Решение № 1190 от 16.11.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1190 гр. Бургас, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Михаела К. Петрова като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20232100100861 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Я. К. П. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Б., к-с С., бл. **, вх. *, ет. *, ап.**, действаща чрез пълномощника си адвокат Янко Калпакчеив, против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Студентски, бул. “Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от всеки двама измежду Павел Валериев Димитров, Валентин Валентинов Илиев и Марин Александров Димитров, с която с която се претендира осъждането му за заплащане на сумата от 110 000 лева – главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 16.04.2021 г. около 18. 35 часа, в гр. Бургас, ж.к. Славейков, в междублоковото пространство между бл. 147 и бл. 36, когато лицето К. Д. Ч. с ЕГН **********, при управление на заден ход на МПС- Шевролет Авео с рег. № А9638КК, без да се увери, че пътят зад него е свободен, прави маневра и удря пешеходната Я. П., като автомобилът е застрахован при ответното дружество по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, при което пострадала ищцата, като й били причинени три средни повреди; сумата от 8 069 лева – главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП-то – разходи за лечение, от които 7 300 лв. за плаки и 769 лв. - разходи за прегледи и лекарства, ведно със законна лихва за забава върху горните главници от 14.01.2022 г. до окончателното им изплащане. Моли се за присъждане на 1 адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че вследствие на ПТПто, причинено по вина водача на процесния лек автомобил, ищцата е получила множество увреждания. Непосредствено след катастрофата била откарана в Отделение по ортопедия в УМБАЛ – Бургас, където й е поставена диагноза фрактура на проксималната част на двете подбедрици и I-III МТК ляво ходило. Вследствие на това били извършени три операции с поставяне на метални импланти, като се излагат обстойни доводи по отношение на интервенциите. След болничен престой от две седмици била насочена към извършване на лечебнорехабиталиционен режим, а на 30.04.2021 г. за домашно лечение. Излага се, че нанесените телесни повреди се отразяват на пострадала изключително тежко, като предвид напредналата й възраст възстановяването след поставените импланти било почти невъзможно, като тя търпяла множество болки, не можела да става и била на легло, разчитала на помощта на синовете си, което се отразявало значително и на нейната психика. Същата била преподавател по химия, вече пенсионер, като независимо от това продължавала да помага на близки деца с материала за училище, като така се чувствала полезна, а сега била лишена от това, както и от възможността да излиза и общува.

След завеждане на делото, на 13.05.2023 г. е починала ищцата Я. К. П. с ЕГН **********, като на основание чл. 227 от ГПК на нейно място са конституирани законните й наследници – синовете й К. С. П. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр.

Б., ж.к. С., бл. **, вх. *, ет. *, и К. С. П. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Б., ул.

„М.“ № **.

Ответното дружество е депозирало в законоустановения срок отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни. Оспорва се вината на водача за настъпването на ПТП-то, като при условията на евентуалност се навеждат доводи за съпричиняване от страна на ищцата, която не се е движила на позволените за пешеходци места и е предприела маневра пресичане на необозначено място, без да се съобрази с разстоянието на приближаващия автомобил. Оспорва се и настъпването на сочените вреди вследствие на ПТП-то. Оспорва се и исковете по основание и размер, като се излага, че наред с това обезщетението за претендираните неимуществени вреди не съответства на принципа за справедливост. Потвърждава, че претенцията на ищцата пред застрахователя била постъпила на 14.01.2022 г., но излага, че лихва би се дължала от 16.05.2023 г., като излага аргументите си за това. Също търси присъждане на разноските по делото.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и 2 правна страна следното:

По делото не се спори, че е налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност” между ответното дружество и собственика на лек автомобил Шевролет Авео с рег. № А9638КК към датата на настъпването на процесното ПТП на 16.04.2021 г. По повод на заявената извънсъдебна претенция от ищцата е образувана щета № 0000-1000-03-22-7042/20.01.2022 г., като същата не е удовлетворена.

Съгласно констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 769р6949/16.04.2021 г. се установява, че процесният лек автомобил, управляван от К. Д. Ч., на 11.04.2023 г., при шофиране на заден ход, без да се увери, че пътят зад него е свободен, блъска ищцата, с които й причинява счупване на две подбедрици и на лявото ходило.

Образувано в тази връзка наказателно производство е прекратено с постановление от 01.02.2022 г., тъй като пострадалата е заявила, че желае това съгласно чл. 343, ал. 2, т. 2 от НК.

Вещото лице инж. Жулиета Едрева по изпълнената автотехническа експертиза, заключението по която съдът също изцяло кредитира, като изготвено от лице с нужните специални знания, компетентно дадено и всестранно отговарящо на всички поставени въпроси, сочи, че процесният лек автомобил, управляван от К. Д. Ч., потеглил на заден ход, след като бил паркирал зад жилищните блокове 147 и 148.

Отляво на пътното платно имало паркирани автомобили, отдясно е затревен участък с дървета. Пътното платно е тясно и само на заден ход може да се излезе в посока блок 36. Отляво на асфалтовия път има пешеходен тротоар, който граничи с оградата на спортен център „Славейков“. На този тротоар са поставени четири електрически стълба за улично осветление. Времето било ясно, сухо, в тъмната част от денонощието, около 18.35 часа. Пътният участък е прав, равен, сух асфалт. Няма пътна маркировка и пътни знаци. Работело уличното осветление. Видимостта била добра. По същото време пешеходката Я. К. П. вървяла по асфалтовия път от блок 36 към блок 148, където имало магазин. Жената е възрастна, на 87 години и се движела с помощта на бастун.

Отивала за покупки до магазина. Движела се вдясно на пътя, гледано с лице към блок 148. Говорела по телефона и не видяла, че паркираният червен автомобил потеглил назад и приближавал към нея със скорост 10 км/час. Преди да се качи в автомобила, водачът Ч. видял една възрастна жена да върви по асфалтовия път на междублоковото пространство между блок 36 и блокове 147 и 148. Докато се движел назад, водачът Ч. наблюдавал пътя в страничните огледала и в огледалото за задно виждане. Не видял жената. Настъпил страничен удар в задна дясна част /заден десен калник/ и тялото на жената. Тя се завъртяла около дясната страна на автомобила, при което усукала опорния си крак, загубила равновесие и паднала встрани до предна дясна врата на автомобила. Вследствие на ПТП-то пешеходката получила средна телесна повреда, 3 изразяваща се в гореописаните увреждания. Водачът спрял автомобила, след като усетил суркане вдясно. Видял падналата жена встрани от автомобила до предна дясна врата в затревената площ. Заедно със съпругата си водачът Ч. оказал помощ на пострадалата. По нейна молба се обадил на сина й, който дошъл веднага и подал сигнал за ПТП на тел. 112.

По делото е разпитан като свидетел водача К. Д. Ч., чиито показанията съвпадат с описания механизъм на настъпване на ПТП-то при изпълнение на маневра заден ход при потегляне, с твърдението на свидетеля, че преди да потегли не е видял пострадалата и не е разбрал как я е ударил, докато не усетил някакъв шум и се сетил за игрището в близост, като помислил за топка. Твърдението, че преди да потегли не е възприел движещия се пешеходец, не кореспондира на дадените от него показанията в хода на наказателното производство, където е казал, че е „видял една жена да върви по средата на пътя“.

От представената по делото медицинска документация и заключението на вещото лице по изпълнената съдебномедицинска експертиза, която съдът изцяло кредитира, като обективно и безпристрастно изготвена от лице с нужните специални познания и като неоспорено от страните, допълнено с изявленията на експерта в съдебно заседание, се установява, че вследствие на процесния инцидент Я. П. е била в болница от 16.04.2021 г. до 30.04.2021 г. , тъй като е получила фрактура на проксималната част на дясна тибия /голям пищял/, фрактура на лявата тибия – проксимална част и фрактура на първа, втора и трета метатарзални кости на ляво ходило, като според вещото лице счупванията на проксималната част на двете подбедрици са резултат от директен удар, най-вероятно от бронята на автомобила, а тези на метатарзални са в резултат на притискане. Проведено е първоначално операционно лечение, като се извършени три интервенции под обща анестезия открита репозиция и фиксация с две LCP плаки; открита репозиция на лява подбедрица с помощта на LCP плюс винтове; дорзален достъп в областта на лявото стъпало с репозиция с помощта на LCP и винтове. След това е изписано и медикаментозно лечение, като пострадалата е изписана с указания за провеждане на домашно амбулаторно лечение. Експертът излага, че фрактурите в проксималната част на тибията обикновено зарастват за срок от 3, 6, 8 месеца, като в рамките на 3-4 месеца не е желателно натоварването на засегнатия крайник. Фрактурите пък на метатарзални кости ходилата обикновено зарастват за срок от 2, 3 месеца, при нормално зарастване на оперативните рани и липсата на инфекция. Излага, че в конкретния случай, предвид възрастта на пострадалата и изразената остеопороза значително се удължава срока на възстановяване, като то продължава минимум една година без крайна дата, тъй като става т.нар. забавено срастване, което води до увеличаване на възстановителния период, като е възможно въобще да не зарасне. Вещото лице е категорично, че уврежданията не била могли да настъпят при падане от собствен ръст, без участието на 4 външна сила.

Ищците са ангажирали и гласни доказателства. От показанията на свидетелката Т. П. – снаха на пострадалата, се установява, че жената отишла да се купува сол и била блъсната. Разказва за поставените импланти след събитието, като операцията продължила 7-8 часа и имало риск за живота й, поради упойката с оглед на 87годишната й възраст. След изписването от болница започнали мъките, като 40 дни била абсолютно неподвижна, заради операцията и някакво сухожилие на единия крак, което било открито. Грижили се за нея, като дори наели медицинска сестра за да идва и да й прави превръзките. Свекърва й била много горда жена, не искала да ги товари с нищо, като й било неудобно да и помагат с подлоги и други подобни. Късмет било, че по това време малкият й син, който живеел периодично за по година, две в Казахстан, тогава бил в България. Иначе тя си живеела сама. След тези 40 дни мъките продължили, като Я. не можела да стъпва, заради сухожилието и всъщност след случката вече не можела да излиза навън, най-много на терасата да излезе, като й купили бастун и количка, като това я съсипвало допълнително. Единият път като се опитвала да стане, кракът й пак се счупил, като се наложило отново да я гиспират, като отново била на легло и не можела да става около 40 дни. След това не могла да се възстанови, като кракът и станал с формата на буквата „х“ и треперела. Единият крак влязъл към коляното на другия крак. Вече не можела да ходи самостоятелно и й било много трудно. Непрекъснато била на болкоуспокояващи и винаги чакала някой да я заведе до тоалетната. Преди инцидента била много дейна и активна, ходила на разходки в морската градина, на гимнастика, правили зимнина и ремонти, и въобще водила нормален и активен живот, била интелигента жена, учител по химия в математическата гимназия. Била с гипс, обаче искала да си боядиса косата, да се среше, да си сложи парфюм и така да ги посрещне. Разбира си, предвид възрастта си, имала кръвно и кръстът я болял от време на време, като на всички възрастни хора. След събитието обаче постепенно рухнала психически, като и липсвали и социалните контакти. Била 89- годишна и накрая се предала. Така и не разбрали причина за смъртта й, отказала да яде и за два-три дни си отишла.