Решение № 1092 от 20.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1092 гр. Пловдив, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Анг. Стефанова

Членове:

Бранимир В. Василев

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20245300502171 по описа за 2024 година

Производството е по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.

Постъпила е жалба от длъжника по изпълнението Н. Г. Ф., чрез пълномощника адв.И. С. против отказа на ЧСИ Константин Павлов рег. № 824, район на действие ОС Пловдив, обективиран в разпореждане изх. № 52751/17.05.2024г. по изпълнително дело № 20098240400895, с което е оставено без уважение искането на длъжника по изпълнението Н. Г. Ф. с ЕГН ********** за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

В жалбата се поддържа, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че е изтекъл двугодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК в периода на висящност на изпълнителното дело, когато не са поискани от взискателя да се извършат никакви изпълнителни действия.

Въззиваемият взискател «ЕОС Матрикс» ЕООД, гр.София намира молбата за неоснователна, алтернативно искане намалляване на евентуалния адвокатски хонорар под минимума на предвиденото в НМРАВ.

Съдебният изпълнител е дал писмени мотиви по обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна по подробно 1 изложени съображения.

ПОС след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е в срок. Същата е против обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК и е допустима, като разгледана по същество е основателна.

Изпълнителното дело е образувано на 02.12.2009г. под номер 20098240400895 по описа на ЧСИ Константин Павлов рег. № 824, район на действие ОС Пловдив по молба на взискателя «Първа ивнестиционна банка» АД, гр.София по представен изпълнителен лист от 22.10.2009г., по ч.гр.д.№ 12334/2009г. на Районен съд Пловдив, с което Н. Ф. е осъден да плати на взискателя сумата от 1 462,47 лева по договор за издаване на кредитна карта, ведно с лихвите и разноските по делото.

На 14.11.2016г. за взискател по делото е конституирано дружеството «ЕОС Матрикс» ЕООД, гр.София, като придобило вземането по договор за цесия. Длъжника не е бил намерен за връчване на съобщението за цесията и за покана за доброволно изпълнение. На дата 27.01.2017г. /л.15-л.17 от съдебното дело/ между длъжника Н. Ф. и новия взискател «ЕОС Матрикс» ЕООД, гр.София е било сключено споразумение за разсрочване на дълга до дата 24.01.2018г. в общ размер от 24 179 лв. По делото няма данни нещо по това споразумение да е плащано. От тази дата през 2018г. до дата 19.04.2021г.

/когато е било поискано от взискателя на запор върху банкови сметки на длъжника/ в този над две годишен период от време нито има искания за извършване на изпълнителни действия, нито са извършвани такива.

Разпорежданията на ЧСИ в този период от време от 31.05.2017г., 09.05.2019г.

/л.106, л.107/ за насрочване на опис на движими вещи на длъжника, не се явява изпълнително действие прекъсващо теченето на преклузивния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Това е така защото т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС приема за изпълнително действие извършването на опис на движими вещи, но не и насрочването на такова действие, без реалното му извършване. Това е така и защото в чл.465 от ГПК, това е първото действие от производството по изпълнение върху движими вещи, като неговата подготовка, не съставлява отделно и самостоятелно изпълнително действие. Ето защо при неизвършване на опис 2 на движими вещи, неговата подготовка е без правно значение, като някакво извършено изпълнително действие. Ето защо в периода 24.01.2018г.24.01.2020г. не са искани или извършвани изпълнителни действия по това дело.

Съгласно трайно установената съдебна практика, включително приетото по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на бездействие от страна на взискателя през период от две години изпълнителното производство се прекратява по право към датата, последваща тази, на която е изтекъл посоченият двугодишен период. В казуса това е 24.01.2020г. Предвид гореизложените съображения настоящият въззивен състав приема, че отказът на съдебния изпълнител да издаде надлежен акт, с който да констатира прекратяването на изпълнителното производство по процесното изпълнително дело, на основание чл. 433 ал. 1 т.

8 от ГПК, се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, като делото следва да бъде върнато на съдебния изпълнител с указания за постановяване на надлежен акт /постановление/, с който да констатира прекратяването на изпълнителното производство по изпълнително дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Разноски по делото жалбоподателят не е претендирал.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Константин Павлов рег. № 824, район на действие ОС Пловдив, обективиран в разпореждане изх. № 52751/17.05.2024г. по изпълнително дело № 20098240400895, с което е оставено без уважение искането на длъжника по изпълнението Н. Г. Ф. с ЕГН ********** за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

ВРЪЩА делото на ЧСИ Константин Павлов рег. № 824, район на действие ОС Пловдив, за издаване на надлежен акт, с който да констатира прекратяване на изпълнително производство по изпълнително дело № 20098240400895, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

3

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4