Решение № 80 от 17.01.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Плевен, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Иванова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело № 20244430100390 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД Производството е образувано въз основа на искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, „***“ № ***, с ЕИК ***, представлявано от Й. В. В., против Г. П.

А., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. „***“ № ***, за осъждане на ответника да заплати сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 1668,88 лева, от които: 1423,21 лева главница - представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.03.2017г.-30.11.2023 г. и 245,67 лева - лихва за забава от 03.05.2017 г. до 08.01.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Твърди се, че Г. П. А. с ЕГН ********** е клиент на „Топлофикация Плевен“ АД и дължи суми за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за негов топлоснабден имот - магазин, находящ се на адрес: ул. „***“ ***, ***. Твърди се, че имотът е с абонатен № ***, като ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е 1 погасил задължението си.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства по опис и е направено доказателствено искане за съдебно-счетоводна и съдебнотехническа експертизи, в случай на оспорване на претенцията от страна на ответника. Представени са писмени доказателства по опис. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения му *** - адв.Ю. С. от АК-Плевен, в който излага доводи, че искът е допустим, но по същество е неоснователен и недоказан.

*** представител счита, че възпроизвеждането на текстове от нормативни актове и Общи условия не съставлява твърдение на конкретни факти, а прилагането на писмени доказателства, съставени от ищеца -справки извлечения е процесуален способ за доказване на твърдени факти, а такива в случая липсват в съдържанието на исковата молба.

Счита, че е налице липса на пълно изложение на фактическите обстоятелства, въз основа на които се твърди, че съществува вземане на ищеца срещу представляваното от *** лице, като това не позволява да се осъществи ефикасно правото на защита.

Твърди, че фактическите твърдения на ищеца се свеждат до позоваване на Общи условия от 2007 г. и на текстове от ЗЕ с посочени редакции в ДВ след приемането на Общите условия и твърдение за ползване на топлинна енергия, от които се извежда задължение на ответника за заплащане на суми в размера, посочен в извлечението. Счита, че липсват доказателства в подкрепа на твърдението, че общите условия от 2007 г., на които има позоваване, отговарят на изискванията на чл. 150, ал.1 и ал. 2 от ЗЕ, влезли са в сила и са породили последици. Счита, че липсват доказателства за одобряване на общите условия от КЕВР съобразно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ в редакцията на закона - изм. в ДВ бр. 59/20.07.2007 г., респективно за пораждане действие на тези условия, на които се позовава ищецът, включително за липса на промени от 2007 г. до сега.

Излага доводи, че посочените Общи условия от 2007 г. са били приети при действието на отменената Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Сочи, че същата е отменена със сега действащата Наредба № Е-РД-04-01/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, издадена на основание чл.

125, ал. 3 от ЗЕ. В тази връзка поддържа, че не са налице доказателства за 2 действащи валидни общи условия съобразно изискванията на ЗЕ, като същите противоречат на закона, на Наредба № Е-РД-04-01/12.03.2020 г. за топлоснабдяването и на добрите нрави. Сочи, че при липса на валидни общи условия претенцията на ищеца за главница е недоказана и неоснователна, тъй като сам ищецът твърди, че общите условия имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия. Счита, че липсата на редовно възникнала договорна връзка между страните обуславя неоснователност на исковите претенции.

*** представител твърди, че липсват доказателства относно цената, като в таблицата-извлечение по пера за ответника са посочени цени на ТЕ с ДДС за Мвтч, но липсват доказателства регулирана ли е цената за исковия период съобразно чл. 30, ал. 1 от ЗЕ, има ли ищецът регулирани цени и в какъв размер, по които е продавана топлоенергия на клиенти за исковия период, спазен ли е реда по глава IV от Наредба № 5/23.01.2014 г. на КЕВР за регулиране цените на топлоенергия. Твърди, че липсват доказателства и относно публикуването на утвърдени от КЕВР цени за ищеца в един централен и в един местен всекидневник.

*** представител сочи, че по приложена към исковата молба таблица за главница с данни по пера е посочена една и съща цена на ТЕ с ДДС лв. Мвтч за целия исков период. Счита, че липсват данни дали цените са регулирани по предвидения ред, и е налице и несъответствие в данните за стойността на топлоенергията по приложени фактури/справки и таблицата - извлечение по пера.

Счита за недоказано твърдението, че ответникът е ползвал топлинна енергия за исковия период на стойност исковата сума.

Оспорва и приложените препис-извлечение от сметка за задълженията на ответника за консумирана топлинна енергия справка - извлечение, таблица за главница с данни по пера и справки за консумирана топлинна енергия/ описани от ищеца като фактури/ за посочения в исковата молба период. Счита, че преписът-извлечение и таблицата са създадени едностранно от ищеца за нуждите на процеса, без данни да са връчвани на ответника и нямат материална доказателствена сила. Сочи, че от приложени към исковата молба справки за консумирана от ответника топлинна енергия по месеци в рамките на исковия период /описани от ищеца като фактури/ било видно, че в тях в 3 началната част се съдържат и съобщения към ответника за просрочени задължения с начална дата на първото по време съобщение към 31.03.2017 г. за период 01.10.2010 г. - 22.03.2017 г., като в следващите съобщения също са посочени различни начални моменти на период на просрочени задължения, с общи размери на задълженията в това число главница и лихви. При тези данни твърди, че липсва яснота дали в исковата сума за посочения в исковата молба период са включени и задължения от предходен период. В тази връзка твърди, че е налице противоречие между твърденията на ищеца в исковата молба относно периода, за които се отнася исковата претенция и доказателствата, на които ищецът се позовава. В случай, че в хода на делото се установят такива факти, прави възражение за погасяване по давност на задълженията преди 3-годишен период.

По отношение на претендирата стойност на енергия, отдадена от сградна инсталация, прави възражение, че съобразно чл. 9, §3, б. „н“ от Директива 2012/27/ЕС самостоятелна услуга „сградна инсталация“ няма и предвиждането й е неравноправна клауза по смисъла на чл. 3 от Директива 93/13 към Регламент 2006/2004, поради което е нищожна.

Излага доводи, че за да се претендира исковата сума като стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, ищецът следва да докаже, че е извършено дялово разпределение на топлинната енергия в сградата от ищеца за исковия период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.

Сочи, че позоваването на Общите условия от 2007 г. не доказва извършване на реален отчет на уредите за дялово разпределение, тъй като тези условия уреждат отношенията с всички потребители. Счита, че ищецът не е доказал какво количество топлоенергия реално е предоставено и разпределено на ответника. В тази връзка прави възражение, че само от представени по делото справки не може да се направи извод за доставка, правилно разпределение и начисление стойност на топлоенергия. Твърди, че главницата е определена от ищеца в нарушение на изискването на ЗЗП и Директива 2011/83 ЕС относно ясни, недвусмислени и лесно разбираеми от потребителите сметки.

Твърди, че ответникът не дължи плащане на исковата сума, тъй като начисленото количество топлоенергия не е реално предоставено и потребено, а това противоречи на принципа на изчисляване на потребената енергия въз основа на реално енергийно потребление. Твърди, че ищецът е нарушил чл. 9 4 и чл. 10 от Директива 2012/27 ЕС, които установяват изискване за фактуриране на енергията въз основа на действителното й потребление.

Посочва, че същото изискване е въведено и в националното законодателство с разпоредбата на чл. 155,ал.2 от ЗЕ.

Счита, че при топлоснабдяването на сградата ищецът не е спазил показателите и изискванията за качество на топлоснабдяването.

По отношение на иска за обезщетение за забава счита, че същият е неоснователен, тъй като няма яснота по отношение на фактическите твърдения за главния иск и в частност как е формирана главницата. Излага доводи, че няма яснота как е определена лихвата за забава - върху прогнозни начислените суми или върху окончателно определените суми след изравняването.

Прави възражение за погасяване по давност. Счита, че ищецът е посочил исков период, значително надвишаващ давностния 3-годишен период за периодични плащания. Счита, че за времето от 01.03.2017 г. до 30.11.2020 г. включително, претенцията за главница е погасена по давност, като погасена по давност е и претендираната лихва за забава за периода от 03.05.2017 г. до 08.01.2020 г. включително.

Направени са доказателствени искания.

Отправено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен изцяло предявеният от „Топлофикация Плевен“ АД срещу ответника иск, като недоказан и неоснователен.

В открито съдебно, заседание ищцовото дружество се представлява от *** С.Ц., като исковата молба се поддържа по изложените съображения.

Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание ответникът, редовно уведомен чрез ***, се представлява от *** адв. Ю. С. от АК-Плевен. Отговорът на исковата молба се поддържа по изложените съображения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявена е претенция с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответниците като потребители на топлинна енергия да 5 заплатят доставено и потребено количество ТЕ, лихва за забава и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

За ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, че му е доставил твърдяното количество топлинна енергия, както и вземането си по основание и размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, както и всичките си възражения, включително правопогасяващите.

От приложеното от ищеца писмено доказателство: заверено копие на Нотариален акт за учредяване право на строеж №***, том ***, рег. №***, дело №*** от 12.08.2005г. на *** Д.И., с район на действие РС-Плевен се установява, че ответникът има качеството на учредител на право на строеж по отношение на посочено в нотариалния акт *** лице, срещу задължение на последното да построи на *** Г. А. подробно описани обекти, сред които и процесния ***, на адрес: гр. Плевен, ул. „***“ № ***.

Налице са фактури, издадени за процесния период, които остойностяват разпределена ТЕ за този имот. Всички фактури са издавани на името на ответника – Г. П. А., за абонатен №***.

Налице е заверено копие на договор от 02.02.2015г., между собствениците/ползватели на имоти в сградата етажна собственост от една страна и „ТЕХЕМ“ ООД, от друга страна, за доставка и монтаж на уреди По делото е прието заверено копие на Констативен протокол за абонатна станция №1372/13.03.2017г., заверено копие на свидетелство за проверка №71066/2017 от 06.03.2017г., заверено копие на Констативен протокол за абонатна станция №1372/25.03.2019г., заверено копие на свидетелство за проверка на СИ№00503 от 14.03.2019г., заверено копие на Констативен протокол за абонатна станция №1372/08.03.2021г., заверено копие на свидетелство за проверка №П204/01.03.2021г., заверено копие на Констативен протокол за абонатна станция №1372/08.03.2023г., заверено копие на свидетелство за проверка №П3-134 от 16.02.2023г.