретни нейни действия са в пряка причинна връзка с настъпилите значителни имуществени вреди, които се изразяват в стойността на бракуваните стоки на търговския обект вследствие на спряното електрическо захранване; екарисаж; първо демонтаж и впоследствие разрушаване на конструкцията пред заведението, констатирани по размер чрез съответни експертизи, както и че от субективна страна тези нейни действия са били извършени със съзнанието, че унищожава или поврежда чуждо имущество противно на закона. Претендира се, че вредоносните действия на подс. К. изцяло покриват признаците на състава на престъплението по чл. 216 ал. 5 т. 2 вр. ал. 1 от НК или, в случай на констатация поради някаква причина, че част от вредите трябва да бъдат изключени и това променя заключението за „значителността“ на вредите, на престъплението по чл. 216 ал. 1 от НК. Сочи се, че тези инкриминирани в обвинението действия са съставна част на квалифицираното изнудване по предявеното на К. обвинение, поради което не би имало законова пречка да бъде осъдена за еднакво или по-леко наказуемо престъпление по предявените й факти в тази част. Относно гражданската част на атакуваното решение са изложени доводи, че неправилното оправдаване на подсъдимия М. по повдигнатото му обвинение за квалифицирано изнудване е довело и до неправилно отхвърляне на предявения от А. М. граждански иск срещу М. за претърпените от деянието неимуществени вреди. Застъпва се становище, че искът е доказан по основание и че затова следва да бъде уважен за размера от 30 000 лв. срещу подсъдимия М., за какъвто размер е бил уважен с втората осъдителна присъда на АС-Варна по ВНОХД 271/2021 г. по описа на АС-Варна.

Отправено е искане ВКС да упражни правомощието си по чл. 354 ал. 5 изр. 2 вр. чл.

336 ал. 1 т. 2 вр. чл. 334 т. 2 от НПК, като отмени обжалваното решение на АС-Бургас, с което е потвърдена оправдателна присъда № 66/18.10.2019 г. по НОХД № 733/2017 г. на ОС-Варна, и да постанови нова присъда, с която в условията на алтернативност да признае:

1. подсъдимия В. Н. М. за виновен в извършване на престъпление по чл. 213а ал. 3 т. 2 вр. ал. 1 от НК, като му наложи справедливо наказание лишаване от свобода за срок от 4 години и 8 000 лева глоба; или за виновен в извършване на престъпление по чл. 213а ал. 2 т. 3 вр. ал. 1 от НК; или за виновен в извършване на престъпление по чл. 213а ал. 1 от НК и на престъпление по чл. 216 ал. 5 т. 2 вр. ал. 1 от НК; или за виновен в извършване на престъпление по чл. 213а ал. 1 от НК и на престъпление по чл. 216 ал.1 от НК.

2. подсъдимата К. Ж. К. за виновна в извършване на престъпление по чл. 216 ал.

5 т. 2 вр. ал. 1 от НК, като й наложи справедливо наказание лишаване от свобода с отложено изпълнение; или за виновна в извършване на престъпление по чл. 216 ал.1 от НК.

3

3. да уважи предявения граждански иск срещу В. Н. М. за размера от 30 000 лв., представляващ обезщетение за претъпените от А. М. М. неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от датата на деянието.

4. да присъди на частния обвинител и граждански ищец М. разноските по делото, включително и за адвокатска защита.

В срока по чл.351 ал.4 НПК срещу касационния протест е постъпило писмено възражение от защитниците на подсъдимия М. адв. Л. и адв. Р., в което са развити подробни съображения по всяко едно от заявените оплаквания. Изтъква се, че касационният протест съдържа почти буквален препис на допълнението към въззивния протест и че направените в него (в касационния протест) оплаквания по раздел III, т.18 поради това, че са за необоснованост на атакувания съдебен акт и почиват на предположения, не подлежат на касационна проверка. Заявява се, че в тези части от касационния протест се правят възражения относно фактите, които въззивният съд е приел за установени, без да са посочени допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение на съда относно фактите, въз основа на които е потвърдена оправдателната присъда. В тази връзка се акцентира, че нито едно от тези оплаквания не засяга правото на прокуратурата да докаже обвинението. Относно възражението на стр.12-13 от протеста за наличие на противоречие в мотивите на въззивния съд се сочи, че същото не е подкрепено с никакви конкретни основания, поради което не може да бъде обсъждано. Конкретни доводи са развити и срещу оплакването за неправилно приложение на закона.

Подробно е аргументирана и застъпената от защитниците теза, че освен всичко изложено в случая е и недопустимо подсъдимите да бъдат признати за виновни по обвинението така, както то е описано и формулирано в касационния протест, тъй като такова обвинение не им е предявено с обвинителния акт и тази формулировка съществено изменя предявените с обвинителния акт обстоятелства, а те не могат да бъдат признати за виновни по непредявено им обвинение. Сочи се от защитниците, че след като при постановяване на въззивното решение не са допуснати нарушения по чл.

348 ал.1 т.1 и т.2 НПК, не са налице основания ВКС да упражни правомощия на въззивната инстанция по смисъла на чл. 354 ал.5 изр.2 НПК. Настоява се касационният протест да бъде оставен без уважение, а въззивното решение потвърдено, тъй като при постановяването му не са допуснати нарушения на процесуалните правила, накърняващи правото на прокурора да докаже обвинението, и тъй като правилно е приложен материалния закон.