Решение № 594 от 11.11.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 594 гр. ***, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Чавдар Ив. Попов при участието на секретаря Никол Н. Ненова като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно наказателно дело № 20224430201801 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН

С наказателно постановление № 22-0938-002168 от 15.06.2022г. на *** Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР *** на Р. М. Г. с ЕГН: **********, с адрес: с.***, обл.***, ул.“***“ *** на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.178, ал.2, вр. чл.178, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба, в размер на 200.00/двеста/лева. по чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена глоба, в размер на 50,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за един месец.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си, като подробно излага съображенията си.

Ответникът *** Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр.***, редовно призован, не изпраща представител.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С оглед датата на връчване на наказателното постановление на 1 жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата пред наказващия орган съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Наказателното постановление е издадено за това, че на 07.06. 2022г. в 10.20 часа в град ***,ул.“***“, като водач на лек автомобил „***“ с рег.№ ***, като при маневра завой наляво да излезе от паркинг на магазин „***“, удря правилно движещият се лек автомобил „***“ с рег.№ *** с водач И. В.

О. от гр.***, с което реализира ПТП с материални щети по двата автомо*** и напуска мястото на произшествието, без да уведоми съответните служби за контрол на МВР обслужващи района, с което извършва следното:

1)Предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях – ПТП, с което виновно нарушил чл.25, ал.1 от ЗДвП.

2) При наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява Службата за контрол, както и не изпълнява указанията й, с което виновно нарушил чл.123, ал.1 т.3, б. „в“ от ЗДвП.

Иззет е като доказателство Контролен талон № 9745146. В съставения АУАН серия GA 670001 жалбоподателят няма възражения.

Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител М. П. Н. и свидетелите Р. Р. Ж. и И. В. О., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства – протокол за ПТП № 1755500/ 07.06.2022г. От тях се установява, времето и мястото на извършеното нарушение, личността на извършителя - жалбоподателя. Безспорно не бе установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН. От показанията на актосъставителя М. Н. и свидетеля Р. Ж. се установява, че на 07.06.2022г., по време на изпълняване на служебните си задължения са получили сигнал за настъпило ПТП на ул.“***“, вход – изход 2 на магазин „***“. Според показанията на актосъставителя и свидетеля, когато са пристигнали на мястото на ПТП там е бил само единият участник – водачът на лек автомобил „***“, собственост на *** гр.***. Според актосъставителя и свидетеля, от обясненията на водача на лекия автомобил „***“, както и от пътниците в него, които са очевидци на станалото ПТП, са издирили другият участник в ПТП по регистрационния номер на колата чрез масивите на МВР, свързали са се с него по телефона и са му обяснили, че трябва да се върне на мястото на ПТП. Жалбоподателят се е върнал на мястото на ПТП, установено е нарушението и му е съставен акт. В обясненията, дадени от жалбоподателя Р. Г. в хода на съдебното следствие същият твърди, че водачът на лекия автомобил „***“ му е пресякъл пътя и без да подаде светлинен сигнал е извършил ляв завой, с което е нарушил ЗДвП. Жалбоподателят твърди още в обясненията си, че един от пътниците и водача в лекия автомобил „***“ са излезли от колата и са тръгнали към неговия автомобил, като са се държали вулгарно с него. Защитната теза на жалбоподателя е, че с цел избягване на какъвто и да е конфликт и ескалирането му, същият е напуснал мястото на ПТП, тъй като е возил жена си и болното си малолетно дете, което е с трансплантация на черен дроб / видно от представените по делото епикризи и ТЕЛК решение на л.7, л.8, л.9 и л.10/, при което е тръгнал към болница „***“.

От разпита на свидетеля И. О., който е водачът на участвалия в ПТП лек автомобил „***“ се установява, че той и неговите колеги, които са служители в „***“ гр.***, на 07.06.2022г. са били изпратени на полицейска операция, като при влизане на паркинга на „***“, автомобилът управляван от жалбоподателя, който е излизал от паркинга леко „е закачил“ управлявания от свидетеля О. автомобил „***“, като непосредствено след това е напуснал мястото на ПТП. От разпита на свидетеля О. по безспорен начин се установи твърдението на жалбоподателя, че по лекия автомобил „***“ е имало само една драскотина в следствие на настъпилото ПТП, като според съда по категоричен начин се установи наличието на минимални щети по автомо*** „***“, настъпили вследствие на ПТП.

Следва да се отбележи, че при проверката на цялото административнонаказателно производство, която извърши съда се констатира нарушение на материалния закон. Видно от издаденото наказателно постановление, наказващият орган не е квалифицирал правилно санкционната разпоредба, като в същото е посочил, че налага наказание на 3 жалбоподателя по чл.178, ал.2 вр.чл.178, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева. Цитираната разпоредба на чл.178, ал.1, т.5 от ЗДвП гласи: „наказва се с глоба от 2000 до 7000 лв.“, като т.5 е отменена, а връзката с чл.178, ал.2 от ЗДвП предвижда наказание глоба от 1000 до 5000 лв., когато нарушението по ал.1 е извършено повторно. Санкционната разпоредба, която е следвало да посочи наказващият орган е чл.179, ал.2 вр.чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, като разпоредбата на чл. вр.чл.179, ал.1, т.5 гласи: „наказва се с глоба в размер на 150 лева водач, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението, а връзката на същия член с алинея 2 гласи: „ който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер на 200лв., ако деянието не съставлява престъпление“. Безспорно от описаното по –горе става ясно, че за нарушение на императивната норма на чл.25, ал.1 от ЗДвП, а именно“ Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“, санкцията, която следва да му бъде наложена е визираната в чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП. Видно от депозираната до административнонаказващият орган жалба, самият жалбоподател е отразил, че му е наложена санкция на основание чл.178 от ЗДвП и както се посочи по – горе, тази разпоредба не касае извършеното от него нарушение.

Безспорно според съда, неправилното посочване на санкционната норма е съществено нарушение на материалния закон, което води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и съответно до отмяна на процесното НП в тази му част.

За да бъде осъществено нарушение на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, 4 б.“В“ от ЗДвП е необходимо то да е съставомерно – тоест да са налице обективния и субективния елемент на същото. В случая, съдът счита, че не е налице умисъл от страна на жалбоподателя за извършване на нарушение по чл.123, ал.1,т.3, б.“В“ от ЗДвП, тъй като след получено обаждане по телефона от служител на МВР, жалбоподателят Г. се е върнал на мястото на ПТП, при което е бил съставен протокол за ПТП, както и процесния АУАН. Според съда, безспорно не е налице умисъл за нарушаване на задълженията от страна на жалбоподателя, като участник в ПТП, с цел укриване и избягване на последиците от него, а по-скоро е налице грешна преценка относно обстоятелствата на настъпилото ПТП и в частност липсата на вреди от него. В този смисъл, жалбоподателят не е извършил виновно деянието по смисъла на чл. 7 от ЗАНН, поради което и не следва да бъде наказван.

По отношение на нарушението на чл.123 ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДвП, в случая намира приложение разпоредбата на чл. 13, ал.1 от НК, приложима съгласно препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, съгласно която не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. С оглед здравословното състояние на детето на жалбоподателя и с оглед минималните щети в следствие на ПТП, съдът приема, че нарушението на чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДвП е извършено в условията на крайна необходимост.

На следващо място, безспорно се доказа, че е налице нарушение на процесуалния закон, а именно актосъставителят и свидетелят по делото не са очевидци на нарушението, въпреки наличието на очевидци в случая – служителите на „***“, които са били пътници в участвалия в ПТП лек автомобил „***“, те не са включени в производството.

За пълнота следва да се отбележи, че в конкретния случай може да се приложи и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, с оглед на липсата на общественоопасни последици, както и малозначителността на настъпилите щети, в следствие на ПТП. Съдът счита, че административнонаказващият орган е следвало да приложи института на чл.28 от ЗАНН, преди да издаде наказателното постановление, тъй като писменото предупреждение, че при 5 извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишния срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, би изпълнило целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл.12 от ЗАНН.

Поради гореизложените съображения съдът счита, че следва да се отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0938-002168 от 15.06.2022г. на *** Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР ***, с което на Р. М. Г. с ЕГН:

**********, с адрес: с.***, обл.***, ул.“***“ *** на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.178, ал.2, вр. чл.178, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба, в размер на 200.00/двеста/лева. по чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена глоба, в размер на 50,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за един месец.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-*** в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.