Решение № 903 от 25.10.2019, Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № ..... гр. Враца, 25 октомври 2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 27.09.2019 г. в състав:

Районен съдия: Иван И. при секретаря М.

Богданова като разгледа докладваното от съдията И. гражданско дело № 64 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е трудов спор по смисъла на чл. 357, ал. 1 от КТ, който е извън приложното поле на чл. 310, ал. 1 от ГПК и се развива по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба, допълнена с уточнителна молба с вх. № 971/22.01.2019 г. на Врачански районен съд, подадена от П.И.С. с ЕГН ********** *** срещу „Николови – Транс“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Родопи“ № 3.

Ищецът твърди в исковата молба и уточнителната такава, че страните по делото са сключили трудов договор № 066 от 14.03.2018 г., по силата на който ищецът заемал длъжността „спедитор“ в ответното дружество. Сочи, че на 22.10.2018 г. ищецът връчил по електронната поща на ответника предизвестие за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Междувременно обаче на 26.10.2018 г. не му било изплатено дължимото трудово възнаграждение за месец септември 2018 г., поради което ищецът уведомил ответника, че прекратява трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Заявява, че е изпълнявал задълженията си по сключения договор до 19.10.2018 г., а на 22.10.2018 г. установил, че достъпът му до електронния портал на дружеството – работодател е блокиран. Сочи, че от работодателя му били поискани обяснения защо не е бил на работа за времето от 18.09. до 21.09.2018 г. и за времето от 08.10. до 26.10.2018 г., на което ищецът отговорил, че вече не е служител на фирмата. Заявява, че за времето от 18.09.2018 г. до 21.09.2018 г. и от 08.10.2018 г. до 26.10.2018 г. е бил на работа и е изпълнявал трудовите си задължения, като е поддържал връзка с шофьорите и контрагентите на фирмата. Посочва, че на 07.11.2018 г. чрез куриер „Интер логистика“ получил заповед № 045/05.11.2018 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Счита, че заповедта е бланкетна и в нея липсват съществени реквизити – описание на извършеното нарушение, както и мотиви за налагане на наказанието, не е посочено времето на извършване на нарушението, поради което заповедта е незаконосъобразна. Заявява, че връченият му заедно с уволнителната заповед констативен протокол № 1 от 29.10.2018 г., с който е констатирано неявяването на ищеца на работа за времето от 18.09. до 29.10.2018 г., е незаконосъобразен, тъй като е подписан от управителя на дружеството едновременно в качеството й на работодател и на свидетел. Същият е подписан и от А.Н., който е съпруг на управителя И.Н., но не е служител на ответното дружество. Счита, че твърдяното нарушение не е установено по предвидения за това начин и не може да бъде основание за налагане на дисциплинарно наказание. Освен това счита уволнението за незаконосъобразно, тъй като трудовият договор вече бил прекратен от ищеца на 26.10.2018 г. поради забавено плащане на трудовото му възнаграждение. Сочи, че за времетраенето на трудовия договор ищецът не е ползвал платен годишен отпуск, за което му се дължи обезщетение за 13 дни в размер на 292,00 лева. Освен това сочи, че за месец октомври 2018 г. не му е платено цялото трудово възнаграждение, като претендира дължимия остатък в размер на 315,97 лева. Заявява, че претендира и сумата от 525,30 лева, представляваща обезщетение за прекратяване на трудовия договор без предизвестие в размер на едно месечно брутно трудово възнаграждение, както и сумата 1 050,60 лева, представляваща обезщетение поради незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца в размер на две брутни месечни трудови възнаграждения за периода от 26.10.2018 г. до 26.12.2018 г., тъй като същата не му е върната от работодателя след прекратяване на трудовия договор на 26.10.2018 г. Сумите се претендират ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.01.2019 г. до окончателното им изплащане. Претендира се и лихва за забава, както следва: сумата от 7,21 лева – мораторна лихва върху главницата от 292,00 лева, начислена за периода от 26.10.2018 г. до 08.01.2019 г., сумата от 12,99 лева – мораторна лихва върху главницата от 525,30 лева, начислена за периода от 26.10.2018 г. до 08.01.2019 г., сумата от 12,55 лева – мораторна лихва върху главницата от 1 050,60 лева, начислена за периода от 26.11.2018 г. до 08.01.2019 г. и сумата от 7,87 лева – мораторна лихва върху главницата от 315,97 лева, начислена за периода от 26.10.2018 г. до 08.01.2019 г. Иска се също така и поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищеца, като бъде вписано, че основанието е по чл. 327, ал.

1, т. 2 от КТ. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от „Николови Транс“

ЕООД е подало писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Не оспорва, че по силата на трудов договор от 14.03.2018 г. между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността „спедитор“. Сочи, че основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е било в размер на 510,00 лева. Твърди, че за времето от 18.09.2018 г. до 21.09.2018 г. ищецът не се явил на работа, като в разговор с търговския пълномощник на дружеството – работодател А.Н. заявил, че причината е лична – поради бременност на съпругата му. Въпреки неявяването му на работа за посоченото време, на С. било изплатено трудово възнаграждение за целия месец септември 2018 г. – аванс в брой и остатък по банков път. Ответното дружество поддържа, че на 08.10.2018 г. ищецът отново не се явил на работа, без да представи какъвто и да е документ. На 22.10.2018 г. ищецът подал молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на основание чл. 325 от КТ, алтернативно на основание чл. 326, ал. 1 от КТ с предизвестие. Ответникът отказал прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, като информирал ищеца, че срещу него е образувано дисциплинарно производство. Ищецът посетил офиса на дружеството с молба да му бъде изплатено трудовото възнаграждение за месец октомври 2018 г., като същото му било изплатено с уговорката да продължи да изпълнява трудовите си задължения за срока на предизвестието, но ищецът отново не се явил на работа. На 26.10.2018 г. от ищеца са поискани обяснения на основание чл. 193, ал. 1 от КТ за нарушение на трудовата дисциплина. Вместо обяснения, ищецът подал по електронната поща заявление, подписано с електронен подпис, за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Със заповед № 45 от 05.11.2018 г. на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, с което бил прекратен трудовият му договор. Ответникът счита, че работникът е злоупотребил с правото си по чл. 327 от КТ, за да избегне налагането на дисциплинарно наказание, поради което трудовото правоотношение не е прекратено на това основание, а на основание наложеното му дисциплинарно наказание „уволнение“. Намира исковете за неоснователни, а иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ-за недопустим. Такъв иск е допустим, когато работникът не оспорва прекратяването на трудовия договор, а единствено основанието за прекратяване, какъвто не е настоящият случай. Заявява, че обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск е изплатено по банков път. Сочи, че трудовата книжка е своевременно оформена и върната на ищеца. На последно място заявява, че по повод прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, е извършена проверка от Инспекция по труда – Враца, завършила без да са констатирани нарушения от страна на работодателя. Иска се постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В срока по чл. 131 ГПК от „Николови Транс“

ЕООД срещу П.И.С. е предявен насрещен иск за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 525,30 лева, представляваща обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието поради дисциплинарното му уволнение. В исковата молба по насрещния иск се сочи, че ищецът заемал длъжността „спедитор“ по силата на безсрочен трудов договор № 066/14.03.2018 г. с основно месечно възнаграждение от 510,00 лева. Трудовото правоотношение било прекратено със заповед № 45/05.11.2018 г., с която на служителя П.С. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради неявяване на работа повече от два последователни дни за периода от 08.10.218 г. до 26.10.2018 г. Ето защо служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието поради дисциплинарното му уволнение в размер на 525,30 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 18.03.2019 г. до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор по насрещния иск от П.С., с който оспорва предявения иск като неоснователен. Заявява, че в исковата молба е изложил подробни аргументи относно незаконосъобразността на уволнителната заповед, с оглед на което и предявеният насрещен иск е неоснователен. Оспорва и размера на исковата претенция, като от една страна дружеството е заявило, че трудовото възнаграждение било в размер на 510 лева, а претендира сумата от 525,30 лева. Иска се постановяване на решение, с което предявеният насрещен иск да бъде отхвърлен.

Предявените от П.С. срещу „Николови –

Транс“ ЕООД искове са, както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със Заповед № 045/05.11.2018 г. на управителя И.Н.; с правно основание чл. 224 КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 292 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 13 дни за периода от 14.03.2018 г. до 26.10.2018 г.; с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 525,30 лева, представляваща обезщетение за прекратяване на трудовия договор без предизвестие в размер на едно месечно брутно трудово възнаграждение, с правно основание чл. 226, ал. 3, вр. ал.

2 КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1 050,60 лева, представляваща обезщетение поради незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца в размер на две брутни месечни трудови възнаграждения за периода от 26.10.2018 г. до 26.12.2018 г., с правно основание чл. 128, т. 2, вр. чл.

242 КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 315,97 лева, представляваща неизплатен остатък от трудово възнаграждение за м. 10.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на исковата молба – 09.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумите, четири иска за лихва за забава, както следва: с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от сумата от 7,21 лева – мораторна лихва върху главницата от 292 лева, начислена за периода от 26.10.2018 г. до 08.01.2019 г.; с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 12,99 лева – мораторна лихва върху главницата от 525,30 лева, начислена за периода от 26.10.2018 г. до 08.01.2019 г.; с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 12,55 лева – мораторна лихва върху главницата от 1 050,60 лева, начислена за периода от 26.11.2018 г. до 08.01.2019 г. с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 7,87 лева – мораторна лихва върху главницата от 315,97 лева, начислена за периода от 26.10.2018 г. до 08.01.2019 г., евентуален иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ – за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата му книжка, като бъде вписано, че основанието е по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.