Решение № 513 от 10.03.2021, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд

Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 513 гр.Пловдив, 10 . 03 . 2021г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Пловдив, VI състав , в открито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

Административен съдия : Здравка Диева

С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 3178/2020г., за да се произнесе , взе предвид следното :

Н.А.К.,***, представляван от адв.Ат.Б. оспорва Заповед № 2372з-392/19.11.2020г., издадена от ЗАМ. Д. на ОД МВР – Пловдив, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“, за срок от шест месеца, в качеството му на главен инспектор, началник на Шесто РУ - Пловдив при ОД МВР – Пловдив.

Становища на страните :

- Жалбоподателят оспорва заповедта като неправилна и незаконосъобразна с искане за отмяната й. Поддържа се и липса на компетентност на органа – издател : Съгласно чл.204 т.4 ЗМВР, наказанията по чл. 197 ал.1 т.1-3 се налагат със заповеди на ръководителя на структурите по чл.37 от закона – гл.инспектор К. заема длъжност Началник на РУ и съгл. длъжностна характеристика и законова нормативна уредба е под прякото ръководство и подчинение на Директора на ОД МВР, поради което оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган. В тази вр. докладът е адресиран до Директора, заповедта за извършване на проверка е на директора, а заповедта за налагане на наказание е издадена от З. Д. Изтъкнато е, че липсва изрично посочена разпоредба, която да е нарушена и конкретика относно това – кои точно разпоредби по отношение служебната дейност са нарушени според дисциплинарно-наказващия орган /ДНО/. В случая е посочено основание за дисциплинарната отговорност – действия, насочени към ограничаване на подчинените, но отсъства конкретна нарушена разпоредба, което ограничава правото на защита. Счита са за неясно в какво се изразява „неспазването на служебните правомощия” и не е посочено кое точно правомощие не е спазено от жалбоподателя. Заявено е, че липсват мотиви, тъй като отсъства твърдение за нарочно ограничително устно разпореждане на ръководителя, което да е препятствало подчинените при изпълнение на правата и задълженията им. Липсва яснота в какво се състои ограничаването им и как то конкретно е дало израз в самите действия на подчинените. В тази вр. не са налице мотиви в какво се състои неотработването на сигнала от страна на подчинените и какво е следвало да бъде изискуемото поведение на служителите или ръководителя, което като не е извършено, е довело до посоченото нарушение. Обжалваната заповед не съдържа достатъчно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението – формулировката „действия, насочени към ограничаване на подчинените” е обща и широко посочена, без да е изяснена пряката връзка с деяние, което представлява дисциплинарно нарушение „неспазване на служебните правомощия”. Възражението на жалбоподателя не е коментирано в мотивите на оспорената заповед, вкл. не са проверени всички факти и обстоятелства, което опорочава крайните изводи в заповедта. Действията на гл.инсп.К. не са съставомерни и не представляват неспазване на служебните правомощия – той не е давал устно разпореждане на подчинените си да изготвят само докладна записка без да се отработи своевременно сигнала, още повече, че той вече е бил отработен, а нов сигнал не е имало. Подчинените му са изпратени на място и им е указано да реагират своевременно на сигнала, което са направили – дали са устно предупреждение и са получили информация, че заведението не работи като такова, като на следващия ден жалбоподателят е положил дължимите усилия. Посоченото поведение, което се твърди да е ограничаващо подчинените, логично следва да се изразява в конкретно отрицателно изявление на началника на Шесто РУ, каквото отсъства в случая.

Твърди се, че гл.инспектор К. не е давал разпореждане служителите да не извършват конкретни действия или да не отработват сигнала. Посочено е, че заповедта се опира на думата „само”, като се акцентира, че устното разпореждане на Началника давало указания „само да се изготви докладна записка относно сигнала”, като подобно разпореждане би представлявало неспазване на служебните задължения, ако ръководителят имаше задължение винаги да дава пълни и изчерпателни указания по телефона на своите подчинени при посещението на всеки сигнал в денонощието. В този случай неизчерпателните указания биха могли да бъдат нарушение, но дори тогава не представляват ограничаване на правата на подчинените – по ЗМВР не е необходимо и задължително началникът да дава изрични разпореждания на своите подчинени, за да извършват те ежедневно служебните си задължения. Те имат задължения и правомощия, които следва да изпълняват, като в случая началникът е получил неочаквано телефонно обаждане от свой подчинен в 2 часа сутринта, когато не е бил на работното си място, а у дома. В краткия разговор не са му изложени всички обстоятелства, поради което той оправдано е дал разпореждане и е изпратил служителите на проверка с изискване да докладват за резултата. Твърдението в заповедта за разпореждане да се изготви „само докладна” не са доказани и не е установено по безспорен начин подчинените на гл.инспектор К. да са извършили нарушение като не са изпълнили служебните си задължения.

Поддържа се, че не са отчетени обективните данни по преписката : т.нар. заведение не е работило като обществено заведение, а като помещение, в което собственика е празнувал рождения си ден и не е било отворено за обслужване на граждани; полицаите са издали устно разпореждане съгл. чл.65 ЗМВР, като законът не ги задължава да издадат непременно писмено такова; не е отчетена разликата във времето, обаждането на Б. към началника е след реакцията на автопатрула в 1,45ч., тоест след като патрула вече е направил устно предупреждение и е получил информация, че заведението не работи като такова. К. е уведомен едва след второто посещение, поради което законосъобразно е изискал изготвяне на докладна с обобщение на случая. Обектът – ресторант е бил затворен, тъй като е бил почивен ден и предоставен под наем за частни цели, поради което не е била нарушена заповедта на Министъра на здравеопазването, при което са налице единствено твърдения, свързани с шума, който не е бил замерен и няма показания за прекомерен шум.

Твърди се, че не са конкретизирани и индивидуализирани лични действия, респект. бездействия, с които държавният служител не е изпълнил точно, добросъвестно и безпристрастно служебните си задължения и какви конкретно служебни задължения е нарушил. Нарушена е и разпоредбата а чл.206 ал.2 ЗМВР – при определяне на наказанието наказващият орган не е обсъдил задълбочено тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено във вр. с цялостното поведение на държавния служител, който по време на службата си няма наложени дисциплинарни наказания, а многократно е награждаван. Поради това не е налице еквивалентност между тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици и наложеното наказание.

В ход по същество пълномощникът на жалбоподателя се позовава на събраните по делото доказателства и поддържа съображенията от жалбата, които счита за доказани.

- Ответникът З. Д. ОД МВР

– Пловдив оспорва жалбата чрез процесуален представител. В ход по същество гл.юрисконсулт Д.П. поддържа законосъобразност на оспорената заповед – издадена при спазване на административнопроизводствените правила, правилно прилагане на закона и съобразена неговата цел. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В писмено становище е заявено, че жалбата е изцяло неоснователна и събраните по делото доказателства не установяват твърденията за незаконосъобразност на оспорената заповед. Счита се, че данните от преписката установяват категорично, че Н.К. дал устно разпореждане на автопатрул 464 да изготвят само докладна записка относно посетен сигнал за силна музика и шум в ресторант Сохо на 03.11.2020г. С това си действие жалбоподателят е ограничил подчинените си служители при изпълнението на служебните им задължения. Според представителя на ответника събраните доказателства нямат отношение към изясняване на фактическата обстановка и не внасят съмнение в установената такава при извършване на дисциплинарната проверка. Последващите действия не променят факта на несвоевременното отработване на сигнала, което е в резултат на даденото разпореждане от жалбоподателя. Поведението на жалбоподателя правилно е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.194 ал.2 т.3 ЗМВР. Спазена е процедурата, предвидена в закона и подзаконовите нормативни актове, вкл. са взети предвид тежестта на нарушението, формата на вината и цялото поведение на служителя.

Окръжна Прокуратура – Пловдив не участва в съдебното производство.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, на 02.12.2020г. от адресат на неблагоприятен индивидуален административен акт. Оспорената Заповед № 2372з-392/19.11.2020г. е връчена лично на гл.инспектор Н.К. на 19.11.2020г. /чл.210 ал.2 ЗМВР/, удостоверено с подпис и име на оспорващото лице, л.9.

1. Фактически и правни основания за издаване на заповедта : Приложени са чл.194 ал.2 т.3 / “неспазване на служебните правомощия“ /, чл.200 ал.1 т.13, пр. 1-во ЗМВР /”действия, насочени към ограничаване…на подчинените при упражняване на дадените им права или при изпълнение на задълженията им”/.

Според обстоятелствената част на оспорената заповед : След проверка по реда на чл.205 ал.2 ЗМВР, назначена със Заповед № 317з-9425/04.11.2020г., е установено, че на 03.11.2020г. около 1,45ч. при проведен телефонен разговор с младши експерт И.Б., главен инспектор Н.К.,***, е дал устно разпореждане за автопатрул 464 в състав – младши експерт С.С., командир на отделение и младши инспектор Д.Ш., старши полицай /водач на патрулен автомобил/ към Шесто РУ – Пловдив, да изготвят само докладна записка относно посетен сигнал от тях на 03.11.2020г. за силна музика и шум от ресторант Сохо, в гр.Пловдив, ***, а в рамките на работния ден да се вземе отношение.

Отразено е, че след получаване и в изпълнение на устното разпореждане на началник Шесто РУ при ОД МВР – Пловдив, предадено чрез младши експерт И.Б. – дежурен по график с рег.№ 3389р-14409/27.10.2020г., не са своевременно отработили сигнала на място, а именно : заведението е продължило да работи след 24.00ч. на 02.11.2020г. в нарушение на чл.11 ал.2 от Наредба за осигуряване на обществения ред, има нарушение на нощната тишина, за което са издадени устно предупреждение за намаляване на музиката и последващо разпореждане за спирането й и прекратяване на работата на заведението, но същите не са били изпълнени от управителя Н.А., както и не са представени поисканите документи за удължено работно време на заведението. В изпълнение на устното разпореждане на гл.инспектор Н.К., служителите на автопатрул 464 не са изпълнили служебните си задължения при отработването на сигнала, а именно : не са съставили писмено разпореждане съгл. чл.64 ал.1 ЗМВР, както и АУАН за неизпълнение на устно полицейско разпореждане съгл. чл.64 ЗМВР, а също така и действия на основание чл.72 ал.1 т.2 ЗМВР спрямо управителя на Сохо - Н.А..

Деянието е квалифицирано на дисциплинарно нарушение по см. на чл.194 ал.2 т.3 ЗМВР, за което на основание чл.200 ал.1 т.13 пр.1-во ЗМВР, се налага дисциплинарно наказание „порицание”.

Същото е наложено за срок от шест месеца от ЗАМ.Д. на ОД МВР - Пловдив, след : запознаване със Справка № 438р-24427/17.11.2020г. от извършена проверка със заповед № 317з-3987/15.05.2020г. /техническа грешка в номер и дата на заповедта, която е от 04.11.2020г./, становище рег.№ 438р-24773/19.11.2020г. и материалите от дисциплинарната преписка; преценка на събраните доказателства; приемане на писмени сведения/възражения на гл.инспектор Н.К. – УРИ 3389р-15040/06.11.2020г., УРИ 438р-24342/16.11.2020г. и УРИ 3389р-15641/18.11.2020г., в които жалбоподателят отрича да е „издавал разпореждане или указание” на служителите от Шесто РУ-Пловдив, „да не изпълняват служебните си задължения при реагирането на сигнал, подаден от гражданин за нарушаване на спокойствието на обществото от ресторант Сохо, което е негова защитна позиция; съобразяване изложените доводи в Справка рег.№ 438р-24427/17.11.2020г. на комисията, извършила проверка, относно основанията за търсене на дисциплинарна отговорност от служителя; вземане предвид тежестта на нарушението - не е тежко нарушение на служебната дисциплина, настъпилите от него вредни последици – несвоевременно отработване на място на сигнал за силна музика и шум, като са засегнати обществени отношения, вкл. обстоятелствата, при които е извършено деянието – дадено устно разпореждане за изготвяне само на докладна записка при отработването на сигнал за силна музика и шум от заведение Сохо, както и формата на вина – непредпазливост – небрежност – служителят не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на вредните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, така и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, обективирано в кадрова справка рег.№ 317р-16536/17.11.2020г., от която е установено, че Н.К. по време на службата си многократно е награждаван с „писмена похвала” и „обявяване на благодарност” и с „почетен знак на МВР III степен”, няма наложени дисциплинарни наказания и на основание чл.204 т.4 вр. чл.194 ал.2 т.3 вр. чл.197 ал.1 т.3 вр. с чл.200 ал.1 т.13 пр.1-во вр. с ал.2 ЗМВР.