Разпореждане № 95709 от 05.07.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 95709 гр. София, 05.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Частно гражданско дело № 20241110134927 по описа за 2024 година

Производството е образувано по заявление с вх. № 188461/10.06.2024г. на /ФИРМА/, ЕИК ********** срещу Е. С. Ш., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата в размер на 1 675,42 лева (хиляда шестстотин седемдесет и пет лева и 42 стотинки), представляваща главница, ведно със законната лихва, за периода от 10.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 387,25 лева (триста осемдесет и седем лева и 25 стотинки), представляваща договорна лихва, за периода от 10.11.2022 г. до 10.10.2023 г., сумата в размер на 333,78 лева (триста тридесет и три лева и 78 стотинки), представляваща мораторна лихва, за периода от 11.11.2022 г. до 10.06.2024 г., както и за сумата в размер на 1697,28 лева, представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги към договор за заем Microcredit № 9032-00107034 от 07.07.2022г., за периода от 10.11.2022г. до 10.10.2023г.

След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С разпореждане от 05.07.2024 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника за сумата в размер на 1 675,42 лева (хиляда шестстотин седемдесет и пет лева и 42 стотинки), представляваща главница, ведно със законната лихва, за периода от 10.06.2024 г. до изплащане на вземането, за сумата в размер на 387,25 лева (триста осемдесет и седем лева и 25 стотинки), представляваща договорна лихва, за периода от 10.11.2022 г. до 10.10.2023 г., за сумата в размер на 333,78 лева (триста тридесет и три лева и 78 стотинки), представляваща мораторна лихва, за периода от 11.11.2022 г. до 10.06.2024 г. и за сумата в размер на 77,20 лева за разноски, присъдени с оглед уважената част от заявлението.

По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата в размер на 1697,28 лева, представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги към договор за заем Microcredit № 9032-00107034 от 07.07.2022г., за периода от 10.11.2022г. до 10.10.2023г., съдът намира следното:

1

В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.

Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението договор за заем Microcredit № 9032-00107034 от 07.07.2022г., който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр.

100 от 2019 г., закрепваща служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.

Заповедното производство е формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите. Претенцията за присъждане на неплатено възнаграждение за допълнителни услуги, макар и дължими на основание отделен договор за допълнителни услуги, чийто размер възлиза на повече от половината от размера на предоставения кредит обосновава вероятна основателност за наличието на неравноправни клаузи и задължение на съда да обсъди и прецени функционалната връзка между двата договора. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за посочената сума следва да бъде отхвърлено.

Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 188461/10.06.2024г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на /ФИРМА/, ЕИК ********** срещу Е. С. Ш., ЕГН **********, за сумата в размер на 1697,28 лева, представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги към договор за заем Microcredit № 9032-00107034 от 07.07.2022г., за периода от 10.11.2022г. до 10.10.2023г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2

3