Решение № 148 от 23.04.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. София, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дора Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20211800500526 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 89/06.07.2018 г., постановено по гр.д. № 797/2017 г. по описа на РС-Пирдоп е признато за установено, че „П.“ ЕООД с ЕИК ........... дължи на Д. „У. н. с. и с. д.” – МВР, БУЛСТАТ: ............ сумата от 4054.46 лева – главница, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение № 765 от 29.08.2017 г., издадена от РСПирдоп по ч.гр.д. № 616/2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 25.08.2017 г. до изплащане на вземането като е отхвърлен иска за разликата над 20 272,29 лв. до пълния му предявен размер от 24326,75 лв. с ДДС –главница, представляваща аванс в размер на 3% от посочената в чл. 20, ал. 1 от Договор рег. № ....../........ г. обща стойност на поръчката, преведен на „П.“ ЕООД.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Д. „У. н. с. и с. д.” - МВР в частта му, с която е отхвърлен предявеният установителен иск за разликата над 20 272,29 лв. до пълния му предявен размер от 24326,75 лв., както и в частта за разноските. Жалбоподателят счита, че 1 обжалваното решение е неправилно, недопустимо, нищожно и незаконосъобразно. Намира, че възражението за прихващане е било неконкретизирано и не е било надлежно въведено в производството, тъй като не било посочено правното основание и реда за извършването му. Възражението било и недоказано, а уважаването му от страна на първоинстанционния съд e немотивирано. Позовава се на клаузата на чл. 29, ал. 6 от договора между страните, като във връзка с нейното приложение изтъква висящността на т.д. № 2159/2017г. по описа на СГС. Счита, че са налице основания за прилагане и на чл. 29, ал. 7 от договора, доколкото същият бил прекратен поради виновно неизпълнение от страна на въззиваемия. Излага как са се развили отношенията между страните във връзка с процесния договор.

Намира, че е изпълнил точно задълженията си по него, но по вина на насрещната страна не била открита строителна площадка, което довело до неизпълнение на възложеното. Позовава се на показанията на св. Л., св. Д. и на обясненията на Й. Б.. Излага, че не е налице предпоставка за разваляне на договора от насрещната страна. Навежда довод, че обжалваното решение е нищожно поради липса на мотиви.

По същество моли съда да го отмени в обжалваната му част и да постанови друго, с което бъде установена дължимостта на пълния размер на процесната сума. Алтернативно, моли съда обезсили решението като недопустимо или да обяви неговата нищожност.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „П.” ЕООД, с който оспорва жалбата. Въззиваемият твърди, че формулираното от него възражение за прихващане е било ясно, конкретно и своевременно. Поддържа, че е развалил договора между страните на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД поради безполезност на изпълнението, причинена от забавата на насрещната страна, която не е открила своевременно строителна площадка - предпоставка за започване на строителните дейности от негова страна. Излага, че предоставената банкова гаранция за добро изпълнение на задълженията си по договора в размер на 20272,29 лв. без ДДС, била неправомерно усвоена от възложителя, въпреки че вината за неизпълнението била изцяло негова. Счита, че не са били налице условията по чл. 29, ал. 7 от договора за задържане на предоставената 2 от него банкова гаранция, тъй като вината за неизпълнение на поръчката е на възложителя. Намира, че възражението на жалбоподателя за нарушение на чл. 105 от ЗЗД, вр. чл. 519, ал. 1 от ГПК, е преклудирано, тъй като било направено за първи път с въззивната жалба. По същество моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

С решение № 145/18.04.2019 г., постановено по в. гр.д. № 618/2018 г. по описа на Софийски окръжен съд частично е отменено решение № 89/06.07.2018 г., постановено по гражданско дело № 797/2017 г. по описа на РС - гр. Пирдоп и признато за установено, че „П.” ЕООД с ЕИК ........... и адрес гр. П., ул. „С.“ № .., дължи на Д. „У. н. с. и с. д.” – МВР, с БУЛСТАТ ............ и адрес гр. С., ул. „К. Б. .“ № ..., сумата 20272,29 лв., за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 765 от 29.08.2017 г. по ч.гр.д. № 616/2017 г. на PC- Пирдоп, ведно със законната лихва върху нея за период от 25.08.2017г. до изплащането й. Отхвърлено и предявеното от „П.” ЕООД с ЕИК ........... и адрес гр. П., ул. „С.“ № .., възражение за прихващане със сумата 20272,29 лв., представляваща усвоена от ищеца банкова гаранция за добро изпълнение.

С Решение № 60177 от 04.06.2021 г., постановено по т.д. № 2492/2019 г. по описа на ВКС на РБ е обезсилено въззивно решение № 145 от 18.04.2019 г., постановено по в.гр.д. № 618/2018 г. по описа на СОС, както и определение за допълването му в частта за разноските, на осн. чл. 248 ГПК и делото върнато за разглеждане от друг състав, със задължителни указания.

С определение № 127/28.07.2021 г., производството по настоящото дело е било спряно до приключване на производството по т.д. № 2159/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с влязло в законна сила съдебно решение.

С определение № 869/20.11.2023 г., производството по делото е възобновено, поради приключване на производството по т.д. № 2159/2017 г. по описа на Софийски градски съд с влязъл в сила съдебен акт на 27.10.2023 година.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят се представлява от юрк. В., който поддържа жалбата 3 и моли съда да я уважи. Изтъква, че от влезлите в сила решения по преюдициалния спор се установявало, че дружеството „П.“ ЕООД било неизправен длъжник.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемото дружество се представлява от адв. П., който оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, като постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното такова като правилно и законосъобразно.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от процесуално легитимирано лице- ищеца по иска, в законоустановения срок, поради което същата се явява допустима.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е правилно изяснена и не е необходимо да се преповтаря от настоящия състав.

В производството пред въззивната инстанция са приети заверени преписи от Решение № 1530/19.07.2018 г. по т.д. № 2159/2017 г. по описа на СГС, заверен препис от Решение № 443/27.06.2022 г. по т.д.

№ 2529/2020 г. на САС и заверен препис от Определение № 880/27.10.2023 г. по т.д. № 2495/2022 г. на ВКС на РБ.

С решение № 1530/19.07.2018 г., постановено по т.д. № 2159/2017 г. по описа на СГС, са отхвърлени предявените от „П.“ ЕООД против Д. „У. н. с. и с. д.” – МВР, искове с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. Второ, вр. с чл. 82 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 81 492 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, от които 402 лева – претърпени загуби за разходи по обслужване на банкова гаранция и банков акредитив и 81 080 лева- пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирана печалба, претърпени от ищеца поради забава от страна на ответника, довела до безполезност от изпълнението на сключения между страните Договор за възлагане на обществена поръчка с рег. № ........./............. г., развален по реда на чл.

4

87, ал. 2 от ЗЗД и за присъждане на законната лихва върху главницата за периода от 05.07.2017 г. до окончателното й плащане. Дружеството „П.“ ЕООД е осъдено да заплати на Д. „У. н. с. и с. д.” – МВР сумата от 450 лева – разноски по делото.

С решение № 443/27.06.2022 г., постановено по т.д. № 2529/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд е потвърдено решение № 1530/19.07.2018 г., постановено по т.д. № 2159/2017 г. по описа на СГС, търговско отделение.

С определение № 880/27.10.2023 г., постановено по т.д. № 2495/2022 г. по описа на ВКС, ТК, първо отделение не е допуснато до касационно обжалване решение № 443 от 27.06.2022 г. по в.т.д. № 2529/2020 г. на Апелативен съд – София.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, поради което няма основание за прогласяването му за нищожно.

Решението е и допустимо в обжалваната му част, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.

88 от ЗЗД.

Правните изводи на настоящия състав са следните:

По въпроса за редовността и допустимостта на заявеното в настоящото производство възражение за прихващане от страна на „П.“ ЕООД със сумата 20272,29 лв., представляваща учредена от това дружества банкова гаранция за добро изпълнение в полза на насрещната страна по договора - ДУССД – МВР, съдът намира, че възражението за прихващане е достатъчно ясно, недвусмислено и индивидуализирано, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Съобразно изхода на преюдициалния спор по т.д. № 2159/2017 г. по описа на СГС между същите страни, по който спор е формирано 5 сила на пресъдено нещо относно това дали ответникът е изправна страна по договора, което пък е свързано с въпроса дали има право да получи обратно банковата гаранция, предмет на възражението за прихващане, съдът достига до извод, че възражението за прихващане е неоснователно.

Няма спор между страните, че по повод сключен между страните договор за възлагане на обществена поръчка с рег. № ........./............. г., от изпълнителя „П.“ ЕООД е учредена банкова гаранция за добро изпълнение, референция 48-6411 от 12.11.2014 г. на Ю. АД, за сумата 20 272,29 лева, представляваща 3 % от стойността на договора, с валидност до 30.06.2016 г. Валидността на банковата гаранцията е удължена до 30.06.2017 г., което се установява от приетата в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза – л. 238 от делото.

Във въззивната жалба на ищеца липсва оплакване по отношение на приетия за установен от районния съд факт, че гаранцията е била усвоена от него, поради което настоящият съд намира, че този въпрос не е спорен и приема за доказано, че учредената банкова гаранция е била усвоена от Д. „У. н. с. и с. д.” – МВР.

Спорен се явява само въпроса дали възложителя /ищец/ има право да задържи гаранцията или подлежи на връщане на изпълнителя по договора /ответник/.

В чл. 29, ал. 7 от договора за възлагане на обществена поръчка от 28.11.2014 г. е уговорено, че възложителят задържа гаранцията за изпълнение на договора при пълно виновно неизпълнение на поръчката.

Видно от мотивите на решение № 1530/19.07.2018 г. по т.д. № 2159/2017 г. на СГС е прието, че договор за възлагане на обществена поръчка с рег. № ........./............. г. не е развален от изпълнителя на твърдяното основание – чл. 87, ал. 2 от ЗЗД /изпълнението е станало безполезно, поради забава на ответника/, а възложителят не е изпаднал в забава.

До същите изводи е достигнал и Софийски апелативен съд в свое решение № 443/27.06.2022 г. по т.д. № 2529/2020 г., в което е прието, че не е установена забава на възложителя при открИ.е на строителната 6 площадка и „не забавата на възложителя, а икономическата необоснованост на предложението и неправилната преценка на риска от страна на изпълнителя, са причина изпълнението да е било безполезно за него още към деня на сключване на договора“.