Решение № 553 от 22.10.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 553 гр. Ямбол, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20242330100067 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД против Х., с която се иска ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 220,12 лв. договорно възнаграждение за периода от 12.05.2019 г. до 12.07.2019 г., сумаята от 85, 68 лв. лихва за забава дължима за периода 13.06.2017 г. до 12.07.2019 г., законна лихва в размер на 173, 84 лв. дължима за периода от 12.07.2019 г. до 28.09.2023 г., в едно със законната лихва от 29.09.2023 г. до изплащане на вземането.

В исковата молба се посочва, че на *** г. между ищцовото дружество и ответника Х. Й.

А. и А. Ж. А., в качеството им на солидарни длъжници бил сключен договор за потребителски кредит № **********. Ответницата на основание ОУ на договора се съгласявала да бъде съдлъжник и да отговаря солидарно с А. Ж. А.. Ищцовото дружество на *** г. в изпълнение на задълженията си по договора превело сумата от 2200,00 лв. по посочена от А. Ж. А. банкова сметка. На *** г. между страните бил сключен Анекс с който се договорили да бъде отложена погасителни вноски № 4, 5 и 6, като същите следвало да бъдат платени в края на погасителния план, като последния бил коригиран и погасителните вноски се променяли от 24 на 27 бр. По договора за потребителски кредит била платена сумата от 6959,25 лв.

Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В срока по чл.131 ГПК ответника е депозирал отговор на исковата молба, чрез пълномощник адвокат. Счита се, че претенцията за лихва за забава в размер на 85,68 лв. е погасена по давност, като се прави възражение за давност и по отношение на претенцията за договорно възнаграждение. Прави се възражение за изтекла давност и по отношение претенцията за законна лихва. Оспорват се изцяло предявените искове по основание и размер, като се твърди, че същите са изцяло погасени от ответника. Счита се, че договора за потребителски кредит бил недействителен и се иска неговото обявяване за такъв, като алтернативно се правят възражения за неравноправни клаузи, а именно споразумението за закупен пакет от допълнителни услуги, което освен, че било неравноправно, същото било нищожно. Твърди се, че ищецът бил вече осъдил ответника за задължения по този кредит, 1 като бил издаден изп. лист от 24.07.2018 г. по ч. гр. дело № *** г. по описа на ЯРС, като по образуваното изп. дело № *** г. на ЧСИ- И. Х. ответницата била платила сумите от 4290,31 лв. –главница, 30 лв. такси, 27,53 лв. лихва и 186,96 лв. разноски.

Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В с.з. ищецът не изпраща представител. С писмена молба моли за уважаване на претенцията.

Ответника чрез упълномощен представител моли за отхвърляне на претенцията по изложени съображения.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № *** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено солидарните длъжники Х. Й. А. и А. Ж. А. да заплатят на заявителя сумата от 406, 37 лв., представляваща главница, в едно със законната лихва за периода 29.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 85у 86 лв. представляваща лихва за забава за периода от 13.06.2017 г. до 12.07.2019 г., сумата от 173, 84 лв. представляваща друга лихва за периода от 12.07.2019 г. до 28.09.2023 г., както и разноски в заповедното производство. Предвид , че в законоустановения срок по чл. 414 ГПК длъжникът Х. Й. А. е депозирала възражение и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл.

422 ГПК.

В хода на процеса ищеца премина от установителен иск в осъдителен такъв.

Приложен е договор за потребителски кредит – профи кредит стандарт от *** год., сключен между „Профи Крадит България“ ЕООД и А. Ж. А. и солидарния длъжник Х. Й. А., по силата на който на А. Ж. А. е отпуснат кредит в размер на 2200 лв., със срок за погасяване 24 месеца , с посочен ГЛП – 41, 17 % и ГПР – 49,90 %, размер на погасителна вноска от 136, 01 лв. и общата сума, която следва да бъде върната- 3264,24 . В договора е посочено още, че кредитополучателят е избрал пакет допълнителни услуги на стойност 1650 лв., като вноската по избрания пакет е в размер на 68, 75 лв., дължима към месечната погасителна вноска, която ставала в размер на 204, 76 лв. и общата сума за връщане – 4 914, 24 лв. Посочено е и, че изборът на пакет от допълнителни услуги, не било задължително условия за отпускане на кредита или за получаване на предлаганите условия.

Представени са още декларации от *** г. подписани от А. Ж. А., като същите били неразделна част от ДПК са ОУ към ДПК за физически лица, които били предадени при подписването на настоящия ДПК, и с които КЛ и СК били запознати и приемали. КЛ и СД внимателно се били запознали със съдържанието на тези ОУ преди подписване на ДПК и ОУ, нямали забележки към тях и се задължавали да спазват ОУ като неразделна част от този ДПК, за което полагали подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ; Споразумение за представяне на пакет за допълнителни услуги; ОУ на Профи Кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит; погасителен план към договор за потребителски кредит № ********** и сключено споразумение за предоставяне от допълнителни услуги, включващномера на вноската, дата на плащане, главница, лихва, размер на вноската по кредита, размер на вноската по закупен пакет допълнителни услуги и общ размер на месечната вноска; Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити; допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартен европуйски формуляр за представяне на информация за потребителски кредит; искане за отпускане на потребителски прафи кредит стандарт; Анекс № 1 към договор за потребителски кредит № ********** за отлагане на вноски от *** г.; погасителен план към Анекс № 1 към договор за потребителски кредит № **********; Представено е извлечение към 29.05.2024 г. по сметка към договор за потребителски кредит № **********, от което се 2 установява, че общата платена сума по посочения договор за потребителски кредит към дата 29.05.2024 г. е в размер на 6 959, 25 лв., като остатъчното задължение по посочения договор за потребителски кредит към дата 29.05.2024 г. е в размер на 621, 49 лв.

Приложени са още ч. гр. дело № *** г. по описа на ЯРС,ч. гр. дело № *** г. по описа на ЯРС и ИД № *** г. на ЧСИ И. С. Х. с рег. номер № *** и район на действие ЯОС.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правното основание на предявения иск е чл. 79,ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, и чл.

86,ал.1 ЗЗД.

На първо място съдът следва да отбележи, че ответника няма качеството на поръчител по договора за потребителски кредит, а има качеството на съдлъжник. Безспорно е, че функцията на поръчител или съдлъжник се определя от съдържанието на уговорките в договора, а не от това как е наименовано лицето.Основният критерий дали са налице признаците на поръчителството или страните са се договорили солидарно да извършат една престация при условията на чл.121 и сл. ЗЗД е дали солидарният длъжник гарантира изпълнението на чуждо задължение или изпълнява свой дълг. В случая в процесния договор и чл.6 от ОУ към него изрично е посочено, че и двете лица – клиент и солидарен длъжник отговарят пред кредитора за погасяване на дълга съгласно погасителния план, представляван неразделна част от договора, т.е. липсва уговорка отговорността на ответника да е акцесорна спрямо тази на кредитополучателя.

Освен това в клаузите на чл.10.1 и чл. 10.2 от ОУ към договор за кредит е налице изрично постигнато съглашение между кредитора-ищец от една страна и от друга кредитополучателя и ответника, по силата на които последният изрично се е задължил на основание чл. 121чл.127 ЗЗД, като солидарен съдлъжник да отговаря за погасяване на кредита наред с кредитополучателя. Следва да се отбележи, че с оглед недвусмисленото си съдържание, посочените клаузи не се нуждаят от тълкуване по смисъла на чл.20 ЗЗД. Това е така, тъй като законовите норми на чл.121- чл.127 ЗЗД, сочещи на солидарната отговорност на ответника като съдлъжник са вписани изрично в клаузите на договора за кредит, като към тях е добавено и подробно описание на обстоятелствата, при които той отговаря за дълга. Налице е ясно изразена в договора за кредит воля ответника да отговаря неделимо за целия дълг заедно с кредитополучателя като за свое задължение, а не да носи акцесорна спрямо кредитополучателя отговорност. Следва да се отбележи, че задължението би било уговорено като поръчителско независимо, че в титулната част на договора за кредит едно лице е определено като „солидарен длъжник“, когато това лице не е съзадължено с кредитополучателя, в чийто патримониум е преминала паричната сума и от когото се очаква да погаси кредита. Настоящата хипотеза обаче не е такава, тъй като в договора и ОУ към него изрично е посочено, че ответника като солидарен длъжник отговаря за дълга на основание чл.121- чл.127 ЗЗД (т. 8 и сл. от ОУ) наред с кредитополучателя, независимо, че сумата е усвоена по сметка на последния, а това обстоятелство изключва възможността за наличието на уговорка за поръчителство по смисъла на чл. 138 и сл. ЗЗД ( в т.см. също определение № 281 от 29.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 1175/2014 г.,II т. о., ТК ). В подкрепа на този извод е и направеното с решение № 654 от 08.01.2008 г. на ВКС по т. д. № 320/2007 г. на ВКС, ТК, II т. о. разграничаване на отговорността на поръчителя от отговорността на солидарните длъжници. В същото е прието, че при поръчителството поръчителят отговаря за чужд дълг, докато при уговорената солидарна задълженост всеки от солидарните длъжници отговаря за задължението на свое независимо основание, като за разлика от поръчителството, при солидарните длъжници отговорността към кредитора няма акцесорен характер, какъвто именно е процесния случай ( в т.см. също определение № 281 от 29.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 1175/2014 г., II т. о., ТК ).

По делото е установено и не е спорно от фактическа страна, че са възникнали облигационни отношения въз основа на сключения договор за потребителски кредит Профи 3 кредит С. № ********** от *** г. между, от една страна, клиента А. Ж. А. и ответника Х. Й.

А., като солидарен длъжник, и, от друга страна, кредитора „ Профи Кредит България“ ЕООД. Установено е, че срещу предоставянето по договора на кредит за потребителски цели в размер на 2200 лв. ответницата за едно с клиента са поели насрещни договорни задължения за връщането на сумата 2200 лв., заедно с възнаградителна лихва - 41.17 %, ГПР – 49.90%, както и за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1650 лв., като общият размер на поетото договорно задължение на ответницата е в размер на 4 914, 24 лв., платимо на 24 вноски по 204, 76 лв. всяка, последната - на 12.07.2019 г., съгласно приложения към договора погасителен план. Ответникът не е оспорил, че клиента А. Ж. А. е получил заемната сума.

Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства безспорно се установява, че общата платена сума по посочения по- горе договор за потребителски кредит към 29.05.2024 г. е в размер на 6959, 25 лв., като остатъчното задължение към посочената дата било в размер на 621, 49 лв., като се претендира сумата от 220,12 лв. договорно възнаграждение за периода от 12.05.2019 г. до 12.07.2019 г., сумата от 85, 68 лв. лихва за забава дължима за периода 13.06.2017 г. до 12.07.2019 г., законна лихва в размер на 173, 84 лв. дължима за периода от 12.07.2019 г. до 28.09.2023 г.

В настоящия случай сключеният между страните договор разкрива признаците на договор за потребителски кредит, по см. на чл.9, ал.1 Закона за потребителския кредит, като ответницата е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ищецът е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на „търговец“, според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на „потребител“, според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Ето защо, в настоящото производство е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК, изискваща от съдът служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор. Доколкото няма данни да е налице отрицателна предпоставка, предвидена в чл. 4 ЗПК, процесният договор за кредит е в приложното поле на ЗПК.