Решение № 197 от 21.02.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Варна, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Тони Кръстев

Диана К. Стоянова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20223100502504 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. №53150/03.08.2022г. от „Фератум България“ ЕООД, 2009599406 със седалище и адрес на управление гр.София, жк.Младост, бул.“Ал.Малинов“ №51, вх.А, ет.9, офис №20 срещу решение №2369/15.07.2022г., поправено с решение №3168/21.10.2022г., постановени по гр. дело №20213110115025/2021г. по описа на ВРС, с което е осъден въззивника да заплати на Я. Х. Г. ЕГН********** от ***** сумата от 739.30лв. представляваща недължимо получени над главницата по договор за потребителски кредит №*****г., заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-18.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. За неправилен се въззивникът счита решаващият извод на първоинстанционния съд, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит. На 1 следващо място се посочва, че не е следвало таксата гарант да бъде включена в ГПР, като се аргументира, че съгласно §1от Закона за потребителския кредит, предоставянето на допълнителната услуга, сключване на договора за гаранция не е задължително условие за сключването на договорна кредит.

Още при кандидатстването кредитополучателят има право на избор между собствен поръчител или „Фератум банк“ ЕАД. Излага се, че договорът за гаранция с „Фератум Банк“ е договор за поръчителство, а таксата гаранция е възнаграждението на поръчителя.

Въззивнивното дружество моли съда да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата Я. Х. Г., в който се оспорва въззивната жалба. Посочва се, че правилно и законосъобразно съдът е приел, че са нарушени чл.11, ал.1, т.9 и 10 от Закона за потребителския кредит, поради което договорът е нищожен.

Излага се, че ГПР е посочен некоректно, като в него е следвало да бъде включена таксата гарант. Представянето на поръчителство е абсолютно условие за получаването на заема. Като се включи таксата гарант в ГПР неговият размер се равнява на 160.88% и надвишава установения законов праг по чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит. Изложени са подробни правни аргументи.

Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован поддържа подадената жалба чрез писмено становище. Въззиваемата страна, също редовно призована, оспорва жалба, моли за присъждане на разноски съобразно изходът от спора.

Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът е сезиран с предявен от Я. Х. Г. срещу „Фератум България“ ЕООД иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 50.00лв., частичен иск от 2000.00лв., представляваща дадена без основание и недължимо получена над главницата 2 по договор за потребителски кредит №*****г., заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-18.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 28.11.2019 г. е сключен договор за потребителски кредит № 824073, по силата на който на ищцата й е предоставен кредит в размер на 2000 лева и тя се е задължила го погаси на 12 месечни вноски, при ГПР е 49.110 % и ГПЛ от 23.00 %. Общата сума, която следвало да бъде върната по кредита се равнявала на 2460.00лв. В изпълнение на договора за кредит ищцата сключила договор за гаранция с „Фератум банк“, по силата на който се задължила да заплати възнаграждение в размер на 1540.00лв.

Ищцата погасила предсрочно задълженията си по договора за кредит, като заплатила общо сумата от 4000.00лв.

Твърди се, че договорът за кредит е нищожен поради неспазване на предвидената форма /чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит/. В случая договорът касае предоставяне на финансова услуга от разстояние, което предпоставя спазена процедура по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона електронния документ и електронния подпис. Не е представена преддоговорна информация на ищцата, като кредитополучател, разменените между доставчика и потребителя електронни съобщения не отговарят на изискванията на ЗЕДУУ.

На следващо място са въведени твърдения, че договорът е нищожен поради неспазване на шрифт 12, не е поднесен на разбираем език, не е посочен общ размер на кредита, липсва погасителен план с необходимото съдържание, както и информация за правото на отказ. Годишният процент на разходите е посочен само като процент без да е посочено какви са допусканията, липсват данни, които да са послужили за неговото изчисляване. Освен процента на договорната лихва в съдържанието на договора не са включени всички възнаграждения по договора за гаранция, такси, водещи до различен размер на ГПР. На непосочване на ГПР в договор за кредит се приравнява ситуация, в която в договора се съдържа математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да се предоставят за това изчисляване данни.

Въведени са възражения, че ГПР е посочен некоректно, като в него е 3 следвало да бъде включена възнаграждението за гарант /в нарушение на чл.11, ал., т.10 от ЗПК/. Представянето на поръчителство е абсолютно условие за получаването на заема, като клаузата по т.5 от договора, предвиждаща това е неравноправна.

Като се включи таксата гарант в ГПР надвишава установения законов праг по чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит.

На следващо място се релевира възражение за нищожност на клаузата за договорна лихва, като противоречаща на добрите нрави.

В условие на евентуалност договорът за кредит и договорът за поръчителство са унищожаеми порази измама или евентуално поради грешка, крайна нужда и явно неизгодни условия.

Поради нищожност на договора за кредит се дължи само чистата стойност на предоставения заем, поради което надплатеното над тази сума се явява дадено без основание.

Формулиран е петитум да бъде осъден ответника да заплати процесната сума.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба ответника, с който заявява, че предявения иск е неоснователен. Не се оспорва обстоятелството за сключен между страните договор за кредит с посочените параметри. Оспорва се договора за кредит да е нищожен на посочените основания. Представянето на поръчителство от „Фератум Банк“ /Малта/ не е задължително условие за предоставянето на кредита. Ищецът сам е избрал електронен формуляр за такова поръчителство. На същия по имейл му е изпратена преддоговорна информация, съгласно която получаването на кредита следва да се обезпечи с поръчителство, получил е и проектите на договорите. Ищецът със СМС е потвърдил, че желае сключването на договорите.

На следващо място се посочва, че възнаграждението за гаранта не следва да бъде включвано в общия разход и в ГПР, като уговорения ГПР от 49.11% не е в противоречие с чл.19, ал.4 от ЗПК. Договорът за кредит е поднесен на ясен и разбираем език.

Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

С протоколно определение от 15.02.2022г. е допуснато изменение на 4 предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД чрез неговото увеличаване от 50лв. на 739.30лв.

При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

От представените по делото доказателства се установява, че е сключен договор за потребителски кредит № 824073/28.11.2019г., по силата на който на ищцата й е предоставен кредит от страна на „Фератум България“ ЕООД в размер на 2000 лева и тя се е задължила да го погаси на 12 месечни вноски, при ГПР 49.11 % и ГПЛ от 23.00 %. Общата сума, която следвало да бъде върната по кредита се равнявала на 2460.00лв.

След извършен анализът на съдържанието договора за кредит и при вземане предвид основната дейност на ищеца, въззивната инстанция приема, че той има характер на потребителски, а от своя страна ищцата, като физическо лице се явява потребител на основание §13, т. 1 от Закона за защита на потребителите и чл.9, ал.3 от Закона за потребителския кредит.

Договорът попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит.

Съгласно нормата на чл.22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл.

12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен. На основание чл.23 когато договорът е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С оглед изложеното съдът пристъпва към преценка дали процесният договор съответства на материално правни норми, уреждащи императивно реквизитите, които следва той да съдържа.

В случая процесният договор е такъв за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като е сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до 5 сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Това се потвърждава от приложените писмени доказателства и от заключението по съдебно компютърната експертиза, което въззивният съд кредитира като обективно и компетентно дадено.

От страна на ищцата е извършено кандидатстване за кредит на интернет адрес https://www.feratum.bg. Във формата се попълват задължителни полета касаещи индивидуализация на кредитополучателя, посочва се и размера на искания кредит. Искането представлява електронен документ по смисъла на чл. 3 от Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги , тъй като е налице електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано.

Съдът приема за установено, че автор по смисъла на чл. 4 на електронното изявление и документ е ищцата, тъй като е посочила в заявката си, всичките си индивидуализиращи данни /три имена, адрес, ЕГН, телефон/ и имейл, а адресат /чл.5 от закона/ на същото е ответника. Според нормата на чл.8, ал.1 от Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги „потвърждаване на получаването на електронно изявление не е необходимо, за да се смята, че е получено от адресата, освен ако страните са уговорили друго”. В случая е доказано получаването на електронното изявление за кандидатстване, което е обработено от кредитодателя и той отново чрез два имейла, съгласно заключението по компютърната експертиза, които също представляват електронни изявления е изпратил проекта на договора за кредит. Фактът на получаване на проекта на договора от ищцата се установява от обстоятелството, че същата го е представила, като доказателство към исковата молба. С електронно изявление чрез СМС от мобилен телефон е приет за окончателен проекта на договора за кредит от страна на ищцата, видно от приложение №7, 8 и 9 от експертизата.

Всички електронни документи с автор всяка една от двете страни са подписани с обикновен електронен подпис. Това е така защото данните за потребителя, както и за доставчика сочат и индивидуализират автора на електронното изявление. Законът за предоставяне на финансови услуги от разстояние не изисква поставяне на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис, дефинирани в чл.13, ал.2 и ал.3 от Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и чл.3, т.11 и т.12 от 6