Решение № 32 от 17.03.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. М., 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: О. Софрониев

Членове:

Костадин Живков

Димитрина Николова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева в присъствието на прокурора О. Ив. Д. като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно административно наказателно дело № 20261600600014 по описа за 2026 година

Производството е по чл.318 и сл.НПК.,

С решение № 108 на РС Б. от 16.12.2025 г. по АНД № 245/2025 г. по описа на същия съд обвиняемата Д. И. Б. е призната за виновна в това, че: на 21.09.2020 г. в гр. Б., общ. Б., обл. М., действаща като общопрактикуващ лекар към А. ЕООД, гр. Б., издала лъжливо свидетелство за състоянието на здравето на Г.Г.А., с ЕГН ********** от гр. Б. – Удостоверение № 112/21.09.2020 г., в което вписала неверните обстоятелства, че той страдал само от заболяванията ХСБ, МСБ и ХОББ и е клинично здрав, а в частта – Картата за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС на Г.Г.А., с ЕГН ********** от гр. Б. на същата бланка вписала, че той отговаря на изискванията за физическа годност към водачите на МПС за категорията В и М и няма противопоказания по Наредба № 3м - престъпление по чл. 312, ал. 1 от НК; на основание чл. 78а, ал. 1 от НК съдът я освободил от наказателна отговорност, като наложил административно наказание глоба в размер на 1 000.00 лв. в полза на държавата; възложил и разноските по делото.

Решението е обжалвано от обвиняемата Д. И. Б., чрез упълномощения защитник – адв. И. С. - МАК, с искане да бъде отменено и постановено ново, с което обвиняемата да бъде оправдана. Предвид това, излага подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, постановено в 1 нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.

В открито съдебно заседание прокурорът счита постановеното решение за правилно и законосъобразно. Излага доводи, че са събрани доказателства относно авторството на деянието.

Защитникът на подсъдимата поддържа подадената жалба в цялост, като моли да бъде отменено първоинстанционното решение, като бъде постановено такова с оправдателен диспозитив. Излага доводи, че същото е постановено при позоваване на негодни доказателствени източници, при непълно обвинение и др.

Жалбоподателката, редовно призована, не се явява.

Окръжен съд М., след като прецени основателността на постъпилата жалба, законосъобразността, обосноваността на атакувания съдебен акт, събрания по делото доказателствен материал, становището на страните, както и извършената служебна проверка, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, разгледана по същество – се явява основателна, макар и по част от изложените възражения в нея.

Фактическата обстановка е подробно изяснена от РС Б.. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред във възможния обем и пълнота доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.

Първоинстанционният съд е приел фактическа обстановка, която изцяло се споделя от въззивния съд:

Д. И. Б. живее в град Б.. Тя е общопрактикуващ лекар и управител в Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ индивидуална практика /А. ЕООД с ЕИК ***. Г.Г.А. е пациент на доктор Б. от 06.04.2000 г. и я посещавал редовно.

С Експертно решение №1931/076/20.05.2019 г., издадено от ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД град М., на А. е определена 100 % трайна неработоспособност с чужда помощ за три години; водеща диагноза:

Последици от мозъчен инфаркт; Общо заболяване: МСБ, състояние след неколкократни ИМИ в БДСМА /от 2009 год. до 2019 год./Левостепенна хемипареза тежка степен; АХ III стадий умерена степен; Хипертонично сърце, ИБС Стенокарден синдром, Псориазис вулгарис; ХОББ II - III степен; ХДН I степен. В графата: Констатация от медицинските изследвания, представените документи и мотиви за експертното решение били вписани обстоятелствата:

Установява се МСБ, състояние след неколкократни ИМИ в БДСМА, Левостепенна хемипареза тежка степен-95% за доминантен горен крайникобщо 100% т.н.р. с чужда помощ, тъй като самообслужването е невъзможно за срок от три години.; Псориазис вулгарис, ХОББ II - III степен; ХДН I степен.

На 21.09.2020 г. Г. А. посетил личния си лекар за издаване на удостоверение за здравословното му състояние, което му било необходимо за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство. Б. му 2 издала процесното Удостоверение №112/20.09.2020 год., в което отразила обстоятелствата: Регистрирани заболявания: ХСБ; МСБ; ХОББ; Очи: ДО 1,0;

J10 1,0; Вътрешен статус: „Клинично здрав“. В карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, като заключение били вписани обстоятелствата: отговаря на изискванията за физическа годност към водачите на МПС за категория В и М и няма противопоказания по Наредба №3.

На 23.09.2020 г. Г. А. подал заявление за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, към което приложил издаденото му Удостоверение №112/20.09.2020 год. Заявлението му било прието от св.

М.В. на длъжност системен оператор в сектор БДС при ОДМВР М., която работи на гише за приемане на документи и издаване на СУМПС. Към заявлението обвиняемият подал декларация за обичайното си местопребиваване и заплатил дължимата държавна такса за услугата без намаление за лица с трайно намалена работоспособност. Въз основа на подаденото заявление и приложените документи на А. е издадено СУМПС № 280524878/02.10.2020г, валидно до 25.10.2020 год.

От приетата по делото съдебно-почеркова експертиза на вещото лице А.Н. от НТЛ се установява, че ръкописните текстове след позиция „общопрактикуващ лекар“ и на гърба на документа, вероятно са изпълнени от лицето Д. И. Б.. Подписите в областта на печатите в копие на удостоверение от 21.09.2020г. и карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, са изпълнени от Б..

Видно от изготвената на досъдебното производство съдебно -медицинска експертиза, към датата на издаване на удостоверението - 21.09.2020г. предвид установените заболявания на Г. А. същият е подлежал на преглед от ТОЛЕК към НМТБ „Ц.“ град С., тъй като заболяването му спада към групата неврологични заболявания, при наличието на които се налагат ограничения за получаването на свидетелство за управление на МПС в зависимост от категорията на МПС. В точка 2 е посочено, че в конкретния случай удостоверение, за това дали здравословното състояние му позволява да управлява МПС, би следвало да се издаде от ТОЛЕК, имайки предвид, че на същия е определена 100% т.н.р. с чужда помощ от ТЕЛК при МБАЛ Д-р Стамен Илиев АД град М..

С ъ гл а с н о становище от Национална многопрофилна транспортна болница „Цар Борис III“ град С. лицето Г. А. може да получи оценка на физическата годност за правоспособност за управление на МПС само от ТОЛЕК съгласно Приложение № 2 на Наредба № 3/11.05.2011г.

Не са установени други лица, на които доктор Б. да е издала медицинско свидетелство с невярно съдържание за здравословното им състояние и същите да са ги представили пред КАТ-М. за подновяване на СУМПС.

При така приетата за установена фактическа обстановка, 3 първоинстанционният съд достигнал до извода, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна състав на документно престъпление, а именно - по чл. 312, ал. 1 от НК.

МОС обаче намира, че се налага преоценка на правните изводи на първостепенния съд.

Правилно БРС приел, че Б. не е действала в качеството на длъжностно лице, съобразявайки се с дадените задължителни указания в ТР № 2 от 21.12.2011 г. на ВКС, ОСНК. Правилно приел, че Удостоверението представлява частен удостоверителен документ, но ОС М. не споделя извода, че същият е с невярно /лъжливо/ съдържание.

В инкриминирания документ са отразени следните заболявания: МСБ, ХСБ, ХОББ. Макар да са отразени непълно заболяванията на лицето, то вписаните заболявания са коректно посочени и А. действително страда от тях.

Понятието „клинично здрав“ е отразено при графата „вътрешен статус“ на база състоянието в момента на клиничния преглед. Наличието на заболявания и вътрешен статус „клинично здрав“ не са взаимоизключващи се понятия, както е приел първоинстанционния съд. Изводът на БРС, че няма как при посочени МСБ, ХСБ и ХОББ да бъде отразено, че пациентът е клинично здрав, не се споделя от ОС М..

На следващо място в частта „Карта за оценка на физическата годност на водач/ кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС“ вписала, че отговаря на изискванията за физическа годност към водачите на МПС за категория В и М и няма противопоказания по Наредба № 3.

Във внесенето предложение по чл. 78а от НК,прокуратурата е формирала обвинението, че обвиняемата е „издала лъжливо свидетелство за състоянието на здравето на Г.Г.А., с ЕГН ********** от гр. Б. – Удостоверение № 112/21.09.2020 г., в което вписала неверните обстоятелства, че той страдал само от заболяванията ХСБ, МСБ и ХОББ и е клинично здрав…“. Никъде в диспозитива на обвинението не са отразени заболяванията, които държавното обвинение твърди, че не са вписани. Безспорно е установено, че А. действиетелно е страдал и от други заболявания, съгласно Експертно решение №1931/076/20.05.2019 г., издадено от ТЕЛК, но съществено процесуално нарушение представлява непосочването на пропуснатите диагнози от личния лекар. По този начин е ограничено правото на защита на обвиняемата да знае в какво престъпление е обвинена и е препятствана възможността да се защитава по всички факти и да вземе становище. Твърде абстрактно е посочено „страдал само от заболяванията ХСБ, МСБ и ХОББ“, без да са конкретизирани диагнозите, които не са посочени. Налице е разминаване с обстоятелствената част: в диспозитивната част липсва конкретно посочване на неотразените заболявания, а те се появят едва в обстоятелствената част на внесеното предложение от държавното обвинение по чл. 78а от НК и в мотивите на съда.

4

На следващо място, допуснато е съществено процесуално нарушение в мотивите на постановеното решение. РС Б. лаконично сочи, че в разпита на обвиняема в хода на ДП, жалбоподателката не се признала за виновна, а в сведение и в протокол за разпит в качеството на свидетел, заявила, че подписите върху документа са изпълнени от нея. Липсва критичен анализ на обясненията на обвиняемата, предвид тяхната двойствена природа и това кои приема за достоверни и кои не. Още повече, че се позовава освен на протокола за разпит на обвиняема, на дадено сведение и протокол за разпит на свидетел предшестващ привличането.

Районният съд обсъдил в мотивите си изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза избирателно - единствено по две от поставените задачи, като наистина вещото лице е отразило, че към 21.09.2020 г., предвид установените заболявания на Г. А., е подлежал на преглед от ТОЛЕК към НМТБ, гр. С. и че удостоверението, за това дали здравословното състояние му позволява да управлява МПС, също би следвало да се издаде от ТОЛЕК след съответния преглед. В точка 3. обаче от СМЕ, вещото лице е дало заключението, че „здравословното състояние на лицето Г. А. към месец септември 2020 г. отговаря на изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства от група I съгласно Наредба № 3 от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на МПС и условията и реда за извършване на медицински прегледи за установяване на физическа годност за водачите на различните категории“. Контролиращият съд приема, че заключението по изготвената СМЕ е дадено от компетентно в съответната област вещо лице – съдебен лекар с дългогодишен опит в сферата на съдебните експертизи, като го цени с особена важност.

Безспорно е, че е налице нарушение при издаването на процесното удостоверение. Установено е, че именно Д. И. Б. е издала Удостоверение № 112 от 21.09.2020 г. Няма спор относно наличието на невписани заболявания на А. от страна на Б. към датата на издаване на документа. Но от заключението на вещото лице по изготвената СМЕ е видно, че макар да е следвало именно ТОЛЕК да прегледа А. и да му издаде съответното удостоверение, то към септември 2020 г. здравословното му състояние е отговаряло на изискванията за физическа годност на водачите на моторни превозни средства от група I съгласно Наредба № 3 от 11.05.2011 г. Правилна е била професионалната преценка при прегледа и издаване на документа на обвиняемата в качеството на личен лекар, че пациентът А. е притежавал физическа годност за водач на МПС, въпреки заболяванията си. Невписаните заболявания не водят до друг правен резултат и не обуславят физическа негодност на водача в случая, което от своя страна да бъде в пряка причинна връзка с евентуално неправомерно подновяване на СУМПС.