Решение № 481 от 12.06.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. ***, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20253630100182 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация правна квалификация чл.

55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Й. М. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 9, вх. Б, ет. 2, ап. 7, със съдебен адрес: гр. ***, бул. „***” № 44, ет. 4, офис 6, чрез адв. П.Н. от АК – *** срещу ответника „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № 3 /***/, ет. 10, представлявано от управителя И.Н.Х.-С.

Ищецът твърди, че на 24.03.2022 г. сключил с ответното дружество - „***“ ООД Договор за потребителски кредит № 202203240249030058, по силата на който му бил предоставен потребителски кредит в размер на 1 500 лева. Посочената сума следвало да бъде върната при ГПР 48.77% и лихвен процент 40.39%, а размерът на общата сума, която следвало да върне била в размер на 1 848 лв., представляваща сбор от усвоената главница в размер на 1 500 лв. и договорна лихва в размер на 348 лв. Дължимата по договора сума следвало да бъде върната в срок до 25.03.2023г.

Твърди, че в Глава IV, чл. 6 било въведено задължение на кредитополучателя да предостави гаранция по кредита съгласно чл. 4, ал. 3 от Общите условия, в противен случай дължал неустойка за неосигурена гаранция в размер на 1 200 лева, съставляваща 91% от усвоената сума по кредита. Съгласно погасителният план, посочен в чл. 11, ал. 2 от Договора, всяка погасителна вноска била в размер на 154 лв., включваща главница и лихва, като първата погасителна вноска била с падеж 25.04.2022 г., а последната под номер 8 - с падеж 25.03.2023 г. Размерът и падежа на всяка погасителните вноски били описани подробно в чл. 11 от процесния договор.

Излага, че в посочения в чл. 11, ал. 2 от Договора, погасителен план, не била включена неустойката за непредставяне на гаранция по чл. 6, ал. 1 от Договора. Съгласно чл.

6, ал. 2 от Договора, неустойката се начислявала на месец, считано от изтичането на срока по чл. 4, ал. 3. В чл. 6, ал. 5 било посочено, че начислената неустойка се заплащала заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит бил договор, въз основа на който кредиторът предоставял или се задължавал да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане.

1

Счита, че доколкото процесния договор бил договор на свободно договаряне, съгласно чл. 9 от ЗЗД, то неговото съдържание следвало да не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване била посочена в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, според който нищожни са договорите, накърняващи добрите нрави.

Твърди, че в чл. 6, ал. 1 от Договора било посочено, че при непредставяне на гаранция по чл. 4, ал. 3, кредитополучателя дължал на кредитора неустойка в размер на 1200 лв., която се заплащала заедно със следващата погасителна вноска по кредита, т. е. същата се дължала разсрочено към вноските от погасителния план. Ако към оскъпяването по кредита с уговорената в чл. 6, ал. 1 от Договора, неустойка за непредоставяне на гаранция в размер на 1 200 лв., се прибавила към ГПР, то той щял да надхвърли предвидения законов максимум в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, според който максимално допустимия процент на разходите на годишна база по потребителските кредити следвало да е в размер не по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считали за нищожни.

Към датата на подаване на исковата молба в съда, ищецът бил заплатил на ответника общо сумата от 1861.06 лева, съответно - 03.05.2022 г. – 254 лева и 07.06.2022 г. – 1604.23 лева, с което предсрочно бил погасил задължението си. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 3, при предсрочно погасяване, кредиторът начислявал освен договорните лихви по погасителен план, но и неустойка. Предвид установената нищожност, счита че не дължи неустойка за неосигуряване на гаранция, поради което надвнесената сума в размер на 113.12 лева подлежала на възстановяване от кредитора.

В исковата молба излага подробни съображения и мотиви относно твърденията си.

Моли съдът да се произнесе с решение, по силата на което да осъди ответника „***“ ООД, с ЕИК *** да заплати на Й. М. Й., с ЕГН **********, сумата в размер на 113.12 лева, представляваща недължимо заплатена сума за неосигуряване на гаранция по чл. 6 от Договор за потребителски кредит № 202203240249030058/ 24.03.2022 г. Моли да му бъдат присъдени и всички, сторени по делото разноски.

В съдебно заседание, ищеца, редовно призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен представител. С депозирана на 03.06.2025 г. молба от пълномощника на ищеца - адв. П.Н. от ВАК излага конкретни съображения в подкрепа на исканията си. ООО Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответника заявява, че оспорва твърденията на ищеца, че неустоечната клауза противоречи на добрите нрави, на разпоредбите на чл. 16, ал. 1 от ЗПК и чл. 19 от ЗПК и, че процесният договор нарушава изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 – т. 12, чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9 от ЗПК. Смята, че неустойката по чл. 6, ал. 1 от договора не е елемент от ГПР по кредита и от същественото съдържание на договора /т. е. и без нея договорът би бил сключен, за разликата от уговорката за лихва, която била неотменна част от същественото му съдържание/, понеже представлявала разход при неизпълнение по смисъла на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК, но дори и да би се приело, че е такъв елемент и е трябвало да бъде включена, невключването й не водило до недействителност на целия договор и съответно не лишавало от действие уговорката за възнаградителна лихва. В отговора на исковата молба излага подробни съображения относно твърденията си. Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и да им бъдат присъдени разноски. Обективира и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, представляващият ответника „***“ ООД, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. С депозирана на 23.05.2025 г. писмена молба от пълномощника на ответника – мл. юрисконсулт Давидия Давидова, излагат конкретни съображения в подкрепа на исканията си.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите 2 на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложения по делото Договор за потребителски кредит № 202203240249030058 е видно, че на 24.03.2022 г. кредиторът – ответника „***“ ООД се е задължил да предостави на кредитополучателя – ищеца Й. М. Й. потребителски кредит под формата на заем в размер на 1 500 лева. Кредитополучателят се е задължил при условията и сроковете на този договор да върне предоставения кредит, както и да заплати уговорената лихва и другите разходи по кредита, съгласно уговореното в договора. Дължимата по договора сума следвало да бъде върната на дванадесет равни месечни вноски, всяка от които в размер на 154 лв., в срок до 25.03.2023 г., при годишният процент на разходите /ГПР/ - 48.77% и лихвен процент 40.39%. Общата дължима сума от кредитополучателя, посочена в чл. 11, ал. 5 от договора за кредит, е в размер на 1 848 лв., представляваща сбор от усвоената главница в размер на 1 500 лв. и договорна лихва в размер на 348 лв. Според чл. 4, ал. 3 от договора страните са се споразумели, в срок до края на следващия деня от сключването на договора, кредитополучателя да представи на кредитора гаранция по кредита, съгласно реда и условията, предвидени в общите условия на договора, банковата гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, за сума в размер на 1 848 лв. и със срок на валидност до 26.03.2023 г. В чл. 6 от договора е посочено, че в случай, че кредитополучателя не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от договора в установения срок и съгласно ОУ, дължи на дружеството неустойка в размер на 1 200 лв. Неустойката следвало да се начислява на месец, считано от изтичане срока по чл. 4, ал. 3, а начислената неустойка се заплащала заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съгласно уговорения погасителен план според чл. 6, ал. 5 от договора. Съгласно разпоредбата на чл.

13, ал. 1, т. 3 от договора, при предсрочно погасяване, кредиторът начислявал освен договорните лихви по погасителен план, но и неустойка.

От приета по делото като писмено доказателство и неоспорена от страните Разписка № 0500015567057784/03.05.2022 г., се установява, че ищеца Й. М. Й. е привел в полза на ответното дружество „Кредито“ ЕООД чрез системата за електронно плащане ePay. bg сумата от 254 лв. От приета по делото като писмено доказателство и неоспорена от страните Разписка № 0500015852121618/07.06.2022 г., се установява, че ищеца Й. М. Й. е привел в полза на ответното дружество „Кредито“ ЕООД чрез системата за електронно плащане ePay. bg сумата от 1 604.23 лв. Т. е. безспорно е установено, че ищеца Й. М. Й., в качеството на заемополучател е погасил предсрочно процесния кредит заплащайки сумата в общ размер на 1 858.23 лв.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: заверено копие на Договор за потребителски кредит № 202203240249030058/24.03.2022 г.; заверено копие на Стандартен европейски формуляр /СЕФ/; заверено копие на Общи условия; заверено копие на Разписка № 0500015567057784/ 03.05.2022 г. и заверено копие на Разписка № 0500015852121618/ 07.06.2022 г.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че действителния размер на годишния процент на разходите /ГПР/ по Договор за потребителски кредит № 202203240249030058/24.03.2022 г. възлиза на 335.559%, заедно с предвидената в посочения договор неустойка.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. За основателността на иска ищецът следва да докаже при пълно и главно доказване, че е заплатил процесната сума на ответника. В доказателствена тежест на ответника е да докаже по делото пълно и главно наличието на валидно основание за получаване на процесната сума - валидно облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски 3 кредит.

С нормата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, законодателят е вменил задължение на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. И преди чл. 7, ал. 3 от ГПК обаче, съгласно практиката на СЕС, на националните съдилища е вменено задължението служебно да следят за неравноправни договорни клаузи, попадащи в приложното поле на директивите относно потребителската защита, като националният съд не само се произнесе относно евентуално неравноправния характер на договорна клауза, но и служебно разгледа този въпрос, когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства. Съгласно решението по дело С243/08 СЕС, националният съд следва служебно да следи за неравноправни клаузи в договори с потребителите във всички случаи, когато от доказателствата по делото може да се установи, че в договора между страните се съдържа неравноправна клауза, и да не прилага тази клауза.

А съобразно Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2020 г., ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни техни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.